О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 13.01.2020 год. , гр.Провадия
Провадийският районен съд, на тринадесети
януари, две
хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
разгледа
гражданско дело № 1295
по описа на съда за 2020
година, установи:
Производството е образуването по искова молба
от И.К.П. ЕГН********** с адрес *** ЗЗА срещу К.Е.С.
ЕГН ********** с адрес ***
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата, на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са
относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на
разноски за събиране на доказателства.
Съдът
на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Ищцата твърди, че е наследник по
закон на съпруга си Стоян Паскалев Стоянов с ЕГН **********, починал на на
29.11.2016 г.. Той и неговият брат Иван Паскалев Стоянов ЕГН с **********,
починал на 21.11.2011г. притежавали по наследство от баща си Паскал Стоянов
Христов с ЕГН **********, починал на 03.09.2000г. жилищна сграда в с. Златина, община
Провадия, построена в дворно място с площ 1200 кв.м, съставляващо УПИ II-38 в
кв.23.
За процесния
имот никой не притежавал документ за собственост. Дядо Паскал имал имота от
своя баща.
Ищцата след
справка в СВ при РС Провадия разбрала, че ответницата, която е съпруга на Иван
Стоянов се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка вх.рег.1103/12.04.2018 г., акт 33,том 3 на СВ
при ПРС и е призната за собственик на процесния имот, придобит по наследство и давностно владение. Отвентицата пуснала обява, че продава имота.
Ищцата оспорва придобиването на имота от отвентицата на посоченото
основание.
Твърди, че докато били живи и двамата братя посещавали
имота, обработвали го, след смъртта на съпруга на ответницата ищцата и съпруга
й продължили да го поддържат, като съпругът й направил метална конструкция и
отглеждал грозде, произвеждали и продавали зеленчуци. Имота се посещавал и от
ответницата, известно време и от нейният син, като всеки знаел, че имота е общ
на всички.
Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици на
гореописаният имот при следните квоти: 1/2 ид.ч. за наследниците на Стоян
Паскалев - преживяла съпруга И.П., и две дъщери Паскалина П. и Ванеса П., и 1/2
ид.ч за наследниците на Иван Паскалев: преживяла съпруга К.С., дъщеря Нина
Славова и син Мирослав Паскалев, придобит по наследство от починалите ни
съпрузи, с те го притежавали от баща си.
Иска се да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответницата не е
собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот представляващ жилищна
сграда в с. Златина, община Провадия, построена в дворно място с площ 1200
кв.м, съставляващо УПИ II-38 в кв.23, както и присъждане на сторените по делото
съдебно -деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В законоустановения срок по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата. В него се излага, че ищцата нямала
правен интерес от предявяване на иска, тъй като твърди, че притежава имота въз
основа на наследствено правоприемство без наследодателя да е притежавал
документ за собственост и без да посочва от кога го притежава, като уважаването на отрицателния
установителен иск не би довело до ефективна защита на право му на собственост.
Ответницата твърди, че е станала собственик на имота въз
основа на упражнявано от нея давностно владение по време на брака й с Иван
Стоянов, като имота е бил придобит в режим на СИО. След смъртта си Иван Стоянов
оставил като свои наслендици по закон отвентицата и двете им дъщери,
поради което отвентицата била собственик
на 1/2 ид.ч. от имота поради действащия при придобиването му режим на СИО и на 1/6 ид.ч. от
него в резултат на наследствено правоприемство. Искът не бил насочен срещу
всички съсобственици в имота.
Оспорват се твърденията на ищцата, че имота бил общ на
двамата братя. Твърди, че имотът бил предоставен на
ответницата и съпругът й от неговия бащата още приживе, преди 2000 година.
Оттогава ответницата и съпругът й заживели в имота като в собствен дом -
обособили отделните помещения и ги обзавели, периодично извършвали ремонтни
дейности и поддръжка - боядисване на стаите, полагане на подови настилки, през
2001г. поставили на цялата къща водосточни тръби за събиране и изтичане на
дъждовната вода, извършвали подобрения за удобство, обработвали дворното място,
където отглеждали плодове и зеленчуци за собствена консумация, изградили
метална конструкция пред къщата, върху която разположили гроздова асма, през
2009г поставили помпа на кладенеца, за да поливат растенията, заплащали без
изключение разноските по неговото стопанисване - ползвана електрическа енергия,
вода, данъци и такса смет, посрещали близки и приятели в него. Само ответницата
и съпругът й ползвали имота, всички в селото знаели, че имота е техен.
Докато Паскал Христов бил жив ищцата и
съпругът й посещавали имота, но като негови гости след предварителна договорка
след смъртта на Христов посещенията престанали.
От 2000г. до
подаване на отговора никой от членовете на семейството на брата на съпруга на
ответницата не е идвал в имота, не им се е обаждал, не се е интересувал от тях.
За периода 1998г. до кончината на съпруга на ответницата те живели в семейния
им дом в с. Златина, където ежеседмично ги посещавали децата. От 2009 г. синът
й Мирослав се преместил при тях и останал в имота, дори след като ищцата го
напуснала през април 2012г.. Въпреки това, ответницата почти всяка седмица
посещавала имота, подпомагала сина си в подръжката му, обслужването,
почистването на двора и къщата, което продължавало и до подаването на отговора.
Ищцата и
ответницата не посещавали имота след прекъсването на отношенията със
семейството на отвентицата след като Паскал Христов преди смъртта си им казал, че имота ще остане на семейството на
отвентицата.
Ответницата
твърди, че през периода 1998г. - 2018г. семейството й е демонстрирало открито и
непрекъснато, че имота е техен като са се грижили за него и са отблъсквали
всяко посегателство върху него. Имотът е придобит по давност от нея и съпруга й
Иван Паскалев чрез осъществяване на фактическа власт върху него постоянно,
непрекъснато, несъмнено спокойно и явно за себе си повече от 10 години. Владяли
са и са ползвали имота само за себе си и това е било изрично демонстрирано на
всички, включително и на останалите наследници и то не е било никога оспорвано
за всичките тези години.
Правна квалификация на
предявените искове:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5, вр. ал. 2 ГПК,
указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че следва да
докаже, че процесния имот е бил собственост на Паскал Христов по давностно
владение и след неговата смърт е станал собственост на синовете му Стоян
Стоянов и Иван Стоянов по наследство.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5
от ГПК
указва на ответната страна,
че носи доказателствената тежест да докаже, че е собственик на спорните имоти на
твърдяното основание – давностно владение, че имотът е бил владян от
ответницата и съпругът й през периода 1998г. – 2018г., че владението е било
явно, непрекъснато и демонстрирано и спрямо ищцата.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че няма
факти, за които страните не сочат доказателства.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да
бъдат допуснати за приемане приложените към исковата молба доказателства.
Следва
да се изиска преписката по съставения нотариален акт.
На страните
следва да се допуснат в режим на водене по двама свидетели за установяване на тъврденията им.
Водим от
горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 19.02.2020
год. от 11:15
часа, за
които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус Зоя Аврамова преписката по съставяне на на
нотариален акт № 165, том I, рег.№ 1108, дело № 155/2018г. от 11.04.2018г..
ДОПУСКА до разпит на страните по двама свидетели при режим на водене за насроченото
съдебно заседание.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на
страните, а на ищеца и от отговора.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
…………………….