№ 371
гр. Бургас, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200815 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. П. М. с ЕГН: **********, от гр. *,
ул. „*“ № 60, против Наказателно постановление № */16.09.2022 г., издадено от Началник
група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложена
„Глоба“ в размер на 1500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/
месеца.
С жалбата се посочва, че са допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. М. от АК-*,
който поддържа жалбата, като посочва, че описанието на нарушението в НП не е пълно.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Ж., която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване (видно от
разписката на НП, същото е връчено на жалбоподателя на 02.02.2023 г., а жалбата е
депозирана на 15.02.2023 г) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 05.07.2021 г. в 15:14 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+850 от кв. Пети
километър в посока кв. Ветрен до магазин „Егло“, техническо средство – мобилна система за
контрол на скоростта – АТСС „TFR1-M“ с № 644/14, засякла и заснела, движещ се със
скорост от 110 км/ч. автомобил „БМВ“ с рег. № *. Контролирания пътен участък се намирал
в населено място, като нямало въведено ограничение с пътен знак. Въпросното нарушение
било записано на клип № *. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били
1
прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас- св. Р. Д., който
от записания файл, установил, че заснетият автомобил е собственост на „ОТП-Лизинг“ клон
*, а ползвател било дружеството „*“ ООД, както и че скоростта следва да се счита на 107
км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача). Управител на дружеството
ползвател бил П. М.. На 17.06.2022 г. жалбоподателят Д. П. М. попълнил декларация по чл.
188 от ЗДвП, в която посочил, че на посочената дата и час той е управлявал процесния
автомобил. Била му връчена и покана по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Също
така, свидетелят Д. установил, че за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са
съставени ЕФ Серия К № *, Серия К № * и серия К № *, които са били връчен на 20.06.2020
г. и са влезли в сила на 06.07.2020 г.
За констатираното св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН № GA*, като
квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.1 ЗДвП. АУАН бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него. Впоследствие жалбоподателят
входирал писмени възражения.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, като посочил, че нарушението е извършено при
условията на повторност, поради което и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 6 ЗДвП
наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 1500 лева и „лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство – АТСС „TFR1-M“ с № 644/14, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 23)
и удостоверение (л. 22).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – * –
Началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на направените от жалбоподателя възражения след получаване на
АУАН следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр.
19/2015г.) - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава акт и въз основа на него и
наказателно постановление в отсъствието на контролен орган. В §6, т.65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически
средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
2
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. по приложение на закона и в частност за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на
вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване
на НП и електронни фишове не само при установяването им при използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на
АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата),
съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в
хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП
може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на
липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства.
Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронни фишове и
НП за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2
от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния
автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва
напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката
на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. №
110/2017г. на АдмСБургас.
В този смисъл, поначало при констатиране на нарушение на режима на скоростта се
съставя електронен фиш. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обаче това може да стане само
когато за съответното нарушение не е предвидено наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“. В случая актосъставителят е счел, че се касае за нарушение, за което е
предвидено това наказание, поради което правилно е пристъпил към съставянето на АУАН
по реда на ЗАНН, използвайки данните от техническото средство.
Неоснователен е и доводът във връзка с въведеното ограничение на скоростта в
процесния участък. Налице е Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и
снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Видно от протокола, както и от отговора на Община
Бургас на л. 38, към датата на нарушението в процесния участък не е имало въведено
ограничение на скоростта със знак В26 и същият се намира в урбанизираната територия на
3
гр. Бургас. След като се касае за населено място и липсва пътен знак за ограничение на
скоростта, то важи именно общото ограничение от 50 км/ч, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Основният довод на жалбоподателя и на неговия процесуален представител е свързан
със съдържанието на постановлението, като се сочи, че същото е непълно, доколкото не е
достатъчно за наличието на повторност да бъдат посочени единствено номерата на влезлите
преди това в сила постановления и/или електронни фишове. Съдът не споделя този довод,
като намира, че описанието на вмененото нарушение е достатъчно ясно и жалбоподателят е
в състояние да се защити както по фактите, така и по правната квалификация. Съгласно пар.
6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Действително,
тази разпоредба предвижда две хипотези, но е видно, че втората се отнася за чл. 174, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП- управление на МПС с определена концентрация на алкохол в кръвта.
Нито такива факти, нито пък разпоредбата на чл. 174, ал. 2 от закона фигурират в
обжалваното понастоящем постановление, поради което е ясно, че се касае за първата
хипотеза на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Съдът намира и че не е допуснато нарушение с
посочването в НП само на номерата на предходни електронни фишове, които по мнение на
АНО обуславят наличието на повторност на нарушението. Посочването на номера на
съответния акт е напълно достатъчно при описанието на нарушението, като преценката за
правилността на извода на наказващия орган се прави след запознаване със съдържанието на
този акт чрез неговото прилагане по преписката. Възможно е например да бъде описано
предходно нарушение, което да обуславя повторност, но след запознаване с предходния акт
да се окаже, че с него изобщо не е санкциониран жалбоподателят. На практика и няма как
цялото съдържание на съответния санкционен акт да бъде възпроизвеждано в новото
постановление. Освен това се предполага, че щом се твърди, че жалбоподателят вече е бил
наказван за същото нарушение с влязъл в сила акт, то същият е запознат с това
обстоятелство, респ. със съдържанието на влезлия в сила акт. С оглед всичко това, съдът
намира, че за гарантиране правото на защита на санкционираните лица не е необходимо в
обжалваното постановление, с което е наложено наказание за повторно нарушение, да бъде
възпроизвеждана част или цялото съдържание на актовете, които по мнение на АНО
обуславят повторността.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението, а напротив- посочил е, че именно той го е управлявал.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Накрая, доказва се по безспорен начин, че нарушението е извършено при условията
на повторност. С ЕФ Серия К № *, Серия К № * и серия К № * на жалбоподателя са били
наложени наказания на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Видно от самите
фишове, от справката за нарушител/водач на л. 27, както и от допънително представените от
ОДМВР Бургас писмени доказателства, тези фишове са му били връчени на 20.06.2020 г. и
са влезли в сила на 06.07.2020 г. Както вече бе посочено, "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
4
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Тук може само да се отбележи, че съгласно ТР № 1/2014 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ВАС електронният фиш се приравнява по последиците си на
наказателно постановление. Процесното деяние е извършено на 05.07.2021 г., т.е. в
едногодишен срок от 06.07.2020 г., когато са влезли в сила електронните фишове, като се
касае за същото по вид нарушение- нарушаване режима на скоростта съгласно чл. 21 от
ЗДвП. Тук може да се отбележи, че за преценката дали се касае за същото по вид нарушение
е без значение дали различните санкционни актове касаят различни хипотези на чл. 182 от
ЗДвП. Тази разпоредба се явява доразвите на забраната по чл. 21 от ЗДвП и само определя
размерите на санкциите при нарушаване режима на скоростта в зависимост от съответните
критерии.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в закона. Така на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като цитираната
разпоредба изрично гласи, че –„ Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца“. От друга страна пък съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, в
актуалната и редакция към момента на нарушението, водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 6. за превишаване над
50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв. След като превишението е с 57 км/ч правилно е определена глоба в размер на 750 лв.,
която след удвояване на размера става 1500 лева. Размерите на двете наказания са точно
определени в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и въпросът
дали случаят може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е
дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява
деяние със завишена обществена опасност. Касае за значително превишаване на
разрешената скорост на движение, като видно от справката за наруштел/водач
жалбоподателят е многократно наказван за нарушения по ЗДвП.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */16.09.2022 г., издадено от
Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на Д. П. М. с ЕГН:
**********, е наложена „Глоба“ в размер на 1500 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА Д. П. М. с ЕГН: **********, да заплати на ОДМВР-Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6