Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 15.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 160 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Д.И. ***, депозирана чрез адвокат Г.Н.и
адвокат Г.Г.– двете от Адвокатска колегия – гр.Варна, против Решение №
256/15.07.2022г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 20213630202121
по описа за 2021г. на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № И-6191 от 10.11.2021г. на кмета на Община Шумен, с което на Д.И.И.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, във връзка с чл. 209а, ал.1
от ЗЗ, за нарушение на т. I-7 от Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021г. на министъра
на здравеопазването на Република България, във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
Касационната
жалбоподателка счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно,
като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че актът
и НП са изготвени от некомпетентни длъжностни лица. Сочи, че в НП не е посочено
и мястото на извършване на санкционираната деятелност. Релевират се и доводи за
недоказаност на приписаното на Д.И. нарушение. Поддържа се и твърдението, че
сочената за нарушена заповед на министъра на здравеопазването представлява
нормативен административен акт, който обаче не е породил своето правно
действие, тъй като не е обнародван в "Държавен вестник", поради което
не може да се прилага от правораздавателните органи. В условията на
евентуалност се аргументира и становище за „маловажност“ на нарушението. По
изложените съображения се отправя претенция за отмяна на процесното решение и
на потвърденото с него НП, както и за постановяване на ново решение по
съществото на спора, отменящо незаконосъобразното наказателно постановление. Отправя
се искане за присъждане на разноски. По делото е представена молба от
13.10.2022г., в която касационната жалбоподателка поддържа изложените в жалбата
отменителни основания. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, Д.И.
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Община
Шумен, в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна,
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 03.09.2021г. около
14.00 - 14.30 часа свидетелите Д.И.Х. и Р.К.З.– инспектори в дирекция
„Устройство на територията“ при Община Шумен, и свидетелите Г.П.Г.и Д.С.Д.-
служители при РУ – гр.Шумен, извършили проверка в Гаров салон на Централна ЖП
гара, гр. Шумен. Проверката била за спазване на противоепидемичните мерки,
определени със заповед на министъра на здравеопазването.
По време на проверката,
в закритото обществено място – Гаров салон, свидетелите видели да влиза млада
жена, която била без поставена предпазна маска или друго покриващо устата и
носа, средство. Посетителката нямала никакво предпазно, защитно средство.
Свидетелят Д.Х.ѝ се представил, а един от служителите на РУ – гр.Шумен
изискал документ за самоличност, от който установили, че нарушителката е
касационната жалбоподателка Д.И..
Поради това свидетелят Д.Х.съставил
срещу последната Акт за установяване на административно нарушение № 12552, в
който посочил, че е нарушена разпоредбата на т. I-7 от Заповед № РД-01-743 от
31.08.2021г. на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН бил съставен в присъствие на касационната жалбоподателка и на свидетеля Р.З..
В акта актосъставителят посочил, че на 03.09.2021г., в условията на извънредна
епидемична обстановка, обявена с решение на МС № 325 от 14.05.2020г. и
удължавана с решения на МС, последното от които е от 28.07.2021г., Д.И. се
намира в закритата част на обекта ЖП гара Шумен /посещава закрито обществено
място или работи в обекта като търговски работник в обект/ без поставена
защитна маска на лицето или друго средство, покриващо носа и устата. Актът бил предявен
на нарушителката, която отказала да го подпише. Отказът й да подпише акта бил
удостоверен с подписа на един свидетел – Ю.С.С.. Писмено възражение в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган издал впоследствие и процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд не е констатирал наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Съдебният състав е
счел, че НП е издадено от компетентно лице, съобразно правилото на чл. 209а,
ал. 4 от ЗЗ. Компетентността на актосъставителя съдът е установил от
приложената Заповед № РД-25-2025 от 01.09.2020г. на кмета на Община Шумен.
Въззивният съд е посочил още, че вмененото във вина на Д.И. нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща да се разбере в какво е обвинена и срещу какво да се
защитава. Посочена е била и относимата нарушена материално - правна норма. След
като е съобразил приобщените писмени и гласни доказателства, съдът е формирал и
извод относно безспорната установеност на приписаното на лицето неизпълнение,
което съдът не е възприел за „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради
това предходната инстанция е потвърдила оспорения пред нея правораздавателен
акт.
Касационната инстанция възприема
изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните изводи,
които са достатъчни, за да обосноват постановения правен резултат и волята на
съда, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не
е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Споделят се изводите, че НП и АУАН са
издадени от лица, притежаващи необходимата компетентност - материална и
териториална, както и изводите за законосъобразно провеждане на
административнонаказателното производство. По делото е приложена съответната
заповед на кмета на Община Шумен, от която е видно, че актосъставителят е
разполагал с правомощия да съставя актове от категорията на процесния. НП пък е
издадено от кмета на общината, съобразно изискването на чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Актът и НП съдържат необходимите
законови реквизити, в това число ясно и непротиворечиво описание на нарушението
и на обстоятелствата, при които е осъществено. По еднозначен начин е
индивидуализирано и мястото на осъществяване на нарушението, а именно пл.
„Гаров“ в сградата на железопътната гара в гр. Шумен.
Правилен и кореспондиращ с
доказателствата по делото е изводът, че от обективна и субективна страна
санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в НП административно
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Противно
на застъпеното от касационната жалбоподателка становище, настоящата инстанция
намира, че не съществува неяснота относно характера на заповедта на министъра
на здравеопазването, за неизпълнение на пункт I-7 от която е ангажирана
отговорността на Д.И.. Процесната Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. е издадена
на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 от ЗЗ и чл. 73 от АПК. След издаването
ѝ е настъпила законодателна промяна и цитираната в заповедта алинея 11 от
чл. 63 от ЗЗ, като понастоящем това правило е пренесено в ал. 14 от същия член.
Смисълът му обаче остава непроменен, а именно, че заповедите, издадени на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, каквато е горепосочената, представляват общи
административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК и се
публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването,
съответно на интернет страницата на Регионалната здравна инспекция и подлежат
на предварително изпълнение. Заповедите на министъра на здравеопазването са
издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на
гражданите на територията на страната, като същите са оповестени чрез
средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции, както и на
страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет
на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно
действие. В този смисъл е неоснователно твърдението пред въззивния съд и в
касационната жалба. Неизпълнението ѝ от своя страна е въздигнато в състав
на административно нарушение, като съобразно правилото на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ
нарушаването на заповедите, издавани на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, подлежи
на санкциониране със съответната глоба. Това е административнонаказателният
състав, приложен от наказващия орган спрямо процесната деятелност.
Установените по делото факти и
анализът на събраните доказателства обосновават и несъмнения извод, че Д.И. е осъществила
вмененото ѝ нарушение както от обективна, така и от субективна страна,
поради което правилно е била подведена под административнонаказателна
отговорност по приложения от наказващия орган административно наказателен
състав. Това е така, тъй като се доказва с категоричност, че на визираните в
акта и НП дата и място касационната жалбоподателка се е намирала на закрито
обществено място – гаров салон към Централна ЖП гара – Шумен, без поставена
предпазна маска, покриваща носа и устата. Това ѝ противоправно поведение
се потвърждава и при разпита на свидетелите Д.Х., Р.З., Г.Г. и Д.Д.. Същите са
обективни и безпристрастни, кореспондират с останалия доказателствен материал,
поради което правилно са били ценени от районния съд. Единствено свидетелката Д.Б.,
намираща се в близки приятелски отношения със санкционираното лице, поддържа
тезата, че Д.И. е разполагала с маска, която била свалила до брадичката си, за
да пие вода. Това твърдение остава недоказано и следва да бъде ценено
единствено като проявление на защитното поведение на инициатора на настоящото
производство. С оглед изложеното се налага извода, че Д.И. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на т. I-7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021г. на министъра на
здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и закономерно е била
санкционирана по реда на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Касационният състав намира, че не са
налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Наличието на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е правен извод и се основава на всички
обстоятелства относно извършеното нарушение, като се преценява в зависимост от
конкретиката на всеки отделен случай. В настоящия казус се касае за нарушаване
на противоепидемична мярка при обявено извънредно положение, като данните по
делото сочат, че деянието е извършено в закрито обществено място, в което са се
намирали и други хора, част от които също без поставени маски и това
обстоятелство значително повишава риска от заразяване, поради което не би могло
да се приеме, че нарушението е такова с по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на нарушения от този вид. Обстоятелството, че противоправната
деятелност е извършена за първи път е била отчетена при индивидуализацията на
наложеното наказание, съобразно изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
С оглед изложеното, касационният
състав приема, че правилно районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, намирайки го за законосъобразно. По тези съображения решението е
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 256/15.07.2022г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 20213630202121
по описа за 2021г. на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
Забележка:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 15.11.2022 г.