Р Е
Ш Е Н
И Е № 706
гр.Сливен, 21.06.2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7154
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от
длъжника. Предявените искове са с правно основание: чл. 124, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищцовото дружество
„ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕООД прави искане да
бъде признато за установено, че ответникът, дължи на ищцовото дружество сумите,
за които по ЧГД 4839 по описа на СлРС за 2018 година е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Твърди се, че ЕТ „СС СИ - ГАЛЯ ТАНЕВА” , е бил клиент на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ’'
ЕООД. На 29.09.2016 година с ответника
бил сключен Договор за комбинирани услуги № ПКСП-**********/29.09.2016 година за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги, който бил подписан от упълномощени представители и на
двете договарящи се страни. На 28.10.2016 година по имейл
било получено писмо от управителя на ЕТ „СС СИ - ГАЛЯ ТАНЕВА”, в което
последния уведомявал, че оттеглял всички документи, предоставени на дружеството
във връзка със смяна на доставчик на електрическа енергия. В отговор на
полученото писмо от ответника, на 25.11.2016 година от ищцовото дружество било изпратено писмо до управителя на ответното
дружество, с което ответникът бил уведомен, че във връзка с полученото искане
за прекратяване на договора, съгласно чл.20, ал. 1, т.1 от Договора, ответното
дружество дължал неустойка в размер на 525.00 лева, която следвало да бъде
преведена по посочената банкова сметка *** - ищец. На 12.05.2017 година на ответника
била изпратена покана за доброволно плащане на задължение в размер на 525.00 лева, представляващо неустойка по Договор № ПКСП- **********/29.09.2016 година.
Изтъква, че е налице валидно сключен между страните договор за комбинирани
услуги, нестрадащ от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост по
смисъла на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и поради това пораждало
задължения за неговото изпълнение и за двете страни.
Съгласно чл. 14
от ЗЗД всеки договор се смятал за сключен в момента, в който приемането
стигнело до предложителя. Когато се касае за договор, за който законът изисква
определена форма за действителност, договорът пораждал своите действия в
момента, когато се спази тази форма, т.е. когато се състави и подпише от
страните в съответната форма.
С
подписването на дата 29.09.2016 година на Договор за комбинирани услуги № ПКСП -
**********/29.09.2016 година за покупко - продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, представляващият
ответното дружество бил потвърдил своето съгласие да встъпи в договорни
отношения с ЕПРЕУ („ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ" ЕООД). Подписът на
съдоговорителя (в случая купувачът) бил съставна част от документа, доказващ
сключването на договора и има удостоверително значение за изразеното
волеизявление. От
съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество общо сумата в размер на 616.15 лева, представляващи
начислена неустойка по договор за комбинирани услуги № ПКСП -
**********/29.09.2016 година за покупко - продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, от която
сумата 525.00 лв., представляваща главница по неплатената фактура за
начислената неустойка, сумата 91.15 лева представляваща мораторната
лихва върху фактурата от датата падежа й до 22.08.2018 година, както
и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпъление до окончателното изплащане на задължението. Претендира се за
присъждане на направените по делото разноски.
В
законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, в който се
излагат подробно аргументирани съображения, касаещи, допустимостта и
основателността на исковата молба.
В отговора ответникът възразява
изцяло срещу исковата претенция и обстоятелствата, на които се основава.
Твърди, че ответницата не дължи на ищцовото дружество претендираните суми. Претенцията
на ищеца се основавала на твърдението, че ответницата прекратила, сключения
между страните договор едностранно, без основателна причина, поради което на
основание чл. 20, ал. 1 от договора дължала претендираната неустойка, съответно
и акцесорни искове за лихви. Не се оспорва обстоятелството, че на 29.09.2016
година между страните бил сключен договор за комбинирани услуги за
покупко-продажба на електрическа енергия, но ответникът се позовава на чл. 20,
ал. 1, т. 3 от Договора, съгласно който, всяка страна дължала на другата
съответна неустойка в случай на едностранно прекратяване на Договора, без
основателна причина. Наред с това разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 3 от
Договора изрично посочвала, точно при какви хипотези можел да бъде прекратен, а
именно: Договора може да бъде прекратен едностранно с писмено предизвестие, отправено до другата страна,
при наличието на основателна причина, по смисъла на ал. 3 от същия член, която разпоредба казвала:
страните се договарят за основателна причина за прекратяване на Договора да се
счита всяко от следните обстоятелства: т. 6 - обстоятелство по смисъла на чл.
