Р Е
Ш Е Н И Е № 139
гр. Кюстендил, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданско
отделение в открито съдебно заседание, проведено на четвърти август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
В.
при
участието на секретаря Г. Кирилова като разгледа докладваното от съдия Т.
Костадинова в. гр. д. № 312 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
В.М.В., ЕГН ********** *** обжалва
решение №273/02.06.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д.№
178/2020 г. по описа на същия съд, с което са
отхвърлени предявените от него срещу ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО
ДУПНИЦА", към «ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ» ДП Благоевград искове с правно основание чл. чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, а именно за
признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД-06-12/30.12.2019
г., с която на въззивника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
трудовото му правоотношение е прекратено, за възстановяване на заеманата от
него преди уволнението длъжност „Помощник лесничей“ и за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без
работа, считано от 30.12.2019г. до 30.06.2020г., в размер на общо 5907.00 лв. Изложени
са съображения, за неправилност и незаконосъобразност на решението и е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се уважат предявените искове.
В писмения си отговор въззиваемото горско стопанство възразява
срещу подадената въззивна жалба. Искането е за потвърждаване на решението.
Същото становище е застъпено и в проведеното открито съдебно заседание пред
окръжния съд.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, както и съобразно
събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл.
12 от ГПК, намира за установено
следното:
Атакуваният
съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при
спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК. Разгледана по същество съдът намира, че същата е
неоснователна. Съображения :
От фактическа страна се установява
следното:
По делото не се спори, а и от
приложените доказателства се установява, че въззиваемият В.В. е заемал
длъжността „помощник лесничей“ в ответното държавно горско стопанство. Безспорно
е също така, че със Заповед № РД-06-12/30.12.2019 г. на В. е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение" за тежко нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190, ал.1 т. 7 от КT, изразяващо се в неспазване на техническите
и технологични правила по смисъла на чл. 187, т.3, пр. 2 от КТ и е прекратено
трудовото му правоотношение.
Видно от приложения по делото
Констативен протокол № 6043608/12.12.2019г. е, че натовареният с дървесина товарен
автомобил с peг. ***и ремарке peг. № ***на посочената дата е бил спрян за
проверка по пътя за гр. Самоков, където горски инспектори са констатирали
описаните в заповедта нарушения на правилата при издаване на електронни
превозни билети, което е било в правомощията на въззивника В., видно и от
съдържащата се в личното му трудово досие длъжностна характеристика.
С писмо с изх. №
10-09-23/13.12.2019г., получено от въззивника на същата дата, са били поискани
писмени обяснения относно констатираното нарушение на трудовата дисциплина. Такива
са дадени и се съдържат в делото на ДнРС с вх. № 10-09-23/16.12.2019г. Последвала е обжалваната уволнителна заповед,
връчена на ищеца в датата на издаването й.
По делото са приложени Превозен билет
№ 9816/01146/11.12.2019 г. и Превозен билет № 9816/01152/12.12.2019 г.- последващ,
както и доклад от В. В.- специалист горски инспектор до Директора на РДГ-София.
Не се спори между страните, а и от
съдържащата се в личното трудово досие заповед № РД-07-134/09.05.2019 г. на
директора на ТП ДГС Дупница се установява, че на въззивника е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
От приетите от районен съд служебна бележка от Д
„Бюро по труда“ и регистрационна карта, в т.ч. и от приетата от окръжен съд
така, се установява, че след прекратяване на трудовия договор с въззиваемото
горско стопанство въззивникът не е започнал работа на друго място.
По делото са разпитани свидетели- К.
С.А. и Д. Г. Х.. В показанията се изясняват факти и обстоятелства, свързани с
извършената проверка.
От така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
За да бъде законосъобразно
прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е необходимо да са
налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение. За
да е налице фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ е необходимо да са налице следните елементи: 1/ виновно
неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2/
съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание;
3/ спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението,
свързани с: 3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице,
3.2./ спазване на преклузивните срокове
по чл. 194 КТ, 3.3./ мотивиране на уволнителната заповед, 3.4./ получаване на
разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите при които такова се
изисква.
В тежест на работодателя е
да докаже, че уволнението е законно, тоест че работникът е нарушил трудовата дисциплина, за
което му е наложено наказание.
В настоящия казус съдът намира, че е
спазено е изискването на чл. 193, ал.1 от КТ. Съгласно този текст на закона
преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно
нарушение. Неизпълнението на това задължение води до отмяна на уволнението при
условията на чл.
