Р
Е Ш Е Н И Е
№418
гр.
Бургас, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо
гражданско и търговско отделение, в открито заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Диляна Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 224
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Е.Д.Т., гражданин на Великобритания, роден на *** г. в*****, чрез Адвокатско дружество Чиков и Янакиев, съдебен адрес гр. София 1407, ул. Рилски
езера № 2-4, ет. 1, ап. 3, тел./факс ********* срещу И ЕС ЕС ТИ ООД - в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000,
ул. Хан Крум № 15 Б, ет. 2, представлявано от ликвидатора Миглена Димитрова Христова, с която е предявен
иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимостта, а при условията на евентуалност
нищожността на вписване № 20200611121238 на Агенцията по вписванията, с което Миглена
Димитрова Христова е назначена за ликвидатор на И ЕС ЕС ТИ ООД - в ликвидация, ЕИК *********, както и
да се постанови заличаването на
вписването.
Ищецът твърди, че е съдружник и управител в
ответното дружество И ЕС ЕС ТИ ООД - в
ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Хан Крум № 15 Б, ет. 2,
като в края на 2019 г. е предявил иск с правно основание чл. 155, т. 1 от ТЗ за
прекратяване на дружеството, уважен с влязло в сила решение № 80/05.03.2020 г.
на БОС по т.д. № 507/2019 г., с което И ЕС ЕС ТИ ООД е прекратено. Посочва, че
на 05.06.2020 г. решението е влязло в законна сила, след което е изпратено на
Агенцията по вписванията за започване на производство по ликвидация. Според
изложеното от ищеца след получаването на съдебния акт длъжностно лице при
Агенцията по вписванията е започнало производство по ликвидация, но вместо да впише като ликвидатор управителя Е.Т.,
на основание чл. 156, ал. 2 от ТЗ, е вписало като ликвидатор Миглена Димитрова Христова. Поддържа, че съгласно издадения акт за назначаване
на ликвидатор № 20200611114524/11.06.2020 г., въз основа на който е извършено
вписване № 20200611121238, Миглена Христова е назначена за ликвидатор на
основание чл. 70, ал. 3 от ТЗ; чл. 517, ал. 3 от ГПК; чл. 41, ал. 2 от ЗК, § 5
ал. 2 и 3, и § 56, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Навежда доводи, че така издаденият акт за
назначаване на ликвидатор е постановен в съществено нарушение на закона, поради което счита, че
вписването № 20200611121238 на Миглена Христова за ликвидатор е недопустимо, а
при условията на евентуалност - нищожно. Позовава се на разпоредбата на чл. 134 от Наредба № 1 от 14.02.2007 за водене,
съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ , съгласно която длъжностното лице по
регистрацията назначава служебно ликвидатор в случаите, предвидени в закона,
като случаите, в които законът предвижда служебно назначаване на ликвидатор
според ищеца са посочени в чл. 70, ал. 3 от ТЗ, чл. 41, ал. 2 от ЗК, § 5 ал. 2
и 3 от ЗТР. Намира, че в конкретния случай е
приложима разпоредбата на чл. 156, ал.2 от ТЗ, според която ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с договора
или по решение на общото събрание е определено друго лице. Ищецът
посочва, че актът за назначаване на ликвидатор № 20200611114524/11.06.2020 г.,
въз основа на който е извършено вписване № 20200611121238 на Миглена Димитрова Христова,
е незаконосъобразен, тъй като длъжностното лице не е имало компетентност да го
постанови и постановявайки акта и извършвайки вписването длъжностното лице се е
самосезирало и се е произнесло извън своите правомощия. Предвид това според
ищеца вписването следва да бъде заличено като недопустимо или евентуално
нищожно. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни. Позовава се на т.3 от ТР
№1от 06.12.2002г. по тълкувателно дело №1/2002г. на ОСГК, като счита, че не се
сочат обстоятелства, обуславящи недопустимост или нищожност на вписването по
смисъла на тълкувателното решение. Намира, че длъжностното лице по вписване е действало съобразно своята
компетентност, правомощия и съобразно постановено от съда решение №80 от
05.03.2020г. по т.д.№507/2019г. на БОС за прекратяване на търговско дружество,
поради което е налице валиден акт на Агенцията по вписванията за откриване на
производство по ликвидация и за назначаване на служебен ликвидатор. Развива
доводи, че назначаването на ликвидатор представлява отделно охранително производство,
като липсва изрично изявление от управителя до съда по т.д.№507/2019г. на БОС,
че желае да бъде назначен за ликвидатор. Счита, че произнасянето по този въпрос
на съда, без отправено искане, би означавало да се самосезира и постановеният в
тази връзка съдебен акт би бил недопустим, тъй като съдът не може да се
произнесе по собствен почин. Излага, че са налице условията за служебно
назначаване на ликвидатор по смисъла на чл. 134 от Наредба№1/2007г. за водене,
съхраняване и достъпа до ТРЮЛНЦ, като единствено възможно и задължително е
определеният ликвидатор да е лице от списъка на ликвидаторите при Агенцията по
вписванията. Допълва, че е необходимо или общо събрание да конституира ищецът
като ликвидатор или да е направил искане пред съда на осн. чл. 156, ал.3 вр.
чл. 266, ал.4 от ТЗ. Предвид това според ответника правилно и законосъобразно,
съобразно своята компетентност длъжностното лице по регистрация е издало
валиден акт за назначаване на ликвидатор. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Депозирана е
допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, озаглавена „становище“, с която се оспорва изложеното в отговора, че
ищецът не е поискал да бъде назначен за ликвидатор в производството по
т.д.№507/2019г. на БОС. Твърди, че такова искане е отправено от ищеца в
исковата молба по посоченото търговско дело. Не е приложима според ищеца
разпоредбата на чл. 134 от Наредба№1/2007г. за водене, съхраняване и
достъпа до ТРЮЛНЦ и следва да се приложи общото правило на чл.156, ал.2 от ТЗ,
според което ликвидатор на дружеството е управителят.
Постъпил е допълнителен отговор в срока по чл. 373,
ал.1 от ГПК, в който ответникът посочва, че ищецът е разполагал с възможност да
поиска допълване на решението по т.д.№507/2019г. на
БОС, след като съдът не се е произнесъл по искането му за назначаване като
ликвидатор. Поддържа първоначалния отговор на исковата молба.
Предявени са искове с правно основание чл.29 от
ЗТР, които са допустими. В тази връзка съдът
съобрази, че искът по чл. 29 ал.1 от ЗТР е специален установителен иск,
с който разполага всяко лице, което има правен интерес да установи нищожност
или недопустимост на вписване в Търговския регистър, както и несъществуване на
вписано обстоятелство.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Успешното провеждане на установителния иск
по чл. 29 ал.1 от ЗТР е обусловено от установяването в хода на производството,
че вписаното обстоятелство не е валидно възникнало и не е съществувало към
момента на вписването му в Търговския регистър или нищожно.
Съгласно Тълкувателно решение №
1/06.12.02г. по тълк.д.№ 1/02г. на ОСГК на ВКС нищожно е вписването на
неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със
съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Недопустимо е
вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил
сезиран.
Видно от служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ с
решение №80 от 05.03.2020г. по
т.д.№507/2019г. на БОС е прекратено на основание чл. 155, т. 1 ТЗ ответното дружеството И ЕС
ЕС ТИ ООД с ЕИК ********* със седалище в гр. Бургас, ул. Хан Крум № 15 Б, ет. 2
по предявен иск от съдружника Е.Т.. Производството
по назначаване на ликвидатор не е спорно исково производство, а охранително и
започва след влизане в сила на решението за прекратяване, поради което в това
производство не следва да бъде назначаван от съда ликвидатор.
С акт за назначаване на ликвидатор, въз основа на който е извършено вписване №
20200611121238, Миглена Христова е назначена за ликвидатор на основание чл. 70,
ал. 3 от ТЗ; чл. 517, ал. 3 от ГПК; чл. 41, ал. 2 от ЗК, § 5 ал. 2 и 3, и § 56,
ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от длъжностното лице по
регистрацията към ТРРЮЛНЦ към АВ.
В случая ищецът е вписан като управител на прекратеното дружество,
поради което длъжностното лице по регистрация не е следвало служебно да
назначава ликвидатор. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.2 от ТЗ ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с
договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. Не е била
хипотезата на разпоредбата чл. 134 от Наредба № 1 от 14.02.2007 за водене,
съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, съгласно която длъжностното лице по
регистрацията назначава служебно ликвидатор в случаите, предвидени в закона.
Следователно като
е назначило служебно ликвидатор, при липсата на законовите предпоставки за
това, длъжностното лице по вписване, е постановило недопустим акт и е излязло
извън пределите на своята компетентност. Налице е порок
в сезирането и вписването на този акт е недопустимо, тъй като длъжностното лице
се е произнесло без да е сезирано.
При горните мотиви предявеният иск за
установяване на недопустимост на вписването е основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид уважаване на главния иск
съдът не следва да пристъпва към разглеждане на евентуалния иск.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 410
лева.
При горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за
установено по реда на чл.29, ал.1 ЗТР, по предявения иск от от Е.Д.Т., гражданин на Великобритания, роден на *** г. в*****, чрез Адвокатско дружество Чиков и Янакиев, съдебен адрес гр. София 1407, ул. Рилски
езера № 2-4, ет. 1, ап. 3, че вписването по партидата на И ЕС ЕС ТИ ООД - в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000,
ул. Хан Крум № 15 Б, ет. 2, с № 20200611121238 на Агенцията по вписванията, с
което Миглена Димитрова Христова е назначена за ликвидатор на И ЕС ЕС ТИ ООД, е недопустимо.
ОСЪЖДА И ЕС ЕС ТИ ООД да заплати на Е.Д.Т. сумата от 410
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
След влизане на решението в сила, препис от него да се
изпрати на ТР при АВ за заличаване на вписване под № 20200611121238 по партидата на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас
в 7-дневен срок от обявяването му в Търговския регистър.
Съдия: