№ 13526
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110138791 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца ЗК „Лев Инс АД“ срещу ответника Столична община по
реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 от КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника -
Столична община, че дължи на ищеца сумата от 159,78 лева, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-17-205106,
образувана за причинени вреди на застрахования по застраховка „Каско“ на МПС с
полица № 93001610085716 /24.10.2016 г. при ищеца лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А 4“ с рег. № ..., в резултат на настъпило застрахователно събитие от дата
11.06.2017г. в гр. София, на кръстовището, образувано от улиците „Дмитрий Л.“ и ул.
„10-та“, ведно със законната лихва за периода от 30.06.2021г. - датата на подаване на
заявлуние по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, за която сума е издадена за
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 38069/2021г. по описа на СРС, 148 състав от
12.01.2022 г.
Ищецът ЗК „Лев Инс АД“ твърди, че на 11.06.2017 г., около 19.00 часа в гр.
София, кв. „Обеля“ на кръстовището, образувано от улиците „Димитър Л.“ и ул. „10 -
та“ застрахованото при него МПС марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ..., попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са
причинени имуществени щети по автомобила. Поддържа, че във връзка с причинените
щети по застрахования автомобил, е образувана ликвидационна щета № 0000-1261-17-
205106, по която ищецът е заплатил на собственика на МПС сумата от 159,78 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, с превод от 25.09.2017 г.. Твърди, че
отговорен за настъпилото ПТП е ответникът Столична община, който не е изпълнил
вменените му задължения за поддръжка на пътя. В допълнение посочва, че поканил
ответника да му заплати горната сума, като му изпратил писмо с изх. № L- 3968 от
дата 30.11.2017 г., но плащане не последвало. Ищецът моли за признаване за
установено, че ответникът Столична община му дължи сумата от 159,78 лв.,
1
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва върху посочената сума от депозирането на заявлението по чл. 410
ГПК в съда - 30.06.2021г. до окончателното и изплащане. Претендира сторените
разноски.
Ответникът Столична община е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ при твърдения, че представената
застрахователна полица не съдържа подпис на застрахованото лице. Посочва, че не са
представени приложимите ОУ. Излага съображения, че не е налице покрит
застрахователен риск. Оспорва механизма, при който се твърди да е настъпило
процесното събитие като твърди, че в представения протокол за ПТП не се съдържат
данни за начина за увреждане. Оспорва заявената искова претенцията и по размер при
твърдения, че ищецът не е взел предвид амортизация на увредената част и овехтяване
на автомобила. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, който не е съобразил своето
поведение с пътните условия и в частност скоростта си на движение, при което е
можел да възприеме наличието на препятствие на пътното платно, респективно да го
избегне. Моли съда да отхвърли исковата претенция, а в условията на евентуалност да
бъде намален размера на претендираното обезщетение. Претендира сторените
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителен иск с правно
основание, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
В случая се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед
изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното му
бездействие да изпълни задължението си да поддържа пътя в необходимото състояние
за безопасно преминаване по него, в качеството си на негов стопанин.
По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен
договор за имуществено застраховане със собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие, на който да е настъпило събитие, което е довело
до увреждането на имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие
виновно и противоправно поведение лица, комуто ответникът е възложил конкретна
работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие, причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца
лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
твърденията си за различен механизъм на произшествието, както и възражението за
поведение на водача, което е допринесло за настъпване на увреждането, евентуално
положителния факт на плащане на
обезщетението.
2
От представена по делото застрахователна полица № 93001610085716 от
24.10.2016 г. съдът приема за установено, че между ищеца ЗК “Лев Инс“ АД и
собственика на л.а. марка „Ауди“, модел “А4“ с рег. № ... – А.А.Д. е възникнало и
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в същата, действаща за времето от 00:00
часа на 25.10.2016 г. до 24:00 часа на 24.10.2017 г., при уговорена застрахователна
премия в общ размер 508,26 лева, платима на четири вноски. От представения препис
на документа се установява, че същият е надлежно подписан от застрахованото лице и
от представител на застрахователното дружество, с което същите са обективирали
съгласието си за пораждане на облигационна връзка между тях с описаното в договора
съдържание, поради което направеното от ответника възражение относно липсата на
съгласие от страна на застрахованото лице е неоснователно. В подкрепа на извода за
наличие на валидно застрахователно правоотношение е и извънсъдебното поведение
на самия застраховател - ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на
застрахователното събитие на 11.06.2017г., той е извършил заснемане и оглед, като и е
изготвил опис на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него
щета №0000-1261-17-205106, като е признал и изплатил застрахователно обезщетение
в общ размер на 159,78 лв. за причинените на застрахованото имущество щети.
По делото са приети „Общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, безрелсови превозни средства“, представляващи неразделна част от
застрахователния договор, от съдържанието на чл. 27.5 от глава IX Общи изключения
на които се установява, че застрахователят не обезщетява щети, възникнали по
причина или вследствие на увреждания на гуми, джанти и емблеми, с изключение на
случаите на ПТП, регистрирано с Протокол, издаден от Пътна полиция – КАТ. В
настоящия случай по делото е представен протокол за ПТП № 1681640, издаден от мл.
автоконтрольор ОПП - СДВР, в който е отразено настъпилото на 11.06.2017г. в гр.
София ПТП., съответно възражението на ответника в насока липса на покрит
застрахователен риск се явява
неоснователно.
Спорното обстоятелство относно механизма на настъпване на произшествието
се изяснява от приетото писмено доказателство – протокол за ПТП № 1681640 от
11.06.2017г., съставен от мл. автоконтрольор ОПП – СДВР. Видно от протокола,
местопроизшествието е посетено на място от служителя на KAT, следователно е
съставен от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, поради което
представлява по своята същност официален удостоверителен документ относно
направените от длъжностното лице констатации. Съгласно съдебната практика,
формирана по реда на чл. 290 ГПК /решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013
г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО;
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т.
д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т0/, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1
ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от
него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти
при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
3
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други.
В частност от така представения протокол се установява, че лек автомобил
„Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ... на 11.06.2017г., около 19.00 часа се движи в гр. София,
жк. „Обеля“, по ул. “Акад. Дмитрий Л.“, по посока от ул. „(„ към ул. „11“, където
преди и ул. „10“ превозното средство попада в необезопасена и несигнализирана
дупка, намираща се на платното за движение, което е довело до причиняване на щети
по предна лява джанта и гума на автомобила. Така описаният механизъм на
настъпване на процесното събитие се потвърждава от приетите по делото писмените
доказателства – уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано пред
застрахователя на 12.06.2017г., както и от заключението по допуснатата по делото
САТЕ, което съдът на основание чл.202 ГПК кредитира като обективно и компетентно
изгответно от лице притежаващо специални знания в областта на автотехническите
науки. Видно от заключението на САТЕ е, че посочените от застрахователя повреди на
лек автомобил „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ... отговарят на описания в заявлението за
щетата механизъм на ПТП, както и че вредите са настъпили в причинна връзка с
описания механизъм на ПТП.
По делото е допуснат до разпит свидетеля св. Р. Л., който в откритото съдебно
заседание на 21.05.2024г. потвърждава, че подписа, в изготвения във връзка с
настъпилото произшествие Протокол за ПТП, в графа водач на автомобила, е негов.
Свидетелства, че има спомен за ПТП с автомобил „Ауди“, вследствие попадане в
дупка на пътното платно, от което са настъпили щети по предната гума на МПС-то. В
допълнение заявява, че не може да посочи със сигурност т.ч. дали синът му или той е
управлявал автомобила. Настоящата съдебна инстанция намира, че въпреки липсата на
конкретни спомени за настъпилия инцидент, механизмът на същия, както и
причинените във връзка с него вреди по отношение на застрахованото имущество се
установяват еднозначно от събраните по делото писмени доказателства и изслушаната
САТЕ. В този смисъл съдът приема, че е логично и обективно възможно с оглед
изминалия продължителен период от време, св. Л. да не може да опише в детайли
настъпилото ПТП.
По делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди.
Обезщетението следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Съгласно така кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ...,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 210,64 лева. Видно от
експертното заключение при определяне размера на вредите по автомобила е
съобразен периода експлоатация към датата на ПТП, поради което и възражението на
ответника в тази насока се явява неоснователно.
4
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на която
е реализираното произшествието, представлява част от уличната мрежа на населеното
място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2
ЗОС, поради което следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът Столична община. Според §
1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по
смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според
чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато
водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат
движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е
да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната дупка
на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с
поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности
и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49
ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване за настъпването на
ПТП от страна на водача на лекият автомобил. В доказателствена тежест въвелия
възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които
основава същите. По настоящото дело не се установява и твърдяното от ответника
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил
застрахован при ищцовото дружество, тъй като не се доказва управляваният от него
автомобил да се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост,
която да не е позволила на водача да забележи своевременно дупката върху пътното
платно или да спре. Действително правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП задължава водачите
на МПС да съобразяват скоростта си на движение, наред с други фактори и със
състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19 от ДР
на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е
предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя
в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл
липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за
водача на автомобила в конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите
от негова страна. Да се приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника
да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се уважат
противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук
5
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по л.а. „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ... е
наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие
на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в населено място –
гр. София, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от
застрахователя- ищец, то на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу Столична община за вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване. В
настоящата хипотеза доколкото стойността на нанесените вреди по средни пазарни
цени към датата на ПТП надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение,
предявеният иск се явява доказан в пълния му размер. По делото не са налице
доказателства претендираната сума да е платена от ответника, поради което искът
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил
разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, които следва да му бъдат
присъдени. В исковото производство са сторени разноски за държавна такса в размер
на 25 лева, депозит за свидетел в размер на 40 лева, депозит за САТЕ в размер на 350
лева, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева. Така на ищеца
следва да се присъдят разноски в исковото производство в общ размер от 515
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 ГПК установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ , вр. чл. 49
ЗЗД, че Столична Община, ЕИК: *********, със седалище: гр. София, ул.
„Московска“ № 33 дължи на ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата 159,78 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета
№0000-1261-17-205106, образувана за причинени вреди на застрахования по
застраховка „Каско“ на МПС, полица 93001610085716 при ищеца лек автомобил
„Ауди“, модел „А 4“ с рег. № СВ ..., в резултат на настъпило застрахователно събитие
на 11.06.2017г., в гр. София, на кръстовището, образувано от улиците „Д. Л.“ и ул. „10-
та“, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 30.06.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 12.01.2022г. по ч.гр.д. 38069/2021г., по описа на
6
148 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, ЕИК *********,
с адрес в гр. София, ул. "Московска“ № 33, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК “Лев Инс“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, сумата 515 лева - разноски в настоящото производство и сумата от
75,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
38069/2021г., по описа на 148 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7