№ 6561
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110101267 по описа за 2024 година
като разгледа докладваното от съдията Гражданско дело № **********1267 по описа за
2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Подадена е молба от ответника М. М. за допълване на постановеното по делото
решение № 3497/28.02.2025 г. Ответникът счита, че липсва произнасяне по искането му по
чл.241 от ГПК за разсрочване на изпълнението. Счита, че без разсрочване на признатата за
съществуваща като задължение на ответника към ищеца главница от 4000 лв., за последния
ще е непосилно плащането й, тъй като в момента не реализира никакви доходи по
трудови/граждански договори.
В законноустановения срок ищецът „ЮтеКредит България“ ЕООД, чрез пълномощник
юриск. Хаджиева изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че не са налице
предпоставките за допълване на решението, тъй като съдът се е произнесъл изцяло по
всички искове, с които е бил сезиран от ищеца, заявени с ИМ. Моли за отхвърляне на
молбата.
Съдът намира, че молбата на ответника М. е подадена в срока по чл.250, ал.1 от ГПК,
поради което се явява процесуално допустима. Не счита за необходимо провеждане на
открито съдебно заседание за изясняване на неразрешената част от спора, по см. на
чл.250,ал.2, изр.2 от ГПК.
По същество намира молбата за допълване на решението за основателна, но искането
по чл.241 от ГПК за неоснователно, по следните съображения:
Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет – липсва формирана
1
воля на съда относно част от спорното право, по някой от съединените искове или относно
допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет.
В случая с ОИМ по чл.131 от ГПК, ответника М. действително е отправил към съда
искане по чл.241, ал.1 от ГПК за разсрочване на изпълнението на задължението му за
връщане на главницата, съобразно с погасителния план към договора за кредит, а
евентуално, в случай, че не бъде уважено това искане, то при постановяване на съдебното
решение, съдът да има предвид, че съгл. чл.23 от ЗПК, когато ДПК е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, т.е. ответникът ще следва да върне само стойността на
главницата, но пак съобразно погасителния му план. При постановяване на решението по
делото обаче, съдът не се е произнесъл по нито едно от исканията на ответника, поради
което действително е налице непълнота на решението.
Макар, че предявения иск е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, т. е. е установителен по
характер, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение в частта относно признатото
за съществуващо вземане в размер на главницата по ДКП, ще следва да се издаде
изпълнителен лист, след което ищецът ще може да пристъпи към принудително изпълнение
на съдебно признатото му вземане. В този смисъл, за ответника е налице правен интерес от
търсеното разсрочване на задължението му.
От друга страна, с оглед изложените обстоятелства и факти в ОИМ, и при липсата на
доказателствена пълнота по отношение на твърденията за липса на финансови възможности
на ответника за заплащане на присъдените в полза на ищеца суми /в частност само
главницата по ДПК от 4000 лв./ искането по чл.241 от ГПК се явява неоснователно, поради
което и ще следва да се отхвърли, за което съдът дължи изричен диспозитив.
Следва да се отбележи още, че няма пречка и след влизане в сила на настоящото
решение страните да постигнат споразумение за начина на изплащане на задължението, в
т.ч. да разсрочат неговото изпълнение на уговорени от тях размер и период на
погасителните вноски. Не трябва да се пренебрегва и факта, че макар ответника да е
потребител и да се ползва от завишена потребителска защита по ЗЗП и ЗПК, в отношенията
му с банкови/небанкови институции, в случая самия ответник с допуснатото от него
бездействие /липса на плащане на уговорените погасителни вноски/ сам се е лишил от
привилегията на погасителния план, поради което неоснователно се явява и искането му,
тепърва съдът да разсрочи изпълнението му, запазвайки периодиката и размерите на
погасителните вноски, съобразно първоначално уговорения ПП. Няма пречка и при
действащ ДПК, кредитополучателя да атакува пред съд отделни клаузи на договора за
кредит, които счита за недействителни, като неравноправни такива, като след обявяването
им за нищожни, кредитополучателя да продължи да погасява единствено главницата по
ДПК, съобразно уговорения ПП. Като не е платил нито една месечна вноска,
кредитополучателят сам се е поставил в позиция, кредиторът му да предприеме действия по
обявяване на целия непогасен остатък от кредита за изцяло предсрочно изискуем и е
недопустимо сега, след постановяване на крайния съдебен акт, кредиторът да бъде поставян
2
отново принудително в позиция да приеме, не по своя воля, разсрочено изпълнение на
признатото му за съществуващо вземане за главницата по ДПК.
Всичко изложено дотук и при липса на каквито и да било доказателства, указващи
моментното лошо материално и социално положение на ответника М., искането му по
чл.241 от ГПК, заявено с ОИМ по делото, като неоснователно следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 3497 от 28.02.2025 г. постановено по гр.д. 1267/2024г. по описа
на СРС, като добавя следния диспозитив:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно, искането с правно основание чл.
241, ал. 1 ГПК на ответника М. М. М. ЕГН **********, за разсрочване на изпълнението на
признатото за съществуващо в полза на ищеца „ЮтеКредит България“ ЕООД, вземане в
размер на 4000 лв., представляващо чистата стойност на отпуснатия на ответника заем по
ДПК № L322247/09.05.2023 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3