№ 183
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София М. Люб. Ал.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600557 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ, вр. чл. 436, ал. 2 НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СГП срещу протоколно определение №
1623 от 27.4.2022 г. по н.ч.д. № 528/22 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), 19.
първоинстанционен състав, с което е уважена молбата на осъдения Ю. Ж. Х. за
постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК за четири осъждания.
С протеста се изразява недоволство от съдебния акт. Според прокурора е налице
само една от визираните в закона предпоставки за допускане на съдебна реабилитация –
изтекъл над тригодишен срок, в който осъденият не е извършил престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или по-тежко наказание. По виждане прокурора останалите две –
наличие на добро поведение и възстановяване на вредите не са налични, което препятствало
реабилитирането на осъдения. В подкрепа посочва, че не били установени уважителни
причини за невъзстановяването на вредите, както и че за доброто поведение на осъдения не
можело да се отсъжда въз основа на факта на трудовата и семейната му ангажираност.
Не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събирането на
доказателства.
Отправената към въззивната инстанция претенция е за отмяна на протестирания
съдебен акт и постановяване на нов, с която молбата на осъдения да бъде отхвърлена.
В проведеното закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 НПК настоящият
съдебен състав е приел, че за изясняването на обективната истина по делото не се налага
събирането на доказателства. В проведеното публично съдебно заседание на 23.6.2022 г. е
приет идентичен извод.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът от САП
поддържа протеста и отправеното с него искане, поддържайки позицията, че не са налице
1
предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация.
Молителят Х. предоставя на съда да реши, но подчертава, че съдебното му
минало го „преследва“ и препятства наемането му на работа за постоянно и с трудов
договор. Заявява, че в продължение на седем години той не е извършвал никакви
престъпления, че не желае да се връща в затвора, че иска да работи и да се грижи за децата
на жената, с която живеят на семейни начала, че се е поправил напълно. Молителят споделя,
че в момента работи в склад на Женския пазар и събира пари за наемане на квартира с оглед
предстоящото им извеждане от приюта за бездомни, в който живеят сега.
В последната си дума молителят отново предоставя на съда да реши.
След като прецени изложените във въззивния протест доводи, становищата
на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски
апелативен съд прие следното:
Протестът е неоснователен.
Установените по делото факти не са предмет на спор от страните и в протеста не
са наведени доводи за неправилното им установяване. Оспорва се оценката на значението
им и най-вече на тези, касаещи причините за невъзстановяването на вредите и извода за
доброто поведение на осъдения Х..
САС също приема за установено от справката за съдимост, че Ю.Х. Ж. е осъждан
четири пъти, както следва:
1. По н.о.х.д. № 192/2007 г. на СРС, като му е наложено наказание от три месеца
лишаване от свобода за престъпление по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, от чието
изтърпяване е освободен по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Присъдата е влязла в сила на
25.8.2008 г.
2. По н.о.х.д. № 620/2009 г. на СРС за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, за което е
наказан с лишаване от свобода за срок от срок от три месеца, като на основание чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание между него и
наказанието, наложено по н.о.х.д. № 192/2007 г., а именно три месеца, което е
увеличено с четири дни по реда на чл. 24 НК. Тази присъда е влязла в сила на
1.11.2011 г., а наказанието е изтърпяно на 30.1.2009 г. (чрез приспадането по реда на
чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 НК на времето, през което Х. е бил предварително
задържан)
3. По н.о.х.д № 5131/2012 г. с присъда на СГС за престъпление по чл. 198, ал. 1
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 10.5.2013 г., а наказанието е изтърпяно на 20.5.2015 г.
4. По н.о.х.д. № 1427/2014 г. с присъда на СРС за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 4 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от три
години. Присъдата е влязла в сила на 16.5.2014 г. Изпитателният срок е изтекъл на
16.5.2017 г.
Местно и функционално компетентен за разглеждане на искането е бил
тъкмо Софийски градски съд по правилата на чл. 433, ал. 2 НПК, тъй като най-тежкото
наказание е това по третата присъда, а тя е постановена от СГС.
САС споделя напълно правния извод на предната инстанция за наличието на
първата изискуема предпоставка за постановяване на съдебна реабилитация. Молителят Х.
