№ 239
гр. Русе, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520103067 по описа за 2022 година
Ищеца М. Д. П. твърди, че на 23.05.2020 г. сключила с ответника „ВИВА КРЕДИТ”
ООД договор за паричен заем „Стандарт 14“ № 5611291. През м. февруари 2021 г. решила да
погаси предсрочно задължението си, за което на 26.02.2021 ответникът й издал
удостоверение за това, че няма непогасени задължения. През м. март 2021 г. кандидатствала
за ипотечен кредит и поискала от ответника ново удостоверение, че е редовен платец и няма
непогасени задължения към този момент. Въпреки това ответникът я уведомил, че има
задължения в размер на 843,88 лева. Получила и справка от ответника на 17.03.2021 г., в
което било отразено, че със сума 1662,52 лв. е погасила само част от задълженията си.
Ищцата счита, че с това плащане тя е погасила същите изцяло. Излага аргументи за наличие
на неравноправни клаузи в договора за паричен заем с ответника и по конкретно, че не
дължи сумата 200 лева, начислени разходи за събиране на вземането. Иска недължимостта
на посочената сума от 200 лева разходи за събиране да бъде призната за установена между
страните.
Ответникът „ВИВА КРЕДИТ”ООД, гр. София с ЕИК ********* оспорва иска.
Излага правни доводи за приложение на разпоредбите на ЗПК като счита, че уговорките
сключени между страните договор за заем не нарушават същите. По делото е приет за
разглеждане насрещен иск на „ВИВА КРЕДИТ”ООД срещу М. Д. П. за заплащане на
следните суми:
421,11 лева главница по договор за паричен заем № 5668244/25.01.2021г.;
40,23 лева договорна лихва по договор за паричен заем № 5611291/23.05.2022г;
42,23 лева законна лихва.
1
М. Д. П. оспорва насрещния иск. Счита, че клаузите на договора свързани със
заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит и неустойка за
непредоставено обезпечение са неравноправни. Навежда и доводи за нарушение на добрите
нрави. Сочи също, че заемодателят е заблудил М. Д. П. вписвайки в договора размер на ГПР
от 49,37%, като в този размер на разходите не са включени таксата за експресно разглеждане
на искането за кредит и неустойката за непредоставено обезпечение. Счита, че реалния ГПР
надхвърля значително максималния допустим от закона размер поради което договорът е
недействителен и М. Д. П. следва да върне само главницата по кредита без да дължи други
разходи.
Предявеният иск от М. Д. П. е с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване, че
определени задължения не съществуват. Предявеният от „ВИВА КРЕДИТ”ООД иск е с
правно основание чл. 240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД- за връщане на заета сума заедно с договорна
лихва, а претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 23.05.2020г. М. Д. П. сключила договор за паричен заем „Стандарт 14“ № 5611291
с „ВИВА КРЕДИТ” ООД за сумата 1000 лева със срок на погасяване 60 седмици с
погасяване на 30 вноски при годишен лихвен процент- 40,32%, годишен процент на
разходите- 49,37%, размер на вноската 62,90 лева (л.53-57).
В чл. 12 от договора между страните е записано, че заемателят е запознат с тарифите
на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира
на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа на
заемодателя, както и на интернет страницата на последния.
Безспорно е между страните, че ищцата е заплатила на ответника сумата 200 лева,
която последният е отчел като плащане на разходи по събиране на вземането- това
обстоятелство се твърди в исковата молба и се признава в отговора на ответника. В договора
липсва уговорка, за начисляване на разходи за събиране на вземането. Чл. 12 от договора не
поражда правно действие.
Съгласно чл. 10 ал.2 от Закона за потребителския кредит:
Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за
кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
В договора няма предвидени разходи за събиране на вземанията на кредитора с
изрично посочен размер и случаи при които се начисляват. Тарифа на кредитора стояща
извън договора и неподписана от кредитополучателя не поражда задължения за последния.
По тези съображения предявеният иск за недължимост на заплатената сума от 200 лева
представляваща разходи за събиране на просрочени вземания е недължима.
Насрещните искове са неоснователни.
Признава се от „ВИВА КРЕДИТ” ООД с отговора на исковата молба, че М. Д. П. е
заплатила по договора сума в общ размер 1662,52 лева за периода 15.06.2020г. до
2
26.02.2021г.
В чл.1 ал.3 от договора е уговорено, че заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на заявката за кредит в размер на 628,80 лева. Тази таксата върху заем от 1000
лева, който се изплаща за срок от 60 седмици очевидно представлява оскъпяване на кредита
с над 60% на годишна база, а ако изчислението се извършва по правилата за изчисление на
ГПР, като се съобразява, че главницата във времето намалява, то реалното оскъпяване само
от тази такса е над 90% годишно. Таксата попада в категорията „възнаграждения от всякакъв
вид“ по смисъла на чл. 19 от ЗПК поради което същата следва да бъде включена към
годишния процент на разходите съгласно посочения законов текст. Така годишния процент
на разходите надхвърля неколкократно максималния ГПР съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, а
посочения в договора ГПР в размер на 49,37% очевидно не отговаря на реалния такъв. По
тези съображения целия договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка
с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, при което потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Безспорно е между страните, че М. Д. П. е получила кредит в размер на 1000 лева по който е
изплатила 1662,52 лева. П. дължи връщане на 1000 лева (съгласно чл. 23 от ЗПК), върнала е
1662,52 лева, следователно задължението й във връзка с договора е изцяло погасено, поради
което насрещният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
„ВИВА КРЕДИТ” ООД следва да заплати на М. Д. П. сумата 500 лева разноски по
делото. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Д. П. с ЕГН ********** с
адрес ****** от една страна и от друга страна „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. “Джавахарлал Неру” № 28,
ет.2, офис 73Г че начислените на М. Д. П. по договор за паричен заем „Стандарт 14“ №
5611291 от 23.05.2020 г. разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 200 лева
не се дължат, тъй като се основават на недействителна клауза.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. “Джавахарлал Неру” № 28,
ет.2, офис 73Г предявени срещу М. Д. П. с ЕГН ********** с адрес ****** за заплащане на
следните суми по договор за паричен заем „Стандарт 14“ № 5611291 от 23.05.2020г:
421,11 лева главница;
40,23 лева договорна лихва;
42,23 лева законна лихва.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, ет.2, офис 73Г да
заплати на М. Д. П. с ЕГН ********** с адрес ****** сумата 500 лева разноски по делото.
3
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4