МОТИВИ към Присъда № 107, постановена по НОХД № 1692/2019 г. по описа на БРС
Производството в БРС е образувано по повод внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура–гр.Бургас, с който срещу И.Л.А. с ЕГН ********** *** са повдигнати обвинения по чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.3 и по чл.198 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.23 ал.1 от НК
за това, че на 07.03.2019
година, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието
и като е можел да ръководи постъпките си, в град Б., кв. „П.”,
ул.„Ч.”, до № ..., в таксиметров автомобил марка „Опел”,
модел „Зафира” с рег.№ ..., действайки като извършител, в съучастие с Е.Е.В. с ЕГН **********, действащ като извършител, отнел чужди
движими вещи - сумата от 50.00 (петдесет) лева от владението на Т.Х.М., с ЕГН **********, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е
маловажен-престъпление
по чл.194 ал.3 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК;
И за
това, че на 07.03.2019 година, в условията на реална съвкупност с горецитираното деяние, като непълнолетен, но като разбирал
свойството и значението на деянието и като е можел да ръководи постъпките си, в
град Б., кв.„П.”, ул.„Ч.” до № ..., в таксиметров автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”
с рег. №..., отнел чужди движими вещи - сумата от 87.00 (осемдесет и седем) лева
от владението на Т.Х.М., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - ударил го с лакът по
лявото рамо и скъсал дръжката на преметната през рамото му чантичка-престъпление по чл.198 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Със същия обвинителен акт срещу Е.Е.В.
с ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение по чл.194 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК на 07.03.2019
година, в град Б., кв.„П.”, ул.„Ч.” до № ..., в таксиметров автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”
с рег. № ..., действайки като извършител, в съучастие с
непълнолетния И.Л.А., ЕГН **********, действащ като извършител, отнел чужди
движими вещи - сумата от 50.00 (петдесет) лева от владението на Т.Х.М., ЕГН **********, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е
маловажен.
По
инициатива на подсъдимите и техните служебни защитници, с
определение от съда бе одобрено провеждането на съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на диференцираната
процедура по чл.371 ал.1 т.2. НПК. Подсъдимите потвърдиха, че са съгласни да не
се разпитват от съда всички свидетели и признаха изцяло фактите по начина, по който са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не поискаха да се събират доказателства по фактите в обвинението.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и
от фактическа страна. Предлага на съда да признае подсъдимия А. по
първото обвинение за виновен и да му определи
наказание пробация,
без да предлага нейната продължителност, а за второто деяние да му бъде
определено наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на
основание чл.69 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от две години. Наказанието
лишаване от свобода за срок от четири месеца предлага да се наложи след
редукцията по чл.58а ал.1 НК. Предлага съдът да кумулира наказанията и да
наложи едно общо в резмер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода
за срок от 4 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от две
години.
Защитата
на подсъдимия А. предлага на съда да бъде определено наказанието лишаване от свобода
в размер на три месеца -за деянието по второто обвинение с изпитателен срок от
три години, а по отношение на първото деяние да бъде наложено наказанието
пробация в минималните опредлени в закона размери.
Прокурорът предлага на съда да
наложи на подсъдимия В. наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца
след приложението на редукцията по чл.58а ал1 от НК, изпълнението на което да
бъде отложено за срок от три години.
Служебният защитник на В.
предлага съдът да определи след редукцията по чл.58а ал.1 от НК на подзащитния
му наказание в размер от три месеца, което за бъде отложено за срок от три
години.
Подсъдимият В. моли съдът да му
наложи наказание пробация в последната си дума, а подсъдимия А. лишавене от
свобода за срок от три месеца с изпитателен срок от три години.
След съвкупна преценка на
събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена
следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 07.03.2019г.,
непълнолетният подсъдим И.Л.А. ***. Заедно с него били и приятелите му – подсъдимият
Е.Е.В. и свидетелят М. Л. Н. Подсъдимият В. предложил на останалите двама да
спрат едно такси, да му отвлекат вниманието и да му вземат парите от оборота.
Тримата се намирали на ул."Ч.", до № ..., когато видели едно такси. Подсъдимият
В. казал на Ненов да го спре и той го спрял. Шофьор на таксито бил пострадалият
Т.Х.М., а автомобилът бил марка „Опел", модел „Зафира" с рег. № ... Н. седнал на задната
седалка вдясно, подсъдимият В. седнал на предната дясна седалка, а на задната
лява седалка зад шофьора седнал подсъдимият А. Преди още автомобилът да потегли
В. казал на цигански език на А. да отвлече вниманието на таксиметровия шофьор,
за да може през това време той да му вземе парите от оборота. Това бил монетник
с монети, намиращ се между двете предни седалки. А. отворил задната лява врата
на автомобила. Шофьорът М. забелязал това и казал на А. да затвори вратата. В
този момент В. взел монетника с намиращите се в него монети в размер на 50 (петдесет)
лева. М. забелязал това и го ударил през ръката. Тогава А. излязъл от
автомобила, отворил вратата на шофьора и хванал с ръце чантичката, която била
преметната през рамото на М. А. започнал да дърпа чантичката, а М. в същото
време я държал с ръцете си. Докато двамата дърпали чантичката подсъдимият В.
излязъл от колата с монетника. А. ударил М. с лакет по лявото рамо, скъсал
дръжките на чантичката и я взел. След това А. побягал. В чантичката имало
сумата от 87 (осемдесет и седем) лева в банкноти и личните документи на М. Подсъдимият
А. взел парите от нея. Междувременно свидетелят Н. също бил излязъл от
таксиметровия автомобил. Тримата заедно побягнали в посока към з. к. „Ш.",
намираща се в квартала. М. също излязъл от автомобила и се затичал след тях.
Около 20 метра след това А. хвърлил чантичката на земята, като задържал парите
в себе си. М. взел чантичката си и видял, че от нея липсвала цялата сума в
размер на 87 лева, а личните документи били вътре. Подсъдимият И.Л.А., подсъдимият
Е.Е.В. и свидетелят М. Л. Н. избягали в кв."П.". Когато се отдалечили
достатъчно подсъдимият А. казал, че не бил вземал никакви пари от чантичката,
като задържал цялата сума за себе си.
На
07.03.2019 г. подсъдимият А. предал с протокол за доброволно предаване сумата
от 77 лева. В документа заявил, че парите бил откраднал от чантичката на
непознат за него таксиметров шофьор.
На 07.03.2019г. свидетелката М. А. П.
предала с протокол за доброволно предаване сумата от 24,50 лева, като заявила,
че тези пари са й били предадени от брат й – подсъдимия В. За тази сума пари подсъдимият
В. й обяснил, че била обект на кражба от монетника на таксиметровия шофьор. В.
разказал на сестра си също така, че с откраднатите пари играл на комар и по
този начин ги уедрил.
На 04.04.2019г. сумата
от 101,50 лева била върната срещу разписка на пострадалия Т.Х.М.
Видно
от приложената справка съдимост подсъдимият И.Л.А. не е бил осъждан.
Подсъдимият
Е.Е.В. е бил осъждан веднъж - по НОХД № 6075/2017г. по описа на PC Бургас и му е било
наложено наказание пробация за престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.63, ал.1, т.З от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събраните по производството доказателства, закрепени със
съответните доказателствени средства - разпити на свидетелите Т.Х.М., М. Л. Н.,
Л. Л. А., Д. С. Г., М. А. П., Д. Й. Й., обясненията на обвиняемите В. и А., протоколи
за разпознаване на лица, протоколи за доброволно предаване, разписка, справки
съдимост, характеристична справка, справка от МКБППМН при община Бургас, лично
досие, докладни записки и др.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Във връзка с гореизложеното е видно, че
извършеното от подсъдимия И.Л.А. по безспорен и
категоричен начин се доказва, че е осъществил състава на престъпленията по
чл.194, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по
чл.198, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.23, ал.1 от НК, а подсъдимият Е.Е.А. е
осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК.
От
субективна страна подсъдимите Е.Е.В. и И.Л.А. са осъществили престъплението при
форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като са
съзнавали общественоопасния характер на деянието си, извършено в съучастие и са
желаели настъпването на общественоопасните му последици. Двамата предварително
се уговорили да откраднат парите от оборота на някой таксиметров шофьор, като
му отвлекат вниманието. Именно към това бил насочен умисълът и на двамата подсъдими.
В изпълнение на взетото решение подсъдимият В. казал на цигански език на А. да
отвлече вниманието на шофьора. А. отворил вратата на автомобила именно с тази
цел, което действително отвлякло вниманието на пострадалия и помогнало на В. да
вземе монетника с оборота. По време на извършване на деянието всеки един от
двамата подсъдими съзнавал, че бил подпомогнат от другия. В следващия момент
обаче у подсъдимият А. възникнал внезапен умисъл за извършване на второ деяние,
а именно отнемането на владението на чантичката на шофьора. Това свое решение
той взел внезапно и напълно самостоятелно, като в самото изпълнително деяние не
участвал подсъдимият В. А. бил твърдо решен да вземе чантичката, като не се
поколебал да я издърпа докато дръжките й се скъсали. Не се поколебал също така
да удари с лакът лявото рамо на М., за да отнеме владението на чантичката.
Намерението да присвоят отнетите вещи
било безспорно, тъй като непосредствено след това двамата подсъдими побягнали и
не се спрели, въпреки, че били подгонени от пострадалия. Намерението паричните
суми да бъдат присвоени било обективирано от факта, че още на същия подсъдимият
В. играл комар с монетите от оборота, а подсъдимият А. скрил банкнотите от
чантичката, която изхвърлил и казал на останалите, че в нея нямало пари.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на наказателната
огговорност на всеки един от подсъдимите, съдът взе предвид следното:
И.Л.А. с ЕГН ********** е роден на ***г***,
българин, с българско гражданство, неосъждан, неженен, с основно образование,
безработен и с адрес в гр.Б., ул."О." № ...
Подсъдимият
А. живее с майка си, която се грижи за него. Тя работела като чистачка в „Т. -
Б." АД и осигурявала необходимите средства за отглеждане на сина си. Той
не работел и не посещавал училище. Не употребявал наркотици, но бил извършител
на няколко кражби й грабежи. До момента на деянието срещу него имало образувано
едно възпитателно дело за кражба на мобилен телефон.
В разпита си в
качеството на обвиняем И.Л.А. се признал за виновен и желаел да сключи
споразумение с БРП, но не дал обяснения.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се вземат предвид направеното самопризнание,
както и връщането на по-голямата част от присвоената парична сума.
По отношение на деянието
по чл.194 ал.3 вр. ал.1 НК на подсъдимия А. предвид факта, че е неосъждано лице
и с оглед на посочените по-горе смекчаващи вината обстоятества, съдът счита, че
следва да му наложи измежду предвидените в закона алтернативни наказания,
наказанието пробация като същото да включава задължителните две пробационни
мерки, а именно –задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от шест
месеца и задължителни срещи с пробационен служител или упълномощено от него
лице длъжностно лице за срок от 6 месеца, с явяване и подписване два пъти
седмично. По отношение на второто деяние, съдебният състав е на мнение, че с
оглед обществената му опасност, от една страна и чистото съдебно минало на
подсъдимия А. от друга, същото следва да бъде определено към минималния
предвиден в закона срок от шест месеца, което след редукцията на чл.58а ал.1 от НК наложи лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Тъй като двете деяния са
извършено в условията на реална съвкупност, съдът ги кумулира на основание
чл.23 ал.1 НК, като наложи едно общо наказание в размер на най-тежкото, а
именно лишаване от свобода за срок от 4 месеца, изпълнението на което отложи за
срок от две години на основание чл.69 ал.1 от НК, тъй като за поправянето на
подсъдимия и за постигане целите на наказанието не е необходимо да го изтърпи
ефективно.
Е.Е.В., ЕГН ********** е роден на ***г. в
гр.Варна, българин, българско гражданство, осъждан, неженен, с основно
образование, безработен и с адрес в гр.Б., ж.к."М. р.", бл. ... Подсъдимият
Е.Е.В. е бил осъждан веднъж - по НОХД № 6075/2017 г. по описа на PC Бургас и му е било
наложено наказание пробация за престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.63, ал.1, т.З от НК. Очевидно, че това наказание не е изпълнило
предназначението си–да поправи и превъзпита дееца към спазване на закона и
зачитане неприкосновеността на чуждата собственост, поради което определянето
на наказанието в настоящия казус следва да бъде при превес на отгчаващи вината
обстоятелства. В разпита си в качеството на обвиняем Е.Е.В. се признал за
виновен и желаел да сключи споразумение с БРП, но не дал обяснения.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се вземат предвид направеното
самопризнание, както и връщането на част от откраднатата парична сума.
Настоящият състав счита, че следва да бъде
наложено наказанието лишаване от свобода към средния размер, а именно шест
месеца. След редукцията по чл.58а ал.1 от НК, наложи остатъка от 4 месеца. Към
настоящия момент съдът счита, че следва да бъде даден още един шанс на подсъдимия,
като не му определи ефективно изпълнение на това наказание, като по този начин
могат да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК. Затова на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три години.
Тези наказания, по мнение на Съда, се явяват съответни
на обществената опасност на деянията и на дейците и ще окажат превъзпитаващ и
поправителен ефект върху тях и по тиз начин могат да бъдат постигнати целите на
чл.36 от НК.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.