Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2005 21.05.2019 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7078 по описа
на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск предявен от Т.Н.Д., ЕГН ********** против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, за признаване на установено спрямо
ищеца, че не дължи на ответното дружество произтичащи парични задължения от
договор за издаване на кредитна карта от **** г. за следните суми: сумата от
275,40 лева част от общо дължимата сума от 7493,16 лева, представляваща
главница; сумата от 250 лева част от общо дължимaта сума от 7018,68 лева,
представляваща такси начислени за периода от 10.03.2005 г. до 15.04.2014 г.;
237,29 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.03.2005 г. до
15.04.2014 г., сумата от 237,31 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 10.03.2005 г. до 15.04.2014 г., поради погасяване на вземането по
давност, както и сумата от 250 лева част от общата сума от 1160,32 лева,
представляваща разноски недължими, поради неуспешно проведено заповедно
производство.
В искова молба и уточняващите молби
към нея се твърди, че на 09.10.2017 г. ищецът
извършил справка в Централен кредитен регистър, от която установил, че дължи на ответното дружество
сумата от общо 16146,76 лева. Задължението произтичало от договор за издаване
на кредитна карта от **** г., сключен между Т.Д. и „Бългериън ритейл сървисис“
АД. Дължимата сума била сформирана както следва: сумата от 7493,16 лева –
главница; 7018,68 лева – такси, начислени за периода от 10.03.2005 г. до
15.04.2014 г.; 237,29 лева – договорна лихва за периода от 10.03.2005 г. до
15.04.2014 г.; 237,31 лева – наказателна лихва за периода от 10.03.2005 г. до
15.04.2014 г. и разноски в размер на 1160,32 лева. Навеждат се доводи, че към
датата на депозиране на исковата молба процесното вземане е погасено по
давност. По отношение на направените разноски в размер на 1160,32 лева се
твърди, че не са дължими, поради неуспешно проведено заповедно производство. С
оглед изтичане на давностния срок, моли да се признае за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 1250 лева – част от общо дължимата сума от
16146,76 лева. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба, в който се
оспорват така предявените искове. Твърди се, че процесното вземане произтича от
сключен договор за издаване на кредитна карта „ЕUROLINE” на ***** г. между
ищеца /в качеството му на кредитополучател/ и „Бългериън ритейл сървисис“ АД /в
качеството му на кредитодател/. В
резултат на сключен договор за прехвърляне на вземания между „Бългериън ритейл
сървисис“ АД като цедент и „Юробанк България” АД като цесионер, на **** г.,
вземанията по процесния договор са придобити от „Юробанк България” АД. На *****
г. бил сключен договор за прехвърляне на вземанията /цесия/ между „Юробанк
България” АД и ответното дружество, по силата на който „ЕОС Матрикс“ е придобило процесните
вземания. Твърди се, че поради обстоятелството, че Т.Д. е пропуснал плащанията
по две последователни погасителни вноски, а именно на **** г. и на **** г.
вземането да е станало предсрочно изискуемо. Посочва се, че ответното дружество
е упражнило правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. При обявена
предсрочно изискуемост вземането е станало изискуемост и давността по чл. 110 ЗЗД е започнала да тече от момента на обявяването ѝ. Моли да бъде
отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед правната и
фактическа сложност на делото и моли да се присъдят същите в минималния размер
и то само за един адвокат.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че между ищеца /в качеството му на кредитополучател/ и „Бългериън
ритейл сървисис“ АД /в качеството му на кредитодател/ е сключен договор за
издаване на кредитна карта „ЕUROLINE” на **** г. С договор за прехвърляне на
вземания сключен между „Бългериън ритейл сървисис“ АД като цедент и „Юробанк
България” АД като цесионер, на **** г., вземанията по процесния договор са
придобити от „Юробанк България” АД. На **** г. е сключен договор за прехвърляне
на вземанията /цесия/ между „Юробанк България” АД и ответното дружество, по
силата на който „ЕОС Матрикс“ е
придобило процесните вземания.
От приложеното към настоящото дело
ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС, ** гр. състав е видно, че същото е
образувано въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК подадено от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД /праводател на ответника в настоящия процес/ с искане за издаване
на заповед занезабавно изпълнение и изпълнителен листсрещу ищеца в настоящото
производство Т.Н.Д. за следните суми: главница в размер на 7493,16 лева, лихва
в размер на 237,29 лева за периода 10.03.2005г.-15.04.2014г., наказателна лихва
в размер на 237,31 лева за периода 10.03.2005г.-15.04.2014г., такси в размер на
7018,68 лева за същия период,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и
направените в заповедното производство разноски –заплатена ДТ в размер на299,73
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 845,59 лева.
С влязло в сила Разпореждане от 24.06.2014г. съдът е
отхвърлил изцяло заявлението, поради което и не може да се приеме, че с
подаването му е прекъснат давностния срок за вземането.
Настоящия процес има за
предмет установяване недължимост на следните суми: сумата от 275,40 лева част
от общо дължимата сума от 7493,16 лева, представляваща главница; сумата от 250
лева част от общо дължимaта сума от 7018,68 лева, представляваща такси начислени
за периода от 10.03.2005 г. до 15.04.2014 г.; 237,29 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 10.03.2005 г. до 15.04.2014 г., сумата от 237,31
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 10.03.2005 г. до
15.04.2014 г., поради погасяване на вземането по давност, както и сумата от 250
лева част от общата сума от 1160,32 лева, представляваща разноски недължими,
поради неуспешно проведено заповедно производство.
Съобразно разпределената доказателствена тежест в процеса на ищеца е указано
да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичането на
давностен срок за погасяване на вземанията, а в тежест на ответника е да
установи наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на
предвидената в закона погасителна давност, както и дължимостта на сумата от
1160,32 лева, представляваща разноски. Доколкото предмет на настоящото
производство е отрицателен установителен иск, то в тежест на ответника е да
установи вземането си на посоченото основание и в твърдяния от него размер.
В тази връзка ответникът твърди, че вземанията, произтичащи от процесния
договор не са погасени по давност, тъй като ищецът просрочил две последователни
вноски с падеж на **** г. и на **** г., поради което и цялото вземане е станало
предсрочно изискуемо. С оглед фактическите твърдения на страните основните спорни по между им въпроси се
свеждат до това дължими ли са сумите, чиято недължимост ищецът твърди, изтекъл
ли е предвидения в закона давностен срок за същите и от кой момент е започнал
същия да тече.Видно е от приложеното ч.гр. дело, че неуспешно е проведено
заповедно производство за процесните суми, като заявлението е отхвърлено от
съда и следователно подаването му не прекъсва давностния срок. Няма твърдения,
нито данни да са предприети действия за принудителното събиране на сумите.
Ответникът не ангажира каквито и да е доказателства при негова тежест да
установи твърденията си, че задължението, произтичащо от процесния договор е
обявено за предсрочно изискуемо, нито относно датата, на която се твърди да е
настъпила тя. Дори да се приеме обаче, че не са заплатени две последователни
вноски от ищеца –за месеците *** и ***** г., то видно от подаденото заявление и
ангажирраните от ответника писмени доказателства, сам той посочва, че сумите са
предросчно изискуеми от 15.04.2014г. и следователно към датата на обявяване на
съдебното дирене за приключено е изтекъл предвидения в закона 5 годишен
давностен срок за вземането, поради което и предявения иск следва да бъде
уважен. Още повече, че ответникът, който носи тежестта да установи вземането си
на твърдяното основание и размер /предвид твърденията си,че сумата е дължима/
не ангажира каквито и да е доказателства в тази насока, извън приетите писмени
доказателства, които съставляват частни документи, удостоверяващи изгодни за
страната факти, част от същите неподписани, от които дори не се установява как
е сформирана всяка от сумите. Що се касае до сумата от 250 лева, представляваща
частичен иск от сумата от общо 1160,32 лева, чиято недължимост ищецът твърди, то
действително липсва каквото и да е основание за нейната дължимост, тъй като
същата съставлява направени в заповедното производство разноски, а предвид
отхвърляне на заявлението с влязъл в сила съдебен акт, направените от страната
разноски си остават за нейна сметка.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът е
направил съответно искане, като разноските се констатираха от съда в размер на
50 лева внесена държавна такса. По отношение на адвокатското възнаграждение,
съдът е сезиран с искане за определянето му съобразно цената на иска.Съгласно чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В представения ДПЗС е постигнато съгласие, адвокатската защита
да бъде оказана безплатно. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и
чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ възлиза на 317,50 лева, като заплащането им следва да
се възложи в тежест на ответната страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София,ул. „Рачо Петров –
Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.М. –Т. следните суми, произтичащи от
договор за издаване на кредитна карта от **** г.: сумата от 275,40 лева част от общо дължимата сума
от 7493,16 лева, представляваща главница; сумата от 250 лева част от общо дължимaта сума от 7018,68 лева,
представляваща такси начислени за периода от 10.03.2005 г. до 15.04.2014 г.; 237,29 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 10.03.2005 г. до 15.04.2014 г., сумата от 237,31 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 10.03.2005 г. до 15.04.2014 г., поради погасяване на
вземането по давност, както и сумата от 250
лева част от общата сума от 1160,32 лева, представляваща разноски
недължими, поради неуспешно проведено заповедно производство.
ОСЪЖДА „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ на ***
Д.Г.Б.,*******, със служебен адрес: гр. П., ул. „Б. П.” № *, сумата от 317,50 лева /триста и седемнадесет лева
и петдесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца в производството по настоящото гр. д. № ****/**** г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ** гр. с.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ №
4-6 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Д., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 50
лева /петдесет лева/ – представляваща направени по делото разноски за
заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.