28 , ал. 1 от Договора. Чл. 28, ал. 1 от Договора посочва при кои точно
обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването
на договора могат да повлияят отрицателно върху крайния резултат, … и
запазването на неговото действие би довело до сериозни загуби за една от
страните, то увредената страна имала
право да инициира действия по прекратяването му, съгласно чл. 29, ал. 3, т. 3
от същия. Излага се, че едно от тези обстоятелства за ответницата била появата
на търговец на ел. енергия, който й е предложил оферта за доставка на ел. енергия при по-изгодни за нея
условия. На 24.10.2016 година "Ритъм - 4 - ТБ"
ООД отправила към ответницата оферта, от
която било видно, че предлаганата цена за МВтч е в размер на 68 лева. Това
обстоятелство накарало ответницата да отправи към ищцовото дружество
предизвестие за прекратяване на договора. В последствие между ответницата
и това дружество бил сключен и съответния договор. Сочи се, че ответната страна напълно в унисон
с разпоредбите на процесния Договор прекратила действието му на основание чл.
29, ал. 1, т. 3 вр. чл. 3, т. 6, вр. чл. 28, ал. 1 от същия.
От съда се иска да постанови
решение, с което да отхвърли иска на ищцовото дружество като неоснователен и недоказан.
В
съдебно заседание редовно призованото ищцово дружество не се представлява от
представител или пълномощник. В писмено становище е заявено, че се поддържа
исковата молба. В исковата молба е направено искане за назначаване на експертиза,
което е уважено от съда, но страната не е внесла определения депозит и
заключение не е изготвено. Становище по същество не е изразено.
Ответната
страна в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който заявява, че поддържа
съображенията, изложени в отговора на исковата молба и моли при уважаването им
да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а доказателствата установяват, че на
29.09.2016 година между страните е сключен Договор за комбинирани услуги №
ПКСП-**********/29.09.2016 година за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги.
На
24.10.2016 година "Ритъм - 4 - ТБ" ООД отправила към
ответницата оферта за доставка на
енергия при цена за МВтч по благоприятна за ответницата.
Възприемайки офертата
представителя на ответника отправи към ищцовото дружество предизвестие за
прекратяване на договора на основание чл. 29, ал. 1, т. 3, във вр. ал.3, т.6,
вр. чл. 28, ал.1 от Договор за комбинирани услуги № ПКСП-**********/29.09.2016
година.
На 25.11.2016
година от ищцовото дружество било изпратено писмо до управителя на ответното
дружество, с което последното се уведомявало, че във връзка с полученото искане
за прекратяване на договора, съгласно чл. 20, ал. 1, т.1 от Договора, ответното
дружество дължал неустойка в размер на 525.00 лева, която следвало да бъде
преведена по посочената банкова сметка *** - ищец.
На 12.05.2017
година на ответника била изпратена
покана за доброволно плащане на задължение в размер на 525.00 лева,
представляващо неустойка по Договор № ПКСП- **********/29.09.2016 година.
Съгласно чл. 20,
ал. 1, т.1 от Договора се дължи неустойка при едностранно прекратяване на
договора, без основателна причина.
Не се установява
наличие на условия за приложение на чл.
20, ал. 1, т.1 от Договора, респ. основанието за начисляване на неустойка по
договора.
Въз основа
на подадено заявление от заявителя - ищец е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 2680 от 18.09.2018 година по частно гражданско дело № 4839
по описа на СлРС за 2018 година, с която е разпоредено длъжникът ЕТ " СС СИ - Галя Танева",
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к.
"Сини камъни" бл. 6, вх. Б, ап. 4, представлявано от Галя Йорданова
Танева ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ”ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район "Владислав Варненчик" № 258, представлявано от Боян
Михайлов Кършаков, Яна Маринова Димитрова и Пламен Стоянов Стефанов, сумата от 525 лева /петстотин двадесет и пет лева
/, представляваща главница за начислена неустойка по договор №
**********/29.09.2016 г., чл. 20, ал. 1, мораторна лихва в размер на 91.15 лева
/деветдесет и един лев и петнадесет стотинки/, начислена от 05.12.2016 година
до 22.08.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 14.09.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в общ размер на 75.00 лева
/двадесет и пет лева/, от които 25 лева държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В
законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение
ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея.
В
срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Не
се установява съществуването на вземанията, за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2680 от 18.09.2018
година по частно гражданско дело № 4839 по описа на СлРС за 2018 година.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест и прилагане на разпоредбата на чл. 161
от ГПК.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с
чл. 422, ал. 1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Безспорно
по делото се прие за установено, че не се установява действително съществуване
на вземанията предмет на издадената заповед за изпълнение. Договорите установяват
само сделката между страните по него, но не установяват, конкретни вземания
срещу ответницата. Представените с исковата молба счетоводни документи
/доколкото могат да бъдат разчетени/, представляват частни свидетелстващи документи
и не се ползват с материална доказателствена сила. За да се ползва с материална
доказателствена сила частният свидетелстващ документ, следва издателят му да
удостоверява неизгодни за себе си факти. Само тогава той има силата на
извънсъдебно признание и важи срещу своя издател, какъвто не е настоящият
случай. Доколкото не са подписани от ответната страна, те не установяват по
непререкаем начин вземанията на ищеца срещу него.
Въпреки
допуснатата от съда по искане на ищцовото дружество експертиза, от негова
страна не е внесен в предоставения съгласно чл. 160, ал. 1 от ГПК срок депозит за възнаграждение за вещо
лице, поради което заключение не е изготвено и съдът на основание чл. 161 от ГПК приема за доказани твърденията на ответната страна за недължимост на непризнатата
от нея и непогасена чрез плащане сума в размер на 595.24 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК
страната, която е била редовно призована не се призовава за следващото съдебно
заседание при отлагане на делото за
конкретно посочена дата, а съгласно чл. 160, ал. 1 от ГПК срокът за внасянето
на определения от съда размер на разноските за вещо лице започва да тече за неявилата
се, но редовно призована страна, от датата на съдебното заседание. Поради това
единствено процесуалното бездействие на ищцовата страна е станало причина за
несъбирането, с оглед чл. 160, ал. 2 от ГПК, на допуснатото доказателство, и
съдът следва да приложи правилото на чл. 161 от ГПК относно последиците от
това.
Предвид обстоятелството, че по делото не е
установено съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника исковите
претенции по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло.
По правилата на процеса на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, район "Владислав
Варненчик" № 258, представлявано от Б. М. К., Я. М. Д. и П. С. С. искови
претенции за признаване за установено, че ответникът ЕТ " СС СИ - Галя
Танева", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ж.к. "Сини камъни" бл. 6, вх. Б, ап. 4, представлявано от Г. Й. Т. му
ДЪЛЖИ сумата от 525 лева /петстотин двадесет и пет лева /, представляваща главница
за начислена неустойка по договор № **********/29.09.2016 г., чл. 20, ал. 1,
мораторна лихва в размер на 91.15 лева /деветдесет и един лев и петнадесет
стотинки/, начислена от 05.12.2016 година до 22.08.2018 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
14.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в общ размер на 75.00 лева /двадесет и пет лева/, от които 25 лева
държавна такса и 50 лв. за юриск. възнаграждение, за които по частно гражданско
дело № 4839 по описа на СлРС за 2018 година е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 2680 от 18.09.2018 година
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ”ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район "Владислав Варненчик" № 258,
представлявано от Б. М. К., Я. М. Д. и П. С. С. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ " СС СИ - Галя Танева", с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. "Сини камъни"
бл. 6, вх. Б, ап. 4, представлявано от Г. Й. Т. сумата 300 лева /триста лева /, представляваща направени за защита по
делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: