Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260002/4.1.2021г.                                           04.01.2021 г.                                          гр.Ямбол

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболски Районен съд ,  гражданско отделение, ХVІ - ти състав

в публично заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и двадесета година

в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Георгиев

Секретар: Е. В.

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гр.д. № 747 по описа  на  съда за 2020 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

  

Производството е образувано по предявен от „Астра Лидер“ ООД – гр.Ямбол против Г.Б.Г. *** осъдителен иск, с който се претендира ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1680,00 лв.,представляваща дължимо обезщетение,в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника за срока на предизвестието за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие.

Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ответника е работил в предприятието на ищеца на длъжността „***/“, с място на работа ЕС и Балкански държави , като със заповед ***/17.12.2019 г., връчена на ответника на 20.12.2019 г., трудовото му правоотношение било прекратено едностранно от работодателя без предизвестие с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяването на Г.Г. на работа без основателна причина за повече от два последователни работни дни.

Твърди се, че тъй като трудовото правоотношение между страните било прекратено поради виновно поведение на ответника, то същия дължал на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието по безсрочно трудово правоотношение.

Претендира се  уважаване на предявения иск, присъждането на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до изплащане на вземането, както и присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника,чрез пълномощник адвокат. Счита се,че предявения иск бил вероятно допустим,но неоснователен и недоказан. Не се спори,че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение,като ответника изпълнявал длъжността „***“ в ищцовото дружество. По време на международните превози и курсове ответника установил,че той трябва да заплаща от себе си пътните такси и другите разноски. След завръщането си в Р.България,ответника провел разговори с управителя на ищцовото дружество,като го уведомил,че е изпълнил съответния курс,но за в бъдеще желаел да бъдат спазвани договорките между тях,относно издаването на командировъчни заповеди и условията на работа,включително вида и размера на превозното средство,с което щели да бъдат изпълнявани предстоящите превози. В тази връзка не се отрича,че при проведения телефонен разговор управителя на ищцовото дружество му заявил,че няма да работят повече заедно. Процесния трудов договор не съдържал данни къде в същност било мястото на работа на ответника,както и къде било работното му място,като нямало указание и/или заповед на работодателя къде ще работи след тези курсове,включително заповед за командировка,и/или допълнително споразумение към ТД,уреждащ това обстоятелство,като на ответника не бил възлаган новпревоз,машина или товар по надлежния затова начин. Твърди се,че ответника се върнал в гр.Я.след приключването на курса,където бил през целия месец декември 2019 г. Също така се твърди,че в началото на м.декември 2019 г. ответника отишъл на адреса на ищцовото дружество,като се указало,че това не е адреса на управление,а семейно жилище на семейството на управителя,като не му било отворено. Твърди се,че в съответствие с § 1,т.4 от допълнителните разпоредби на КТ,работното място било помещение,цех ,стая,нахождение на машина,съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието,където работникът и служителя по указание на работодателя полагал труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Работодателя бил длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение в съответствие с характера на работата,което в настоящия случай не било сторено,нямало дадено указание или заповед на работодателя,както и допълнително споразумение към ТД,уреждащи работното място. Твърди се,че ответника не бил чел писанията в съобщенията по „вайбър“ и от него ни били искани обяснения. Същия получил по пощата препоръчани писмо,с които са му налагани дисциплинарни наказания,но предвид държанието на управителя на ищцовото дружество същия се страхувал да търси контакт с последния или да търси уреждане на някакви свързани с трудовия договор отношения. Управителя на дружеството ищец се опитвал да черпи права от собственото си виновно поведение,като в същност не предоставил условия за работа на ответника,не го бил командировал в чужбина,не му предоставил превозно средство,според договорките им,не бил искал ответника като служител,дори устно го изгонил,като после формално го наказал със заповед за дисциплинарно уволнение и търсил обезщетение за срока на предизвестието.

Иска се отхвърляне на иска като недоказан по основание и размер и присъждане на съдебно-деловодни разноски

В съдебно заседание ищецът - редовно призован, не се представлява от законен представител, представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му, както и за присъждането на разноски.

Ответника редовно призован се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат,като оспорват предявения иск и пледират за отхвърлянето му.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, при съблюдаване на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представените от ищеца писмени доказателства /трудов договор № ***/08.11.2019 г. и длъжностна характеристика / се установява, че страните са били в трудово правоотношение, считано от 08.11.2019 година, по силата на което ответника Г. е работил в предприятието на ищеца по безсрочен трудов договор на длъжността „***/“ в отдел „Астра Лидер“ ООД и месторабота в ЕС и балкански държави,със задължения утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика,представляваща неразделна част от настоящия трудов договор,като същия бил сключен за неопределено време и с работно време 8 часа. В т.6 от трудовия договор е уговорено между страните,че срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор бил 90 дни,като работникът/служителят  получавал основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв. 

Със заповед № ***05.12.2019 г.  на основание чл.190,ал.1,т.2 КТ на ответника било наложено наказание „забележка“ поради неявяването му на работа в течение на два работни дни.

 Със заповед № ***/10.12.2019 г. на основание чл.190,ал.1,т.2 КТ на ответника било наложено наказание „предупреждение за уволнение“ поради неявяването му на работа в течение на два работни дни.

Посочените по- горе заповеди са изпратени на ответника,с препоръчителни писма с обратна разписка и са получени лично от него на 12.12.2019 г.

Със заповед № ***/17.12.2019 г. за прекратяване на трудов договор № ***/08.11.2019 г. на основание чл.190,ал.1,т.2 КТ,вр.чл.188,т.3 КТ на ответника било наложено наказание „уволнение“ поради неявяването му на работа в течение на два последователни дни. Същата е изпратена на ответника с препоръчано писмо с обратна разписка,което е получено лично от него на 20.12.2019 г.

С покана за доброволно плащане на задължение по чл.221,ал.2,пр.1 КТ,връчена лично на ответника с препоръчително писмо с обратна разписка,което е получено лично от него на 25.02.2020 г. му е предоставен седмодневен срок за заплащане на дължимата сума в размер на 1680,00 лв.,представляваща сборът на брутното му месечно възнаграждение в размер на 560,00 лв. за срока на предизвестието,а именно за 90 дни.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно, пълно и обосновано, размерът на дължимото от ответницата обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие поради наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е 1680,00 лв.

Действителните направени плащания от работодателя на ответника били в размер на 1785,00 лв. Общият размер на дължимите суми за трудови възнаграждения,съгласно ведомост и на суми за командировачни били в размер на 1182,61 лв.,в т.ч.-трудоми възнаграждения нето в размер на 337,89 лв. и командировачни за периода 13.11.2019 г.-28.11.2019 г. в размер на 884,92 лв.,като по този начин се формирала разлика в размер на 602,39 лв. която била надплатена от ищеца на ответника. През м.11.2019 г. ищцовото дружество платило по банков път винетки за Б. и Р.,за автомобил рег.№ СВ 3531 ВК и рег.№ СА 0246 РТ.Посредством карта са платени пътни и магистрални такси,както и гориво,за автомобил рег.№ СА 0246 РТ през м.11.2019 г. в размер на общо 4 033,66 лв. МОД за 2019 г.,код 49.4-товарен автомобилен транспорт била в размер на 560,00 лв.,като съгласно минималните изисквания за труд и заплащане на страните от ЕС и страните по споразумението за Европейско икономическо пространство,с които трябвало да се съобразяват работодатели,изпращащи работници и служители на работа в тези държави,от 01.01.2017 г. в Р.Ф. брутна минимална работна заплата на час била в размер на 9,76 евро или 1480,27 евро на месец.Съгласно проучване през 2019 г. на тема „Българският *** сектор“ средната заплата на *** в Р.България,които извършвали международни превози,било около 1750 евро,равняваща се на 3420,00 лв. Дневните командировачни средства,съобразно размера,определен в Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина за периода 13.11.2019 г.-28.11.2019 г. била 560,00 евро,равняващи се на 1095,24 лв. В този случай общият размер на дължимите суми по трудови възнаграждения,съгласно ведомост и на сумите за командировачни били вразмер на 1432,93 лв. По този начин се формирала разликата с действително платените суми в размер на 352,07 лв.,която била надплатена от ищеца на ответника.

По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпита на свидетеля Р. Р.. Същия работил като *** в ищцовото дружество от три години и познавал ответника който работил във фирмата.Доколкото знаел трудовото му правоотношение било прекратено,като в началото на месец декември една от задачите му била да разпределя задачите на подчинените му ***и работници. След получаването на заявката и след неявяването на ответника на работа уведомил затова управителя на фирмата.Тогава камиона бил в гр.С. и момчето което работило в гаража му казало,че *** не се явил.На следващия ден управителя на фирмата се свързал по телефона с ответника за да му поиска обяснение защо не се явил на работа и го извикал в офиса за да даде обяснения. В негово присъствие имало съвсем нормален разговор между работодател и работник.

На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че е присъствал на разговора,който се провел от гр.А. по телефона. Разговора бил около това защо ответника не се явил на работа ида отиде до офиса и да даде обяснения затова. След получаване на заявката от фирмата –товародател офиса се намирал на ***“ и бил отворен от 09.00 ч. до шест часа. Той разпределял задачите на *** и кой коя заявка да вземе,за което ги уведомявал и изчислявал заплатите. Не можел да посочи какъв бил трудовия договор на ответника,срочен или безсрочен и не знаел какъв е срока на предизвестието.Най често камионите се намирали в гараж в гр.С. или в гр.Я. След получаването на заявката и уведомяване на *** той трябвало да се яви на мястото където се намирал камиона,да го вземе и осъществи трудовата си дейност. В началото на декември била изпратена на ответника задачата по заявката,като командировачните заповеди се изготвяли от счетоводителката.Счетоводството не било в седалището на фирмата,като не знаел да е имало уговорка да се заплаща допълнително на изминало разстояние.            

По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпит на свидетеля И.А.Д.,без родство със страните. Същия заяви,че познава ответника от 2008 г.,като няколко дни преди 04.12. му предстоял развод. Същия му споделил,че има проблеми в работата,както изпълнявал курсове с доста по-голяма машина от тази която му била определена да кара. Бил лоялен към работодателя си,но последния го принудил постоянно да изпълнява курсове с хладилни машини. На 04.12.2019 г. ответника го помолил да отиде с него,защото очаквал да има конфронтация с работодателя си и евентуално уволнение. Отишли двамата на адреса на фирмата в един блок на ***“ където било седалището. Ответника звънял на адреса,но никой не му отворил и си тръгнали.Не му е споделял ответника да е водил кореспонденция по „Вайбър“ ,както и не му е споделял,че е уволнен дисциплинарно.

На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че сутринта около 08.30-09.00 ч. посетили офиса на работодателя и не помни кой ден от седмицата било това. В момента приятеля му Г. работил в „***“ и правил курсове до В.,като това го знаел от него и мисли,че тези курсове ги прави с камион.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание по чл.221, ал.2  Кодекс на труда /КТ/, като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при отсъствие на отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца.

Преценен по същество съдът намира иска за основателен, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ предвижда правото на работодателя да получи обезщетение при дисциплинарно уволнение на работника или служителя, като обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение.

По делото е безспорно установено, че  Г.Б.Г. е работил в предприятието на ищеца, като трудовото му правоотношение е било прекратено поради наложено му дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.2 и ал.3  КТ изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, като писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска или куриерска услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка, като в последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил писмото на адреса, посочен от работника и пощата или куриера да удостовери доставянето на писмото на адреса. /в този смисъл реш.№ 35/07.05.2012 г. по гр.д.№ 1877/2010 г. на ІV-то г.о. на ВКС/.

В конкретния случай безспорно се установи, че работодателят е изпратил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника Г. и прекратяване на трудовото му правоотношение на известния му адрес на  същия, вписан в трудовия му договор, като служителят на куриерската служба е удостоверил, че писмото е достигнало адреса и е било връчено лично.

С оглед на това съдът приема, че изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е породило своето правно действие и предвид прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца поради дисциплинарно уволнение за него е възникнало правото на обезщетение по чл.221, ал.2  КТ.

Предвид заключението на вещото лице размерът на полагащото се на работодателя обезщетение е брутното трудово възнаграждение на ответника за срока на предизвестието по безсрочния му трудов договор, т.е. сумата от 1680.00 лв., поради което и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

 Поради обстоятелството, че за изплащане на вземането ответницата е в забава от предявяване на иска, върху посочената по- горе сума за главница от 1680.00   следва да се присъди законната лихва за забава считано от датата на предявяване на иска - 16.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

Относно разноските:

          При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски . Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, което съдът намира за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатския хонорар при материален интерес от 1680,00 лв. е  347,60 лв.Делото не е с фактическа и правна сложност и съдът счита, че заплатеният от ищеца хонорар на адвоката му в размер на 450,00 лв. е прекомерен. Поради това и на осн.чл.78, ал.5 от ГПК, същият следва да бъде намален до размера от 347,60  лв. съгласно Наредба № 1/2004 г.,като на ищеца се дължат разноски в размер на 414,80 лв.  

 

                 

         Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Районен съд – Ямбол

                                                 Р     Е     Ш    И   :

 

         ОСЪЖДА  на основание  чл.221, ал.2  КТ Г.Б.Г., ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,със съдебен адрес ***,кант***,чрез адв.Д.П.-ЯАК да заплати на „Астра Лидер“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.“В.Левски“ № 5, ет.2,ап.3 представлявано от законен представител Я. И. И.– управител,със съдебен адрес ***,чрез адв. В.Н.-САК сумата от 1680,00 лв. , съставляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор без предизвестие поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Б.Г., ЕГН – ********** да заплати на „Астра Лидер“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол сумата от 414,80   лв. – съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция.

        

        

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: