№ 29126
гр. София, 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110112680 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на
правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2025г. от
14:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по искова молба, с която С. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, .., е предявил срещу „.., със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
пл. „.., в условията на обективно евентуално съединяване следните искове:
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗПК /противоречие със закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 19, ал. 4
ЗПК /заобикаляне на закона/ за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит № 833352 от 20.05.2022г.
1
- в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от договора за потребителски кредит
№ 833352 от 20.05.2022г. поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 20.05.2022 г.
е сключил със „.. договор за потребителски кредит № 833352, по силата на който му бил
отпусната заемна сума в размер на 500 лв. при посочен ГЛП 42.58 %, ГПР – 36.00 %.
Съобразно чл. 17 от процесната сделка страните уговорили изпълнението на задължението
да се обезпечи чрез банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на изискванията в
Общите условия, като при непредставянето на обезпечение се дължала неустойка в размер
на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Допълва, че размерът на неустойката възлизал на
158,24 лв. и тази стойност била включена в погасителния план. Поддържа, че договорът за
кредит е нищожен поради противоречие със закона, тъй като в договора за кредит не били
посочени условията за прилагане на лихвения процент. Като самостоятелно основание за
нищожност счита и липсата на посочена методика, по която се изчислява ГПР, както и какви
компоненти участват във формирането му. Навежда доводи, че неустойката представлява
разход по кредита, който следва да бъде посочен в ГПР, като с невключването му се
заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Допълва, че посоченият в договора ГПР не
кореспондира с действително приложения по кредитното правоотношение. Поради
изложените съображения счита, че договорът за кредит следва да бъде прогласен за
нищожен в цялост, като излага, че отделните части не могат да бъдат заместени от
повелителни правила на закона или сделката да се счита сключена без тях. В условията на
евентуалност поддържа, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и има
неравноправен характер. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че задължението по
договора за кредит било изпълнено. Релевира възражение, че клаузата за неустойка не е в
нарушение и не заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като при формирането на ГПР били спазени
изискванията на ЗПК. Поддържа, че неустойката не представлява разход по кредита и не
следва да бъде включван при формирането на ГПР. Възразява, че процесната клауза
кореспондира с добрите нрави с аргументи, че кредитополучателят е разполагал с правна
възможност да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването , в това число
и да се откаже от договора в 14-дневен срок. Оспорва уговорката за неустойка да е
неравноправна, тъй като клаузата била ясно и точно описана, била дължима единствено за
дните, в които не е предоставено обезпечение. Твърди, че между него и ищеца били
сключени общо четири договора за един кредитен продукт, съдържащи подобна клауза,
поради което кредитополучателят многократно се запознал с тази уговорка и с
икономическите последици от сключването на договора. Моли за отхвърляне на исковите
претенции. Претендира разноски.
2
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи в условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: 1/ че на 20.05.2022 г. между него и „.. е бил сключен
договор за потребителски кредит № 833352; 2/ обстоятелствата, от които произтича, че
договорът е недействителен на заявените правни основания – че неправилно е посочен
размерът на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, че е налице
заобикаляне на закона, че клаузата на чл. 27 противоречи на добрите нрави.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже възраженията си – че е
предоставил преддоговорна информация на ищеца, че уговорката за неустойка е в
съответствие с добрите нрави.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че на 20.05.2022г. между С. Д. Д. и „.. е сключен договор за
потребителски кредит № 833352 от разстояние, по силата на който му бил отпусната заемна
сума в размер на 500 лв. при посочен ГЛП 42.58 %, ГПР – 36.00 %.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той не се яви в
първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите
за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството,
като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До
спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4