№ 3773
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100503808 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №12530 от 10.11.2022 г., постановено по гр. дело
№23537/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 46 състав е прието за
установено по искове, предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че
ответникът „В.“ ЕООД дължи на ищеца Национална библиотека „Св. Св.
Кирил и Методий“ сумата от 2 853, 76 лв./с вкл. ДДС/, от които сумата от
73,60 лв., представляваща непогасен остатък по вноска за наем за м. февруари
2021 г., сумата от 691,20 лв., представляваща вноска за наем за м. март 2021
г., сумата от 499,20 лв., представляваща вноска за наем за м. юни 2021 г.,
сумата от 691,20 лв., представляваща вноска за наем за м. юли 2021 г., сумата
от 691,20 лв., представляваща вноска за наем за м. август 2021 г., и сумата от
207,36 лв., представляваща вноска за наем за периода от 01.09.2021 г. до
09.09.2021 г., ведно със законната лихва от 11.10.2021 г. до изплащане на
вземането, и сумата в размер на общо 2821,71 лв., от които сумата от 148,43
лв., представляваща неустоика за забава върху главницата за м. февруари за
периода от 10.02.2021 г. до 10.10.2021 г.; сумата от 1232,64 лв.,
представляваща неустойка за забава върху главницата за м. март за периода
от 10.03.2021 г. до 10.10.2021 г.; сумата от 507,52 лв., представляваща
неустойка за забава върху главницата за м. юни 2021 г. за периода от
10.06.2021 г. до 10.10.2021 г.; сумата от 529,92 лв., представляваща неустойка
за забава върху главницата за м. юли 2021 г. за периода от 10.07.2021 г. до
10.10.2021 г.; сумата от 351,36 лв., представляваща неустойка за забава върху
1
главницата за м. август 2021 г за периода от 10.08.2021 г. до 10.10.2021 г.;
сумата от 51,84 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата за
м. септември 2021 г., считано от 10.06.2021 г. до 10.10.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
15.10.2021 г. по ч. гр. дело №58161/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, 46 състав, като е отхвърлен искът за главница за горницата над уважения
размер от 2853,76 лв. до пълния предявен размер от 3266,13 лв. и иска за
неустойка за забава за горницата над уважения размер от 2821,71 лв. до
пълния предявен размер от 6852,20 лв.
В законоустановения срок срещу решението в отхвърлителната част е
постъпила въззивна жалба от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и
Методий“. В жалбата се излага довод, че първоинстанционният съд
неправилно е приел за недоказано по основание и размер задължението за
електрическа енергия на наемателя. Заявява се, че по делото са представени
фактури, върху които има подпис от представляващия наемателя, както и че
фактурите са официален финансово-оправдателен документ, а приложените
към тях констативни протоколи са надлежно извеждани от деловодната
система на ищеца. Доколкото неправилно съдът е отхвърлил главния иск,
поддържа се, че неоснователно са отхвърлени и исковете за неустойка и за
лихва за забава. По изложените съображения се иска отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени в пълния предявен размер.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „В.“ ЕООД, с който
оспорва същата като неоснователна. Поддържа се, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че представените по делото фактури са
едностранно подписани от наемодателя и не доказват реално предоставена
услуга. Поради недължимост на главното задължение, се заявява, че не се
дължат и акцесорните претенции за неустойка и за лихви за забава. Предвид
изложеното се иска потвърждаване на решението в обжалваната част като
правилно и законосъобразно и отхвърляне на подадената въззивна жалба като
неоснователна.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
2
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Решението в уважителната част не е обжалвано и е влязло в сила, поради
което не е предмет на настоящата въззивна проверка.
Районният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по чл. 79, ал.1, вр. чл. 232,ал.1, вр. ал.2,
вр. ал. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „В.“ ЕООД
дължи на ищеца Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ сумата
от 10 118,33 лв., от които 3 266,13 лв. за наем за периода от м. февруари до
септември 2021 г. и консумативни разноски – електроенергия за периода от
м. февруари – м. август 2021 г., както и претенция за договорна неустойка за
забава в размер на 6 852,20 лв. на основание чл. 27 от договора за наем от
01.12.2020 г.
Между страните не е спорно, а това обстоятелство се установява и от
приложените по делото писмени доказателства, в това число – договор за
наем №ПД-09-01/01.12.2020 г. за ползване на недвижим имот – публична
собственост, че в качеството си на наемодателят Национална библиотека
„Св. Св. Кирил и Методий“ се е задължила да предостави за временно
възмездно ползване имота срещу задължението на „В.“ ЕООД да плати
наемно възнаграждение.
Съгласно чл. 5, вр. чл. 232, ал. 1 ЗЗД от договора наемателят заплаща
месечния наем по банков път до 10-число на месеца, срещу издадена фактура
от наемодателя
Съгласно чл. 7 от договора, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят се е
задължил да заплати и консумативни разходи срещу надлежно издаден
платежен документ.
В чл. 27 от договора, вр. чл. 92 ЗЗД е предвидено, че при забава повече
от пет дни за всеки ден закъснение от уговорения срок по чл. 5 от договора,
наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 1% от наемната
цена.
В чл. 28 от договора, вр. чл. 92 от ЗЗД е предвидено, че при забава
повече от пет дни за всеки ден закъснение от уговорения срок по чл. 7 от
договора, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10% от
дължимата сума.
Между страните е разменена писмена кореспонденция, в това число
нотариални покани и отговори, които следва да се квалифицират като
извънсъдебно признание за неизгодни факти за страните.
Договорът за наем е неформален, консенсуален договор. При
сключване на договор за наем основното задължение на наемодателя е да
предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да
обезпечи спокойно ползване на наемателя. Наемателят от своя страна има
3
задължение да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на
вещта /чл. 232, ал. 2 от ЗЗД/, да пази наетата вещ и да я върне след
прекратяване на наемния договор.
В настоящия случай видно от кориците на делото между страните няма
спор по тези обстоятелства, а и ищецът в съответствие с разпределената му
доказателствена тежест по чл. 146 ГПК, е изпълнил дадените му указания.
Наемателят, от друга страна, с подадения отговор на искова молба не е
оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните, като
само бланкетно е оспорил претенцията по основание и размер. Изложени са
конкретни възражения по отношение на претенциите на ищеца за наем и
консумативни разходи за периода декември 2020 г. до март 2021 г., като не е
изложено становище по останалата част от исковия периода, а именно до м.
септември 2021 г., включително. Ответникът твърди плащане, извършено
през м. май 2021 г., но не оспорва обстоятелството, че е консумирал
електрическа енергия за наетите имоти през процесния период.
Действително процесните фактури и т. нар. констативни протоколи,
които са представени по делото, са частни свидетелстващи документи, които
не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Основание, за
да възникне вземането по тях за наем и консумативни разходи обаче е самият
договор за наем, който безспорно е бил сключен между страните и по който
ответникът е изпълнявал задълженията си до процесния период. Дължимостта
на посочените суми не се засяга от действията на страните по
осчетоводяването и издаването на фактури, кредитни известия или дебитни
известия, тъй като задължението за заплащане на наема по чл. 232, ал. 1 ЗЗД и
разходите по чл. 232, ал. 2 ЗЗД произтича от договора, а не от счетоводните
документи, в които се отразява задължението. Дори да се приеме, че се касае
за първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 от ЗСч, то за същите
не съществува изискване да бъдат подписани от страните. Единствено за
първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на
предприятието, е предвиден реквизит подпис на съставителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията за наем са
уредени като периодични плащания. ТакИ. са и задълженията по чл. 232, ал.2
ЗЗД. Следователно, при съществуваща облигационна връзка между страните,
наемателят дължи заплащането на уговорената наемна цена и разходите за
ползване на имота.
Ответникът не оспорва да е ползвал имота през процесния период и да е
консумирал претендираната електрическа енергия и в изпълнение на
разпределената му доказателствената тежест не установи да е заплатил
претендираните суми, поради което исковата претенция на ищеца се явява
основателна в цялост.
По изложените съображения и поради разминаване на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която е отхвърлен искът за главница за горницата над
уважения размер от 2853,76 лв. до пълния предявен размер от 3266,13 лв.,
като по отношение на ответника следва да се признае за установено
4
дължимостта на разликата.
Относно иска за неустойка по чл. 27, вр. чл. 28 от договора, вр. чл. 92
от ЗЗД, настоящата въззивна инстанция намира следното:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-
големи вреди. В настоящия случай с договора за наем между страните е
уговорена неустойка за забава за плащане на наемното възнаграждение по чл.
5 и консумативни разходи по чл. 7. С оглед изложеното по-горе в настоящия
случай е установено наличие на непогасен главен дълг за заплащане на
задълженията по чл. 5 и чл. 7 от договора, както и изпадане в забава от страна
на длъжника. По изложените съображения и предвид основателността на
главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за неустойка в пълен
размер.
Предвид така изложеното и поради разминаване на крайните изводи на
двете съдебни инстанции в тази част обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, в която е отхвърлен искът за неустойка за забава за
горницата над уважения размер от 2821,71 лв. до пълния предявен размер от
6852,20 лв. и вместо това следва да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответника дължимостта на
разликата.
Съгласно чл. 247 ГПК, съдът по своя инициатИ. или по молба на
страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки.
Искът чл. 422, вр. ал. 415 ГПК е иск за установяване дължимостта на
вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410,
респ. чл. 417 ГПК.
В диспозитИ. на първоинстанционното решение, предмет на настоящата
въззивна проверка, липсва цитиране на заповедта, издадена за процесните
суми, а именно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 15.10.2021 г. по ч. гр. дело №58161/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, 46 състав.
Така констатираният пропуск може а се квалифицира и като техническа
грешка, която съгласно константната практика на ВКС, също следва да се
отстрани в производството по чл. 247 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода от спора, първоинстанционното решение следва да се
ревизира и в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, в
която в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 374 лв., а в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на още 470,52 лв.
разноски за първоинстанционното и заповедното производство.
За въззивното производство в полза на въззивника следва да се присъди
5
сумата от 850 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 81,25 лв.
държавна такса за въззивното обжалване или въззИ.емият следва да заплати
разноски на въззивника в общ размер на 931,25 лв. за въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №12530 от 10.11.2022 г., постановено по гр. дело
№23537/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 46 състав в частта, в
която е отхвърлен искът за главница за горницата над уважения размер от 2
853,76 лв. до пълния предявен размер от 3266,13 лв. и иска за неустоика за
забава за горницата над уважения размер от 2821,71 лв. до пълния предявен
размер от 6 852,20 лв., както и в частта, в която в полза на ответника са
присъдени разноски в размер на 374 лв.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, че ответникът „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ **** на основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 232, ал.1,
вр. ал. 2 ЗЗД дължи на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“,
ЕИК ****, с адрес: гр. София, бул. **** сумата от още 412,37 лв. по договор
за наем №ПД-09-01/01.12.2020 г. и на основание чл. 92 ЗЗД сумата от още
4030,49 лв., представляваща неустойка за забава, ведно със законната лихва
от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.10.2021 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.10.2021 г. по ч. гр. дело
№58161/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 46 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ **** да заплати на
Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, ЕИК ****, с адрес: гр.
София, бул. **** сумата от още 470,52 лв. разноски за първоинстанционното
и заповедното производство и 931,25 лв. за въззивното производство, от
които 850 лв. за адвокатско възнаграждение и 81,25 лв. държавна такса за
въззивното обжалване.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 46 състав за преценка
наличие на основанията по чл. 247 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в частта по иска за неустойка по чл. 92 ЗЗД в едномесечен
срок, считано от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Решението в останалата част не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7