РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500068 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д.И. В. против решение
№ 262500/15.11.2021г. по гр.д.№ 7283/2019г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което между него и
въззиваемата И. Г. Д. е допусната делба на четири имота, а именно сграда с идентификатор
47295.124.1212.1 по кадастралния план на с. М.; вила в с. Д., построена в поземлен имот
020133; поземлен имот с идентификатор 47295.36.19 по плана на с. М.; поземлен имот с
идентификатор 47295.60.85 по плана на с. М., при квоти от по ½ ид.ч.. Във въззивната жалба
се сочи, че обжалваното решение на първо място е недопустимо и подлежи на обезсилване
поради липсата на пълна и точна индивидуализация на допуснатите до делба имоти. По
същество на спора се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и
по- конкретно, че погрешно РС е приел, че не е налице трансформация на лични средства на
жалбоподателя при придобиване на делбените имоти. Не било отчетено обстоятелството, че
поземлен имот 1212 по КК на с.М. е лично имущество на жалбоподателя, придобито преди
сключване на гражданския брак с въззиваемата. Неправилно и необосновано РС приел, че от
приетата по делото строителна документация за жилищната сграда е доказано наличието на
съсобственост между страните по отношение на двете делбени сгради. Иска се обезсилване
на обжалваното решение или в случай, че съдът приеме, че то е допустимо, да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
От въззиваемата И. Д. не е подаден отговор на въззивната жалба. В о.з. на
08.03.2022г. пълномощникът й адв.Г.Д. заяви, че оспорвам жалбата като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№ 7283/2019г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. е предявен иск от въззиваемата И.Д. за
делба на горепосочените имоти, а именно: 1. четириетажна масивна сграда, със застроена
площ от 118 кв.м., находяща се на адрес: с. М., обл. Пловдивска, ул. "***, кв. 21 по плана на
с. М. /съгласно Разрешение за строеж- 29/27.04.1995 г. от Община Родопи/, ведно с две
второстепенни постройки- стопанска постройка с площ от 18 кв. метра и гараж с площ от 24
кв.м., като четириетажната жилищна сграда е с идентификатор 47295.124.1212.1 по КККР на
с. М., общ. Родопи, обл. Пловдивска, с адрес: ул.„***, и се води със застроена площ от 130
кв.м., с брой етажи: 3, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда, разположена в
1
поземлен имот с идентификатор 47295.124.1212, в който поземлен имот са разположени и
изградените по време на брака две второстепенни постройки, представляващи стопанска
постройка с площ от 18 кв. м. и гараж с площ от 24 кв.м.; 2. масивна двуетажна вила в с.Д.,
общ. Куклен, местност „***", с площ на имота по документи- 0,091 дка., площ на сградата-
32 кв.м., състояща се от една избена стая под етажа, етаж от столова с кухненска ниша,
спалня и антре и тавански етаж от една стая, ведно с всички подобрения и приращения
/съгласно Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот -138/04.10.2011 г. том ІІ,
peг. номер - 2652, нот.дело-338/2011г. на Нотариус Н. Б. - рег. №461 по peг. на НК./, както и
Скица - Ф03268/12.03.2019 г., на имот с номер - 020133, в землището на с. Д., общ. Куклен;
3. лозе с площ от 4,896 дка, в землището на с.М.,местност „К***", /съгласно нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот № 188/06.11.2002г. том VІ, рег. номер 5026,
нот.дело № 693/2002г. на Нотариус Т. Д. по скица поземлен имот, който имот е с
идентификатор 47295.36.19, с площ от 4896 кв.м. по КККР за землището на с.М., при
съседи: имоти с идентификатори: 47295.45.152; 47295.37.305; 7295.36.18; 47295.36.30;
47295.36.31; 47295.36.32; 4. 1/2 ид.ч. от нива с площ от 3000
кв.м., шеста категория, в землището на с. М. общ. Родопи, местност „***
**", имот № 060014 по плана за земеразделяне, при граници/съседи/: на север-нива на
наследници на Д.Д. К.; на изток- нива на наследници на Г. и Г. К.; на запад- дере, овраг, яма;
на юг- полски път / съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот
179/18.12.2001г., том V, рег. Номер 6445, нот.дело № 977/2001г. на Нотариус Т. и съгласно
нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 97/11.04.2011г. том І, № 623,
нот.дело № 85/2011г. на Нотариус И. И., в който акт и по скица имотът е описан като
поземлен имот с идентификатор 47295.60.85, с площ от 1500 кв.м., с адрес: „***", с трайно
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване овощна градина,
шеста категория, при съседи- имоти с идентификатори: 47295.60.68; 47295.60.86;
47295.60.18; 47295.60.13, от по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата съсобственици. В исковата
молба се твърди, че с влязло в сила Решение от 13.02.2019г. по гр.дело 17092/2019г. на
ПдРС, ІІ бр.с., бил прекратен бракът между съпрузите И.Г. В. /с предбрачно фамилно име -
Д./ и Д. ИВ. В., сключен на 24.05.1987г.. Бракът бил прекратен по взаимно съгласие с
утвърдено от съда споразумение по чл.51 от СК. След прекратяване на брака, придобитите
по време на същия недвижими имоти в режим на СИО, преминали в режим на обикновена
съсобственост между бившите съпрузи при равни дялове.
С подадения от ответника Д.В.- жалбоподател в настоящето производство, отговор на
исковата молба същият е заявил, че оспорва недвижимият имот, описан в т.1 от исковата
молба да е придобит в режим на СИО с бившата му съпруга, както и наличието на
съсобственост върху същия. Твърди, че всички второстепенни постройки- стопанска
постройка с площ от 18 кв.м., гараж с площ от 24 кв.м., второстепенна постройка- лятна баня
с площ от 6 кв.м., както и всички останали подобрения и приращения в УПИ VII-108 от кв.
21, с адрес с. М., ул.“***, били изключителна негова собственост. Те били придобити от
него преди брака, на основание договор за дарение, оформен с нот.акт. № 36, т.14, н.д. №
5217/1976г. на СВ- Пловдив, по силата на който той станал изключителен собственик на
дворно място, цялото с площ от 610 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна
сграда. Всички второстепенни постройки били построени без строителни книжа. Другото
основание за личната собственост на Д.В. върху тези постройки, произтичало от факта, че
същите те били построени в имота преди сключването на брака между страните през 1987г..
Жалбоподателят е оспорил построената по време на брака жилищна сграда да е придобита
от страните в режим на СИО, тъй като представлявала приращение към земята, която била
негова индивидуална собственост.
На първо място по отношение на индивидуализацията на имотите- предмет на
обжалваното решение следва да се отбележи, че от попадащите в УПИ VІІ- 108, кв.21 по
регулационния план на с.М., ПИ № 47295.124.1212 по КККР сгради и постройки до делба е
допусната изрично и само сградата с идентификатор 47295.124.1212.1 и застроена площ от
130 кв.м., поради което не може да има никакво съмнение относно това, дали до делба не е
допусната и някаква друга сграда или постройка в имота. В диспозитива на решението не са
посочени два различни адреса на дворното място, а само едни: ул.“****, който е отразен и в
скицата на сградата на л.17 по първоинстанционното дело. Вилата е индивидуализирана по
местоположение по картата на възстановената собственост за землището на с.Д. и съответна
скица / л.12 по първоинстанционното дело, издадена на 12.03.2019г.- два месеца преди
подаване на исковата молба, от ОбСЗ- гр.Пловдив.
Безспорно между страните е, а и от събраните по първоинстанционното дело
2
писмени доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак на
24.05.1987г. и същият е прекратен с горепосоченото съдебно решение от 13.02.2019г.. С
нот.акт № 36/08.03.1975г. в полза на тогава малолетния Д.В. е извършено дарение на дворно
място от 610 кв.м., находящо се в с.М., съставляващо парцел VІІ- 108, кв.21, ведно с
построената масивна жилищна сграда. Този нотариален акт е отразен като основание за
правото на собственост на жалбоподателя в скица на ПИ № 47295.124.1212 по КККР на
с.М., в който е заснета и процесната 3- етажна жилищна сграда с идентификатор
47295.124.1212.1 и застроена площ от 130 кв.м. Процесните имоти вила в землището на с.Д.,
лозе и овощна градина с идентификатори 47295.36.19 и 47295.60.85 са придобити възмездно
през време на брака, видно от приетите по първоинстанционното дело нот.акт №
138/04.10.2011г., № 188/06.11.2002г., № 179/18.12.2001г. и № 97/11.04.2011г..
В подадения от жалбоподателя отговор на исковата молба по отношение на
жилищната сграда в VІІ- 108, кв.21, ПИ № 47295.124.1212 жилищна сграда се твърди
единствено, че на основание чл.92 от СК същата се явява приращение към дворното място-
индивидуална негова собственост. Не се твърди трансформация на лични средства на
жалбоподателя, вложени в строителството на сградата , нито това, което се сочи за пръв път
във въззивната жалба, че сградата е построена с материали от съборената стара,
съществувала към 1975г. жилищна сграда и с такива, закупени от него и от баща му, в
качеството им на инвеститори в строежа на сградата. Съгласно т.4 от Постановление № 5 от
31.X.1972 г., Пленум на ВС, в СИО се включва сградата, построена през време на брака
върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право
на строеж в полза на другия съпруг. Както се сочи и в мотивите към т.4 от цитираното
постановление, „Това разрешение се основава и на предвидената в чл. 63 ЗС възможност
правото на собственост върху постройката да съществува отделно от собствеността върху
земята, на която е изградена“. Придобиването на право на собственост върху сграда чрез
построяването й от единия или двамата съпрузи е възмезден способ за придобиване на
собственост и по силата на чл.19 от СК / отм., в сила от 1.07.1985г. до 01.10.2009г./ това
вещно право се счита общо за двамата съпрузи в режим на бездялова СИО, освен ако не
бъде опровергана законовата презумция за наличие на съвместен принос. Изключение от
горното правило е обосновано в Тълкувателно решение № 44 от 18.V.1971 г., ОСГК,
съгласно което „Когато върху имот, който е изключителна собственост на единия от
съпрузите, са построени през време на брака от двамата съпрузи постройки, които са
предназначени да обслужват сграда, намираща се в имота на този съпруг, или са придобити
постройки, намиращи се в полски имоти, като ниви, градини, лозя и др., които по своя
характер и устройство са предназначени предимно да обслужват казаните имоти и не могат
да бъдат обект на самостоятелна собственост, такива постройки, макар и построени през
време на брака не могат да се считат и не стават обща собственост на двамата съпрузи по
смисъла на чл. 13, ал. 1 СК. Така построените постройки следват собствеността на мястото,
съответно сградата, и следва да се считат като собственост на съпруга - собственик на
мястото, съответно сградата, по силата на чл. 92 ЗС“. Несъмнено процесната жилищна
сграда е построена през време на гражданския брак между страните въз основа на
3
строително разрешение от 27.04.1995г. и тя не представлава принадлежност към някакъв
друг обект, които да е лично имущество на жалбоподателя, т.е. същата представлява
самостоятелен обект на право на собственост, възникнал през време на брака и попадащ в
режим на СИО. Горното обстоятелство се потвърждава и от приетите по
първоинстанционното дело строителна документация за сградата и заключение на в.л. Л. Л.-
Е..
Както беше посочено по- горе с отговора на исковата молба от жалбоподателя в
настоящето производство е заявена претенция процесната жилищна сграда да е негово
лично имущество, но единствено на основание чл.92 от ЗС, като приращение към
собственото му дворно място, но не и на основание трансформация на лични средства. Все
пак за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че от показанията на разпитаните по
делото на ПдРС К. А. Р. / без родство/ и М. И. Д. / сестра на Д.В./ не се установява
строителството на жилищната сграда да е осъществено с лични средства на жалбоподателя,
включително и с такива дарени му от неговите родители. Не се установява също така да не е
бил налице какъвто и да било принос от страна на въззиваемата в придобиването на този
имот нито чрез влагането на средства и труд, нито в грижи за децата и работа в
домакинството. Напротив първата свидетелка категорично сочи, че И.Д. е работила по
строежа на къщата и по дарение от майка й и от втория й баща е вложила съответно 5000
лева и 3000 лева.
По отношение на останалите делбени имоти във въззивната жалба не са развити
доводи по същество на спора. Както беше посочено по- горе от наличните документи за
собственост се установява, че тези имоти са придобити възмездно през време на брака
между страните и нито се твърди, нито се установява придобиването им да е в резултат от
влагането единствено на лични средства на жалбоподателя. Доколкото първото негово
искане е за цялостно обезсилване на обжалваното решение, а основание за това не е налице,
същото ще следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 262500/15.11.2021г. по гр.д.№ 7283/2019г. на
ПдРС, ХІІІ гр.с., с което е допуснато извършването на съдебна делба между И. Г. Д. и Д. И.
В. на съсобствени между тях недвижими имоти, както следва:
1. ИМОТ с идентификатор 47295.124.1212.1. по плана на с. М., общ. Родопи, обл.
Пловдивска, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед
РД-18-85/06.12.2007 г.на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение със
заповед:няма издадена заповед за изменение на КККР; Адрес на сградата: с. М., ул.“***;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 47295.124.1212, със застроена
площ 130 кв.м., брой етажи 3; Предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; Стар
идентификатр: няма; Номер на предходенплан: няма, ведно с построените в имота стопанска
4
постройка и гараж.
2. ВИЛА в с. Д., общ.Куклен, местност „***", с площ на имота по документи -
0,091 дка, площ на сградата: 32 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения, с номер на
имота 020133, в землището на с. Д., общ. Куклен, категория на земята при неполивни
условия – осма, при съседи: Ливада с № 020130, насл. на К. В. А..
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 47295.36.19, по плана на с. М., общ.
Родопи, обл. Пловдивска, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със Заповед РД-18-85/06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК; С адрес на имота:
в местност „***"; С площ от 4 896 кв. метра; С трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване – Лозе; Категорияна земята при неполивни условия:
пета, стар идентификатор: няма; Стар идентификатор: няма; Номер по предходен план:
036019; При съседи: имоти с идентификатори: 47295.45.152; 47295.37.305; 7295.36.18;
47295.36.30; 47295.36.31; 47295.36.32.
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ идентификатор 47295.60.85, по плана на с. М., общ. Родопи,
обл. Пловдивска, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед РД-18-85/06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК; С адрес на имота:
„***"; С площ от 1 500 кв. метра; С трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: Овощна градина; Категория на земята при неполивни условия:
шеста, при съседи - идентификатори: 47295.60.68; 47295.60.86; 47295.60.18; 47295.60.13.
ПРИ КВОТИ: 1/2(една втора) идеални части за ИВ. Г. ДР. и 1/2(една втора) идеални
части за Д. ИВ. В..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5