Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 10882 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК.
Образувано е по иск на Б.Б.К. предявен срещу ЗАД
„ОЗК З.“ АД, за присъждане на сумата 60000.00лв. частично от 100000.00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 5098.00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 13,10,2017г., около 09.30ч, в
гр.София, на бул. „Президент Линкълн“, посока от бул.
„Околовръстен път“ към ул. „Никола Мушанов“,
причинено виновно от Е.О.К., при управление на автобус марка: „МАН“, модел
„Лион сити“, с рег. № СВ ****АС, който в нарушение на ЗДвП, приближавайки към повдигната пешеходна
пътека не намалил скоростта си до безопасната и комфортна, поради което
преминавайки през нея най-задните колела на автобуса се повдигнали до механично
най-висока позиция, в резултат на което тялото на пътуващата на предпоследна
седалка, до прозореца Б.Б.К. се отделило от
седалката, паднало надолу и се ударило в седалката, вследствие което получила тежки травматични увреждания, чиято
отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска
отговорност при ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ВG/23/117002102677, валидна от 01,08,2017г.
до 20,10,2017г., ведно със законната лихва върху главниците считано от
17.04.2018г. – датата на, която ответника определил извънсъдебно обезщетение,
до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания
търпяла, търпи и към момента болки и страдания с висок интензитет. Претърпяла
множество медицински изследвания, двукратна оперативна намеса, продължителен
период на лечение на легло, през който и след него, през периода на
възстановяване била поставена в зависимост от помощта на трети лица, както и
продължителен период на рехабилитация. Определен и бил и процента на намалена
работоспособност с решение на ТЕЛК. По време на лечението, поради
необходимостта да лежи загубила връзка с близки и приятели, а поради
спецификата на травмите не могла да осъществява трудовата си функция. Получила
и поражения на психиката – станала тревожна и раздразнителна, изпитвала страх
от автомобили.
За ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лица и образувано
досъдебно производство. Твърди, че депозирала пред застрахователя на
04.01.2018г. извънсъдебна претенция за обезщетение на вреди, но определеното от
застрахователя обезщетение, за което е уведомена на 17.04.2018г., било в
размер, който счита за крайно недостатъчен, а и до момента не било изплатено.
В отговора на исковата молба ЗАД „ОЗК З.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по отношение на автобус марка: „МАН“, модел
„Лион сити“, с рег. № СВ ****АС, управляван от Е.О.К..
Оспорва механизма на ПТП и виновното поведение на водача на автобус марка:
„МАН“, модел „Лион сити“, с рег. № СВ ****АС.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която при пътуването в
автобуса не е седнала на осигурените за това седалки, не се е държала никъде,
застанала е на опасно място, което е станало причина за падането и при
преминаване през неравност на пътя. Счита и, че пострадалата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат и, т.к. не е потърсила веднага медицинска
помощ.
Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и твърденият вредоносен
резултат, а в евентуалност оспорва настъпилите вреди по интензитет и
проявление.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди с възражението, че сумите претендирани като медицински разходи за избор на
операционен екип, за самостоятелна стая и разходи за кинезитерапия
и рехабилитация не са в пряка причинна връзка с ПТП, т.к. не са били
необходими.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Оспорва и претенцията за лихви поради неоснователност на главният иск.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетата КСМАТЕ и
повторната СМЕ се установява следното:
Процесното ПТП е настъпило на
13,10,2017г., около 09.30ч, в гр.София, на бул. „Президент Линкълн“,
посока от бул. „Околовръстен път“ към ул. „Никола Мушанов“,
където Е.О.К., при управление на автобус марка: „МАН“, модел „Лион сити“, с
рег. № СВ ****АС, приближавайки към повдигната пешеходна пътека не намалил
скоростта си до безопасната и комфортна, поради което преминавайки през нея
най-задните колела на автобуса се повдигнали до механично най-висока позиция, в
резултат на което тялото на пътуващата на предпоследна седалка, до прозореца Б.Б.К. се отделило от седалката, паднало надолу и се ударило
в седалката.
При преминаването през нея, когато колелата на най-задната, трета ос са се
движили върху пътеката /гърбицата/, най-задната част на автобуса с
предпоследната седалка е била вдигната до механично най-високата си позиция.
Когато най-задните колела са преминали през пешеходната пътека, поради
еластичността на свитото пневматично окачване задната част на автобуса продължила
да се вдига нагоре и е придобила максимална вертикална скорост. При по-висока
от критичната хоризонтална скорост на автобуса, тялото на пътуващата на
последна, задна седалка пътничка се
отделила за кратко от седалката, докато гравитацията преустанови
вертикалното си движение нагоре. След това тялото започнало падане надолу,
ускорявайки се от гравитацията и се ударило в седалката си със скорост, която
реализира инерционна сила надолу. При удара седалката генерира ударна сила в
посока нагоре. По този начин създалите се двойка равни но противоположни сили
са натиснали и компресирали горната част на тялото на пътничката и са настъпили
твърдените травматични увреждания.
Съгласно заключението при по-висока скорост на автобуса – най вероятна
около 30км/ч, като дори и 20км/ч би причинила същите последици, т.к. седалките
са пластмасови и ако пострадалата е седнала плътно до облегалката на седалката,
поради дъговидното движение по време на повдигането се създава сила на
изтласкване на тялото напред, и поради ниският коефициент на триене е възможно
да изпадне от седалката и да се удари.
Вида на получените травматични увреждания у ищцата сочи, че скоростта на
автобуса при преминаване през неравността е била над безопасната от 10-15км.ч.
Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е движението на автобуса
със скорост по-висока от безопасната, която за автобуси не трябва да е
по-висока от 15км/ч, като препоръчителната, комфортна скорост е до 10км/ч.
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила:
„Фрактура на тялото на 2-ри лумбален, поясен прешлен на гръбначния стълб“. При приземяване на тялото то е паднало върху
по-твърдия ръб на седалката, при което гръбначния стълб е извършил усилено,
принудително „сгъване напред“.
След ПТП ищцата е получила спешна медицинска помощ, като е била взета и
откарана в болнично заведение от специализиран медицински екип. Приета е на
стационар и поставена при условия на строг постелен
режим с включени терапии. На 20.10.2017г., след проведени изследвания и
подготовка е оперирана под обща анестезия. Извършена е „открита реклинация а счупения прешлен и поставена транстрабекуларна стабилизираща система, обездвижваща
счупения прешлен“. Изписана е на 25.10.2017г.
Начална рехабилитация е била проведена при стационарни условия, която
ищцата е заплатила.
През периода 24.07-01.08.2018г. ищцата отново е постъпила в болница и след
проведена предоперативна подготовка, чрез нова
операция е била отстранена стабилизиращата система то зарасналия вече прешлен.
Лечението е продължило с нови процедури по физиотерапия в периода от 26.02. до
06.11.2019г.
Поради състоянието си ищцата е освидетелствана от ТЕЛК първоначално с ЕР №
0980/053/29.03-2018г., с 52% трайна загуба на работоспособност за срок от една
година и по късно с ново ЕР на ТЕЛК № 0587/050/12.03.2020г., с 50% намалена
работоспособност, за срок от 2 години.
Получените травматични увреждания са довели на ищцата болки и страдания в
продължение на 1 година, като най интензивни са били през първите 2 месеца след
злополуката и извършените костни операции, както и около 2 месеца и по време на
провежданите рехабилитации. Извън посочените периоди е търпяла само периодично
явяващи се болки в поясната област при промяна на
времето, когато е била принудена да ползва значително повече седативни и обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки в продължение на първите 2 месеца е провеждала
лечението си повече при условията на постелен режим,
придвижвала се е с патерици, през който период е имала нужда от намесата на
чужда помощ при обслужването и в ежедневието. При преумора и промяна на времето
е получавала единични болки в зоната на
извършената операция.
Към момента е в стабилно състояние. Като остатъчно явление е получила
намален обем на движенията на гръбначният стълб, в поясната
област около 10%. Може да се обслужва самостоятелно, придвижва се
самостоятелно, без помощни средства, с нормална походка. Възможно е и и сега
при рязка промяна на времето и преумора да получава единични болки в зоната на
фрактурата, които отзвучават след употреба на аналгетици.
От показанията на свидетеля Е.В.Г. се установява, че пътувала в автобуса, когато настъпил процесния инцидент, на последна седалка, зад ищцата, която
пътувала седнала на предпоследната седалка. Автобусът бил от съчленените. Изведнъж задната част на автобуса отскочила
рязко нагоре. Според свидетелката защото там имало изкуствена неравност, малко
преди спирката. Тогава тялото на ищцата се придвижило нагоре и при
приземяването на седалката тя извикала от болка. Свидетелката също отскочила от
седалката, но без травма. Предпазни колани нямало в автобуса. Неравността на
пътя по късно била намалена на височина.
От показанията на свидетеля Е.О.К. се установява, че карал автобуса, в който настъпило процесното ПТП. Пътници му казали, че има паднал пътник в
автобуса. Спрял и се обадил на контролните органи. Някой звънял на 112 и
изчакали линейката. Движел се с около 15-20км/ч. Там имало легнал полицай.
Винаги с една и съща скорост минавал от там.
От показанията на свидетеля В.В.С.– братовчедка на ищцата се установява, че
след ПТП намерила ищцата в болницата. Била на легло, не можела да става и била
на памперси и с катетър. После станала с помощта на лекар. Около три седмици
останала в болницата. Помагал и медицинския персонал. Неподвижна била. Не
можела да кляка, да се навежда, да седи. След като излязла от болницата имала
нужда от много помощ. Много неща не можела да върши сама, защото не трябвало да
вдига тежко. Не можела да се навежда. Помагали и да си пазари, да почисти, за
домакинските работи. Всичко било преместено на един метър от земята, защото тя
не можела да се навежда. Не можела и да си намери работа, защото на два часа
започвали болки и трябвало да легне. Преди разхождала кучета големи породи, но
сега не можела. Като махнали пироните с втората операция подобрението било
минимално. Болките останали.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във
връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че е налице
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка Гражданска
отговорност при ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ВG/23/117002746994, валидна от 20,10,2017г. до 19,10,2018г., по
отношение процесният автобус марка: „МАН“, модел
„Лион сити“, с рег. № СВ ****АС, управляван от Е.О.К..
Безспорно е и от събраните доказателства се установява и, че на
04.01.2018г. ищцата е предявила извънсъдебна претенция за обезщетение на вреди,
но определеното от застрахователя обезщетение, за което е уведомена на
17.04.2018г., било в занижен размер и до момента - неизплатено.
Съдът намира заключението по приетата КСМАТЕ и повторна СМЕ за обективни,
безпристрастно и компетентно дадени и като съответстващи на останалите
доказателства по делото им дава вяра изцяло. Кредитира изцяло и свидетелските
показания, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви, последователни и във връзка едни с други и с
останалите доказателства по делото. Тези на св. В.В.С.цени
при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. са последователни, дадени в
резултат на непосредствени впечатления и във връзка с показанията на останалите
свидетели и в съответствие с другите доказателства по делото.
Въз основа събраните доказателства приема за установено наличието на
кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, причинено от Е.О.К. - водач
на автобус марка: „МАН“, модел „Лион сити“, с рег. № СВ ****АС, както и
установена вреда - причинени твърдените телесни увреждания на ищеца, респ.
настъпилите в резултат на същите болки и страдания.
Установява се, че с поведението си водачът Е.О.К. е нарушил правилата за
движение установени в ЗДвП, управлявайки автобуса с превишена, над комфортната
и безопасна скорост, което е станало причина при преминаване през изкуствена
неравност на пътя за рязкото движение на задната част на превозното средство,
където се е намирала седалката, на която е седнала ищцата вертикално нагоре и
отскачане на тялото и във височина и впоследствие придвижването му надолу, и в
резултат - настъпилият удар на тялото в седалката, довел до травматичните увреждания:
„Компресионна фрактура на тялото на 2-ри поясен прешлен на гръбначния стълб“.
Възражението за наличие на принос от страна на ищеца е останало недоказано.
Установява се, че при ПТП ищцата е била седнала в задната част на превозното
средство, което прави пътуването максимално безопасно.
Доказани са твърдените болки и страдания. В резултат на ПТП ищцата е
търпяла засилващи се болки. Претърпяла е множество изследвания и спешна,
двукратна оперативна намеса под обща анестезия, продължителен, двукратен период
на рехабилитация, продължителен период на възстановяване, през който не е могла
да се обслужва и задоволява ежедневните си нужди самостоятелно и е била
поставена в зависимост от помощта на трети лица.
Получените травматични увреждания са довели на ищцата болки и страдания в
продължение на 1 година, като най интензивни са били през първите 2 месеца след
злополуката и извършените двукратно костни операции, както и около 2 месеца по
време на проведените рехабилитация. Извън посочените периоди, както и към
момента е търпяла и търпи периодично явяващи се болки в поясната
област при промяна на времето и преумора, когато е принудена да ползва
значително повече седативни и обезболяващи
средства. Двукратно е освидетелствана с
решения на ТЕЛК за намалена работоспособност.
Към момента са налице трайни, ограничаващи движенията последици – около 10%
намален обем на движенията в поясната област. Ищцата
се придвижва и обслужва самостоятелно.
След травмата и по време на възстановителният период без съмнение е
изпитвала негативни чувства на страх, изоставеност,
безнадеждност и тревога за бъдещето. Ограничени са били възможностите и за
контакт с близки и познати. Ограничени са станали и възможностите и да си
намери работа.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 60000,00лв., поради което и предявения иск е изцяло основателен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за жена на 48
години към датата на произшествието. Претърпените травматични увреждания са
тежки и трудни до лечение, довели до двукратна оперативна намеса, респ.
необходимост от рехабилитация и продължителен период на възстановяване – 1
година, в значителна част от който е била в невъзможност да се обслужва
самостоятелно и задоволява ежедневните си нужди, което я е поставило в зависимост от помощта на трети лица.
Изпитвала е болки най интензивни през първите 2 месеца след злополуката и
извършените костни операции, както и около 2 месеца след двукратните
рехабилитации. В резултат на ПТП за ищцата са налице остатъчни, негативни
последици с траен характер – около 10% намален обем на движенията в поясната област, влошаващи в значителна степен качеството
на живот. И към момента търпи болки при преумора и промяна на времето и ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с физическите
болки ищцата безспорно е търпяла и емоционални и психически такива – болка изнервеност, неудовлетвореност, страх за бъдещето,
отчуждение от близки и познати.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателна е и претенцията с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва. Същата следва да се присъди съобразно
направеното искане считано от 17.04.2018г., до окончателното и изплащане.
Въз основа събраните доказателства и заключенията на вещите лица по
приетите КСМАТЕ и СМЕ съдът приема, че по повод лечението си ищцата е сторила
медицински разходи в общ размер 5699.00лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че част от
медицинските разходи, а именно: 250.00лв. за избор на екип; 900.00лв. за избор
на екип; 900.00лв. за ползване на самостоятелна стая в болничното заведение;
400.00лв. за кинезитерапия и рехабилитация, не са
пряка и непосредствена последица от инцидента, защото не са били необходими.
Въз основа заключенията на вещите лица приема, че кинезитерапията
и рехабилитацията са били абсолютно необходими за максимално възможното
възстановяване на ищцата след травмата. Тя е ползвала такива услуги и т.к. не
са били осигурени от болничното заведение е заплатила по свободни цени. Като
необходими преценява и разходите свързани с избор на екип. Този разход не е
задължителен, но се предоставя в болничните заведения като възможност не за
избор на екип по симпатия, а като възможност за по добро лечение предвид
тясната специализация и доказани възможности на работещите в тях специалисти.
Това е възможност от която пострадалите при деликт не
могат да бъдат лишени. За необходими съдът намира и разходите свързани с
ползване на самостоятелна стая в болничното заведение. Това е така, т.к. са
общо известни битовите условия в болничните заведения, респ. че за болничния
престой болните пребивават по двама, четирима и повече в стая, което при
лечение свързано с невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване за
задоволяване на ежедневните нужди, каквото е претърпяла ищцата, създава
допълнителни страдания и затруднения.
Поради изложеното съдът приема, че медицински разходи в общ размер
5699.00лв. сторени от ищцата, са пряка и непосредствена последица от инцидента
и следва да бъдат изцяло възмездени. В полза на ищцата съобразно направеното
искане следва да се присъди сумата 5098.26лв., ведно със законната лихва
считано от 17.04.2018г., до окончателното и изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат в полза на ищцата.
Ищцата е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не и се присъждат.
Адв. Я.Д. в качеството на
процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на
6540.00лв. с включен ДДС, което съобразно уваженият иск следва да му бъде
присъдено изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
2400.00,00лв. и сумата от 350.00лв. разноски заплатени от бюджета на съда.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Б.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Я.Д. – САК, сумата 60000.00 /шестдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди и сумата 5098.00
/пет хиляди деветдесет и осем/лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – медицински разходи, претърпени в резултат на ПТП настъпило
на 13,10,2017г., около 09.30ч, в гр.София, на бул. „Президент Линкълн“, посока от бул. „Околовръстен път“ към ул. „Никола
Мушанов“, причинено виновно от Е.О.К., при управление
на автобус марка: „МАН“, модел „Лион сити“, с рег. № СВ ****АС, който в
нарушение на ЗДвП, приближавайки към
повдигната пешеходна пътека не намалил скоростта си до безопасната и комфортна,
поради което преминавайки през нея най-задните колела на автобуса се повдигнали
до механично най-висока позиция, в резултат на което тялото на пътуващата на
предпоследна седалка, до прозореца Б.Б.К., ЕГН **********,
се отделило от седалката, паднало надолу и се ударило в седалката, вследствие
което получила тежки травматични
увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка
Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ВG/23/117002102677, валидна от
01,08,2017г. до 20,10,2017г., ведно със законната лихва върху главниците
считано от 17.04.2018г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я.Д. – САК, в качеството на процесуален представител
на Б.Б.К., ЕГН **********, сумата 6540.00 /шест хиляди петстотин и четирдесет/лв.
с включен ДДС, представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 2400.00,00 /две хиляди и
четиристотин/лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 350.00 /триста и петдесет/лв. - разноски заплатени от
бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