№ 65
гр. Велико Търново, 18.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500020 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 435
ал. 2 от ГПК.
Със свое Определение № 823/01.09.2021 год. по в. гр. д. № 618/2021 год.
Великотърновският окръжен съд оставил без разглеждане като недопустима
жалбата на В. Й. А. от гр. Велико Търново против отказ на ЧСИ И. Ц.,
обективиран в Постановление от 18.05.2021 год. по изп. дело № 58/2018 год., да
бъде спряно извършването на удръжки от пенсията й за прослужено време и
старост по наложен с разпореждане от 05.03.2019 год. запор и прекратил
производството по делото.
Частна жалба против това определение е подадена от В. Й. А. с искане
същото да бъде отменено, като бъде постановено определение, с което молбата й
за вдигане на запора върху получаваната от нея пенсия да бъде уважена. Счита
определението за незаконосъобразно. Съдът е следвало да съобрази разпоредбата
на чл. 446 от ГПК относно несеквестируемостта на дохода от пенсия. Размерът на
пенсията й е 775.98 лв., поради което от нея не следва да се правят удръжки.
Подадената от нея молба за вдигане на запора върху пенсията й е основателна.
Моли съда да я уважи.
Отговор на частната жалба е подаден от взискателя „ОТП Факторинг
България“ ЕАД – гр. София чрез пълномощника юрисконсулт Ф. И. Счита
жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Жалбата срещу
действията на съдебния изпълнител е недопустима, тъй като предметният й обхват
1
не попада в изчерпателно изброените в чл. 435 ал. 2 от ГПК хипотези. Моли съда
да потвърди определението и да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Останалите ответници по частната жалба - взискатели по изпълнителното
дело, не са подали отговори.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 58/2018 год. по описа на ЧСИ И. Ц. е образувано
срещу длъжника В. Й. А. от гр. Велико Търново за удовлетворяване вземанията на
взискателя Етажна собственост на собствениците на обекти с адрес гр. В. Търново,
******* В хода на изпълнителното производство са присъединени вземанията на
взискателя „Банка ДСК“ ЕАД по изп. дело №983/2018 год., прехвърлени
впоследствие на „ОТП Факторинг България“ ЕАД – конституиран като взискател
на мястото на цедента и вземанията на взискателя „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД по изп. дело № 1107/2019 год.
Принудителното изпълнение е насочено върху недвижими имоти,
собственост на длъжницата и върху вземането й за пенсия, върху което е наложен
запор съгласно Разпореждане на съдебния изпълнител от 05.03.2019 год.
С Постановление от 09.03.2021 год. изпълнението по изп. дело № 58/2018
год. е спряно на основание Обезпечителна заповед от 09.02.2021 год. по гр. д. №
1586/2020 год. по описа на ВТРС.
На 27.04.2021 год. длъжникът В. Й. А. е депозирала по изпълнителното дело
молба с искане след спиране на изпълнителното дело да не се правят удръжки от
пенсията й на осн. чл. 432 ал. 2 от ГПК, а вече удържаните суми да й бъдат
възстановени.
С Постановление от 18.05.2021 год. съдебният изпълнител е отказал да спре
извършването на удръжки от пенсията, както и да възстанови на длъжника
удържаните след спиране на изпълнителното дело суми.
Отказът на ЧСИ да спре удържането на суми от запорираната пенсия е бил
обжалван пред ВТОС. С атакуваното пред настоящата инстанция определение
съдът е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил
производството по делото. Приел, че соченият в жалбата отказ на съдебния
изпълнител не попада сред подлежащите на обжалване действия по чл. 435 ал. 2
от ГПК.
2
Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за
разглеждане и е основателна по съществото си:
Както правилно е посочил в мотивите си окръжният съд, в разпоредбата на
чл. 435 ал. 2 от ГПК изчерпателно са посочени действията по принудителното
изпълнение, които длъжникът може да обжалва пред съда. В случая, въз основа на
изложеното в жалбата, настоящият състав приема, че длъжникът обжалва отказът
на съдебния изпълнител по фактическо спиране на изпълнението по
изпълнителното дело, поради което жалбата следва да се квалифицира като такава
по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК и да се счете за допустима за разглеждане по
същество.
Видно от жалбата пред ВТОС, основните доводи на длъжника са, че
въпреки постановеното с Постановление от 09.03.2021 год. спиране на
изпълнението по изпълнителното дело, съдебният изпълнител продължава да
удържа суми от пенсията му, запорирана преди спирането. Според длъжника това
действие на съдебния изпълнител е в нарушение на разпоредбата на чл. 432 ал. 2
от ГПК, съгласно която, за времето на спиране на изпълнителното производство
не се правят удръжки върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение
или пенсия. Като е отказал – с обжалваното постановление от 18.05.2021 год. - да
спре удържането на суми от запорираното вземане на длъжника за пенсия,
съдебният изпълнител е отказал фактическото преустановяване на действия по
изпълнителното дело, а това означава, че този отказ попада в хипотезата на чл.
435 ал. 2 т. 6 от ГПК и подадената от длъжника жалба е допустима за разглеждане
по същество.
Окръжният съд е достигнал до различен извод – счел е жалбата за
недопустима и я оставил без разглеждане, прекратявайки производството по
делото. С оглед на това, обжалваното определение като неправилно следва да бъде
отменено и делото върнато на същия състав на съда за разглеждане по същество.
Въззивният съд не обсъжда въведените в частната жалба пред настоящата
инстанция доводи за несеквестируемост на вземането за пенсия на осн. чл. 446 от
ГПК, доколкото в депозираната пред окръжния съд жалба длъжникът не се е
позовавал на несеквестируемост на имуществото, върху което се провежда
принудителното изпълнение, съответно – жалбата не може да бъде
квалифицирана като такава по чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 823/01.09.2021 год. на Великотърновски окръжен
съд по в. гр. д. № 618/2021 год. по описа на същия съд.
Връща делото на същия състав на съда за разглеждане по същество на
жалбата на В. Й. А. от гр. Велико Търново против Постановление от 18.05.2021
год. на ЧСИ И. Ц. по изп. дело № 58/2018 год., с което е отказано спирането на
удръжки върху пенсията й за прослужено време и старост.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4