Р Е
Ш Е Н
И Е
№248
гр. Враца, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 15.05.2019 г.
/петнадесети май две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм.
дело № 98 по описа на Адм.С-Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба на Д.М.А. *** против Уведомително
писмо изх.№01-153-6500/572 от 17.12.2018г. на Директора на Областна дирекция на
ДФ „Земеделие“ гр.Плевен, с което не е одобрен за участие по Мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г., дейност „Плащания за
хуманно отношение в сектор ЕПЖ – Осигуряване на свободна подова площ ЕПЖ“.
В жалбата са изложени
доводи, че оспореният административен акт е необоснован и незаконосъобразен,
липсват мотиви и фактически основания за издаването му. Твърди се, че е издаден
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материално-правните норми, като се иска се отмяната му. В
съдебно заседание поддържа жалбата и твърди, че в указания срок е погасил
всичките си задължения към държавата, включително и неизискуемите, при което не
са налице цитираните в Уведомителното писмо основания за недопустимост на
кандидата.
Ответникът – Директорът
на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ чрез процесуалния представител ** Л.Х. в
представено по делото писмено становище оспорва жалбата, като излага подробни
доводи за неоснователност и недоказаност на същата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От страна на
ответника е изпратено е заверено копие
на административната преписка.
Съдът като прецени
жалбата, както и изложеното в нея, във връзка с приложената преписка намира, че
същата е допустима. Уведомително писмо изх.№01-153-6500/572 от 17.12.2018г. е
получено на 19.12.2018г., видно от разписката за връчването му. Жалбата е
подадена пред административния съд на 31.12.2018г., с оглед на което е спазен
законовоизискуемият 14-дневен срок за обжалване. Доколкото в писмото като
адресат изрично е посочен оспорващият, за него е налице правен интерес от
оспорването.
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателят е
подал заявление за подпомагане с УИН 06/031117/7103 от 03.11.2017 г. по Мярка
14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020г., дейност „Плащания за хуманно отношение в
сектор ЕПЖ – Осигуряване на свободна подова площ ЕПЖ“. С Уведомително писмо
изх.№01-153-6500/572 от 17.12.2018г. на Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“
гр.Плевен, жалбоподателя А. е уведомен, че на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 4 от 08.08.2017 г. заявлението му е недопустимо за подпомагане, тъй
като има непогасени задължения към бюджета.
Преди да бъде постановен
цитираният административният акт, А. е уведомен с писмо изх. № 01-153-6500/455
от 26.11.2018 г., че към същата дата от направена справка за наличие на
задължения към бюджета е установено, че все още има такива и са му предоставени
10 работни дни за погасяването им, като в същия срок да представи изисканите с
писмото документи.
Извършени са последващи
справки в портала на НАП, съответно на 29.11.2018 г., 03.12.2018 г., 10.12.2018
г. и 12.12.2018 г. /последния ден от 10-дневния срок/, от които е установено,
че жалбоподателят има задължения към бюджета. Последна проверка в портала на
НАП е извършена на 13.12.2018 г. и е
съставен Отчет на съответствието, в който като краен резултат от извършените
проверки е посочено, че заявлението не е допустимо за подпомагане.
От страна на оспорващия
са представени заверени копия на банкови платежни документи, удостоверяващи
плетени задължения към бюджета за данъци и осигуровки по реда на ЗДДФЛ, КСО и
ЗЗО, последните три от които са от дата 14.12.2018 г. Представено е и
Удостоверение с изх. № 060201800379484/21.12.2018 г. на ТД на НАП Велико
Търново, офис Враца, от което е видно, че към дата 21.12.2018 г. жалбоподателят
няма задължения.
С Определение от
20.03.2019 г. съдът е изискал справка от ТД на НАП Велико Търново, офис Враца,
относно размера на публичните задължения на жалбоподателя към 26.11.2018 г.,
09.12.2018 г., 12.12.2018 г. и 17.12.2018 г., с информация погасявани ли са
същите, кога и в какъв размер. В отговор до съда е постъпило писмо от Гл.
публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, в което е
посочено, че жалбоподателят не е имал непогасени публични задължения, подлежащи
на принудително събиране на посочените дати.
С оглед липсата на
информация за всички изискуеми публични задължения към държавата, а не само за
тези за които е образувано изпълнително дело от публичен изпълнител, от съда отново
е изискана същата информация. Видно от писмо изх. № 11-03-340/23.04.2019 г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, на 14.12.2018 г.
жалбоподателя е погасил три задължения съответно за фонд ДОО, фонд ЗО и фонд
ДЗПО.
При така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Обстоятелството, че
последните представени от жалбоподателя банкови платежни документи са от дата
14.12.2018 г. не установява еднозначно и категорично, че към датата на изтичане
на указания 10-дневен срок – 12.12.2018 г. е имал изискуеми публични задължения към държавата.
В настоящия случай
извършените от ответника справки не установяват вида, размера, периода и
изискуемостта на задълженията. След като не са установени по размер
задълженията на жалбоподателя, последния не би могъл да удостовери пред
компетентния орган - Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ и пълното им погасяване,
чрез плащане.
Въпреки положените от
съда и страните усилия, НАП не удостовери размера на изискуемите публични задължения от жалбоподателя, към конкретна
дата; погасявани ли са същите; кога и в какъв размер е осъществено
погасяването.
На следващо място, в
мотивите на Уведомително писмо изх.№01-153-6500/572 от 17.12.2018г.,
административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 4/08.08.2017 г., съгласно която не се подпомагат кандидати, които
имат други изискуеми публични задължения към държавата.
Разпоредбата на чл. 11
от Наредбата е отменена в ДВ, бр. 83 от 2018 г. в сила от 9.10.2018 г.
Съгласно нормата на
чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на акта с материалния
закон се преценява към момента на издаването му. Данните по делото обосновават
извода, че към правнорелевантния момент – 17.12.2018г. , датата на издаване на
Уведомително писмо изх.№01-153-6500/572 (а не датата на подаване на заявлението
за подпомагане), с последното се въвежда изискване към кандидатите за липса на
публични задължения, което не е нормативно регламентирано. Липсва изявена
изрична законодателна воля, по отношение на заявленията подадени до отмяната на
чл. 11 от Наредбата, да се прилагат действащите дотогава разпоредби, а не тези,
действащи към момента на постановяване на оспореното писмо.
Като е приложил
отменената редакция на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г.,
Директорът на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен е приложил
неправилно материалния закон.
С оглед на този извод и
по изложените съображения оспореното писмо следва да бъде отменено.
При този изход на
спора, разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№01-153-6500/572 от 17.12.2018г.
на Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: