Номер 23215.10.2020 г.Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – С.З.I Граждански състав
На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20205500503116 по описа за 2020 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2, т.6 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по жалба на В. В. К. от гр.С.З. – длъжник в производството по изп.д.№
20158700400048 по описа на ЧСИ И.С., с рег.№ 870 на КЧСИ и район на действие при
СтОС, срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление за отказ е незаконосъобразно,
като излага съображения, че изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано
делото, не следва да има сила спрямо него, т.к. е бил осъден за задължение като ЕТ „В.-
В.К.“, а още преди постановяване на решението-изпълнително основание търговското
предприятие на едноличния търговец е било прехвърлено на друго лице.
Предвид това счита, че към датата на образуване на изпълнителното производство
същото е било образувано срещу заличен търговец, а освен това е налице и изтекла
абсолютна погасителна давност.
Претендира отмяна на отказа за прекратяване.
В законоустановения срок от насрещната страна е подадено възражение, с което
жалбата е оспорена като неоснователна.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ И.С. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния
1
изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20158700400048 по описа на ЧСИ
И.С. се установява, че изпълнителното производство е било образувано на 30.03.2015 г. по
молба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, понастоящем Агенция
за публичните предприятия и контрол, срещу длъжника В. В. К. в качеството му на ЕТ „В.-
В.К.“, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.03.2005 г. по т.д. № 762/2003 г. по
описа на Старозагорски окръжен съд, за сумата от 1 386 279 лв. - главница, 82 631,60 лв. –
мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12003 г. до
изплащане на вземането, 100 лв. – разноски по делото.
Покана за доброволно изпълнение е била връчена на В. В. К. на 14.05.2015 г., а на
24.08.2020 г. му е била връчена призовка за принудително изпълнение- насрочен на
27.08.2020 г. опис на движими вещи, находящи се в жилището му.
На датата на получаване на призовката за принудително изпълнение В. В. К. е подал
молба до ЧСИ И.С. с искане за прекратяване на изпълнителното производство срещу него,
като е изтъкнал основанията, посочени и в жалбата, която е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Съдебният изпълнител е връчил молбата на взискателя за становище, а на 10.08.2020
г. е постановил обжалвания отказ за прекратяване, като е приел, че не е налице правно
основание за прекратяване, т.к. на основание чл.15, ал.3 от ТЗ прехвърлителят на
търговското предприятие отговаря солидарно с правоприемника, а досежно давността е
приел, че липсва произнасяне от съд в тази насока.
Постановлението е било съобщено на В. В. К. на 11.08.2020 г., а на 17.08.2020 г. той
е депозирал жалбата, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е редовна, подадена
е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са предвидени
изчерпателно в разпоредбата на чл.433, ал.1 т.1-т.8 от ГПК, а жалбоподателят не е обосновал
наличието на нито едно от тях, което от своя страна да обуслови незаконосъобразността на
постановения от съдебния изпълнител отказ.
2
В частност не са налице хипотезите на обезсилване на изпълнителния лист или
отмяна с влязъл в сила съдебен акт на постановеното по т.д. № 762/2003 г. по описа на
Старозагорски окръжен съд решение.
Изтъкнатите в жалбата, а и пред съдебния изпълнител, съображения за постановяване
на решението по делото след прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „В.-В.К.“ на
друго лице не обуславят незаконосъобразност на образуваното срещу жалбоподателя
изпълнително производство, т.к. субективните предели на силата на пресъдено нещо и на
изпълнителната сила на влязлото в сила съдебно решение не могат да бъдат ревизирани от
съдебния изпълнител или от съда в производството по гл.ХХХІХ от ГПК.
Тези основания могат да бъдат изтъкнати от жалбоподателя в производство по
гл.ХХІV от ГПК за отмяна на влезли в сила решения, а при евентуалното им уважаване би се
стигнало до хипотезата на чл.433, ал.1 т.4 от ГПК – отмяна с влязъл в сила съдебен акт на
актът, въз основа на който е бил издаден изпълнителният лист.
Съдебният изпълнител ще има правомощието да прекрати изпълнителното
производство едва когато му бъде представен подобен влязъл в сила съдебен акт за отмяна
на постановеното по т.д. № 762/2003 г. по описа на Старозагорски окръжен съд решение.
По идентичен начин стои и въпроса с позоваването от длъжника на изтекла в негова
полза погасителна давност.
Позоваването на изтеклата погасителна давност следва да стане пред съда в исковото
производство, а не пред съдебния изпълнител, който няма призната от закона компетентност
служебно да зачита давност.
При наличието на съдебно решение, с което се признава, че вземането, за което е бил
издаден изпълнителният лист, е погасено по давност, ще е налице хипотезата на чл.433, ал.1
т.3 от ГПК и едва след представянето на такова решение на съдебния изпълнител,
последният ще има правомощието да прекрати изпълнителното производство.
С оглед на изложените съображения се налага извода, че постановеният от ЧСИ И.С.
отказ за прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразен, поради което
жалбата на В. В. К. следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. В. К. от гр.С.З. – длъжник в
3
производството по изп.д.№ 20158700400048 по описа на ЧСИ И.С., с рег.№ 870 на КЧСИ и
район на действие при СтОС, срещу постановление от 10.08.2020 г. за отказ за прекратяване
на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4