не е реабилитиран по право по нито едно от осъжданията. Следователно правилата на чл. 87
НК са принципно приложими досежно всички четири присъди с уточнението, че първите
две са в условията на съвкупност, а третата и четвъртата – също. Деянието по последната
присъда е в реална съвкупност и с останалите три, но тъй като третата присъда се явява
пречка за групирането в една група и с първите две, то са обособими два варианта за
2
мисленото кумулиране на осъжданията. Първият включва групирането на наказанията по
първата, втората и четвъртата присъда и оставането извън групата на третата. В този случай
наказанието в първата група би възлязло на една година лишаване от свобода, а отделно би
следвало да е наказанието от три години. Или – при този вариант общото за изтърпяване би
било четири години. При втория вариант се оформя група между първите присъди с
наказание от три месеца и четири дни и втора група – между третата и четвъртата присъда –
с общо най-тежко наказание от три години. Ясно е, че вторият вариант е по-благоприятен,
тъй като в този случай сумарното наказание в двете групи е три години три месеца и четири
дни лишаване от свобода, като при това наказанието от три години по втората група е
изтърпяно на 20.5.2015 г.
Пропускът на последния съд да отчете всички данни за осъжданията и да
предприеме по служебен почин нужните групирания при спазване на принципа за най-
благоприятно третиране не може да е във вреда на осъдения при отчитане на
обстоятелството от кой момент следва да тече срокът за реабилитация. По тези съображения
апелативният съд приема, че по последното осъждане срокът за реабилитация е започнал от
20.5.2015 г., когато осъденият е изтърпял наказанието лишаване от свобода по третата
присъда, влизаща в група с четвъртата присъда, а не от изтичането на определения с
последната изпитателен срок. Извън съмнение, че от сочената дата досега са изтекли много
повече от три години, както и че в целия период от седем години Ю.Х. не е извършил
каквото и да е престъпление и няма никаква друга противообществена проява.
Споделят се и съжденията, че са налице останалите предпоставки за постановяване
на съдебна реабилитация.
Срещу молителя Х. няма образувани наказателни производства и няма данни за
каквито и да е негови противообществени прояви от датата, на която е бил освободен от
затвора досега. Това обосновава виждането на настоящия съдебен състав, че осъденият
очевидно е преосмислил поведението си и полага дължимите усилия да се интегрира в
обществото като негов пълноценен член , придържащ се към законосъобразен начин на
живот. Видно е, че за период от седем години години осъденият е демонстрирал добро
поведение. Въпреки трудностите, произтичащи от обременения му съдебен статус, той е
направил всичко възможно да работи временно и на различни места, за да се издържа с
легални средства. Това е изяснено чрез разпита на свидетелката И. С. – жената, с която Х.
съжителства на семейни начала. Чрез показанията й се установява също, че съдебното
минало на Х. го препятства в намирането на постоянна работа, но той се грижи за
семейството и за двете й деца, като работи „на частно“ и съумява да осигури средномесечен
доход от около 1000 лева. Показанията на свидетелката, че Х. не е имал никакъв досег с
полицията, нито пък проблеми със съседи или скандални отношения, се подкрепят напълно
от справката, удостоверяваща, че няма данни за нови полицейски регистрации на Х..
Следователно са налице данни, че осъденият Х. има „добро поведение“ по смисъла, вложен
в разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 1 НК.
Вярно е, че вредите от престъпленията по второто (частично), третото и четвъртото
осъждане не са възстановени, както и че осъденият има дългове към НАП, произтичащи от
неплатени публични задължения. САС отчита обаче, че именно заради обремененото си
съдебно минало молителят Х., вече ангажиран и с грижа за създаденото от него семейство,
е бил обективно затруднен да се справи с тези финансови ангажименти. Не се нуждае от
нарочно доказване, защото е ноторно, че осъдените лица рядко биват наемани на работа и
срещат значителни трудности да си осигурят постоянен трудов ангажимент с трудов
договор. Затова задълженията към НАП не се възприемат от съда като данна, поставяща под
съмнение демонстрираното от осъдения добро поведение.
По отношение на невъзстановените вреди от престъпленията против собствеността
следва да се отбележи, че потърпевшите не са били конституирани като граждански ищци в
наказателния процес, нито пък са предявили претенции в отделно исково производство. При
това положение за осъдения не съществува и обективна възможност да издирва
пострадалите, за да им възстановява вредите. В допълнение -финансовата нестабилност на
3
осъдения, дължаща се на затрудненията, пред които е изправен в намирането на работа
също се приема от съда за уважителна причина.
В този смисъл въззивният съд споделя напълно извода на контролирания за
пълното наличие на предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация, а оплакването
на прокурора за обратното намира за неоснователно. САС също счита за приложима
предоставената от нормата на алинея втора на чл. 87 НК възможност за реабилитиране на
осъдения и без да е възстановил вредите.
Така мотивиран и на основание чл. 436, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение протоколно определение № 1623 от
27.4.2022 г. по н.ч.д. № 528/22 г. по описа на Софийски градски съд, 19. първоинстанционен
състав, с което е уважена молбата на осъдения Ю. Ж. Х. за постановяване на съдебна
реабилитация по реда на чл. 87 НК.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му като се изпратят съобщения на
САП и на осъдения Ю.Х..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4