ПРОТОКОЛ
№ 400
гр. Пловдив, 21.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Вера Ив. Иванова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Иван Г. Даскалов
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600418 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:14 часа се явиха:
Обвиняемият Ф. Н. А. се явява лично и с адв. Й. Д. и адв. К. Д..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Й.Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият А.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам жалбата. Нямаме искания за отводи.
Представям и моля да приемете, във връзка с твърденията на защитата в
заседанието пред окръжния съд, че по време на обаждането си по телефон 112
обвиняемият е заявил, че иска съдействие, тъй като някаква жена проституира
там в жилището, ви представям и моля да приемете кореспонденция между
прокуратурата и разследващия, придружена от протокол за оглед на
веществени доказателства, върху който всъщност е свален разговорът от
1
диска от 112. Колегите са запознати.
Адв. Й.Д.: Нямаме отводи. Да се приеме доказателството.
Адв. К.Д.: Нямаме отводи. Да се приеме доказателството.
Обвиняемият А.: Поддържам жалбата. Нямам възражения този състав
на съда да гледа делото. Да се приеме доказателството.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ОГЛАСЯВА представените от Апелативна прокуратура
писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания. Няма да сочим нови доказателства.
Адв. Й.Д.: Нямаме искания. Няма да сочим нови доказателства.
Адв. К.Д.: Нямаме искания. Няма да сочим нови доказателства.
Обвиняемият А.: Нямаме искания. Няма да сочим нови доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Й.Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на
моя доверител, като приемете, че протоколното определение на
първоинстанционния съд по отношение искането за мярката за неотклонение
да бъде променена в по-лека, е неправилно и незаконосъобразно и да
наложите по-лека мярка, по съображения, които сме изложили пред първата
инстанция и които са много подробни. В настоящото производство само
няколко изречения кажа във връзка с мотивите на първоинстанционния съд.
Вие ще видите, уважаеми господин съдия, че първоинстанционният съд
приема важно обстоятелство, което може да се отрази върху вашето
становище, с оглед евентуалната промяна на мярката за неотклонение, а
именно че обвинението по чл. 253 НК не е обосновано и няма достатъчно
данни, няма достатъчно доказателства, които да водят до извода, че е налице
обосновано предположение за извършено престъпление. Това е така, защото,
както сочи и в мотивите си този съд, още при вземане на мярката за
неотклонение съдилищата и в двете инстанции са дали указания, че липсва
конкретизация на това обвинение и следва да се конкретизира в какво точно
се изразява и с какво имущество тези обвинения за пране на пари. В тази
насока ще кажа едно - това даже не конкретизирано, не е обвинение, изписан
е единствено текстът на наказателния закон, без някъде да има конкретизация
по отношение на обвинението.
Второто обстоятелство - ние твърдим, че няма користна цел във всички
случаи. Ние твърдим, че няма достатъчно данни за престъплението по чл. 155
2
НК, но и единият от доводите ни е, че няма користна цел, защото от
показанията на всички свидетели се вижда, че те наемат апартамента, както се
наема апартамент в хотел или по принципа на букинк. Те не са контактували с
него, той не ги е изпращал, наемали са ги по интернет, без да го познават. Той
е определял цената на базата на ползване на помещението – т.е. на
апартаментите, както се определят по закон и както е пазарният механизъм.
Пазарната цена е такава, каквато той е вземал за пренощуване. Никаква
печалба няма от това кой с какво, с каква цел е влизал и с какво се занимава в
тези жилища, няма умисъл за това. В тази насока съдът е казал, че дори да
няма користна цел, се отива на по-леко обвинение по чл. 155 ал. 2, но вие
знаете, че този текст предвижда наказание до 5 години, което не е тежко по
смисъла на НК. И като се има предвид че нашият доверител е с чисто съдебно
минало и по всички изложени съображения пред първата инстанция, намирам,
че една по-лека мярка за неотклонение напълно ще обслужва това
производство, още повече че вие се убеждавате, че той е съдействал изцяло на
органите на досъдебното производство да бъде изяснена обективната истина.
И едно изречение само за представените доказателства – те
потвърждават това, което ние твърдим, че той се е обадил и когато са дошли
полицейските служители е информирал, че тази жена, която е изпочупила
неговото имущество, е проституирала и не са вземани никакви мерки от
съответните органи.
По тези съображения мисля, че жалбата е основателна и ще моля да
наложите по-лека мярка за неотклонение. В този смисъл моля да се
произнесете.
Адв. К. Д.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се изцяло към
изложените доводи на колегата. Моля да отмените определението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно. Считам, че
към настоящия момент вече повече от три месеца по-късно от първото
разглеждане на мярката за неотклонение няма надграждане по
доказателствените събирания на обвинителната теза. Няма да повтарям
казаното от колегата, съвсем накратко ще маркирам:
За да е налице съставът по чл. 155 ал. 3 НК, предоставяне на въпросното
помещение с цел извършване на полови сношения, т.е. за създаване на
условия за разврат, би следвало да се случи при положение че тази цел
действително е налице. Не говоря за користната цел, а целта тези помещения
да бъдат давани на лица, за да извършват в тях полови сношения.
Клиентът ми се е занимавал с абсолютно законна дейност,
предоставяйки под наем няколко апартаменти, които преди това той е наел
под наем. Взимал е единствено наемната цена, след като тя му е плащана
основно през Изипей от наемателите, като не е получавал никакви други
облаги, вкл. и най-важното той е нямал никакви уговорки. Оставям настрана
въпроса знаел ли е, че някои от лицата, на които е предоставял под наем тези
жилища, се занимават с проституция. Но дори и да е знаел, той е нямал
3
уговорка с тях да му плащат за клиент или някакъв процент от тази дейност,
за да има някаква користна цел от това. Той единствено си е получавал
наемната цена.
Отделно от това не му е работа на никой собственик на жилище
наемодателя да знае какво правят лицата наематели в тези жилища. Той не
може да навлиза в личната им сфера и в личния им живот. По логиката на
прокуратурата и на тази обвинителна теза нито един собственик на хотел, тъй
като във всеки един хотел се предоставят стаи за почивка за два часа, на всеки
е известно хората какво правят в тези стаи. Предполагам, значи всеки един
собственик на хотел трябва да е обвиняем, ако тази тези я споделим. Според
мен тя е несъстоятелна, поради тези причини, тъй като е видно, че от
събраните документи по делото въпросните апартаменти са ползвани от
множество лица, които не са извършвани такава дейност проституция. Т.е. Ф.
А. не е избирал лицата да бъдат проститутки и целта му не е била да дава тези
жилища за полови сношения. Клиентите, които са се обаждали, или са
резервирали жилищата по интернет, на тях им ги е давал под наем. Считам, че
това обвинение е несъстоятелно.
Дори да не споделите моите доводи и да приемете, че на този етап на
разследване би могло да се направи някакво обосновано предположение,
споделям изцяло казаното от колегата, че би могло евентуално да се мисли за
ал. 2 на чл. 155 НК, което е леко по смисъла на закона престъпление. Тогава
за каква висока степен на обществена опасност говорим както на деянието,
така и на дееца? Един млад мъж, 95 набор, с чисто съдебно минало,
предприемчив, досега е нямал никакви допирни точки с полицията. С много
добра характеристика, семеен е, с две малолетни деца. Трудово ангажиран е
бил до почти края на 2022 г., за което сме представили доказателства по
делото.
Обвинението по чл. 254 първата инстанция прие, както и предходните
инстанции, че има един доказателствен дефицит по това обвинение, който по
никакъв начин не е надграден до настоящия момент. И още повече всички
документи за неговите доходи, на баба му, на дядо му, не са изследвани и
анализирани три месеца вече. Няма конкретно обвинение по този текст и той
не може да адекватно да упражни правото си на защита.
Аз считам, че тази най-тежка мярка към момента е преизпълнила своите
цели и една по-лека мярка за неотклонение категорично ще изпълнява целите
на мерките за неотклонение оттук нататък в производството – да обезпечи
нормалния му ход.
Опасността от укрИ.е няма да я коментирам, тъй като я няма и
съдилищата са се произнесли по този въпрос.
Считам и че няма опасност от извършване на друго престъпление, тъй
като вие виждате от кориците на делото, че всички ключове на наетите
апартаменти са върнати на собствениците им, те са освободени и той няма
4
как да развива вече друга такава дейност.
И разбира се, добре е да се обърне внимание на процесуалното му
поведение, което е изрядно. Той е съдействал на разследващите органи, като
още в първия момент е предоставил телефона си и кода за него, а след това е
дал подробни обяснения.
Моля да вземете по-лека мярка по отношение на подзащитния ми.
Обвиняемият Ф. Н. А. /за лична защита/: Уважаеми съдии, моля за
по-лека мярка за неотклонение, за да бъда до семейството си.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за
неоснователна и като такава моля да я оставите без уважение. Накратко
съображенията ми за това са следните: както всички запознали се с това дело
установихме, действително пледоариите на защитата пред
първоинстанционния съд са били изключително подробни. На мен ми се иска
да кажа, че също толкова подробен и обоснован е актът, постановен от
първоинстанционния съд, дотолкова доколкото на всяко едно от изложеното в
пледоариите възражения първоинстанционният съдия е дал според мен
убедителен отговор, който в достатъчна степен мотивира негово решение. На
първо място по отношение на обоснованото предположение, не видях къде
колегите в акта на първоинстанционния съд са видели, че според
първоинстанционния съд той счита, че за престъплението по чл. 253 от НК
няма обосновано предположение. Такова нещо не се вижда. Напротив,
направен е разбор на наличните до настоящия момент доказателства и
изводът на съда е, че и понастоящем са налични доказателства за
обоснованост и за престъплението по чл. 253 НК. Факт е, че има забележки
отправени към прокуратурата в акта на съда по повод на събраните до
момента доказателства, но има и обяснения в тази насока защо тези
доказателства са на този етап към третия месец от разследването.
По отношение на престъплението по чл. 155, ал. 3 НК считам, че
първоинстанционният съд е направил обосновка за наличието на обосновано
предположение, която в някаква степен според мен се доближава почти до
обосновката за наличие на извършено престъпление изобщо, а не само в
рамките достатъчни за производството по мярката за неотклонение. В тази
връзка искам да наблегна на и обстоятелството, че всъщност умисълът и
знанието за това какво точно са правили правилно първоинстанционният съд
е посочил, че абсолютни доказателства в тази насока са приложените
веществени доказателствени средства и разговорите записани със СРС-та.
Както виждате и в тази връзка защитата нищо не казва, защото няма какво да
се каже. Очевидно е, че се знае.
По отношение на наличието на обоснована опасност той да извърши
друго престъпление, изцяло споделям мотивите на първоинстанционния съд,
като искам допълнително да отбележа, че към настоящия момент не може по
никакъв начин да се твърди, че срокът на задържането на обвиняемия е
5
неразумен, защото този неразумен срок следва да се преценява с оглед
обвиненията, които са му повдигнати. Очевидно се касае за сложни съставни
престъпления, чието доказване не е елементарен и лесен процес и в тази
връзка не би следвало да се приема, че три месечния срок е нещо извънредно
при разследването на този род престъпления. По тези съображения моля да
потвърдите първоинстанционото определение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият Ф. А.: Моля съда за по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът намира следното:
Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е
оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража”, взета спрямо обвиняемия по досъдебно
производство №***/23г. по описа на отдел „ ИП“ при ОД на МВР Пловдив Ф.
Н. А..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия, с
искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани
доводи за незаконосъобразност на Определението.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че от наличните данни
по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпленията, като излага подробни съображения в тази насока.
Намира извода за наличието на опасност същият да продължи с престъпната
си деятелност за правилен.
Защитата на обвиняемия пледира подадената жалба да бъде уважена, а
атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира се за
липса на данни, обосноваващи опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление. Спори се и по извода за наличие на обосновано
предположение за авторството, като в тази връзка се сочи, че жилищата са
били отдавани под наем без обвиняемият да е имал възможност да
контролира поведението на наемателите. Отделно се коментира и
безукорното процесуално поведение на обвиняемия и направените от него
самопризнания.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
6
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че на
обвиняемият А. са повдигнати и предявени обвинения по чл.155, ал.3, вр.
ал.2, вр. чл.20, ал.2 и чл.253, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК,
за които законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че не е
разколебано обоснованото предположение обвиняемият да е осъществил
престъпния състав по чл. 155, ал.3, вр. ал.2 НК, по който е едното от
повдигнатите му обвинения. Този извод се налага от анализа на събраните
доказателства, в частност от неговите обяснения, от показанията на
свидетелките Ц.,И., Й.а, както и от част от приложените писмени
доказателства, които макар и в минимална степен удовлетворяват хипотезиса
на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Част от възраженията на защитата за липса на доказателствена
обезпеченост на извода за авторството на деянието могат да бъдат споделени
и намират опора в правната теория и съдебна практика, друга част обаче са
лишени от състоятелност.
Защитата не е съобразила, че в процесуалния етап, на който се намира
предварителното разследване и при характера на настоящото производство,
свързан с разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение на обвиняемия,
е достатъчно по делото да са налични само „данни”, от които да може да бъде
изградено обосновано предположение за съпричастността му към деянията, за
които е обвинен, като закона не е поставил условие тези данни да са от
характера или идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на
присъда.
Има резон обаче във възраженията на защитата, че дори обвиняемият
субективно да е съзнавал, че част от наемателите на отдаваните от него под
наем жилища се занимават доброволно, по собствено желание и единствено и
само в свой личен интерес с предоставяне на сексуални услуги, то само това
обстоятелство трудно би обосновало съставомерност по чл.155, ал.3, вр. ал.2
НК, без да са налице достатъчно доказателства за пряка връзка на обвиняемия
с развИ.ата от наемателите дейност и придобИ.ето на материални облаги от
нея, различни от уговорения наем, все въпроси на които обаче съдът дължи
отговор с присъдата при решаване на делото по същество.
С известно колебание първата инстанция е приела, че продължава да
съществува и обоснованото предположение за авторство по чл.253 НК.
Независимо, че в производствата по чл.64 НПК съдилищата са обърнали
внимание на органите на досъдебното производство за необходимостта да се
съберат безспорни доказателства за тази престъпна дейност до момента
такива липсват. Първоначалното обвинение по чл.253 НК продължава да бъде
неконкретизирано и неясно, което пречи на обвиняемия да разбере за каква
точно деятелност следва да отговаря и по какъв начин да организира защитата
си. Въпреки това, макар и в изключително малък обем и с незначителен
доказателствен интензитет данните към настоящият момент обосновават
7
предположението за съпричастност на обвиняемия към обвинението по чл.253
НК.
Няма спор, че реална опасност обвиняемият да се укрие не съществува.
Данни за такава не е имало както към момента на първоначалното задържане
на обвиняемия, така и към настоящия процесуален момент, а и такава не се
претендира от страните.
Дискусионен остава обаче въпросът, е ли налице опасност А. да
продължи с престъпната си деятелност, доколко същата е реална и
продължава ли тя да съществува?
В тази връзка опасността обвиняемият да извърши престъпление първата
инстанция е извела от високата степен на опасност на разследваното деяние,
от добрата му планировка и организираност и не на последно место от
проявената от обвиняемия конспиративност при осъществяване на
инкриминираната деятелност.
Всичко това е довело първият съд до извод, че единствената адекватна
на обществената опасност на обвиняемия А. и на осъществените от него
деяния е само мярката „Задържане под стража”.
Така стореният от Окръжният съд извод е неправилен, а изложените в
тази връзка съображения не могат да бъдат споделени.
Данни за реална опасност обвиняемият А. да продължи да върши
престъпления липсват. Приетата от първата инстанция деятелност, свързана с
планирането и създадената организация между него и другата обвиняема,
както и с нивото на организираност не е с нищо по-различна и не се отличава
с някаква изключителна или по – различна специфика от типичните действия
при извършване на този вид престъпления, като сама по себе си не може да
обоснове извод, че е налице опасност обвиняемият А. да върши
престъпления. Такава опасност не може да се извлече и от факта, че деянието
е извършено в съучастие. Няма данни и за твърдяната от първата инстанция
конспиративност в деятелността на обвиняемия. Точно обратното, установено
е с необходимата категоричност, че предоставянето на помещенията под наем
на различни лица е ставало открито и официално чрез общодостъпни в
интернет пространството сайтове, без опити за скрИ.е на самоличността.
Отделно от това първата инстанция не е отчела в достатъчна степен
съдебното минало, липсата на криминални прояви и трудовата и семейна
ангажираност на обвиняемия, като се е задоволила да отбележи само, че тези
обстоятелства не са такива, че да игнорират опасността да извърши
престъпления. Този извод не може да бъде споделен. Чистото съдебно
минало, липсата на криминални прояви и семейната ангажираност на
обвиняемия /женен с две деца/ са все обстоятелства, които не само не
обосновават, а изключват извода, че при него опасността да върши
престъпни деяния продължава да съществува в реален вид.
Неправилно е преценено и добросъвестното процесуално поведение на
8
А.. Независимо, че регламентираното му от НПК и ЕКЗПЧОС право на
защита му дава възможност да не дава обяснения, той не се е възползвал от
него и с първоначалните обяснения, в които не е отрекъл съпричастността си
към дейността, свързана с отдаване под наем на помещения е спомогнал за
разкрИ.е на обективната истина. Така обвиняемият не е препятствал
възможността за нормално протичане на наказателното производство.
Настоящата инстанция намира, че това му процесуално поведение, с което
същият спомага за разкрИ.ето на обективната истина, макар и само до степен,
в която да не изобличи себе си в извършване на престъпленията, в които е
обвинен не следва да бъде критикувано, а следва да бъде толерирано и то не
само не налага, а точно обратното изключва направения от първата инстанция
извод за съществуването на опасност той да продължи да върши
престъпления.
Без необходимата оценка е останало и процесуалното развитие на
досъдебното производство. Съдът е следвало да съобрази, че голяма част от
доказателствената съвкупност, имаща значение за предмета на доказване е
установена и това допълнително минимизира опасността подсъдимия да
манипулира или укрие доказателства или да повлияе на свидетелите.
Всичко това преценено поединично и в съвкупност очертава като
несъстоятелен извода, че е налична опасността обвиняемият А. да върши
престъпления.
Обобщено, първата инстанция е следвало да съобрази всичко това и най
– вече да отговори на въпроса превалира ли в настоящия казус обществения
интерес над правото на лична свобода /т.н. принцип на пропорционалност/ за
да може да продължи задържането на обвиняемия. Отговор на този въпрос в
атакуваното определение липсва. Ето защо настоящата инстанция намира за
необходимо да обърне внимание, че принципът на пропорционалност
урежда, че съдът трябва да избере адекватни средства, които да гарантират, че
намесата в правата на обвиняемия/подсъдимия е пропорционална на
преследваната цел – защита на определен обществен интерес. И по-
конкретно, че когато задържането трябва да гарантира изпълнението на
задължение, предвидено от закона, трябва да се намери справедлив баланс
между необходимостта в едно демократично общество да се осигури
незабавното изпълнение на въпросното задължение и важността на правото на
свобода. /вж. Vasileva v. Denmark, № 52792/99, § 37, 25 септември 2003 г., а
също и McVeigh и други срещу Обединеното кралство, жалби № 8022/77,
8025/77, 8027/77, доклад на Комисията от 18 март 1981, Решения и доклади
25, стр. 15 на стр. 37-38 и 42/.
В случая първата инстанция е пренебрегнала константната европейска
практика, намерила израз в множество решения по дела на ЕСПЧ, напр.
Енхорн срещу Швеция, № 56529/00, § 42, Аертс срещу Белгия, 30 юли 1998 г.,
§ 46 и Hilda Hafsteinsdóttir срещу Исландия, № 40905/98, § 51, 8 юни 2004 г. и
др. В тези свои решения ЕСПЧ последователно и неотклонно застъпва
9
становището си, че задържането на дадено лице е толкова сериозна мярка, че
е оправдано само като крайна такава, когато са обмислени други по-леки
мерки и е установено, че тези по - леки мерки са недостатъчни за защита на
личния или обществения интерес, което може да наложи съответното лице да
бъде задържано в съответствие с принципа на пропорционалността.
Националното ни законодателство е синхронизирано с цитираната
практика на ЕСПЧ и тези постулати са инкорпорирани в практиката на
националните ни съдилища. Затова законодателят е предвидил наред с
наличието на обосновано предположение за извършено престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода, кумулативно да са налице данни, от които
да се направи извод, че съществува основателна опасност обвиняемия да се
укрие или да извърши престъпление. Когато тази опасност не съществува,
както е в настоящия случай, основания за задържане на лицето под стража
липсват.
Поради това продължаването на задържането на обвиняемия А. влиза в
противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно
законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението
на Пловдивския окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което марката
за неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо обвиняемия Ф. А. да
бъде изменена в по – лека такава „Гаранция”, с която биха били покрити
изцяло критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материално състояние на обвиняемия, семейното положение и
трудовата му ангажираност от една страна, а от друга като отчете
обществената опасност на престъпленията, в които е обвинен намира, че
сумата от 5000 лв. е достатъчна за да бъде постигнат преследвания от закона
процесуален ефект.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия следва да бъде наложена
забрана за напускане на пределите на Република България.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 1435/15.09.2023г. по чнд № 1900/23г. на
Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо
обвиняемия по досъдебно производство №***/23г. по описа на отдел „ ИП“
при ОД на МВР Пловдив Ф. Н. А. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
10
СТРАЖА” спрямо обвиняемия по досъдебно производство №***/23г. по
описа на отдел „ ИП“ при ОД на МВР Пловдив Ф. Н. А. в по – лека такава
„ГАРАНЦИЯ”, в размер на 5000 /пет хиляди / лева.
На основание чл.65, ал.10 НПК обвиняемият Ф. А. да бъде освободен
след внасяне на гаранцията, ако не се задържа на друго основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия Ф. Н. А. с ЕГН
********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република България.
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Б.д. за с.“ при
ОД на МВР П.в и Началника на ДНСП С. за уведомяване на граничните
контролно-пропускателни пунктове на страната, във връзка с наложената
забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.40 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11