гр. Сливен, 04.11.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в публично
заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от съдия Жекова адм. дело № 223 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във вр. с чл. 46 ал. 1 от
Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР
2007-2013 г. (Наредба № 30/2008 г.).
Образувано
е по жалба на Едноличен търговец В.Н.К. с ф. „В. – Н – 86 - В.К.“, със седалище
и адрес на управление с. Ж., общ. К.против Решение № 20/311/00921/3/01/04/02 с
изх. № 01-6500/5610 от 18.09.2018г. на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“,
с което на ЕТ „В. – Н - 86- В.К.“ е определена финансова корекция в размер на 201 833,89
лева, съгласно Методика за определяне на
санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., поради неизпълнение на
сключен договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г.
В жалбата се твърди, че оспореното решение
е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, издадено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
и в противоречие на материалния закон, като се развиват подробни съображения в
тази насока, с искане за отмяна на решението. Претендират се разноски.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от упълномощен представител - адв. М.Й. ***, която поддържа
жалбата. Поддържа, че нито един от визираните в акта текстове на Наредба №
30/2008 г. не може да обоснове налагането на такава финансова корекция. По
наредбата се преценявали вид, степен и продължителност на нарушението, за да се
стигне до най – висока степен на финансово наказание. Дори да се приемело, че
има нарушение, то УО не е преценил нито, вид, нито степен, нито продължителност
на това нарушение. Дори в експертизата да не се кредитира заключението на
вещото лице за 2018 г., пак имало изпълнение над 58 %. В писмено становище излага
допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и моли
съда да отмени оспорения административен акт, с претенция за разноски.
В съдебно заседание административният орган
– Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие, чрез процесуалния си представител –
ст. юрисконсулт Д. Б. оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за
законосъобразност на обжалвания административен акт. В писмени бележки пълномощник
на ответника излага подробни съображения в тази насока. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателствата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Предмет на оспорване е
решение, издадено от ответника, с което на оспорващия е определена финансова
корекция, което има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, който
непосредствено засяга права и законни интереси на оспорващия търговец.
Решението е съобщено на лицето на 20.09.2018г. (л.694), а жалбата е изпратена
до ДФ „Земеделие” на 03.10.2019 г. (л.55) и заведена с вх.№ 01-6500/5610 от 04.10.2018
г. (л.4), поради което, като депозирана в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК се
явява процесуално допустима.
След анализ на приобщените по делото
писмени доказателства, съставляващи съдържание на административната преписка,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ЕТ „В. – Н – 86 -
В.К.“ е ползвател по Договор № 20/311/00921/30.10.2014 г. за осъществяване на
проект № 20/311/00921 от 16.05.2013г. по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г. (л. 63), сключен с Държавен фонд „Земеделие“, с размер на
безвъзмездната финансова помощ съгласно т.2.1 на договора – 237 649,39
лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи, като в т.1.1 от
договора е посочено, че фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова
помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя
разходи, свързани с осъществяване на проекта. Предмет на инвестицията е
„Изграждане на к. з. г. за развитие на интегриран селски туризъм в с. Ж., общ. К..
Съгласно т.4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и
таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т.4.18 от договора
ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от
сключване на договора. На 14.09.2015г. е сключен анекс (л. 79) към цитирания
по-горе договор, съгласно който размерът на
първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ вместо
237 649,39 лева става 235 594, 59 лева.
В
изпълнение на цитирания договор е подадена заявка за окончателно плащане № 20/311/00921/3/01
от 09.10.2015г. (л. 56) и на 07.12.2015г. от ДФ “Земеделие“ на ЕТ “В.-***- В.К.“ е оторизирана безвъзмездна финансова помощ по мярка
311 от ПРСР, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР) в размер на 235 594,59 лева (л. 454).
В писмо за оторизация на плащането №
20/311/00921/01N01 от 23.11.2015г. (л. 452) е
отразено, че източник на финансиране на 80% от сумата от 235 594,59 лева
или 188 475,67лева е ЕЗФРСР, а 20% от сумата или 47 118,92 лева
представлява национално съфинансиране.
Въз
основа на заповед № 352645/12.06.2018 г. на Началник отдел РТИ Ямбол към РА (л.
567) и заповед № 352645/16.05.2018 г., издадени от Началник отдел РТИ Ямбол (л.
569) е разпоредено
извършване проверка на място във връзка с подаденото заявление за отпускане на
финансова субсидия и извършеното по него плащане, която проверка е на база
включване на проекта в извадката за последващ (екс-пост) контрол за следващата
година. В периода 16.05.2018 г. - 13.06.2018 г. е извършена проверка на място в
с. Ж., общ. К.на к. з. г. „В.“, в присъствието на упълномощено лице на ЕТ „В.-***-В.К.“, при която са констатирани несъответствия и
неспазване на разпоредби на т.4.12 и т.4.18 от договор № 20/311/00921 от
30.10.2014 г. и чл. 16 ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311, описани подробно
в контролен лист (л. 571 и сл. от делото). Отразено е, че за финансовата 2017
г. в одобрения бизнес план са заложени
приходи в размер на 88 000 лева, а реално са реализирани приходи от
нощувки в двойна стая и приходи от наем на ** в размер на 40 670 лева, което
представлява 46,22 % от приходите, заложени по бизнес план.
С
писмо изх. № 01-6500/5610/24.07.2018 г. (л. 645) търговецът е уведомен, че на
основание чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕСИФ, че ДФ “Земеделие“ открива производство по
налагане на финансова корекция в размер на 201 833,89 лева, тъй като при
проверка на място за финансовата 2017 г. е установено отново (както за 2016 г.)
неизпълнение на заложените приходи на бизнес плана. С писмото оспорващият е
уведомен както следва: за констатациите при проверката; за наложената с
предходно решение финансова корекция в размер на 33 760,70 лева,
представляваща санкция в размер на 14,33% от сумата на отпуснатата финансова
помощ за нереализирани приходи, заложени в бизнес плана за финансовата 2016 г.;
за предстоящото налагане на санкция в размер на 201 833,89 лева по проекта
за остатъка от сумата на отпуснатата помощ съгласно т. 30 от Методиката за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., както и че
може да депозира забележки и възражения срещу доклада за проверката в 14 дневен
срок от получаване на писмото.
Писмото
е получено от представляващ оспорващия на 26.07.2018 г. (л. 648).
С писмо вх. № 01-6500/5610 от 06.08.2018 г.
(л. 655) търговецът е депозирал мотивирано възражение, в което е изразено
несъгласие с налагане на финансовата корекция. Изложени са подробни
съображения, че непостигането на количествените показатели не се дължи на
бездействие от страна на ползвателя или на неположени грижи, а на непредвидими
обстоятелства -забавяне ремонта на **, както и на несъобразен при проверката
договор за ежемесечно ползване на к. з. г., сключен с „Хармонт“
ЕООД гр. Ямбол.
Последвало
е издаване на оспореното в настоящото производство Решение №
20/311/00921//3/01/04/02 с изх.№ 01-6500/5610 от 18.09.2018 г. на Изпълнителен
директор на ДФ “Земеделие“ (л. 20), в което е прието, че за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г. от представените документи е отчетено 53,78 % неизпълнение на
заложените приходи по бизнес плана и на основание т. 8.1 от договор №
20/311/00921 от 30.10.2014г., чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008г.
и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ на ЕТ “В.-***-В.К.“ е
наложена финансова корекция в размер на 201 833,89 лева, определена
съгласно т. 30 от Методиката за определяне на санкции след плащане на проекти
по ПРСР 2007-2013 г., като е прието, че е допуснато нарушение на т. 4.18 от
договор № 20/311/00921 от 30.10.2014г., тъй като за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г. търговецът е реализирал общ приход от дейността в размер на 40 670
лева, вместо заложените 88 000 лева.
Оспореният акт бил разгледан досежно
неговата законосъобразност в хода на съдебното производство по адм.д. № 381/2018 г. по описа на Административен съд
Сливен, приключило с Решение № 170/08.08.2019 г., с което решаващият състав
отменил атакуваното административно решение, приемайки, че с решението на
Върховен административен съд е прогласена нищожността на Методика за определяне
на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. По касационно оспорване пред Върховен
административен съд, компетентната касационна инстанция постановила Решение №
6857/08.06.2020 г. по адм.д. № 11773/2019 г., с което
отменила първоинстанционния съдебен акт и върнала делото за ново разглеждане.
Според този съдебен акт, чиито указания са задължителни за настоящия съдебен състав,
следва да бъде обсъдено и преценено от съда дали разпоредбите на Наредба №
30/2008 г. могат да обосноват издаване на административен акт със съдържанието
на процесното решение и доколко въз основа отново на тях може да бъде определен
и размер на финансовата корекция. Съгласно дадените от касационната инстанция
указания, при новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички
възражения на жалбоподателя и тогава да изгради правния си извод дали е налице
нередност, неизпълнение на финансови показатели на одобрения бизнес план, както
и съответствие, респ. несъответствие с целите на подпомагането по мярка 311,
след което при безспорно установени факти в тази насока, да прецени
законосъобразността на изчисляване размера на финансовата корекция въз основа
на приложимата Наредба № 30/2008 г.
При
първото разглеждане на делото е прието заключение на съдебно-икономическа
експертиза, изготвено от вещото лице М.Л., оспорено при настоящото разглеждане
на правния спор. В хода на настоящото съдебно производство по направеното
оспорване и доказателствено искане на оспорващата страна е извършена повторна
съдебно – икономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице, след проверка
на място и по счетоводни данни, осчетоводените приходи от нощувки и ползване на
** за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. са в
размер на 40 948,38 лв., от които в сметка 703 – приходи от к. за г.в размер
на 31 875,04 лв. и в сметка 709 – приходи от ** в размер на 9 073,34
лв. Съгласно одобрения от УО бизнес план, заложени са годишни приходи за 2017
г. в общ размер на 88 000 лв., от които 56,000 лв. от к. за г.и
32 000 лв. от отдаване под наем на **, или общият процент на изпълнение на
приходите за 2017 г. е 46,53 %. Вещото лице е разработило и втори вариант, като
е отчело представения с възражението на търговеца рамков договор от 01.09.2107
г., сключен с „Хармонт“ ЕООД за предоставяне за временно
и възмездно ползване на процесния имот и 2 бр. **. Според счетоводните данни –
справка и платежно нареждане, проверени от експерта, на 13.09.2017 г.
търговецът е получил авансовото плащане по този договор в размер на 28 000
лв., осчетоводени в сметка 499 1 – други дебитори, аналитична сметка 02 „Хармонт“ ЕООД с основание „гаранция по договор“.
Изпълнението по този договор е приключило с издадена на 20.07.2018 г. фактура с
обща стойност 42 000 лв. с ДДС, като е приспадната авансово платената сума
от 28 000 лв. и е доплатена на 31.07.2018 г. разликата от 14 000 лв.
Според разработения от експерта втори вариант, при който е включен и приходът
по Рамков договор от 01.09.2017 г. и представените и приложени по делото
приемо-предавателни протоколи, общо осчетоводените и неосчетоводени приходи от к.
за г.и ** за 2017 г. са в размер на 58 921,43 лв., или общият процент
изпълнение на приходите за 2017 г. е 66,96 %. Според заключението, заложените
за 2018 г. приходи в бизнес плана са в размер на 88 000 лв., като
изпълнението е в размер на 91 473,47 лв. или 103,95 %. Съгласно
експертизата, общият процент изпълнение от осчетоводени приходи общо за 2017 г.
и 2018 г. е 75,24 %. Първоначално одобрената по Договор №
20/311/00021/30.11.2014 г. безвъзмездна финансова помощ е в размер на
237 649,39 лв., редуцирана с Анекс от 14.09.2015 г. до размер от
235 594,59 лв., като в размера на одобрената субсидия са включени 80 %
одобрена субсидия от ЕЗФРСР или 188 475,672 лв. и 20 % одобрена субсидия
от националния бюджет от 47 118,918 лв., с размер на частното финансиране
106 318,39 лв. Съгласно заключението, за периода от датата на получаване
на финансирането до края на 2019 г. търговецът не е променял предмета на
подпомаганата дейност, а за придобитите въз основа на одобрения проект активи –
к. з. г. в с. Ж. и 2 бр. МПС – ** в периода от датата на получаване на
финансирането до края на 2019 г. няма данни да не са ползвани по
предназначение. По процесния договор подпомаганите дейности са „Изграждане на к.
з. г. за развитие на интегриран селски туризъм – пл. № 142, с. Ж., общ. К., обл. Сливен“ и закупуване на 2 бр. ** – четриколесно
МПС. Съгласно заключението, в изпълнение на договора от 01.09.2017 г. с „Хармонт“ ЕООД в счетоводството на ЕТ за финансовата 2017 г.
няма осчетоводени суми като приход от нощувки, а направеното на 13.09.2017 г.
плащане в размер на 28 000 лв. е осчетоводено в сметка 499 1 – други
дебитори с основание „гаранция по договор“. Сумата е осчетоводена общо с
остатъка от 14 000 лв. през месец юли 2018 г., като разликата от
14 000 лв. е изплатена на 31.07.2018 г. Сумата от 35 000 лв., т.е.
сумата по договора без ДДС е осчетоводена в сметка 709 – други приходи. Според
отчета за приходи и разходи за 2017 г., ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. и
данните от сметка 703, сметка 709, фактури, приходни касови ордери, касови
бележки и др. осчетоводените приходи на ЕТ за финансовата 2017 г. са в размер
на 40 948,38 лв., от които приходи от к. за г.в размер на 31 875,04
лв. и приходи от ** в размер на 9 073,34 лв. Следователно, процентното
изпълнение, съобразно заложените в бизнес плана е в размер на 46,53 %.
Процентът неизпълнение на бизнес плана за 2017 г., предвид осчетоводените
приходи (от нощувки, от ** и общо за двете), като се имат предвид приходите,
съгласно договора от 01.09.2017 г. с „Хармонт“ ЕООД,
които са реално начислени и получени през 2017 г., но без плащанията по този
договор, извършени през 2018 г. е в размер на: процент неизпълнение на
приходите от к. за г.– 43,08 %, процент неизпълнение на приходите от ** – 71,65
% и общ процент неизпълнение на приходите за 2017 г. – 53,47 %. Съгласно
заключението на експертизата, размерът на санкцията е определен на 100 % от
предоставената финансова помощ по договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., като
размерът на корекцията от 201 833,89 лв., определен съобразно алгоритъма
по т. 30 от Приложение 1 на Методиката чисто математически е определен
правилно. Експертът сочи, че в периода 09.09.2017 г. – 30.12.2017 г., в период
на действие на сключения с „Хармонт“ ЕООД договор, в
Регистъра на настанените туристи са налични следните записи: в периода от
09.09.2017 г. – 11.09.2017 г. – 0 бр., от 02.10.2017 г. до 06.10.2017 г. – 0
бр., от 13.11.2017 г. – 20.11.2017 г. – 8 лица, от 18.12.2017 г. до 22.12.2017
г. – 0 бр. и от 29.12.2017 г. до 30.12.2017 г. – 0 бр., като в приемо - предавателния протокол периодът е друг – от
13.11.2017 г. до 15.11.2017 г. – 3 дни и не съвпада с вписаните в регистъра
лица за настаняване, а и в същия протокол не са вписани броя лица, които ще
нощуват в к. з. г.. За вписаните в регистъра туристи. Съгласно приемо - предавателния протокол, базата е ползвана от „Хармонт“ ЕООД за презентиране на
дейността му от 13.11.2017 г. до 15.11.2017 г., за което е съставена фактура на
стойност 1 400,00 лв., осчетоводена в сметка 703- приходи от продажба на
услуги, която сума е отчетена при извършената административна проверка като
приход от дейността.
По
делото е приобщен договор от 01.09.2017 г., сключен между на ЕТ “В.-***-В.К.“ и „Хармонт“ ЕООД с предмет
предоставяне за временно и възмездно ползване по предварителни заявки на к. з.
г. „В.“, находяща се в с. Ж., общ. К., заедно с
цялото оборудване и обзавеждане, както и
2 бр. **. Видно от експертното заключение, по този договор е заплатена от
свързаното лице „Хармонт“ ЕООД сума от 28 000,
00 лв. на 13.09.2017 г., като е осчетоводена от ЕТ в сметка 499 1 – Други
дебитори, аналитична сметка 02 „Хармонт“ ЕООД, с
основание „гаранция по договор“. Сумата по този договор е фактурирана с фактура
№ 30/20.07.2018 г. с обща стойност 35 000,00 лв. без ДДС, която сума вече
е осчетоводена в сметка 709 – други приходи.
По
делото е приобщена справка от сайта на ВАС гр.София, от която е видно, че с
решение № 8020/29.05.2019 г. постановено по адм. дело № 1757/2019 г. по описа
на ВАС е оставено в сила решение № 15652/14.12.2018 г. постановено по адм. дело
№ 11440/2017 г. по описа на ВАС, с което е обявена нищожността на Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., утвърдена
от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 194 от АПК, решението е обнародвано в
"Държавен вестник", бр. 47 от 14.06.2019 г., поради което е влязло в
сила от деня на обнародването.
При
преценка на горните, събрани по делото доказателства, настоящата съдебна
инстанция намира жалбата за допустима, но неоснователна, при следните
съображения от правно естество:
Оспореното решение за налагане на финансова
корекция е издадено от компетентен орган. Съобразно чл. 11 ал. 2 т. 4 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Държавен фонд „Земеделие“
е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на фонда е и изпълнителен директор на РА, като в това си качество
организира и ръководи дейността на РА и я представлява. По силата на § 4 ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за
управление и контрол по този закон се изпълняват от МЗХ и от ДФ „Земеделие“ –
РА. Изпълнителният директор на ДФЗ-РА в процесния случай е одобрил и
представения проект и е сключил договор с оспорващия, следователно е
компетентен съобразно чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. да наложи с
мотивирано решение връщане на сумите/финансова корекция. Освен издадено от
материално и персонално компетентен административен орган, атакуваното решение
отговаря и на другото процесуално изискване за валидност – спазване на
изискуемата форма. Същото е постановено в изискуемата писмена и предметна форма
и съдържание, подробно е мотивирано с излагане на фактическите и правни
основания за неговото издаване и е подписано от неговия издател. Ето защо съдът
приема, че оспореното административно решение е валиден акт. Освен валиден
оспореният акт на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ се преценява от
настоящия съдебен състав и като постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни
норми.
От
приобщената по доказателствата административна преписка се установява, че
формираните от административния орган изводи са базирани на извършена надлежна
проверка на място и формираните от същата констатации. Търговецът –
жалбоподател е бил уведомен за резултатите от тази проверка, като му е била
предоставена възможност (и той се е възползвал от същата) да представи възражения и доказателства. Преди
постановяване на акта за налагане на финансова корекция търговецът е бил
уведомен с писмо изх. № 01-6500/5610 от 24.07.2018 г., с което на същия е била
предоставена възможност да депозира писмени възражения по основателността и
размера на корекцията. ЕТ „В. – *** В.К.“ се е възползвал от предоставената
възможност и е депозирал възражение вх. № 01-6500/5610/06.08.2018 г. Това
възражение не е било прието, като мотиви в тази насока са в конкретика
формулирани в самия административен акт. При тези съображения съдът намира, че
оспореният административен акт е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Досежно материалната
законосъобразност на акта, съображенията на съда са следните:
В
процесния случай производството е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с
Наредба № 30/2008 г., издадена на основание § 35 ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП,
съгласно нейния § 2 ПЗР. По аргумент от § 4 ал. 4 ДР на ЗУСЕСИФ, последният
закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по ПРСР се
предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не
е предвидено в ЗПЗП, или акт по неговото прилагане. Предвид това правилно
процесният акт е издаден на основание посочени в същия разпоредби на Наредба №
3/2008 г. – чл. 46 ал. 1 и ал. 2. По делото е установено и между страните не се
спори, че между страните е бил сключен Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г.
за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР с предоставена на
търговеца – ползвател безвъзмездна финансова помощ в размер на 235 594,59
лв. Спорно е дали допуснатите от бенефициера по
договора действия и бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на
Наредба № 30/2008 г., респ. договора за отпускане на финансова помощ. Съгласно
разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., в случая, че ползвателят
на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане
на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно
със законна лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключен с
ползвателя на помощта. С разпоредбата законодателят е предоставил правомощие на
РА да изиска връщане на средства при наличие на нарушение от страна на
ползвателя на договорно или нормативно предвидени задължения. От
доказателствата се установява, че за финансовата 2016 г. в одобрения бизнес
план са били заложени приходи от дейността в размер на 88 000 лв. от продажба
на услуги от нощувки и ползване на **, но при извършена проверка е
констатирано, че реализираните приходи от двете пера са в размер на 9 390
лв., представляващо неизпълнение на бизнес плана с 89,33 %. Като резултат при
открито производство по налагане на финансова корекция, търговецът е предложил
план с мерки и действия, със заложени в същия приходи за финансовата 2017 г. от
продажба на услуги от нощувки и предоставена под наем на ** в размер над 50 %
от заложените в одобрения бизнес план. При извършена проверка за изпълнението
на заложения за 2017 г. план, в т.ч. и на ГДД, отчет за приходи и разходи и
аналитична отчетност се установява, че реализираният приход от двете услуги
през цитираната година е в общ размер на 40 670,00 лв., представляващо
46,22 % изпълнение на бизнес плана. Разработения от вещото лице втори вариант,
при който са включени средства по гаранция за изпълнение на търговски договор със
свързаното лице „Хармонт“ ЕООД съдът не кредитира,
доколкото не доказват наличието на изискуемите постъпления от продажби през
2017 г., заложени в предприетия план, респ. в бизнес плана. Видно е от
доказателствата по преписката и приетата по делото експертиза, че постъпилата
сума през 2017 г. е осчетоводена в сметка 499 1 – други дебитори, аналитична
сметка 02 „Хармонт“ ЕООД с основание „гаранция по
договор“, а като приход от дейността е осчетоводена при издаване на фактура №
30/20.07.2018 г. – в сметка 709 - други приходи. Според чл. 46 ал. 2 от Наредба
№ 30/2008 г., в случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които
трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение на
даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността
на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или
възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Като правно
основание за постановяване на оспорения акт са посочени договореностите в т.
8.1 и неизпълнение на задължения по т. 4.18 от Договор № 20/311/00921/30.10.2014 г. Съгласно
цитираната т. 8.1 от договора, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е
част от договорената финансова помощ, или е представил декларация и/или
документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително
когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод
кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал
условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече
облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба №
30/2008 г. Приложената като нарушена договореност по т. 4.18 от договора
вменява задължение за ползвателя да изпълнява одобрения проект за срок от пет
години от сключване на договора, т.е. до 2019 г. Съгласно § 1 т. 19 от ДР на
Наредба № 30/2008 г., „проект“ е заявлението за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР. В нормата на чл. 16 ал. 1 от раздел IV
„Изисквания към проектите“ е указано, че кандидатите представят бизнес план за
разнообразяване на дейността по образец за период не по – малък от 5 години,
като съобразно ал. 2, бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години,
а в случаите на СМР – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.
Според чл. 2 от Наредбата, подпомагат се проекти, които допринасят за постигане
целите на мярката, които са: насърчаване на разнообразяването към неземеделски
дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на
доходите в селските райони и насърчаване на развитието на интегриран туризъм в
селските райони. В § 1 т. 6 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална
дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на
бизнес плана. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са
дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране от ДФЗ. В процесния случай след налагане на финансова корекция за
периода 2016 г. търговецът е предприел мерки и действия, представени пред
финансиращия орган (л. 516, 522), съгласно които е поет ангажимент за достигане
на приходи над 50 % от предвидените съгласно одобрения бизнес план за
финансовата година, следваща годината на констатирането на неизпълнението,
както и за всяка следваща финансова година за срока по чл. 16 ал. 2 от Наредба
№ 30/2008 г. Както се отбеляза по – горе бенефициентът по договора ЕТ „В. – ***-
В.К.“ през 2017 г. е постигнала и документирала финансов резултат като приход
от предмета на дейност по договора и мярка 311 в размер на 40 670,00 лв.,
съставляващо 46,22 % изпълнение на бизнес плана за годината, или неизпълнение
от 53,78 %. От съдържанието на договора и цитираните по – горе норми се налага
извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за
изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на
финансовата помощ, като нормативно определения, а и договорен в случая срок за
изпълнение на инвестициите е 5 години от сключване на договора. Изрично в
оспорения акт е посочено, а и се установява от доказателствата, че генерираните
от дейността приходи за 2017 г. са в размер на 40 670 лв. Това е
установено при извършени проверки на място и справки в приобщените по
преписката Отчет за приходи и разходи за 2017 г., годишна данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., както и счетоводни записвания по сметки 703 и 709.
При тези установявания органът правилно се е позовал на чл. 46 ал. 1 от
Наредбата, според който, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащането на финансовата помощ, РА
може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. От
изложеното безспорно се установява, че ползвателят е нарушил както договорните си,
така и нормативните си задължения, поради което за административния орган
възниква право да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната
лихва. Касае се за неизпълнен договор не само във финансово изражение, но
нарушението е засегнало и целите на мярката, по която е получена помощта, както
и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали неговата
жизнеспособност, предвид което искането за връщане на изцяло заплатените суми е
законосъобразно.
Наред
с горната констатация за материална законосъобразност на решението, следва да
се отбележи обстоятелството, че визираната като правно основание и послужила
като такова за определяне размера на финансовата корекция Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. е
прогласена за нищожна, видно от приобщеното по делото решение № 8020/29.05.2019
г. постановено по адм. дело № 1757/2019 г. по описа на ВАС, с което е оставено
в сила решение № 15652/14.12.2018 г. постановено по адм. дело № 11440/2017 г.
по описа на ВАС. Следователно, размерът на процесната финансова корекция е
явява неправилно определен и в тази му част административният акт подлежи на
отмяна. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне досежно размера на финансовата корекция.
С оглед изложеното, оспореното решение се явява незаконосъобразно
в частта му, с която е определен размера на финансовата корекция и следва да
бъде отменено в тази му част, а преписката – върната на органа за ново
произнасяне. В останалата му част актът се преценява като законосъобразен, а
подадената жалба – като неоснователна.
При този изход на спора разноските в производството следва да
бъдат определени както следва: административният орган има право на разноски в
размер на 1 000,00 (хиляда) лева, които да бъдат възложени в тежест на
оспорващата страна. Оспорващият има право на разноски в размер на 3 825,00
(три хиляди осемстотин двадесет и пет) лв., които следва да се възложат в
тежест на административния орган.
Водим от горното, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 20/311/00921/3/01/04/02 с изх.
№ 01-6500/5610 от 18.09.2018 г. на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, с
което на ЕТ „В. – Н - 86- В.К.“ е определена финансова корекция в размер на
201 833,89 лева, В ЧАСТТА, с която е определен размерът на финансовата
корекция.
ВРЪЩА
преписката на административния орган изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за
ново произнасяне, съобразно мотивите в настоящото съдебно решение в неговата отменителна част.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Едноличен търговец В.Н.К. с ф. „В. – ***- В.К.“
срещу Решение № 20/311/00921/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/5610 от
18.09.2018г. на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, с което на ЕТ „В. – Н
- 86- В.К.“ е определена финансова корекция в размер на 201 833,89 лева В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Едноличен търговец В.Н.К. с ф. „В. – ***- В.К.“,
със седалище и адрес на управление с. Ж., общ. К., обл. С. да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски в размер на
1 000,00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА
ДФ
„Земеделие“ да заплати на Едноличен търговец В.Н.К. с ф. „В. – ***- В.К.“, със седалище и адрес на
управление с. Ж., общ. К., обл. С. разноски в размер на 3 825,00 (три хиляди осемстотин двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на
касационно
обжалване пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: