Решение по дело №59/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 56

гр. Видин,25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

двадесет и осми март

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

59

по описа за

2019

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на П. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0953-001102/13.12.2017г. на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин , с която спрямо жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимите глоби“.   

Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при пълна липса на мотиви . Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваната заповед.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от АУАН № 345 от 13.12.2017г. на лицето П.Б.М. е съставен АУАН за това , че на 12.12.2017г. около 13,50ч. в гр.Видин на ул.“Рибарска“ управлява лек автомобил марка „Хюндай“ с рег.№ СВ2579 ВВ, като при разминаване с паркирал в дясната страна по посока на движенето лек автомобил марка „Ауди“ го блъска в предна лява част. Водачът , като участник в ПТП , не изпълнява задълженията си да остане на мястото на произшествието до идване на компетентните органи на МВР.

Установено било от контролните органи , че водачът има незаплатени глоби , наложени с НП № 242/12.03.2013г. и НП № 243/12.03.2013г. , влезли в сила при условията на чл.58,ал.2 от ЗАНН на 25.11.2016г. За незаплатените глоби на жалбоподателя е издадена процесната заповед , с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до заплащане на дължимите глоби на основание чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП  .

Видно от приложните наказателни постановления , с НП № 242/12.03.2013г. на М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер 20 лв на основание чл.185 от ЗДвП , 10 лв на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП и 20 лв също на основание чл.185 от ЗДвП, а с НП № 243/12.03.2013г. на М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв на основание чл.315,ал.1,т.1 от КЗ. По делото не са ангажирани доказателства от жалбоподателя за заплащане на дължимите глоби.

От административния орган не са ангажирани доказателства за образуване на изпълнителни производства за събиране на глобите като от събраните по делото доказателства се установява , че такива не са образувани.   

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин. Съгласно  чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР. Видно от Заповед № 368з-125/27.01.2017г. на Директора на ОД на МВР – Видин, същият е оправомощил посочените в заповедта служители , вкл. полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, да прилагат принудителни административни мерки , вкл. процесната, при нарушения по ЗДвП , извършени на територията , обслужвана от ОД на МВР-Видин.  

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма,  при спазване на административно-производствените правила , в съответствие с материалния закон и целта на закона. 

Съгласно чл. 171,т.1, б.“д“ от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ , който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, че на 12.12.2017г. водачът М. е управлявал МПС  като е имал наложени наказания „глоби“ с влезли в сила наказателни постановления, които не са заплатени в срока за доброволно изпълнение и към момента на издаване на обжалваната заповед. 

Констатациите в съставения акт за административно нарушение не са оспорени и същият се ползва с материална доказателствена сила на основание чл.189,ал.2 от ЗДвП. Констатациите се подкрепят и от събраните по делото доказателства.

Предвид горното са били налице предвидените в чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването и  и същата съдържа необходимото съгласно чл.59,ал.2 от АПК съдържание. Доколкото не са конкретизирани наказателните  постановления , горното не влече незаконосъобразност на административния акт , тъй като необходимите предпоставки за налагане на процесната ПАМ са посочени и са били налице всички материално-правни предпоставки за нейното издаване.

Заповедта е издадена и в  съответствие с целта на закона-в случая преустановяване на нарушенията . 

Направеното възражение за незаконосъобразност на обжалваната заповед с оглед погасяване на задълженията по давност , са неоснователни. В ЗАНН са предвидени два вида давност : погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение (чл. 34 ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 ЗАНН). Изпълнителската давност е обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН) и абсолютна (по чл. 82, ал. 3 ЗАНН). Абсолютната давност е безусловна и изтичането и изключва възможността за изтърпяване на административното наказание.

В конкретния случай релевантните за отговорността на жалбоподателя НП № 242/12.03.2013 г. и НП № 243/12.03.2013 г., са влезли в сила на 25.11.2016г. при условията на чл.58,ал.2 от ЗАНН, поради което разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е неприложима. От съществено значение по делото е изтекла ли е изпълнителската давност за събиране на наложените с двете наказателни постановления глоби. Съгласно чл. 82,ал.1 във вр. ал.2 от ЗАНН административното наказание „глоба“ не се изпълнява ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление, т.е обикновената давност изтича на 25.11.2018г. като от 26.11.2018г. глобите са недължими като погасени с изтичането на обикновената давност, с оглед липсата на образувани изпълнителни производства.Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на 13.12.2017г. , поради което към момента на налагането и глобите не са били погасени по давност и са били дължими. Съгласно чл. 142,ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, т.е в случая към 13.12.2017г. Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице всички материално-правни предпоставки, предвидени в разпоредбата , за налагане на процесната ПАМ.

Доколкото са налице данни по делото за погасяване на задълженията по давност, считано от 26.11.2018г. , то горното е основание за преустановяване на действието на ПАМ , а не влече незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като преценката за законосъобразност се извършва към момента на нейното издаване. Самата заповед за налагане на ПАМ е с действие във времето–до заплащане на дължимата глоба, като настъпването на това събитие преустановява действието и , а не влече незаконосъобразност на същата. Погасяването на задължението по давност е с правните последици на плащане, като при наказателната отговорност , респ. административно-наказателната, за разлика от гражданската , давността се прилага служебно, а не по възражение на страните.

В настоящето производство предмет е оспорване на административният акт относно неговата законосъобразност, поради което с оглед изложените по-горе съображения жалбата  е неоснователна. Заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган , в съответствие с материалния закон , при спазване на административно-производствените правила  , в предвидената форма като са изложени съответните правни основания за издаването и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

От ответника са поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК , и във вр. с чл. 226,ал.3 от АПК.

На основание чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени общо за двете инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

На основание чл. 172,ал.2 АПК Съдът

                                   РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0953-001102/13.12.2017г. на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с която спрямо П.Б.М. е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимите глоби“, като неоснователна.

ОСЪЖДА П. *** да заплати на ОД на МВР-Видин разноски за процесуално представителство в размер на 200/двеста/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                  Административен съдия: