Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.11.2017 г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На десети октомври 2017
година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Милка Тончева
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 53 по описа на съда за 2017 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно осн.чл. 415 ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано след изпращане по подсъдност
на т.д.№ № 24/2017 г. по описа на ОС-Ш..
Делото е образувано по предявен от М.Х.Д. ***, действаща чрез адв. Б.Г. ***,
срещу Ш.Р.Ш. ***, иск с правно осн.чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК - за
установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 175 000 лв. –
главница, представляваща част от целия дълг по издаден запис на заповед от
01.11.2013 г. ( възлизащ на 256 209 лв.) ведно със законната лихва за забава,
считано от 25.10.2016 г. до окончателното й плащане, за което на осн.чл. 417 т.
3 и чл. 418 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 1410/2016 г. по описа на ТРС. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 01.11.2013 г. ответникът е издал запис на
заповед за сумата 256 209 лв., като се задължил неотменно и безусловно да
заплати на ищцата тази сумата на посочения в записа на заповед ден - 31.01.2014
г.; записът на заповед е издаден без протест и без предявяване. Тъй като
ответникът не изпълнил задължението си, в полза на ищцата били издадени заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 9 от ГПК (по
записа на заповед) и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1410/2016 г. по описа на ТРС
за сумата от 175 000 лв.- част от целия дълг от сумата от 256 209 лева. В срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът депозирал възражение, обуславящо правния интерес на
ищцата да предяви настоящия установителен иск.
В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор ответникът оспорва
исковата претенция, с възражения, че представеният запис на заповед не съдържа
всички посочени в закона реквизити, като се позовава изрично на липсата на
„подпис на издател“ – оспорва положения под ценната книга подпис за издател да
е положен от него. Оспорва истинността на представения менителничен документ в
частта относно подписа по реда на чл. 194 от ГПК. Възразява да е получавал
посочената в записа на заповед сума. В отговора на исковата молба е направено и
възражение за местна подсъдност, тъй като първоначално исковата молба е
депозирана пред ОС-Ш., по която е било образувано т.д. № 24/2017 г. по описа на
ШОС.
В срока по чл. 372 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с
която заявява, че ще се ползва от оспорения запис на заповед, както и че не
разполага с оригинала на менителничния ефект, тъй като същият е приложен по делото в заповедното
производство. Твърди, че сумата, посочена в записа на заповед, е получена лично
от ответника, за което същият е съставил разписка. Сочи, че записът на заповед
е издаден като вид обезпечение на задължението на ответника за връщане на предоставената под формата на заем
сума от 256 209 лв., посочена в разписката. Излагат се твърдения относно
причината и начина на предоставяне на сумата. Представено е заверено копие от
посочената разписка от 01.11.2013 г. и писмени доказателства, удостоверяващи, според
твърденията на ищцата, разходването на част от тази сума от ответника.
В постъпилия в срока по чл. 373 ГПК
отговор на допълнителната ИМ, ответникът оспорва наведените твърдения в
допълнителната искова молба относно наличие на каузалното правоотношение,
твърдяно от ищцата; оспорва да е негов подписа, положен под разписката от
01.11.2013 г.
В съдебно заседание страните са поддържали становищата си. Претендират
разноски.
След като се запозна с исканията и възраженията на страните, приложените
писмени доказателства, съобразно дължимата проверка по чл. 130 ГПК за
допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:
По допустимостта на иска:
Предявен е иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 422
от ал.1 от ГПК - иск за установяване съществуването на вземане, предмет на
издадената в полза на ищеца въз основа на депозирано от него на 25.10.2016 г. заявление
по реда на чл.417 т. 9 и чл. 418 от ГПК заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№ 1410/2016 г. по описа на РС-Търговище.
С издадената заповед за незабавно изпълнение № 689/26.10.2016 г., ТРС е
разпоредил длъжникът Ш.Р.Ш. - издател по запис на заповед от 01.11.2013 г., с
падеж на 31.01.2014 г., да заплати на кредитора- настоящ ищец, сумата от 175
000.00 лв., представляваща част от задължението по посочения запис на заповед
(256 209 лв.) на осн.чл. 417 т. 9 от ГПК, сумата от 3 500 лв.- д.такса
и сумата от 2 400 лв.- платено адв.възнаграждение - на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК.
При извършената самостоятелна проверка, както на общите, така и на
специалните процесуални предпоставки, относно надлежното упражняване на правото
на този установителен иск /съгласно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/
исковият съд преценява, че в заповедното производство ответникът е направил
своевременно възражение /в срока по чл. 414 ТЗ/, съответно искът е предявен в
преклузивния месечен срок, течащ от връчване на заявителя на указанията на
заповедния съд по чл. 415 от ГПК, налице е идентитет между вземането, предмет
на заповедното и вземането, предмет на исковото производство - обуславящи допустимостта на предявения
установителен иск.
Цената на предявения иск е 175 000 лв.
След преценката на събраните по делото писмени доказателства и приетата
съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения по делото запис на заповед (л.7 от ч.гр.д.№ 1410/16г.
на ТРС), с дата на издаване 01.11.2013 г., място на издаване гр. Ш., подписаният
Ш.Р.Ш. като ИЗДАТЕЛ на записа на заповед
се е задължил да заплати на ищцата сумата от 256 209.00 лв., с уговорен
падеж 31.01.2014 г., място на плащане: гр. Ш. Записът на заповед носи подпис на
издателя.
В допълнителната ИМ, предвид възраженията на ответника, ищцата се е позовала
на съществуването на каузално правоотношение, в обезпечение на което е издаден
ЗЗ – заем, в подкрепа на което е представила подписана от ответника разписка от
01.11.2013 г. за получаване на сумата от 256 209 лв. от ответника.
Според категоричното заключение на приетата по делото съдебно-почеркова и
графологична експертиза (основна и допълнителна) подписът и ръкописния текст „Ш.Р.Ш.“ срещу „Подпис на
издателя“ в записа на заповед от 01.11.2013 г. са на ответника; съответно - подписът и
ръкописния текст „Ш.Р.Ш.“ срещу „Получил“ в Разписка от 01.11.2013 г. са
на ответника по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземане, предмет на представения в заповедното производство менителничен
документ – запис на заповед.
В производството по чл.422 ал.1 от ГПК предмет на разглеждане е иск за
съществуване на вземането, който иск се предявява от кредитора след възражение
от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането
съществува. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на това вземане и
неговата изискуемост, а ответникът следва да докаже възраженията си относно
съществуването на вземането, респ.изискуемостта му.
Ищецът основава искането си на записа на заповед, представен в заповедното
производство. Исковият съд намира, че процесният ЗЗ е редовен менителничен
документ, съдържащи необходимите реквизити по чл. 535 от ТЗ, предвид и препращащата
норма на чл. 537 от ТЗ към разпоредбите за менителницата, доколкото са
съвместими с естеството на записа на заповед. Съдържа наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан (т.1), съдържа
безусловно обещание да се плати определена сума пари (т.2), падеж (т.3) – на определен
ден - 31.01.2014 г. (чл. 486 ал. 1 т. 4 ТЗ във вр. с чл. 537 ТЗ); място на
плащане – посочено (т.4); името на лицето, или на заповедта на което трябва да
се плати (т.5) - като такова лице е посочен заявителя в заповедното
производство-настоящ ищец; дата и място на издаване (т.6)– 01.11.2013 г., гр.Ш.;
подпис на издател (т.7).
Неоснователно е възражението на ответника за неистинност на записа на
заповед и на разписката от 01.11.2013 г., тъй като същите не били подписани от него.
Съгласно приетата по делото графологична експертиза ответникът е положил
подпис за издател и е изписал ръкописно трите си имена – и по записа на заповед и по разписката.
Експертизата е компетентна и обоснована, подробно изследвани и обсъдени от
вещото лице са всички съвпадения и разлики от образците и оспорените документи,
въз основа на които вещото лице е дало заключение, че подробно описаните
признаци са характерни и устойчиви и в своята съвкупност достатъчни за извода че
подписът и почерка принадлежат и са положени от ответника; експертизата е абсолютно
категорична, в.лице е използвало достатъчен изобилен сравнителен материал и
експериментални образци от подписа и почерка на ответника, представен е
надлежен протокол от 25.09.2017г. за вземане на сравнителен материал от почерка
и подписа на ответника, в присъствието на пълномощника на ищеца (л.61). С оглед
горните съображения, съдът приема изцяло изводите на експертизата.
С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя за наличието на каузално правоотношение – в случая
договор за заем (съгласно допълнителната искова молба), по повод или във връзка
с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В
тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и
каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед.
Защитната теза на ответника се свежда до възражението, че той не е
получавал посочената в разписката и в Записа на заповед сума.
Представената разписка от 01.11.2013 г. удостоверява получаването на
сумата от ответника, без значение е за
какво и как е разходвана тази сума, съответно как му е била предадена. С
установяването по безспорен начин, че той е подписал двата документа като получател
/издател, се установява и факта на получаване на сумата. Възраженията на
ответника, че предвид размера на сумата (256 209.00 лв.) е нарушена разпоредба от
Закона за ограничаване на плащанията
брой, в случая – разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т.1 от ЗОПБ, в редакцията й,
действащата към дата 01.11.2013 г. (преди изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила
от 1.01.2016 г.), съгласно която плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв., представените ЗЗ и разписка не
могат и не удостоверяват реалното получаване на посочената в тях сума, е
НЕОСНОВАТЕЛНО. В гражданския процес въпросът за плащане на цената е
въпрос на доказване по правилата на чл. 178 от ГПК дали е изпълнено едно
парично задължение, а не въпрос за действителността на договорните
правоотношения - така в Определение № 1411 от 10.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4866/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б: "Нарушаването на
Закона за ограничаване на плащанията в брой има за последица административнонаказателната
отговорност на дееца, то няма значение нито за надлежността и доказването на
извършеното плащане, нито за валидността на договора, от който произтича
вземането.", както и Определение № 1193 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 4396/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Л.Б. и др. Законът за
ограничаване на плащанията в брой не съдържа уредба относно доказателствената
сила на документите по смисъла на чл. 178 ГПК - спрямо същата, при съдебен
спор, съдът прилага правилата на ГПК.
Съгласно чл. 180 ГПК, така съставеният частен документ удостоверява, че
изявлението е направено от подписалото го лице, но доколкото в случая удостоверява
неизгодни за издателя си факти, това удостоверителното изявление в частния
свидетелствуващ документ се ползва с доказателствена сила, поради което и съдът
приема за безспорно доказано в процеса факта на получаване на сумата от
ответника.
Предвид редовността на менителничния документ- записа на заповед,
установеното безспорно получаване на сумата от 256 209.00 лв., посочена и в
записа на заповед, и в разписката от 01.11.2013 г., липсата на други възражения
от страна на ответника в настоящия казус (освен възражението, че е получавал
процесната сума) – а именно възражения относно основанието за предаване на
сумата, и в частност възражение даването, респ. плащането да е извършено на друго основание, според
настоящия съдебен състав, направеният съвкупен анализ на така представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
цялост, обосновава извод на доказаност и основателност на предявения иск за
съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника в размер на исковата
сума – 175 000 лв., предявен като частичен иск от цялото вземане от 256 209 лв.
С оглед изложеното по-горе съдът намира предявеният иск за основателен, който,
като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК пред заповедния съд –
25.10.2016 г. до изплащане на задължението .
По разноските:
Разноски в исковото производство - и двете страни са
направили искане за присъждане на съдебни разноски. С оглед основателността на
иска, разноски следва да бъдат присъдени само на ищеца – на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК. Ищецът е представил Списък по чл. 80 ГПК (л. 63), представени са и
надлежни доказателства за тяхното заплащане – д.т. 3 500лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 7200 лв. ( л.
9, 10, 11, 16 от приложеното тд № 24/2017 г. на ШОС, съответно л. 39, л.64-л.71
от т.д. № 53/2017 г. на ТОС), общо 10 700 лв.
Разноски в заповедното производство – ищецът е претендирал и
тяхното заплащане. Разноските, направени в заповедното производство, не са
предмет на установителния иск. С решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска – съгласно т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК. По ч.гр.д.№ 1410/2016 г. по описа на
ТРС заявителят /настояща ищца/ е заплатил разноски в размер на 3500,00 лв.-д.т.
+ 2400 лв.- адв.възнаграждение, или общо 5 900.00 лв. разноски, за което
са представени съответните платежни документи.
Ответникът е направил своевременно възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адв.възнаграждение. Съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 7
ал. 2 т. 4 , чл. 7 ал. 3 и чл.7 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2014г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която и към предвидените
в нея минимални размери препраща нормата на чл. 36 от Закона за адвокатурата
във вр. с чл. 78 ал. 5 от ГПК, и взе предвид невисоката степен на фактическа и
правна сложност на процесния казус, съдът намира това възражение за основателно
относно претендираното адв.възнаграждение за исковото производство, като го
намалява от 7200 лв. в близка степен до минимума, а именно- на 6000 лв.
Договореното и заплатено адв. възнаграждение в заповедното производство е дори
под предвидения в Наредбата минимум и няма основание за неговото редуциране.
Предвид изложените съображения ответникът следва да заплати на ищеца на осн.чл.
78 ал. 1 от ГПК направените от последния него разноски в исковото производство
в размер на 9 600.00 лв., а за заповедното – 5900.00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн.чл. 415 ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК, че Ш.Р.Ш., ЕГН ********** ***, действащ
чрез пълномощник адв. Е.П. *** , съдебен адрес ***, дължи
на М.Х.Д., ЕГН **********,***, действаща чрез пълномощник адв.Б.Г. ***,
съдебен адрес:***, офис № 5, сумата от 175 000 лева (сто седемдесет и пет хиляди лева), представляваща
част от целия дълг по издаден запис на заповед от 01.11.2013 г. ( възлизащ на 256 209 лв.), с падеж на 31.01.2014 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 25.10.2016 г. до окончателното й плащане, за което вземане
на осн.чл. 417 т. 9 и чл. 418 ГПК е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 689/26.10.2016 г. и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 1410/2016 г. по описа на РС- Търговище.
ОСЪЖДА Ш.Р.Ш., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Д., ЕГН **********, сумата от 9 600.00 лв.– разноски в
исковото производство (заплатени д.такса и адв.възнаграждение) по т.д. № 53/2017 година по описа на ОС-Търговище, както и сумата от 5 900.00 лв. - разноски (за платени д.такса и
адв.възнаграждение) в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1410/2016 г. по
описа на РС-Търговище - на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: