Р Е
Ш Е Н
И Е
№............
гр. Плевен, 21.04.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, Х граждански състав,
в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц., като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 7841 по описа за 2016 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.59, вр.чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ с цена на иска 3600
лв., чл.245, ал.2 КТ, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 1097,18 лв., чл.59, вр. чл.12
от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата с цена на иска 1200 лв. и чл. л.245, ал.2 КТ, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 365,73 лв.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от П.П.Г., ЕГН**********,*** против *** гр.Плевен, ***, в
която се твърди, че от 09.02.2012 год. до 25.05.2016 год. ищцата заемала
длъжността психолог в отделение за деца с физически и психически увреждания към
Дом за медико социални грижи за деца / *** / - Плевен. Твърди, че от м. 02.2012
год. до м. 03.2016 год. редовно е плащала членския си внос като член на
синдикалната организация - *** при ***-Плевен. Твърди, че съгласно допълнително
споразумение от 13.05.2013 год.
основната начална работна заплата за длъжността психолог е определена на 550
лв., а няколко месеца по-късно на
21.10.2013 год. /6 месеца/ между Работодателя -Директора на ***-Плевен и
Председателя на синдикалната организация е подписан *** по силата на които
съгласно т.2 от Раздел III."Работна заплата и допълнителни
възнаграждения" началната основна работна заплата за магистър с висше
немедицинско образование е определена от Работодателя на 700 лв. Твърди, че
след като се запознала с клаузите на ***, отправила писмено искане до Директора
на ***-Плевен /07.03.2014 год./ за актуализиране на началната й основна работна
заплата, но до днес отговор не е получила, нито пък е увеличена работната й
заплата, така както е регламентирано в т.2 от Раздел III на *** и Раздел XI от
длъжностната характеристика на психолога. Твърди, че направила опит да получи
съдействие и информация и от Председателя на СО към *** относно казуса с
неактуализирането на работната й заплата като магистър с висше немедицинско
образование, но и оттам не получила отговор, нито пък съдействие. Твърди, че
във връзка с неизпълнението на клаузите от ***, регламентиращи началната
основна работна заплата за магистър с висше немедицинско образование съгласно ***
на ниво ***-Плевен от 21.10.2013 год. подавала запитвания, сигнали и жалби е отправяла и към
Федерацията на СЗ - София и към Дирекция „Инспекция по труда"-Плевен, но
за съжаление въпреки действията от нейна страна, и становищата и отговорите на
компетентните по отношение на прилагането и изпълнението на *** органи,
Работодателя в лицето на Директора на ***-Плевен и Председателя на СО на ***
при ***-Плевен не предприели необходимите действия за изпълнение на клаузите,
регламентиращи работната й заплата съобразно ***. Твърди, че съгласно
длъжностната характеристика на психолог, утвърдена от Директора на ***-Плевен в
Раздел XI. на стр.8 „Изпълняващият длъжността има следните права" в т. 1 и
т 6 са регламентирани правата на работника от Работодателя - в случая Директора
на ***-Плевен, но не са изпълнени от негова страна. Моли ответника да бъде
осъден да плати на ищцата сумата от 3600 лв., представляваща разликата
съобразно ***, считано от 21.10.2013
г./влизане на *** в сила/ до 21.10.2015г.
Моли да бъде осъден ответника да плати на ищцата сумата от 1200 лв.,
представляващи разликата в процента прослужено време, съобразно актуализирането
на основната месечна заплата от 550 на 700 лв. за периода от 21.10.2013г. до
21.10.2015г., както и сумата от 1087,18 лв. лихва за забава върху сумата от
3600 лв. за периода от 21.10.2013г. до 19.10.2016г. и сумата от 365,73 лв. лихва за забава върху
сумата от 1200 лв. за периода от 21.10.2013г. до 19.10.2016г., в едно със
законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до изплащането
им. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявеният иск с
правно основание чл.59 от КТ е недопустим. Излага съображения, че съгласно чл.59 от КТ иск за изпълнение на
задължения по колективен трудов договор /***/ може да предявява работник или
служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. Съгласно чл,57
от КТ действието на *** е ограничено до работниците и служителите, които са
членове на синдикалната организация - страна по договора -ал.1 и работниците и
служителите, които не членуват в синдикалната организация, страна по договора,
но са се присъединили към сключения *** с писмено заявление до работодателя или
до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при
условия и по ред, определени от страните по договора - ал.2. Твърди, че
процесният ***, за чието изпълнение по отношение на трудовото възнаграждение
/ТВ/ и допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа е предявен
иска, е сключен между Конфедерация на независимите синдикати в България (***) и
***. Твърди, че ищцата не е била член на ***, нито пък се е присъединила към ***
по реда на чл.57, ал.2 от КТ. Счита, че при това положение този *** не се
прилага спрямо нея и тя не е активно легитимирана да води иск за изпълнението
му съгл. лимитативното субектно ограничение по чл.59 от КТ. Счита иска и за
неоснователен. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не
установяват, че процесният *** е имал действие спрямо П.П.Г. и че тя може да
иска изпълнението му по която й да е негова част, вкл, относно ТВ в ***.
Твърди, че ищцата не твърди, че по отношение на нея са налице условията на
чл.57 от КТ и не представя доказателства, че е била член на *** като синдикална
организация -страна по договора или че се е присъединила към *** по реда на
чл.57, ал.2 от КТ. Твърди, че страни по процесния *** са Синдикална организация
на Федерацията на синдикатите в здравеопазването на *** /*** на ***/ и ***.
Счита, че претенцията би могла да се предяви от работник, само ако процесният ***
е имал действие по отношение на него при усл. на чл.57 от КТ. Твърди, че в
случая това условие не е налице, тъй като ищцата нито е била член на *** като
синдикална ортанизация - страна по договора, нито пък се е присъединила към ***
по реда на чл.57, ал.2 от КТ. Счита, че твърдения в обратната насока няма и в
исковата молба. Твърди, че в периода м. Февруари 2012 г, - в. Февруари 2016 г.
са правени удръжки от ТВ на ищцата за синдикален членски внос без да е било
налице основание за това, тъй като е била погрешно включена в списъка на
синдикалните членове. Твърди, че след установяване на грешката на база
информация от г-жа Я.П.П., Председател на *** на *** при *** общо удържаната
сума от 116.4.0 лв. е върната от *** на ищцата през м. Март 2016 г с Приходен
касов ордер /ПКО/ № 7/16.03.2016 г. Счита, че допълнително, индиция за
отрицателния факт, че ищцата не е била член на *** с удостоверение от КТ
„Подкрепа", изх. № 24/18.04.2016 г„ че същата е индивидуален член на тази
именно синдикална организация. Твърди, че според публикуваните на интернет
страницата на *** правила за членство, не могат да членуват в синдикална
организация на *** лица, които членуват в други синдикални организации. Счита,
че при така изложените от ищцата обстоятелства няма никакво основание
твърдението й, че *** има действие спрямо нея и че тя може да иска изпълнението
му по която й да е негова част, вкл. относно трудовите възнаграждения.
Възразява, че *** няма действие спрямо
ищцата, тъй като същата не отговаря на условията по чл.57 от КТ. Твърди, че по
жалба на ищцата през м. март 2016 г била извършена проверка от Дирекция
„Инспекция по труда" - Плевен за спазване на трудовото законодателство от ***.
Твърди, че проверката не е констатирала нарушения нито на КТ, нито на ***. Моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се Допълнителни
споразумения към Трудов договор № 158/06.02.2012г. от 10.05.2013г.,
01.11.2013г. и 04.03.2014г., че П.П.Г. *** на длъжност Психолог при основно
месечно трудово възнаграждение в размер
на 550 лв. Не се спори, че П.Г. има придобита степен на образование „висше“.
Не се спори между страните и се установява от
представените фишове за заплати на П.Г. /л.17 до л.21 от делото/, че от
трудовото възнаграждение на П.Г. са извършвани удръжки за синдикален членски
внос.
Установява се от Колективен трудов договор от
21.10.2013г., сключен между служителите на ***-Плевен, представлявани от Я.П. ***- председател на синдикалната
организация към *** на *** от една страна и ръководството на ***-Плевен от
друга страна. Съгласно чл.2 Работодателят
сключва индивидуалните трудови
договори при условията на този ***
с членовете на синдиката — страна по този договор и присъединилите се към тях.
Присъединяването към *** дава възможност за ползване клаузите на настоящия
договор, но не гарантира синдикална защита. Съгласно раздел III, т.2 началните
основни месечни заплати на персонала зает в ***-Плевен, финансирани от бюджета
на МЗ да са не по-малко от 700 лв. за магистър с немедицинско образование.
Допълнителното трудово
възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит се
заплаща в размер на 1% от индивидуалната основна заплата за всяка година трудов
стаж. Преизчислява се при навършване на всяка година трудов стаж. Съгласно раздел IX, т.1. настоящият *** влиза в сила
от момента на подписването и е валиден до подписването на нов, но не повече от
2 години. Съгласно т.4 Клаузите по
настоящия *** се отнасят за всички членове на синдикалната организация и присъединилите
се към тях по условията чл. 57 ал. 2 от КТ.
Видно от Писмо № 1-68/14.03.2016г. Директора на ***-Плевен
е изискал информация от Председателя на *** на *** при ***, дали П.Г. *** и е изискала,
да бъде предоставен документа, удостоверяващ членството й. Посочено е, че
исканата информация е необходима във връзка с извършена проверка от Д ИТ-Плевен
за удържани суми от месечното трудово възнаграждение за членски внос.
С писмо № 1-74/15.03.2016г. Председателя на СО на ***
на *** при ***-Плевен е посочил, че в отговор на запитване № 1-68/14.03.2016г., П.П.Г. не е член на СО
на *** на *** при ***-Плевен. Същата няма попълнена и подписана декларация за
членство. На основание на вътрешните правила за организацията на работната
заплата в ***, председателя на синдикалната организация е подавала списък на
синдикалните членове за удръжка на членски внос. В този списък погрешно е
включила П.П.Г.. Направено е искане за спиране на удръжките от м.03.2016г.
С писмо № 1-74-А/16.03.2016г. Директора на ***-Плевен
е направил искане, тъй като П.Г. не е член на СО, да й бъде върнат членски внос
в размер на 116,40 лв.
Видно от Заповед № ОЗ-49/16.03.2016г. Директора на ***-Плевен
е разпоредил да бъде прекратена месечната удръжка на синдикален членски внос
към *** на П.П.Г., считано от м.март 2016г.
Установява се от ПКО № 7/13.03.2016г. и разписка към
него, че СО на *** при ***-Плевен е възстановила на *** сумата от 116,40 лв.
Видно от фиш за работна заплата за м.03.2016г., на П.П.Г.
е възстановена сумата от 116,40 лв. за внесен членски внос.
Видно от Удостоверение от 18.04.2016г., П.П.Г. е
индивидуален член на КТ Подкрепа от 28.03.2016г.
От представения устав на федерация на синдикатите в
здравеопазването се установява, че то е сдружение с нестопанска цел и е
доброволно синдикално обединение на равнопоставени синдикални организации на
работещите в здравеопазването. Основни членове могат да бъдат синдикални
организации. Членството във федерацията е колективно. Членството в синдикалните
организации е индивидуално.
Видно от протокол № 10/06.08.2015г. е била проведена
среща с Вицепрезидента на *** ***. Срещата е организирана по повод на писмото
на П.Г.. *** е разяснила, че средствата за работни заплати са тясно свързани с
определената финансова рамка за ***-Плевен.
Установява се от Молба № 1-76/17.03.2016г., подадена
от П.Г. *** и Председателя на СО в ***-Плевен, че тя е направила искане да бъде
продължено ежемесечното удържане на членски внос-синдикален, както
добросъвестно го е плащала от 01.02.2012г. Посочила е, че във връзка с
продължаване на членството си
допълнително ще попълни молба-бланка за членство в СО.
Видно от Жалба № 94-433/10.02.2016г., подадена от П.П.Г.,
на л.3-ти от жалбата, П.Г. е посочила, че заявление за приемане в синдикалната
организация не е подавала/системата автоматично започва да удържа членски
внос/, поради което смята, че е нарушено правото й на свободен избор и
доброволно сдружаване.
Съдът дава вяра на показанията на св. Я.П.П., въпреки
че е заинтересована от изхода на делото, като служител в ***-Плевен и
председател на СО на *** при ***-Плевен. Показанията й са преки, логични и в
съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че при ***-Плевен има
действаща една синдикална организация. Членството в СО възниква след подаване
на саморъчно заявление от кандидата за синдикален член. Удръжките от заплатите
на синдикалните членове се извършват от счетоводството на ***-Плевен въз основа
на предоставен от Председателя на синдикалната организация списък. В този
списък погрешно е била включвана П.Г., тъй като само тя не е била синдикален
член, а Председателя е предоставял списък с целия списъчен състав на *** като
синдикални членове. Установено е, че тя не е член на синдикалната организация,
след като е направена справка и не е установено подадено от нея заявление.
Проверката е извършена във връзка с инициирана
по жалба на П.Г. ***. Заявленията на членовете се събират в папка. Не се
е случвало да се изключва член на синдикалната организация. След установяване
на грешката, на П.Г. е възстановена сумата от 116,40 лв. за неправомерно удържан
членски внос. П.Г. не е подавала и заявление за присъединяване към ***. Тя е
приела върнатия членски внос и го е внесла отново, а е направила изявление, че
следва да й бъде заплатена лихва върху неправилно удържаните суми.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, която съдът възприема като обективна, компетентна, обоснована и безпристрастна се установява, че разликата
в трудовото възнаграждение на П.Г. при трудово възнаграждение 700 лв. и
платеното 550 лв. за периода от 21.10.2013г. до 21.10.2015г. е в размер на
2845,10 лв., разликата в допълнителното трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит е в
размер на 968,67 лв., разликата в обезщетението за временна неработоспособност
е 114,49 лв., в платения годишен отпуск- 729,89 лв. Лихвата за забава върху
сумата от 2845,10 лв. считано от настъпване на изискуемостта до 19.10.2016г. е
в размер на 566,77 лв., а лихвата за забава върху сумата от 968,67 лв. от
настъпването на изискуемостта до 19.10.2016г. е в размер на 191,92 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, за
неизпълнение от работодателя на *** от 21.10.2013г. до 21.10.2015г. по
отношение на ищцата П.Г..
Съгласно чл. 50 КТ с колективния трудов договор се
уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и
служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Колективният
трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за
работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов
договор, с който работодателят е обвързан.
Съгласно чл. 51а, ал.1 КТ Колективен трудов договор в предприятието се сключва между
работодателя и синдикална организация. Съгласно
чл. 57 КТ Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.
Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна
по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор
от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на
синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред,
определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да
го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. Съгласно чл.59 КТ при неизпълнение на задълженията по колективния
трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и
всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.
Ищцата твърди, че в ***-Плевен е сключен ***, по
отношение на който твърди, че той се прилага по отношение на нея. Предвид
изложеното, съдът намира предявената претенция за допустима. За да се прилага
по отношение на П.Г. *** от 21.10.2013г., то тя трябва или да бъде синдикален
член на сключилата го синдикална организация- СО към *** на *** или на
основание чл.57, ал.2 КТ да се е присъединила към него. В тежест на ищцата по
делото е да докаже тези факти при условията на пълно и главно доказване. Съдът
намира, че по делото не се доказа П.Г. да е била член на СО към *** на *** при ***-Плевен
през процесния период от 21.10.2013г. до 21.10.2015г. Тя се позовава на удържания
членски внос, който факт не е спорен по делото и се установява, че на нея й е
била удържана общата сума от 116,40 лв. за членски внос. По делото, обаче не се
установи, тя да е подала заявление за членство в синдикалната организация или
за присъединяване към ***. Напротив в извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт- Жалба № 94-433/10.02.2016г., подадена от П.П.Г., на
л.3-ти от жалбата, П.Г. е посочила, че заявление за приемане в синдикалната
организация не е подавала/системата автоматично започва да удържа членски
внос/, поради което смята, че е нарушено правото й на свободен избор и
доброволно сдружаване. В посочения смисъл и в подкрепа на това е нейно
извънсъдебно изявление - Молба № 1-76/17.03.2016г., подадена от П.Г. *** и
Председателя на СО в ***-Плевен, в което е посочила , че във връзка с
продължаване на членството си,
допълнително ще попълни молба-бланка за членство в СО. Събраха се
доказателства, че грешката при удържането на членски внос е установена при
извършена проверка, инициирана по жалба на П.Г. и нея й е възстановена
удържаната сума от 116,40 лв.
Съдът след като установи, че не е налице една от
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на главните искове с правно
основание чл.59, вр.чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ с цена на иска 3600 лв.и чл.59, вр. чл.12 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата с цена на иска 1200 лв. намира, че не е необходимо да се
произнася по останалите правнорелевантни факти, а следва исковете да бъдат
отхвърлени в целия си предявен размер като неоснователни и недоказани.
С оглед ацесорността на предявените искове за лихва за
забава чл.245, ал.2 КТ, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 1097,18 лв и чл. л.245, ал.2 КТ, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска
365,73 лв. и извода за неоснователност на главните искове, то неоснователни и
недоказани се явяват и акцесорните искове, които следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По тези съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.Г., ЕГН**********,***
против *** гр.Плевен, *** иск с правно основание чл.59, вр.чл.242, вр.чл.128,
ал.2 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3600 лв.,
представляваща разлика в трудовото възнаграждение за периода от 21.10.2013г. до
21.10.2015г. поради неприлагане на минимално трудово възнаграждение от 700 лв.
съгласно *** от 21.10.2013г. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.Г., ЕГН**********,***
против *** гр.Плевен, *** иск с правно основание чл.245, ал.2 КТ, вр.чл.86 ЗЗД
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 1097,18 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2013г. до 19.10.2016г. върху
сумата от 3600 лв. разлика в трудовото възнаграждение за периода от
21.10.2013г. до 21.10.2015г. поради неприлагане на минимално трудово
възнаграждение от 700 лв. съгласно *** от 21.10.2013г. като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.Г., ЕГН**********,***
против *** гр.Плевен, *** иск с правно основание чл.59, вр. чл.12 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 1200 лв., представляваща
разлика в допълнителното трудовото възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода от 21.10.2013г. до 21.10.2015г. поради
неприлагане на минимално трудово възнаграждение от 700 лв. съгласно *** от
21.10.2013г. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.Г., ЕГН**********,***
против *** гр.Плевен, *** иск с правно основание чл.245, ал.2 КТ, вр.чл.86 ЗЗД
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 365,73 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2013г. до 19.10.2016г. върху
сумата от 1200 лв. разлика в допълнителното трудовото възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 21.10.2013г. до
21.10.2015г. поради неприлагане на минимално трудово възнаграждение от 700 лв.
съгласно *** от 21.10.2013г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, П.П.Г.,
ЕГН**********,*** да плати на *** гр.Плевен, *** сумата от 600
лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: