Решение по дело №1314/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 506
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20195501001314
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                06.11.2019 година                           Град С.З.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 29.10.                                                                                              2019 година

В публичното заседание в следния състав:                      

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.

                  ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА                                               РУМЯНА ТАНЕВА

 

                                              

Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

в.т.д. № 1314 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение № 201/28.03.2019 г., постановено по гр. д.               № 3277/2018 г. по описа на Районен съд – К., с което е признато за установено по отношение на по отношение на Р.Д.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че не дължи на „Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, ЕИК ***, представлявано от *** - заедно от всеки двама членове на УС сумата от 313, 40 лв., начислена по фактура № **********/05.12.2018 г., за партида с клиентски номер № **********, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № *********, с място на потребление: гр. К., ***, за периода от 21.01.2017 година до 21.04.2017 г. и е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 410 лева разноски по делото.

Въззивникът „Е.“  ЕАД обжалва изцяло решението, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира за разноските пред двете инстанции. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

         В законоустановеният срок е постъпил отговор от Р.Д.Д., с който оспорва жалбата. Претендира разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Безспорно е установено, че ответното дружество разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с ИТ № 2009940 и клиентски номер 2131792.

По делото са представени писмени доказателства - констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 351743 от 21.04.2017 г., Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 711/21.06.2018 г. от БИМ - Дирекция “Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“, Справка за коригиране на сметката, фактура № **********/05.12.2018 г.

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният електромер еднофазен, двутарифен, статичен, тип ADD АХ NP71 Е. 1-5-31, ф. № *********/2016 е манипулиран. Изводите на основата на куплунг Х2 на измервателната платка са окъсени с меден проводник. С това действие се отклонява част от тока от вторичната токова верига на електромера и се променят метрологичните му характеристики. Електромерът не съответствал на техническите и метрологичните изисквания. Това е случай на частично неизмерване на консумирана ел. енергия. Методът за изчисляване на неизмерената ел. енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно в съответствие с чл. 48, ал.1, т.1Аичл. 51, ал.1 отПИКЕЕ.

Методът за отчитане на неотчетена ел. енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай били приложени правилно и в съответствие с чл. 48 ал.1 т.1А и чл. 51 ал.1 от ПИКЕЕ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ процедурата за корекцията на неизмерена ел. енергия е предвидена в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение от 14.10.2013 г. е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.

На съда е служебно известно, че към момента на извършване на проверката на 21.04.2017 г., с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ, са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 21.04.2017 г., което е след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. От изложеното следва, че към момента на проверката – липсва приложима нормативна уредба (процедура), по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния протокол (оправомощено лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т. н.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. А действащите към датата на проверката чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки при наличието на които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционната процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към датата на проверката, не са изрично регламентирани от закона, поради което и не са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.

 С оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл. 83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ, за която към датата на проверката, е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема, че към датата на проверката, правото на „Е.” ЕАД да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 360 лева с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1  от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/28.03.2019 г., постановено по гр. д. № 3277/2018 г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. П.**, ЕИК ***, представлявано от ** - заедно от всеки двама членове на УС, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: *** сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                                       

 

 

                                                                            2.