РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110109949 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. М. З., ЕГН **********, с адрес *,
действаща чрез адв. Д. М., против „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
* осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в общ размер от 168.36 лева, формирана както следва: платена
без основание неустойка в размер от 118.36 лева и такса за администриране на
просрочен кредит в размер от 50.00 лева, претендирани от ответника на основание
договор за паричен заем № 454879/28.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2022 г., до
окончателното погасяване на вземането.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем
№ 454879 от 28.09.2020 г., въз основа на който ответникът е предоставил в заем на ищеца
сумата в размер от 1 000.00 лева, срещу насрещното задължения на ищеца да върне заетата
сума в срок от 18 месеца и да заплати възнаградителна лихва от 401.64 лева. Между
страните била договорена и неустойка в размер от 2 018.36 лева. С влязло в законна сила
решение на съда, постановено по гр. д. № 15031 по описа за 2021 г. на РС-Варна, било
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника вземането за неустойка в размер
от 2 018.36 лева. По процесния договор ищцата била заплатила 1 570.00 лева, която сума
послужила за погасяване на вземанията на ответнника за главница – 240.53 лева; за лихва
255.31 лева; за неустойка 1024.16 лева и такса за администриране на кредита – 50.00 лева.
Сочи се, че заплатените неустойка и такса са без основание, с оглед нищожността на
клаузите, които ги уреждат. Излага се, че със стореното плащане от ищцата в общ размер на
1 570.00 лева са погасени насрещните вземания на ответника за заета сума в пълен размер от
1 000.00 лева и договорна лихва в размер от 401.64 лева, като надплатената сума възлиза на
168.36 лева, която е преминала в патримониума на ответника без основание, поради което
следва да се възстанови на ищеца по правилата на неонсователното обогатяване.
По същество се моли исковете да бъдат уважени както по основание, така и по
размер.
1
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски. Обективирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за допустимост и основателност на предявените искове.
Ответникът моли за постановяване на решение при признание на иска. Твърди, че в
срока за отговор дори е погасил претендираната сума чрез доброволно извънсъдебно
плащане, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.
Счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. С
молба от 02.12.2022 г. не иска постановяване на решение при признание на иска, но
признава факта на стореното в хода на производството плащане, като претендира съдебно-
деловодните разноски, доколкото поддържа, че ответникът е дал повод за завеждане на
настоящото дело.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД. За успешното им провеждане ищецът следва да установи по несъмнен
начин в условията на пълно и главно доказване, че е престирал процесните суми в полза на
ответника без основание в претендирания размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.
В конкретния случай не се оспорва, че ищецът е заплатил в полза на ответника
сумата в общ размер на 168.36 лева, от която - неустойка в размер от 118.36 лева и такса за
администриране на просрочен кредит в размер от 50.00 лева на основание договор за
паричен заем № 454879 от 28.09.2020 г.; не се оспорва и обстоятелството, че с влязло в
законна сила решение № 624 от 10.03.2022 г., постановено по гр. д. № 15031 по описа за
2021 г. на РС-Варна, съдът е приел недължимостта на вземането за неустойка по договора
поради нищожността на неустоичната клауза; не се оспорва и твърдението, че процесните
парични вземания са погасени от ответника в хода на процеса, което е в унисон и с
ангажираното платежно нареждане на л. 31 от делото.
Съдът, като съобрази плащането, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, счита, че към
настоящия момент интересът на кредитора-ищец е изцяло удовлетворен, доколкото
гражданските му притезания са напълно погасени от ответника, което обуславя крайният
извод за отхвърляне на предявените искове.
По сторените съдебно-деловодни разноски:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само
разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може
да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната норма,
обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с
окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за
прекратяване на делото поради недопустимост.
В настоящия случай исковете на ищеца следва да бъдат изцяло отхвърлени, но
крайният извод на съда е обусловен от стореното в хода на производството от ответника
плащане, което е отчетено по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Т. е. отвхърлянето на исковете е
свързано с действие на ответника и само по себе си не е достатъчно за ангажиране на
отговорността за разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 3 от ГПК, а е необходимо да
се изследва причината да се заведе делото. Да се приеме противното означава отговорността
2
за разноските при един вероятно основателен или допустим но неоснователен иск, по
отношение на който по-късно отпада интереса от воденето му, да се понесе от страната, в
чиято полза би се разрешил спора. Това би противоречало на цялостната концепция на
законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, че отговорността за разноските е
обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. В този
смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014 г. по гр. д. №
2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152 от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
2363/2015 г., I т. о., ТК.
Съдът като взе предвид конкретиката на казуса счита, че разноските следва да
останат в тежест на ответника, доколкото последният с поведението си е дал повод за
завеждане на настоящото исково производство. В полза на ищеца следва да се присъди
сумата в размер от 100.00 лева, а в позла на адв. М., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от ЗАдв – сумата в размер на 400.00 лева, представляваща хонорар за един адвокат.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Д. М. З., ЕГН **********, с адрес * срещу „С. К.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер от 168.36 лева, формирана както следва: платена без основание неустойка в размер
от 118.36 лева и такса за администриране на просрочен кредит в размер от 50.00 лева,
претендирани от ответника на основание договор за паричен заем № 454879/28.09.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.07.2022 г., до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * да заплати на
Д. М. З., ЕГН **********, с адрес * сумата в размер от 100.00 лева /сто лева/,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, „С. К.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * да заплати в полза на адв. Д. М., вписан в АК-гр. П., с
адрес: * 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3