№ 258 / 22.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
22.07.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 54 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.127 а ал.2 от СК.
Ищецът В.П. xxx твърди в исковата молба, че с ответницата живеели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство на 10.11.2008г. се родило в Г. детето П. П.. През месец февруари 2012 г. ответницата един ден съвсем неочаквано напуснала семейното им жилище в Г. и се установила да живее в България, като оттогава в продължение на почти осем години до настоящия момент оставила дъщеря им изцяло на неговите грижи. Твърди, че от момента на фактическата раздяла ответницата изцяло се е дезинтересирала от детето, същата има други две пълнолетни деца от предишен брак. Заявява, че от тогава и до настоящия момент всички базисни, образователни и емоционални нужди и потребности на детето се задоволяват по адекватен начин само и единствено от него и неговата майка - баба на детето. Ответницата оттогава до настоящия момент никога не е полагала грижи за детето, не е изплащала издръжка. Поддържа, че правил различни опити в Г. и в България съдебно и извънсъдебно да си уредят родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете, но неуспешно. Последният му опит извънсъдебно бил чрез адв.М. М., която се свързала с ответницата на посочения по-горе телефон през месец август 2019г., същата определено се е зарадвала и е отговорила, че няма нищо против извънсъдебно да се уредят взаимоотношенията, свързани с детето, да се подготвят документите и тя заедно със сина си от първия брак ще дойде в гр.Монтана да ги подпише и завери. Месец по-късно ответницата била ангажирала адвокат Я. от гр.Пловдив, който да кореспондира по телефона и по електронна поща /имейл/ с адвокат М. по горните въпроси.Твърди също, че адвокат М. изготвила проекто-документи. След известно време вече ответницата отказала да контактува с адвокат М., а адвокат Я. по поръчение на неговата клиентка е отговорил, че същата е съгласна да подпише документите с известни корекции за режима на лични контакти и при условие, че той трябва да подпише декларация, че е получил от нея цялата сума за издръжка на детето до навършване на 18 годишната й възраст, определена със споразумение между тях и няма никакви претенции към нея за заплащане на каквито и да било суми за издръжка или други нужди на дъщеря им.
Ищецът твърди и това, че през месец август 2019 г. детето посрещнало с голям ентусиазъм възможността да може да си идва през ваканциите в България, да контактува със своята майка. Той като баща се стремял да възстанови отношенията на детето с майката, но това по препоръка на детски психолог трябвало да стане постепенно и с много търпение и внимание. Детето било в течение как се развиват нещата с документите, след което било огорчено и разочаровано от поведението на жената, която го е родила. Поддържа, че организираното пътуване на детето за коледните и новогодишни празници в България било осуетено и невъзможно. 3а пореден път детето останало заложник в Г.. Твърди, че той и неговата майка няма пречка да си идват в България, но всичко е било безсмислено при положение, че детето не може да посещава България. Няма проблем да дойде, но след това не може да си отиде в Г. за училище. Освен това, както в България, така и в Г. идва един етап от живота на децата, в който в училище колективно се организират пътувания в чужбина за екскурзии, състезания и с образователна цел. Той като родител категорично заявява, че неговото дете не иска да бъде изключение от другите деца и да не може да пътува с другите деца. Това, че е ощетено в живота от страна на жената, която го е родила, не означавало, че трябва да продължава да страда. Твърди, че ответницата отказала да даде съгласие за издаване на лични документи на детето за пътуване в чужбина, както и даване на съгласие за пътувания до Г., при положение, че той не подпиша декларация с определено съдържание. По този начин стремежът му да осигури на детето си възможността да пътува извън пределите на Г., да се запознае с България бил осуетен. Счита, че в интерес на детето е то да има възможността свободно да се придвижва не само в страната, в която се е родило и живее - Г., но и в България, в чужбина, в случаите в които организира пътуване до България, почивка и т.н. . Освен това посещение на детето в България и в държави-членки на Европейския съюз, ще благоприятстват положително върху психо-емоционалното развитие на детето. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да даде разрешение на основание чл.127а СК вр.чл.45 и чл.76, т.9 ЗБДС, заместващо съгласието на майката Т.Н.П. за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете П. П., както и да даде разрешение, заместващо съгласието на майката Т.Н.П., детето П. П. да пътува в чужбина-Г., придружавано само от него - нейния баща В.П.П. или придружавано от друго, изрично упълномощено от него лице, без да се иска предварителното писмено съгласие на майката Т.Н.П., за преминаване границата на Република България до Г., без ограничение на броя на пътуванията, периода от време, през който се осъществяват и тяхната продължителност, за срок от постановяване на решението до навършване на пълнолетие на детето или докато той бащата е трайно установен в Г., и детето учи в училище на територията на Г., както и да се даде разрешение, заместващо съгласието на майката детето да пътува заедно с него или придружавано от друго, изрично упълномощено от него лице до страните членки на Европейския съюз, както и други европейски страни: Македония, С., Т., Ч. г., Б. и Х. и Ш., за период от общо четири седмици годишно, разпределени съобразно нуждите на детето, без да е необходимо за това съгласието на майката Т.Н.П.. Моли на основание чл.127а, ал.4 СК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, както и да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Т.Н.П. xxx е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че исковата молба е допустима и основателна. Твърди, че не е давала повод за завеждане на настоящото дело, поради което моли съда да не присъжда разноски и да възложи същите в тежест на ищеца.
Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана е представила по делото писмено становище, в което считат, че съдът ще постанови решение, което ще бъде съобразено с индивидуалните нужди на детето и ще е изцяло в негов интерес.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото живеели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство на 10.11.2008г. се ражда в Г. детето П. П.. През месец февруари 2012 година ответницата напуска семейното им жилище в Г. и се установява да живее в България. От фактическата им раздяла ответницата се е дезинтересирала от детето. Ищецът е правил опити в Г. и в България съдебно и извънсъдебно да си уредят родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете, но неуспешно. Последният му опит извънсъдебно бил чрез адв.М. М., която се свързала с ответницата през месец август 2019г., същата отговорила, че няма нищо против извънсъдебно да се уредят взаимоотношенията, свързани с детето, да се подготвят документите и тя да ги подпише и завери. Месец по-късно ответницата била ангажирала адвокат Я. от гр.Пловдив, който да кореспондира по телефона и по електронна поща /имейл/ с адвокат М. по горните въпроси. Няма спор между страните, че адвокат М. изготвила проекто-документи. Установено е също така, че организираното пътуване на детето за коледните и новогодишни празници в България било осуетено и невъзможно. етето е то да има възможността свободно да се придвижва не само в страната, в която се е родило и живее - Г., но и в България, в чужбина, в случаите в които организира пътуване до България, почивка и т.н. . Освен това посещение на детето в България и в държави-членки на Европейския съюз, ще благоприятстват положително върху психо-емоционалното развитие на
Греизложената фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
По силата на чл.127а ал.2 СК, когато родителите не постигнат съгласие пи въпроси, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Ответницата в отговора на исковата молба признава исковата претенция, но твърди,че не е дала повод за завеждане на настоящото дело. Към отговора е приложила, респективно съдът е приел като доказателства по делото декларация за пътуване и пълномощно за снабдяване с международен паспорт-нотариално заверени.
С оглед на гореизложеното съдът приемете, че са налице условията за уважаване на заявеното от ищеца искане, като бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Т.Н.П. за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете П. П., както и разрешение, заместващо съгласието на майката Т.Н.П., детето П. П. да пътува в чужбина-Г., придружавано само от него - нейния баща В.П.П. или придружавано от друго, изрично упълномощено от него лице, без да се иска предварителното писмено съгласие на майката Т.Н.П., за преминаване границата на Република България до Г., без ограничение на броя на пътуванията, периода от време, през който се осъществяват и тяхната продължителност, както и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката детето да пътува заедно с него или придружавано от друго, изрично упълномощено от него лице до страните членки на Европейския съюз, както и други европейски страни: Македония, С., Т., Ч. г., Б. и Х. и Ш., за период от общо четири седмици годишно, разпределени съобразно нуждите на детето, без да е необходимо за това съгласието на майката Т.Н.П..
Спорният по делото въпрос е свързан с обстоятелството как следва да се разпредели отговорността за разноските. Действително ответницата признава иска, но същата е дала повод за завеждане на делото, което обстоятелство бе установено от показанията на разпитаната в хода на производството свидетелка И. П. С..
Съобразно този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 780,00 лева – разноски по делото, съобразно приложения на лист 34 от делото списък на разноските.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на майката Т.Н.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, за следното: за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете П. П., ЕГН xxxxxxxxxx; за пътуване в чужбина-Г., като детето бъде придружавано само от своя баща В.П.П. или придружавано от друго, изрично упълномощено от бащата лице; за преминаване границата на Република България до Г., без ограничение на броя на пътуванията, периода от време, през който се осъществяват и тяхната продължителност; за пътуване на детето заедно с бащата или придружавано от друго, изрично упълномощено от бащата лице до страните членки на Европейския съюз, както и други европейски страни: Македония, С., Т., Ч. г., Б. и Х. и Ш., за период от общо четири седмици годишно, разпределени съобразно нуждите на детето.
ОСЪЖДА Т.Н.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплати на В.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 780,00 лева – разноски по делото.
На основание чл.127а ал.4 от СК допуска предварително изпълнение на постановеното решение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :