Решение по дело №6577/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261809
Дата: 31 май 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Пепа Стоянова Тонева
Дело: 20201100506577
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                                31.05.2022 г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 6577 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

                                          

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 899 от 04.01.2020 г. по гр.д. № 60915/2018 г. Софийски районен съд, 113 състав изнесъл на публична продан на основание чл. 348 ГПК допуснатите до съдебна делба недвижими имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35239.6108.1052, с площ по документ за собственост от 1 200 кв. м, а по скица с площ от 1 206 кв. м, съставляващ УПИ ХІІІ–1052 в кв. 49 по плана на с. Казичене, с адрес: с. Казичене, ул. „*****, заедно с построените в него: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 35239.6108.1052.1, със застроена площ от 118.38 кв. м, състояща се на сутеренен етаж от коридор и пет мазета, на първи етаж от входно антре, две черни антрета, хол, кухня, баня, тоалетна, две стаи и балкон, на втори етаж от входно антре, две черни антрета, хол, кухня, баня, тоалетна, две стаи и балкон, на тавански етаж от две тавански помещения и балкон, ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 35239.6108.1052.2, с площ от 30 кв. м, състояща се от антре, вестибюл, баня с тоалетна, дрешник, кухня и две стаи, и ГАРАЖ И СКЛАД КЪМ НЕГО с идентификатор 35239.6108.1052.4, с площ от 20 кв. м, като получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, както следва: 10/12 идеални части за С.Т.Т., ЕГН **********, 1/12 идеална част за Е.Н.Т., ЕГН **********, и 1/12 идеална част за Д.Й.Г., ЕГН **********. На основание чл. 355 ГПК съделителят – ищец е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 11 827.67 лв. – държавна такса за делбеното производство, а съделителите – ответници - по 1 182.77 лв. държавна такса

Срещу решението е подадена въззивна жалба от съделителката С.Т.Т., която го обжалва относно начина на извършване на делбата, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът изобщо не изложил мотиви защо не уважава исканията и на двете страни да разпредели образуваните два дяла съгласно СТЕ така, както те не само били поискани от двете групи съделители, но и както били ползвани от откриване на наследството на общия наследодател Д.Т.Г.до извършването на делбата. Искането на съделителките - ответници за поставяне в общ техен дял на жилището, находящо се на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, било допустимо и съответно на основния принцип на делбата на всяко наследство – всеки съделител да получи дял в натура – чл. 69, ал. 2 ЗН. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да извърши делбата на масивната жилищна сграда с идентификатор 35239.6108.1052.1 чрез разпределянето на обособените съгласно СТЕ два дяла съобразно исканията на съделителките, а поради неподеляемостта на дворното място, то следвало да остане съсобствено и ползването му - разпределено между съделителите съобразно втория вариант на допълнителното заключение на СТЕ. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемите страни Е.Н.Т. и Д.Й.Г. не са депозирали отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Със становище от 19.05.2021 г. заявяват, че не оспорват в жалбата; Със становище от 23.02.2022 г. заявяват, че не поддържат становището от 19.05.2021 г. и твърдят нововъзникнало обстоятелство от значение за спора, настъпило след подаване на първото становище - влошени отношения между двете въззиваеми страни, които правели невъзможно тяхното съвместно живеене и ползване на дял 1 – първи етаж от масивната жилищна сграда, с оглед на което не поддържат становището си за поставяне в техен общ дял на този етаж. Броят на имотите бил по-малък от броя на съделителите, а поставяне в дял по коляно било недопустимо предвид възникване на съсобствеността не само от наследяване, поради което единственият способ за извършване на делбата бил публичната продан. Заявяват, че оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.

С влязлото в сила на 01.06.2019 г. първофазно решение, постановено по делото, е допуснато извършването на съдебна делба между С.Т.Т., ЕГН **********, Е.Н.Т., ЕГН **********, и Д.Й.Г., ЕГН **********, на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35239.6108.1052, с площ по документ за собственост от 1 200 кв. м, а по скица с площ от 1 206 кв. м, съставляващ УПИ ХІІІ–1052 в кв. 49 по плана на с. Казичане, с адрес: с. Казичане, ул. „*****, заедно с построените в него: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 35239.6108.1052.1, със застроена площ от 118.38 кв. м, състояща се на сутеренен етаж от коридор и пет мазета, на първи етаж от входно антре, две черни антрета, хол, кухня, баня, тоалетна, две стаи и балкон, на втори етаж от входно антре, две черни антрета, хол, кухня, баня, тоалетна, две стаи и балкон, на тавански етаж от две тавански помещения и балкон, ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 35239.6108.1052.2, с площ от 30 кв. м, състояща се от антре, вестибюл, баня с тоалетна, дрешник, кухня и две стаи, и ГАРАЖ И СКЛАД КЪМ НЕГО с идентификатор 35239.6108.1052.4, с площ от 20 кв. м, при дялове: 10/12 идеални части - за С.Т.Т., 1/12 идеална част - за Е.Н.Т., и 1/12 идеална част - за Д.Й.Г..

От приетото в първоинстанционното производство заключение от 01.10.2019 г. на съдебно-техническа и оценителна експертиза, което не е оспорено от страните, а съдът кредитира като обективно и компетентно, както и от обясненията на вещото лице при изслушване на заключението се установява:

При извършения оглед на място вещото лице констатирало, че в поземления имот с идентификатор 35239.6108.1052 е отстъпено право на строеж и на улична регулация е изгтрадена на груб строеж двуетажна жилищна сграда с площ от 68 кв. м, с идентификатор 35239.6108.1052.3. Сградата е изградена преди повече от 25 години и има вид на безстопанствена.

Средната пазарна цена на поземления имот е 117 350 лв., като същият е неподеляем предвид изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 4 ЗУТ – лицето на имота към улицата е 23.40 кв. м, от които отстъпено право на стореж и построена сграда на уличната регулация от 4.50 м.

Масивната жилищна сграда с идентификатор 35239.6108.1052.1 е със застроена площ от 118.38 кв. м и се състои от: сутеренен етаж, състоящ се от коридор и пет мазета; първи етаж, състоящ се от входно антре, две черни антрета, хол, кухня, баня, тоалетна, две стаи и балкон; втори етаж, състоящ се от входно антре, две черни антрета, хол, кухня, баня, тоалетна, две стаи и балкон; тавански етаж, състоящ се от две тавански помещения и балкон. В сградата са обособени два жилищни етажа, до които се достига с отделни стълби. Таванът и мазетата не са самостоятелни обекти. Таванът представлява общо подпокривно пространство, до което има достъп само от входа на ищцата. Средната пазарна цена на сградата е 237 480 лв. Същата може да бъде разделена на два дяла: дял първи – първи етаж заедно с едно мазе от 12 кв. м (с вкл. 2/12 от общите части на мазето), и дял втори – втори етаж и тавански етаж, състоящ се от две тавански помещения и балкон и сутеренен етаж, състоящ се от коридор и четири мазета с площ от 106.38 кв. м (включваща 10/12 от общите части на мазето).

Жилищната сграда с идентификатор 35239.6108.1052.2 на място е застроена на площ от 86 кв. м, а по данъчна оценка е с площ от 30 кв. м. Сградата е построена около 1920 г. и е с опасност от самосрутване. На вещото лице е предоставена документация за събаряне на тази сграда – план за управление на строителните отпадъци и план за безопасност и здраве, както и декларации от всички съсобственици за съгласие за събарянето. Поради това вещото лице не е оценявало тази сграда, същата няма пазарна стойност.

Относно гаража и склад към него с идентификатор 35239.6108.1052.4 вещото лице е посочило, че на място складът е премахнат, тъй като се е самосрутил. Таванската плоча на гаража е загубила носеща способност и е започнала да се рони. Гаражът е неизползваем и следва да бъде премахнат, за което изразили съгласие и страните, поради което вещото лице не е оценявало и този обект.

С допълнително заключение от 20.12.2019 г. на СТЕ вещото лице, съобразно поставените му задачи, е дало варианти за разпределяне ползването на поземления имот, което е възможно след премахване на самосрутващите се сграда и гараж.  

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за частично недопустимо. При постановяване на решението по извършването на делбата съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана с решението по допускане на делбата по отношение на делбените обекти, тяхната индивидуализация по площ, вид, местонахождение, етажност и др. характеризиращи и индивидуализиращи белези. Във втората фаза на делбеното производство по извършване на делбата съдът е длъжен да следи за зачитане на силата на пресъдено нещо, формирана по отношение на обектите на делбата, но следва да отчете и всички настъпили след влизане в сила на решението по допускането й правнозначими промени в имотите, включително дали към момента на приключване на устните състезания същите все още съществуват и са налице годни обекти за делба.

В случая по делото се установи, че жилищната сграда с идентификатор 35239.6108.1052.2 и гаражът със склад към него с идентификатор 35239.6108.1052.4 са пред самосрутване и подлежат на премахване, като за сградата е налице строителна документация за премахването й и е дадено съгласие от съсобствениците, а складът към гаража вече не съществува на място. Както вещото лице е посочило, тези обекти нямат пазарна стойност, а премахването им ще изисква допълнителни разходи. Следователно към настоящия момент същите не са годни за делба обекти, които да бъдат разпределени между страните. Този нов факт следва да бъде взет предвид от съда във втората фаза на делбата, в противен случай в дял на страните биха били поставени негодни за поделяне обекти, респ. биха били изнесени на публична продан такива обекти.

Ето защо настоящият състав намира, че решението в частта, с която са изнесени на публична продан жилищна сграда с идентификатор 35239.6108.1052.2 и гараж със склад към него с идентификатор 35239.6108.1052.4 следва да бъде обезсилено, а производството по извършване на делбата в тази част – прекратено.

В останалите части съдът намира решението за допустимо, а като краен резултат – правилно, по следните съображения:

Производството по съдебна делба цели прекратяването на съсобствеността върху делбените имоти чрез някой от посочените в закона способи за това - посредством теглене на жребий (чл. 352 вр. чл. 347 ГПК), чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична проданчл. 348 ГПК.

Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на нейното извършване. Принципът за реален дял е водещ в делбата, а публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. По реда на чл. 353 ГПК делбата може да се извърши само ако в делбената маса има достатъчно имоти, от които за всеки съделител може да бъде отреден дял в натура, като е недопустимо някой от съделителите да получи дял в натура, а на другите съделители да се присъди парична равностойност. Съдът може да извърши разпределение и тогава, когато броят на имотите е по-малък от броя на съделителите, ако някои от тях са се групирали така, че всяка една от групите да може да получи реален дял от имотите, или когато разпределението се извършва по колена, като в дял на всяко коляно се поставя един имот. Само когато делбата се извършва по колена не е необходимо съгласие на съделителите за групиране. Ако съсобствеността не е възникнала само от наследяване, а след откриване на наследството са извършени разпоредителни сделки с притежаваните идеални части, делбата не може да бъде извършена по колена.

В случая по делото се установи, че допуснатият до делба поземлен имот е неподеляем предвид изградената в него на уличната регулация сграда на груб строеж, въз основа на учредено право на стоеж в полза на трето лице. Масивната жилищна сграда с идентификатор 35239.6108.1052.1 може да бъде разделена на два дяла, а съделителите са трима, като съделителите-ответници в хода на въззивното производство заявяват, че не поддържат искането си за поставяне на дял първи в техен общ дял. Съсобствеността между страните не е възникнала само от наследяване, доколкото общият им наследодател Д.Т.Г.приживе е прехвърлил на сина си Т.Д.Т. 4/6 идеални части от имотите с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, а впоследствие Т.Д.Т. е прехвърлил на съделителката – ищца С.Т. 5/6 идеални части от имотите с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Следователно делбата не може да бъде извършена по колена, а единственият способ за ликвидиране на съсобствеността е публичната продан.

 Предвид съвпадението на крайноте изводи на двете инстанции, атакуваното решение в допустимата му част следва да бъде потвърдено. Въпреки частичното обезсилване на решението не се налага изменение относно дължимите от съделителите държавни такси върху дяловете им, тъй като такива не са определени относно имотите, по отношение на които производството по извършване на делбата се прекратява.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемите страни. Доказано направените такива са в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие.

 Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 899 от 04.01.2020 г, постановено по гр.д. № 60915/2018 г. на Софийски районен съд, 113 състав в частта, с която на основание чл. 348 ГПК са изнесени на публична продан ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 35239.6108.1052.2, с площ от 30 кв. м, състояща се от антре, вестибюл, баня с тоалетна, дрешник, кухня и две стаи, и ГАРАЖ И СКЛАД КЪМ НЕГО с идентификатор 35239.6108.1052.4, с площ от 20 кв. м, и ПРЕКРАТЯВА производството по извършване на делбата в същата част, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 899 от 04.01.2020 г, постановено по гр.д. № 60915/2018 г. на Софийски районен съд, 113 състав в останалата част, с която на основание чл. 348 ГПК са изнесени на публична продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35239.6108.1052 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Казичене, Столична община, одобрени със заповед № РД-18-77/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ по документ за собственост от 1 200 кв. м, а по скица с площ от 1 206 кв. м, съставляващ УПИ ХІІІ–1052 в кв. 49 по плана на с. Казичане, с административен адрес: с. Казичане, ул. „*****, заедно с построената в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 35239.6108.1052.1, със застроена площ от 118.38 кв. м, състояща се на сутеренен етаж от коридор и пет мазета, на първи етаж от входно антре, две черни антрета, хол, кухня, баня, тоалетна, две стаи и балкон, на втори етаж от входно антре, две черни антрета, хол, кухня, баня, тоалетна, две стаи и балкон, на тавански етаж от две тавански помещения и балкон, като получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, както следва: 10/12 идеални части за С.Т.Т., ЕГН **********, 1/12 идеална част за Е.Н.Т., ЕГН **********, и 1/12 идеална част за Д.Й.Г., ЕГН **********.

ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Е.Н.Т., ЕГН **********, и Д.Й.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.

          Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                              

 

 

 

 

                                                                                                     2.