№ 4377
гр. Варна, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500427 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от Ж. Д. Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, с
адрес за призоваване: ***, чрез адв.М. П., против Определение №7975/27.11.2021г. по гр.д.
№20213110111770 по описа на РС Варна, с което е върната подадената от жалбоподателката
искова молба и е прекратено производството по дело, поради неотстраняване в срок на
пороците на исковата молба.
С Определение №926 от 07.03.2022г. производството по настоящото дело, е спряно
поради наличие на друг преюдициален спор, а имено до приключване на производството по
в.ч.гр.д.№429/2022г. по описа на ОС Варна, с предмет обжалване на Определение
№406/12.01.2022г. по гр.д.№20213110111770 на РС Варна, с което е върната молбата на
жалбоподателката по чл.64 от ГПК за възстановяване на срока за изпълнение на указанията
на съда за поправка на пороците на исковата молба.
Горецитираното определение на РС Варна, е отменено от състав на ОС Варна, като
първоинстанционното дело е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Последвало е разглеждане на молба за възстановяване на срок, като същата е оставена без
уважение с Определение №6835 от 23.06.2022г. по гр.д.№20213110111770 по описа на РС
Варна. Понастоящем последното цитирано определение е влязло в сила, в резултат, от което
са отпаднали пречките за движение на настоящото дело и същото следва да бъде
възобновено като се разгледа частната жалба.
В жалбата инициирала настоящото производство се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваният съдебен акт като се навеждат твърдения, че
първоинстанционния съд неправилно не е отчел наличието на редовни претенции,
1
респективно не е дал възможност на жалбоподателя да уточни, по кои от тях желае да
продължи производството. Сочи се, че последните останали неотстранени нередовности на
исковата молба, се изразяват в неизпълнение на указанията на съда за довнасяне на
държавна такса в размер на 429.48лв. Твърди се, че тъй като вече е имало заплатена
държавна такса в размер на 101.59лв. и с исковата молба са предявени претенции с дължима
държавна такса от по 50лв., а именно -за обявяване на общи условия за нищожни и за
обявяване на фактура за нищожна, то в тази част исковата молба е редовна и липсва
основание за прекратяване на производството в цялост. Твърди се още, че предвид
наличието на заплатени такси, които могат да бъдат разгледани като частично внесени по
всеки от предявените искове, то преди да прекрати производството по делото, съдът е
следвало да даде възможност на страната да уточни, за кои претенции се отнасят
заплатените такси, както и да провери дали това е така. Моли се въззивният съд да отмени
атакуваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството пред районният съд е образувано по искова молба на Ж. Д. Я.,
против “Емералд Травел България“ ООД и “Перфект Травел“ ЕООД, с която са предявени
искове, както следва:
-за обявяване на нищожността на Договор за туристически пакет №ЕЕС098043 от
31.01.2020г., сключен между ищцата и първия ответник, чрез втория ответник в качеството
му на туристически агент, поради липса на съгласие, евентуално при липса на
представителна власт или поради неспазена форма, като в условията на евентуалност се
претендира установяване на прекратяването на договора, считано от 01.02.2020г.;
-за обявяване на нищожността на Общите условия към Договор за туристически
пакет №ЕЕС098043;
-за обявяване на нищожността на Фактура №********** от 05.02.2020г., поради това
че е издадена по нищожния договор за туристически пакет;
-за осъждане на втория ответник на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да върне на
дъщерята на ищцата сумата от 2200лв., като получена по нищожен договор за туристически
пакет, както и сумата от 339.78лв., представляваща мораторната лихва за забава за периода
от 01.02.2020г. до датата на предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата,
като в условията на евентуалност се претендира връщането на посочените суми, поради
прекратяване на договора за туристически пакет.
В подкрепа на горните претенции, не особено систематично, са изложени твърдения
2
за възникването, респективно недействителността или прекратяването на облигационната
връзка между страните, включително и в резултат от действията на дъщерята на ищцата и
нейният брат. Представени са доказателства за внесена ДТ в размер на 101.59лв.
Съдът е оставил без движение така подадената молба, като е дал указния на ищцата
за уточняване на правният интерес от предявяване на претенциите и на ролята на всеки един
от участниците при сключване на договора, респективно за качеството му в облигационната
връзка.
Последвали са две уточняващи молби, респективно двукратно оставяне на
производство без движение, с дадени нови указания за поправка на пороците на ИМ,
включително и чрез довнасяне на пълният дължим размер на държавната такса.
Проведено е и производство за възстановяване на срока за поправка на исковата
молба, като молбата за това, е оставена без уважение с влязло в сила определение.
Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания
съдебен акт и прецени данните по делото, намира за установено от правна страна, следното:
Въпреки предприетите действия за уточняване на исковата молба, продължават да са
налице вътрешни противоречия, както между твърденията на ищцата относно възникването
на процесният договор и страните, който той би следвало да обвързва, така и с
формулираните претенции, съответно какъв е правният интерес от предявените
установителни искове и кой от ответниците в чия полза дължи изпълнение /връщане на
даденото/ по предявените осъдителни искове. Дори да се приеме, че ищцата има интерес да
установи нищожността на процесният договор и общите условия към него, въпреки
наведените твърдения, че не тя е участвала при сключването му и че същия фактически е
сключен от дъщеря й, съответно се приеме, че този въпрос касае основателността на иска, а
не неговата допустимост. То в случая не е било изпълнено указанието на съда за довнасяне
на пълният размер на дължимата ДТ. В тази връзка неоснователни са доводите на
жалбоподателката, че внесените от нея 101.59лв., следва да се считат за частично заплатена
ДТ по всеки от предявените искове, респективно че съдът е следвало да даде възможност на
страната да уточни, за кои претенции се отнасят заплатените такси. Както вече се посочи по-
горе въпросната сума, е внесена още при подаване на ИМ, след което съдът двукратно е
давал указания на страната за внасяне на пълният размер на ДТ, включително и е удължил
срока за това. Ето защо, ако ищцата е искала, вече внесената от нея такса, да се отнесе към
конкретна претенция, е могла да заяви това. След като не е сторила това, ищцата е проявила
укоримо бездействие, което правилно е отчетено от първоинстанционният съд като
неизпълнение на дадените указания, довело до законосъобразно прекратяване на
производство. Тук е мястото да се посочи, че внесената от ищцата сума, не е достатъчна за
покриване на таксата дължима по претенцията за недействителност на договора.
Що се касае до претенциите неоснователно обогатяване, то същите се явяват
недопустими, предвид невъзможността ищцата да заявява за защита пред съд чужди права-в
случая тези на дъщеря й, в чиято полза се претендира връщане на даденото по
3
недействителен или прекратен договор.
Недопустими се явяват и исковете за обявяване на нищожността на Общите условия
към договор за туристически пакет и за обявяване на нищожността на Фактура
№********** от 05.02.2020г. Първият от посочените искове, се явява лишен от правен
интерес, доколкото след прекратяване на иска за недействителност на договора, за ищцата е
отпаднала нуждата от установяване на нищожността на Общите условия към него. Вторият
от исковете, е дефинитивно недопустим, тъй като фактурата е счетоводен /разходно-
оправдателен/ документ, а не сделка, поради което тя не полежи на проверка за
действителност по реда на чл.26 и сл. от ЗЗД.
Искът за установяване на прекратяването на действието на договора за туристически
пакет, също е недопустим, тъй като цели установяване на факт с правно значение, който
обаче не попада сред предвидените със закон случаи /виж чл.124, ал.4 от ГПК/. Въпросната
претенция не подлежи на самостоятелно изследване, а само като защитно твърдение
/възражение/ по повод установяване на основателността на иска за връщане на отпаднало
основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В заключение настоящият състав на съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателят, са неоснователни и че атакуваното определение на РС Варна, се явява
правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.ч.гр.д.№427/2022г. на Окръжен съд Варна
ПОТВЪРЖДАВА Определение №7975/27.11.2021г. постановено по гр.д.
№20213110111770 по описа на Районен съд Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен касационен съд
в едноседмичен срок от връчване на съобщението до жалбоподателката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4