193, ал. 2 КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество -
презумира се, че наказанието е наложено без да са преценени всички
обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита
на работника. В настоящия случай по делото безспорно е установено, че с писмо изх. №
10-09-23/13.12.2019г. работодателят е поискал писмени обяснения от въззивника и
такива са дадени, което е видно от
приложените по делото на районен съд с вх.
№ 10-09-23/16.12.2019г. Следователно е изпълнено това императивно изискване на
закона.
Наказанието е наложено на 30.12.2019
г. за извършено нарушение на 12.12.2019 г., т.е. в срока по чл.194, ал.1 от КТ.
Уволнителната заповед е мотивирана
съгласно чл. 195, ал.1 от КТ. В нея са възпроизведени подробно действията на
въззивника, за които му е наложено дисциплинарното наказание. Неоснователно е възражението, че
заповедта не се основава на конкретно установени факти, данни и обстоятелства
относно нарушението и нарушителя, а на необосновани предположения. В същата е
посочено, че на 12.12.2019 г. В. е извършил експедиция на дървесина от отдел 269,
подотдел „д“, землището на с. Бадино с издаден от информационната система на
ИАГ превозен билет № 9816/01152/12.12.2019г., който е последващ на превозен
билет № 9816/01146 от 11.12.2019г. Описаната дървесина в цитираните превозни
билети в размер на 50 m3 пространствени/31,25 m3 плътни е транспортирана с
товарен автомобил /ТИР/ с peг. ***и ремарке peг. № ***. Последващият превозен
билет е издаден без ясна причина, липсва информация относно обстоятелствата,
които са го наложили, което представлява нарушение на чл. 16 от Наредба № 1 за
контрола и опазването на горските територии. В заповедта е посочено, че при
извършено контролно замерване от служителите на ЮЗДП ДП, гр. Благоевград и РДГ-
София е установено, че натоварената дървесина възлиза на 57,84 m3
пространствени. Установени са 7,8 m3 пространствени/4,9 m3 плътни дървесина,
която се транспортира без превозен билет. От тях 2,7 m3 плътни е категория
средна строителна дървесина и 2,2 m3 плътни е от категория едра строителна
дървесина. Едрата строителна дървесина не е маркирана с контролна горска марка,
което представлява нарушение на чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, вр. с чл.
14, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Следоваталено
заповедта съдържа подробно описание на нарушението, както и в нея са посочени мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено. Вярно е, че наказанието е наложено на основание
чл. 190, ал.1, т.7 от КТ- други тежки нарушения на трудовата дисциплина, но
тази разпоредба препраща към 187, ал.1, т.3, пр.2 КТ- неспазване на
техническите и технологичните правила, като последните са изброени в
длъжностната характеристика на работника, приложена към трудовото му досие, а в
самата заповед подробно е описано проявлението на дисциплинарното нарушение.
Следва да се има предвид и това, че в
процесната заповед са посочени са и
конкретните норми, които са нарушени с действията на въззивника- чл.211, ал.1
от ЗГ във вр. с чл.14в от Наредба №1 за контрола и опазването на горските
територии.
Относно това работодателят да наложи
най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ е отчетен и фактът, че
въззивникът е извършил същото по вид нарушение на трудовата дисциплина, за
което му е било наложено незаличено дисциплинарно наказание „забележка“.
Неоснователно е и възражението, че районен
съд не е обсъдил показанията на разпитания свидетел Д. Х.съобразно нормата на
чл. 172 от ГПК. Този свидетел изпълнява длъжността „инспектор ОЗ“ към ЮЗДП ДП
гр. Благоевград и е участвал в извършването на проверката, при която са
констатирани нарушенията на трудовата дисциплина, поради което има лични и
непосредствени впечатления, които възпроизвежда последователно и логично в
дадените от него показания. Следва да се посочи, че те не противоречат на
останалия доказателствен материал, а напротив, доколкото са подробни
детайлизират действията, с които са извършени нарушения на трудовата дисциплина.
Следва да се посочи, че от съдържанието на приложения по делото констативния
протокол се установява, че при извързване на проверката на 12.12.2019 г. е
присъствал и въззивникът, който е подписал протокола без възражения.
По изложените съображения и доколкото
изводите на районен и окръжен съд съвпадат, настоящият състав на окръжен съд
счита, че решението на районен съд е законосъобразно, поради което ще се
потвърди.
Воден от
горното, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение 273/02.06.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. № 178/2020г.
по описа на ДНРС
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
обявяването му- 11.08.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.