Р Е Ш Е Н И Е    №      

 

гр. Сливен, 11.11. 2020  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и  шестнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Василка Къчева, като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1445/2020   г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

                 Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че с Постановление от 16.02.2018 г. по ДП № 29/21.12.2017 г. по описа на PC „Военна полиция“ - Сливен, прок. пр. вх. № 1089/2017 г., ДП № 81-РП/2017 г. по описа на ВОП – Сливен, ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че „На 21.02.2017 г. в гр. Сливен, управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел", модел „Корса" с per. № СН 0609 СН в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 15-0769-001102/08.08.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция’' - Бургас, влязла в сила на 17.11.2017 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода" до три години и глоба от двеста до хиляда лева. С посоченото постановление на ищеца е наложена и мярка за неотклонение „Подписка”.

На 02.04.2018 г. с Постановление за привличане на обвиняем ищецът отново е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

След приключване на разследването по досъдебното производство, с Постановление по чл. 375 от 25.04.2018 г. на ВОП - Сливен, материалите са внесени във Военен съд - Сливен и е образувано АНД № 87 по описа на съда за 2018 г. В хода на наказателното дело представителят на ВОП - Сливен е поддържал обвинението, а о т началото до края на наказателното производство ищецът С.С. е твърдял, че е невинен и не е извършил деянието, за което е обвинен.

С Решение № 12 от 23.05.2018 г., влязло в сила на 08.06.2018 г. Военен съд - Сливен е признал ищеца за невиновен и го е оправдал за обвинението му по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Твърди се, че след привличането му като обвиняем ищецът е станал затворен, избягвал контакти, изградил бариера между себе си и околния свят. Във връзка с воденото срещу него наказателно производство колегите му се дистанцирали от него, а командирите му станали подозрителни. Също така в този период се изострили и отношенията в семейството му, ищецът станал нервен, раздразнителен и избухлив. По тази причина се затворил се в себе си и се уединявал, за да не причинява стрес и на семейството си.

Освен за колегите и семейството му факта, че ищецът е обвиняем, станал известен и на съседите му по местоживеене. При осъществяване на контрола на наложената му мярка за неотклонение, служителите на PC „Военна полиция” - Сливен разпитвали съседите му дали ищеца не е променял местоживеенето си. Горното обстоятелство коренно променило отношението на съседите на ищеца към него, като същите започнали да го отбягват и да не желаят да разговарят с него.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решене, по силата на което да осъди ответника по делото - ПРОКУРАТУРАТА на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.С. сумата в размер на 3 500,00 лева,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, по което обвинение е оправдан с влязло в сила решение, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения  едномесечен срок  е постъпил отговор от Пламен Славов – прокурор в Районна прокуратура Нова Загора, в качеството си на представляващ Прокуратурата на Р България, в който оспорва исковата претенция изцяло и по основание и размер. Счита, че исковете са недоказани, тъй като не са ангажирани доказателства за твърдените обстоятелства.

Сочи се, че представените от ищеца с исковата молба копия от документи и основно влязлата в сила оправдателна присъда, обективират основанието за претенцията за неимуществени вреди, като в тежест на ищеца е да докаже както основателността на претенцията си по чл.2, ал.1 т.З от ЗОДОВ, така и наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с признатите за незаконното обвинение и техният размер. Счита се обаче, че с исковата молба не са ангажирани каквито и да било доказателства в тези посоки, като нито едно от твърденията за наличието на претърпени неимуществени вреди свързани със социалното и психологическо състояние на ищеца, не е доказано.

Наред с това се счита, че претендираните неимуществени вреди са в изключително завишен размер. Претенцията за заплащане на посоченото в исковата молба обезщетение от 3 500 лева за неимуществени щети е не само изключително завишена, явява се несъобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и не на последно място не съответства на вече изградената практика на съда и на икономическия стандарт в Република България.

Сочи се, че следва да се отчете факта, че наказателното производство е продължило в изключително разумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС, като началото му е от датата на привличане на С. като обвиняем, т.е. 16.02.2018 г. Решението на Военен съд гр.Сливен, с което ищецът е оправдан е влязло в законна сила на 08.06.2018 г, т.е. наказателното производство, водено срещу него е приключило за по-малко от 4 месеца. Освен това не са ангажирани никакви доказателства за множество процесуални действия, извършени с участието на ищеца. Напротив, същият е бил привлечен в качеството на обвиняем два пъти, след което в съдебна фаза производството е приключило в едно заседание, в което дори не са били извършвани никакви процесуални действия - като разпити на свидетели, тъй като самият ищец не е оспорвал фактическата обстановка изложена в Постановлението по чл.375 от НПК на ВОП - Сливен. Сочи се, че от момента на привличането на ищеца като обвиняем - 16.02.2018 г., до преминаване на производството в съдебна фаза - 25.04.2018 г., е минал изключително кратък период от време - малко повече от 2 месеца.

Посочва се, че взетата в наказателното производство спрямо С. най-лека по смисъла на НК мярка за неотклонение „Подписка“, не е ограничила по съществен начин съвкупността му от лични права. Спрямо ищеца не са прилагани и други форми на процесуална принуда по искане на прокуратурата. Не са налице и никакви данни в резултат на повдигнатото му обвинение да са му налагани някакви ограничения при осъществяване на военната служба във военното формирование, в което е работил, нито за реализиране на някаква дисциплинарна отговорност във връзка с предявеното му обвинение. Предприетите от страна на Прокуратурата действия и мерки по отношение на ищеца в хода на визираното наказателно производство са законово регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс и в този смисъл не се явяват незаконосъобразни. Към онзи момент са били налице съответните предпоставки и доказателства за повдигане на надлежно обвинение спрямо ищеца С. и за внасяне на съответния прокурорски акт в съда.

Сочи се, че са недоказани твърденията на ищеца за влошено психическо състояние по причина на обвинението, както и за влошени семейни, междусъседски отношения и влошени отношения на работното място, тъй като нито едно от тези твърдения не е подкрепено с доказателства. Не става ясно какви са тези вреди, чието обезщетяване се иска и дали те се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнатото на С. обвинение. Не са посочени, установени или доказани конкретни вреди, дължащи се конкретно и само на водения срещу ищеца С. наказателен процес. Сочи се, че липсват доказателства за претърпени трайни вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство, липсват доказателства за конкретни вреди, настъпили именно и изцяло в резултат на действията на Прокуратурата.

Счита се, че претендираните от ищеца неимуществени вреди са в изключително завишен размер и се явяват несъобразени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и не съответстват на вече изградената практика на съда и на икономическия стандарт в Република България. Повдигнатото срещу С. обвинение не е тежко по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, което обстоятелство не кореспондира със завишения размер на претендираното от него обезщетение.

Предвид изложеното се счита, че претенциите на С.А.С. срещу Прокуратурата на Република България за претърпени неимуществени вреди, както и акцесорният иск за заплащане на лихви следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

    В с.з. ищецът се представлява от упълномощен представител, който моли съда да уважи изцяло предявения иск.

            Ответникът – Прокуратурата на Република България, редовно призована  се представлява от  Христина Блецова  - прокурор в РП – Сливен,  която оспорва изцяло исковата претенция, тъй като счита, че не се установи по безспорен начин ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:      

С Постановление от 16.02.2018 г. по ДП № 29/21.12.2017 г. по описа на PC „Военна полиция“ - Сливен, прок. пр. вх. № 1089/2017 г., ДП № 81-РП/2017 г. по описа на ВОП – Сливен, ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че „На 21.02.2017 г. в гр. Сливен, управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел", модел „Корса" с per. № СН 0609 СН в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 15-0769-001102/08.08.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция’' - Бургас, влязла в сила на 17.11.2017 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода" до три години и глоба от двеста до хиляда лева. С посоченото постановление на ищеца е наложена и мярка за неотклонение „Подписка”.

На 02.04.2018 г. с Постановление за привличане на обвиняем ищецът отново е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

След приключване на разследването по досъдебното производство, с Постановление по чл. 375 от 25.04.2018 г. на ВОП - Сливен, материалите са внесени във Военен съд - Сливен и е образувано АНД № 87 по описа на съда за 2018 г.

С Решение № 12 от 23.05.2018 г., влязло в сила на 08.06.2018 г. Военен съд - Сливен е признал ищеца за невиновен и го е оправдал за обвинението му по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

По делото е приложена кадрова справка на ищеца,

Приета е като доказателство Аднимистративно-наказателна преписка на сектор „ПП” при ОДМВР – Сливен, ведно с АУАН Серия Д, № 140965/21.12.2017 г. и  НП № 17-0804-003674/14.06.2018 г.  с което на ищеца е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че на 21.07.2017 г. е управлявал лек автомобил Опел Корса с рег. № СН0609СН   след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП. За периода от 06.09.2007 г. до  25.07.2018 г. има издадени 13 акта, 13 наказателни постановления, 3 фиша и една присъда.

По делото са събрани гласни доказателства.

Видно от показанията на свид. Недко Владов, същият познава ищеца от 2007 г. Февруари месец 2018 г. заявява, че го били хванали да кара колата без книжка. Тогава работили заедно в танковата бригада в гр. Сливен. Бил получил призовка, че ще бъде съден за това. Всички, които работели заедно научили за това и започнали да му се подиграват. Започнали да му викат „престъпника”, началниците започнали да го изолират, да го изпращат сам на работа. Той приемал нещата доста навътре и на сериозно, затворил се в себе си. Сутрин като идвал на работа колегите му викали „престъпника пристига”, казвали му „сега ще видиш като те уволнят, като те вкарат в затвора”. През този период нещата не вървели и в семейството му. Четири пет месеца е продължило това. Бил се променил, бил коренно различен човек, бил се затворил в себе си. Оплаквал се, че не може да спи, че постоянно мисли за това, че в къщи имал проблеми, жена му била безработна, притеснявал се за работата си.

Видно от показанията на свид. Радостина Стефанова, същата живее на съпружески начала с ищеца. Заявява, че през 2018 г. постоянно го търсили от военна полиция, идвали на проверки за това, че са го хванали без книжка. Той нямал книжка. Не бил много добре, притеснявал се, странял от тях, започнали да се карат, не можел да спи. Притеснявал се да не го уволнят, защото и тя била безработна. Карал е колата когато са го спрели. Доста често е карал колата. Месец два продължило това. Не са имали други поводи за конфликти.

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

С оглед заявената претенция и приетото в т. 13 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано, в които се включват и тези, произтичащи от наложената мярка за неотклонение- по конкретното дело същата е била "подписка".Съобразно посочената разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.

Установи се, че  с Постановление от 16.02.2018 г. по ДП № 29/21.12.2017 г. по описа на PC „Военна полиция“ - Сливен, , ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че „На 21.02.2017 г. в гр. Сливен, управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел", модел „Корса" с per. № СН 0609 СН в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 15-0769-001102/08.08.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция’' - Бургас, влязла в сила на 17.11.2017 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С посоченото постановление на ищеца е наложена и мярка за неотклонение „Подписка”.

На 02.04.2018 г. с Постановление за привличане на обвиняем ищецът отново е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

След приключване на разследването по досъдебното производство, с Постановление по чл. 375 от 25.04.2018 г. на ВОП - Сливен, материалите са внесени във Военен съд - Сливен и е образувано АНД № 87 по описа на съда за 2018 г.

С Решение № 12 от 23.05.2018 г., влязло в сила на 08.06.2018 г. Военен съд - Сливен е признал ищеца за невиновен и го е оправдал за обвинението му по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В мотивите на съдебния акт се сочи, че  обв. С. не е извършил престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК, тъй като този текст има предвид само първата от всички предвидени в чл. 171 от ЗДвП принудителни административни мерки, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В конкретния случай се касаело не за водач временно лишен от право да управлява МПС, а за такъв загубил правоспособност, т.е. лице, което управлява МПС без да притежава право за това.

Видно от приетата по делото Аднимистративно-наказателна преписка на сектор „ПП” при ОДМВР – Сливен, ведно с АУАН Серия Д, № 140965/21.12.2017 г. и  НП № 17-0804-003674/14.06.2018 г.  се установява, че на ищеца е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че на 21.07.2017 г. е управлявал лек автомобил Опел Корса с рег. № СН0609СН   след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП.

От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че ищецът работел в танкова бригада – Сливен и  през м.февруари месец 2018 г. го  хванали да кара колата без книжка. Получил призовка, че ще бъде съден за това. Всички, които работели заедно научили за това и започнали да му се подиграват. Започнали да му викат „престъпника”, началниците започнали да го изолират, да го изпращат сам на работа. Той приемал нещата доста навътре и на сериозно, затворил се в себе си. Сутрин като идвал на работа колегите му викали „престъпника пристига”, казвали му „сега ще видиш като те уволнят, като те вкарат в затвора”. Това продължило около 4-5 месеца, а според св. Стефанова, която живее на съпружески начала с ищеца продължило около 2 месеца.  Променил се, бил коренно различен човек, затворил се  в себе си. Оплаквал се, че не може да спи, че постоянно мисли за това, че в къщи имал проблеми, жена му била безработна, притеснявал се за работата си.

Самият факт на образуване на наказателното производство срещу едно лице води до преживяване на стрес и вътрешно безпокойство, поради което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психическо напрежение и страх от евентуално осъждане.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени вреди, резултат от незаконно обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират.

С релевираните в хода на производството доказателства се установява, че повдигнатото на ищеца обвинение, поддържано и пред Военен съд- Сливен се е отразило негативно върху психическото му здраве, на което сочи промяната в начина му на живот: затворил в себе си; бил огорчен; отдръпнал се и ограничил контактите с близки, колеги и роднини, страдал от безсъние. Тези вреди търпял в продължение на около 2 месеца. Ищецът е привлечен в качеството на обвиняем  на 16.02.2018 г., а решението , с което е признат за невиновен  е влязло в законна сила на 08.06.2018 г.

  Описаните неимуществени вреди от преживяното се намират в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на Република България и разследващите органи, които осъществяват своята дейност под ръководството и надзора на Прокуратурата.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от увредения се определя на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства в случая са: продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено личността на увредения (ищецът е в трудоспособна възраст, социално активен, а с привличането му в качеството на обвиняем е компрометирано името му като военослужащ  във военно формирование); данните за психическото му състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите; да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

Процесуалният представител на ответника моли съда да приложи разпоредбата на чл.  5 от ЗОДОВ, тъй като ищецът допринесъл за увреждането.

Съобразно утвърдената съдебна практика на ВКС, хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. По делото не се установи процесуалното поведение на ищеца в наказателния процес да е било с подобна насоченост, нито пък да е представлявало единствен фактор, обуславящ образуваното и водено наказателно преследване.

Действително се установи, че ищецът за  периода от 06.09.2007 г. до  25.07.2018 г. има издадени 13 акта, 13 наказателни постановления, 3 фиша и една присъда. Обремененото  обаче съдебно минало на пострадалия от незаконно обвинение не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Съдебното минало на лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че предишно осъждане и наложените административни наказания преди незаконното обвинение на ищеца не водят до извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Тези обстоятелства обаче имат значение при определяне на размера на справедливото обезщетение.

При така установеното, съдът приема, че ответникът следва да заплати парично обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 1800 лева, която сума ще възмезди в достатъчна степен претърпените от него негативни изживявания, а в останалата си част до пълния размер на сумата 3 500 лева предявеният иск ще се отхвърли като неоснователен.

Основателна е претенцията за присъждане на  законна лихва, считано от датата на влизане на решението с което ищецът е признат за невиновен- 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв ответникът следва да заплати на адв.  М.С.Й. разноски в производството за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в размер на 220 лева, както и да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 72 лева.

Насн. Чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 10 лева, внесена д.т.

Мотивиран  от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

            ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на С.А.С. с ЕГН ********** *** сумата 1 800 /хиляда и осемстотин лева/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение н извършване на престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, по което обвинение е оправдан с влязло в сила решение, ведно със законна лихва, считано от 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния размер на сумата 3 500 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на  адв.  М.С.Й., ЕГН ********** адв. възнаграждение в размер на 220 лева.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на С.А.С. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 10 лева.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 72 лева.

 

 

             Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: