Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.07.2020 г. гр. Харманли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийският районен
съд
граждански
състав
на първи
юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: ИВА
ГОГОВА
Секретар: Антония
Тенева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Гогова гражданско дело № 914/2019г. по описа на
РС-Харманли
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото намира правното си основание в чл.49,
вр. чл.45 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба
на адв.В.Х.А., като пълномощник на М.Г.М., ЕГН **********
***, пл."Възраждане" № срещу
„ПроКредит Банк (България)” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София 1303, бул. „Тодор А."
6,
в която се сочи, че с решение
№127/14.02.2017г. по гр.д.№4315/2016г. на Районен съд Сливен ищецът бил осъден
да плати на трето лице - С.З.К., ЕГН: **********
*** сумата 500 лева, представляваща разноски по делото. С преводно нареждане от
банковата сметка на М.Г.М. при Банка „ЦКБ” АД - IBAN: ***.02.2017г. била
преведена сумата от 500 лева към известната му към момента банкова сметка *** С.З.К.
при „Прокредит банк"АД - IBAN: ***, BIC: ***. По-късно върху банковите
сметки на ищеца при Банка „ЦКБ"АД и „ДСК"АД обаче бил наложен запор
за сумата 1766.01 лева по изпълнително дело №20178370400223 на ЧСИ рег.№837 - П
Г - Сливен. Изпълнителното дело било образувано на 20.03.2017г. въз основа на
изпълнителен лист от 15.02.2017г. за същата сума от 500 лева, издаден в полза
на С.З.К. по гр.д.№4315/2016г. на Районен съд Сливен. Видно от постановление от
05.06.2017г. на ЧСИ П.Георгиев наредената сума от 500 лева не била получена от
титуляра поради закриване на банковата му сметка още на 13.03.2015г. Вследствие
на наложения запор от банковата сметка на ищеца към ЧСИ П.Георгиев с 4 бр. преводи
била преведена общо сумата 1766,01 лева - 32.00 лева на 28.04.2017г., 295.00
лева на 09.05.2017г., 1126,90 лева на 16.05.2017г. и 312,11 лева на
12.06.2017г.
На 13.06.2017г. отправили молба до
„ПроКредит Банк (България)" ЕАД за състоянието на извършения банков превод
и получен ли е бил той от получателя. До момента банката не отговорила на тази
молба.
Заведено било гр.дело № 223/2017г. на
Районен съд Сливен, след което по негова жалба било образувано ВГД 551/2017г.
на Окръжен съд Сливен. За пръв път след извършването на превода на 17.02.2017г.
установили какво е станало с превода едва на второто съдебно заседание на
24.01.2018г. по ВГД 551/2017г. на Окръжен съд Сливен. По това дело ответната
банка отговорила с писмо изх.№161/19.01.2018г., че сумата от 500 лева постъпила
в банката на 20.02.2017г. и че „сумата на превода е заверена по сметка на
банката в полза на С.З.К.", т.е. според ищецът била присвоена от същата за
погасяване задължения на лицето, за което била предназначена.
Ищецът твърди още, че на
23.04.2018г. изпратил на „ПроКредит Банк /България/" ЕАД писмо с приложени
съответните документи за направени разходи и IBAN ***, но до момента не били
възстановени суми.
Междувременно
от ищеца и срещу него били
предприети следните действия, довели до увреждането му:
1.Вследствие на неполучаване на
горепосочения банков превод срещу ищеца било образувано изпълнително
дело №20178370400223 на ЧСИ рег.№837 - Павел Георгиев -Сливен. Направените по
това дело разходи били следните: събрана принудително от ЧСИ сума - 1766.01
лева, разходи за адвокатска защита - 300.00 лева; такса за издаване на
удостоверение - 6.00 лева.
2.За оспорване на вземането по
изпълнително дело №20178370400223 на ЧСИ
per. №837 - Павел Георгиев - Сливен от името на ищеца било заведено гр.дело №
223 от 2017г.
на Районен съд Сливен, а впоследствие и ВГД 551/2017г. на Окръжен съд Сливен,
по което вече било постановено решение в негова полза, като съдът признал, че
ищецът не дължи сумата по изпълнителното дело. След това бил
издаден изпълнителен лист за сумата 942,30 лева за първа и 471,15 лева за
въззивна инстанции. За целта били направени следните разходи: платени държавни
такси от 122.07 лева и 63.00 лева - общо 185.07 лева; разходи за адвокатска
защита - 1500.00 лева.
3.По издадения изпълнителен лист
образували изп.дело 254/2018г. на ЧСИ
per №915 - Гергана Грозева - Сливен. Платени до момента: 62.16 лева такса;
108.00 лева такса; 600.00 лева адвокатски хонорар. Общо разноски по изп.дело
254/2018г. на ЧСИ рег.№915 - Гергана Грозева - Сливен -770.16 лева. Получена до
момента сума - 347.09 лева.
С
действията си ответната банка грубо нарушила разпоредбите на Закона за платежните
услуги и платежните системи /отменен на 06.03.2018г./. Уникалният идентификатор
/IBAN/ ***, към която бил отправен превода, не съществувал, поради което
ответната банка следвало да откаже извършването на банковата операция и да
върне превода на банката на наредител. Тъй като обаче отговорността в този случай не била уредена
в отменения ЗПУПС, тя следвало да бъде реализирана по общия ред на
непозволеното увреждане.
Вследствие
на неправомерно присвоената от ответната банка сума, на ищеца били причинени
следните имуществени вреди: Разходи по изпълнително дело №20178370400223 -
2072.01 лева., Разходи по гр.дело № 223 от 2017г. на Районен съд Сливен и ВГД
551/2017г. на Окръжен съд Сливен - 1685.07 лева., Разходи по изп.дело 254/2018г.
на ЧСИ рег.№915 - Гергана Грозева - Сливен -770.16 лева. Събрана до момента
сума - 347.09 лева. - Разлика - 423,07 лева.
Общо направени от ищеца разходи до момента във връзка с
посочения по-горе превод - 4527.24 лева. Възстановени суми - 347.09 лева. Общо
вследствие на виновното поведение на ответната банка на ищеца били причинени
имуществени вреди в размер на 4180.15 лева.
Поради изложеното
моли да се постанови решение, с което да се осъди ответната банка да плати на
ищеца сумата 4180.15 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди
вследствие на неправомерно извършена банкова операция на 20.02.2017г., заедно
със законната лихва върху сумата считано от отправянето на поканата до банката
на 23.04.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Моли
да бъдат присъдени и разноските по делото.
С уточнителна молба от 11.11.2019г. ищецът заявява, че лихвата за
забава се търси от датата на настъпване на вредите, като посочва конкретни дати
за всяка една от сумите по всяко едно от горепосочените дела.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който
заявява, че искът е неоснователен. Във връзка с разходите по
изпълнително дело № 20178370400223 твърди следното: Видно от приложените съдебни решения, погасителният ефект на плащането
бил признат от Окръжен съд Сливен, във връзка с което и задълженията на ищеца
срещу С.К. били приети за погасени преди образуване на изпълнително дело №
20178370400223 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837. В тази връзка
събраните 1 766,01 лева по това дело подлежали на връщане от взискателя по
делото С.К., а не - от страна на банката. По данни същите били платени на ищеца
доброволно. С оглед това плащане, то тази сума следвало да бъде изцяло
изключена от претенцията в настоящото производство, тъй като на практика тези 1
766,01 лева се били върнали в патримониума на ищеца и не могат да представляват
вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. В противен случай щяло да се стигне до
неоснователно обогатяване.
Разноските за адвокатска защита по изпълнителното дело, съобразно трайно
установената практика, следвало да са за сметка на взискателя, който поискал
образуването на изпълнителното дело. Евентуално, ако бъде прието, че тези
разноски били предизвикани от действията на банката при обработка на плащането
от 500 лева в полза на С.К. по закритата сметка, тази вреда би била единствено
в размера на разноските по изпълнителното дело № 20178370400223. Ето защо и
претенцията би могла да бъде основателна единствено за тези 306 лева за
адвокатски хонорар в изпълнителното дело и за такси по издаването на
удостоверение.
За разходите по гр.д.
№ 223/2017г. на PC Сливен и в.гр.д. № 551/2017г. на ОС Сливен твърди следното: Видно от така цитираните съдебни решения, съдът признал за основателно
направени разноски в размер на 942,30 лева за първа и 471,15 лева за въззивна
инстанция, или общ 1413.45 лева., като за тези суми било осъдено трето за
настоящия процес лице - С.К., а не ответника. Това следвало и от разпоредбата
на чл. 78 от ГПК. Счита, че с оглед твърдението за започнало изплащане на
горните суми от осъденото с решението на ОС Сливен по в.гр.д. № 551/2017г.
лице, напълно необосновано било да се търси удовлетворяване от друго,
несвързано с делата дружество (в лицето на банката). Самата претенция целяла
неоснователното обогатяване на ищеца с тази сума. Ето защо и следвало да бъде
отхвърлена изцяло претенцията за тези разноски. Горницата над тези 1413.45 лева
вече била отхвърлена като неоснователно претендирана и не били налице
нововъзникнали по същността си факти и обстоятелства, за да подлежи въпросът на
преразглеждане.
За разходите по изп. дело № 254/2018г. на ЧСИ Гергана
Грозева с per. № 915 било видно, че тези разходи били за изпълнение,
насочено спрямо г-н С.К., а не спрямо ответника. Приложима била нормата на чл.
79 от ГПК, съобразно която разноските по изпълнението са за сметка на длъжника
по изпълнителното дело. Не съществувало правно основание, което да обоснове
търсене на удовлетворяване от друго освен длъжника по изпълнителното дело лице.
По отношение на претенцията за мораторната лихва счита, че така
отправената покана, в която ищецът посочил безспорно преувеличен размер на
претендираното обезщетение, била ненадлежна, във връзка с което същата не
можела да предизвика изпадането в забава, тъй като ответникът не би могъл да
прецени каква част от твърдяното вземане дължи, респ. колко точно следва да
плати, ако приеме претенцията. Такъв ефект би могла да има исковата молба,
поради което и законна лихва не следва да се дължи за периода преди депозиране
на същата.
Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание, на основание чл.214, ал.2
от ГПК и съгласно молба на адв.А., пълномощник на ищеца, от 03.06.2020г., е
допуснато изменение на искането за присъждане на законна лихва върху главницата
от 4180.15 лв., която се счита за предявена от датата на непозволеното
увреждане - 20.02.2017г. до окончателното плащане на вземането.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото и се
установява от приетото като доказателство заверено копие на преводно нареждане
от 17.02.2017г., че ищецът М.М. е превел 500 лв. по сметка с IBAN: ***
„Прокредит банк” АД, с титуляр С.З.К. и основание – гр.д.№4314/2016г. по описа
на РС-Сливен, която сума е била осчетоводена на същата дата и не е била
възстановена по сметката на ищеца. Сумата е била получена в „ПроКредит Банк
(България)” ЕАД на 20.02.2017г.
Не е спорно по делото и обстоятелството,
че към датата на превода горепосочената банкова сметка ***, като сумата от
превода е била използвана за погасяване на текущи задължения на С.К. към
банката. Това се потвърди и от писмо от 19.01.2018г. на „ПроКредит Банк
(България)” ЕАД и писмо от 23.01.2018г. на „ЦКБ” АД.
В полза на лицето С.З.К. срещу
ищеца М. е издаден изпълнителен лист от 15.02.2017г. по гр.д.№4315/2016г. по
описа на РС-Сливен за сумата от 500 лв. деловодни разноски.
На 20.03.2017г. е образувано
изпълнително дело №20178370400223 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с район на
действие ОС-Сливен, видно от писмо от ЧСИ П.Георгиев до адв.Й.Христова, като
пълномощник на ищеца. Същото е образувано въз основа на горепосочения изпълнителен
лист по гр.д.№4315/2016г. по описа на РС-Сливен.
Видно от представената сметка
№********** на ЧСИ Павел Георгиев, на ищеца е било издадено удостоверение по
изпълнително дело №20178370400223 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с район на
действие ОС-Сливен, за което е заплатил сумата от 6 лв.
Съгласно приложения договор за
правна защита от 03.05.2017г. по изпълнително дело №20178370400223 по описа на
ЧСИ Павел Георгиев, ищецът М. е направил по това дело разноски за адвокат в
размер на 300 лв.
По изпълнително дело №20178370400223
по описа на ЧСИ Павел Георгиев от страна ищеца М. е преведена сума в общ размер
на 1766.01 лв., видно от приетите извлечения от сметка и съгласно писмо с
вх.№4720 от 10.06.2020г. на ЧСИ Павел Георгиев, рег.№837, с район на действие
ОС-Сливен.
С влязло в сила Решение №12 от
24.01.2018г. по в.гр.д.№551/2017г. по описа на ОС-Сливен е отменено Решение от
18.10.2017г. по гр.д.№2230/2017г. по описа на РС-Сливен, като е признато за
установено между ищеца М.М. и С.К., на основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 от ГПК, че ищецът М.М. не дължи сумата от 1734.01 лв. по изпъл.дело №223/2017г. по
описа на ЧСИ рег.№837 и район на действие СлОС. С решението С.К. е осъден да
заплати на ищеца М. сумата от 942.30 лв. разноски по първоинстанционното
производство и 471.15 лв. разноски пред въззивната инстанция. По горепосочените
гр.дела ищецът М. е заплатил общо държавна такса за образуването им в размер на
180 лв. съгл. приложените разписка и платежно нареждане, както и адвокатски
хонорари от общо 1500 лв. съгл. договори за правна помощ от 15.05.2017г. и от
28.12.2017г. За така присъдените разноски е издаден изпълнителен лист от
01.02.2018г. в полза на ищеца М. срещу С.К..
Въз основа на изпълнителния лист
от 01.02.2018г. за присъдените в полза на ищеца разноски е образувано срещу С.К.
изпълнително дело №20189150400254 по описа на ЧСИ Гергана Костова, рег.№915 и
район на действие ОС-Сливен, по което ищецът е заплатил сумата от общо 62.16
лв. за образуване на делото, за връчване на покана, извършване на справки за
длъжника и д.т., 108 лв. за налагане на запор съгл. сметка №№********** от
09.02.2018г., **********/20.02.2018г. По това изпълнително дело ищецът М. е бил
представляван от адв.В.А. при договорен адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
съгл. договор за правна защита от 25.01.2018г.
От страна на адв.В.А., като
пълномощник на ищеца М., на 23.04.2018г. е изпратена до ответника „ПроКредит
Банк (България)” ЕАД молба за възстановяване на ищеца на сума в размер на общо
5151.24 лв.
Представена по делото е и справка
за банкови сметки на ищеца М.М., както и извлечения от сметките на същия в
„ЦКБ” АД, „ОББ” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Банка ДСК” ЕАД.
От показанията на св.С.К. се
установи, че същият не е получавал от ищеца М. сума от 500 лв. вследствие на
извършен превод по негова вече закрита сметка в ответната банка. Свидетелят
твърди, че е платил на ищеца сума от над 1000 лв., след като бил осъден от
страна на ищеца М..
От писмо с вх.№4720 от
10.06.2020г. на ЧСИ Павел Георгиев, рег.№837, с район на действие ОС-Сливен и
извлечение за движение на постъпили по изпълнително дело №20178370400223 суми
се установява, че сумата от 1766.01 лв. е постъпила по сметката на ЧСИ
П.Георгиев с произход запор на банкова сметка *** „ЦКБ” АД, от които 1044 лв.
за взискателя С.К., 516.01 лв. – задължения към НАП, 204.40 лв. – такса по т.26
от ТТРЗЧСИ и 1.60 лв. – такса по т.31 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно писмо с
вх.№4877/15.06.2020г. на ЧСИ Гергана Грозева, с рег.№915 и район на действие
ОС-Сливен, от постъпили от запор суми в полза на ЧСИ са преведени 128.48 лв. по
т.4,5,31 и 97.61 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ, 234 лв. – такси и 113.09 лв. -
адвокастки хонорар за взискателя М.М., за ЧСИ 25.24 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ и 48
лв. – т.4,5,31. Прихваната е била и сума от 600 лв., с която е било намалено
задължението по изпъл.дело. В писмото е посочено още, че по изпъл.дело има
приложени 2 бр.платежни документи от 10.05.2018г. за 239.11 лв. – такси към ЧСИ
и 1743.86 лв. – преведени по сметка на
адв.В.А., пълномощник на взискателя, с наредител С.К.. Като доказателство по
делото е прието и посоченото в писмото преводно нареждане, в което като
основание на превода от 1743.86 лв. е посочено „такси”. Изпълнителното
производство е било прекратено на 27.04.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.2
от ГПК – по искане на взискателя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД следва при условията на
пълно и главно доказване да се установи противоправно
поведение, вредите и техния размер, причинна
връзка между двете и обстоятелството, че ответникът има качеството на
възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни
лица, като
вината на извършителя се предполага /арг. чл. 45, ал.2 от ЗЗД/.
По делото е безспорно установено
(заверено копие на преводно нареждане от 17.02.2017г., писмо от 19.01.2018г. на
„ПроКредит Банк (България)” ЕАД и писмо от 23.01.2018г. на „ЦКБ” АД), че ищецът М.М.
е превел 500 лв. по закритата към този момент сметка с IBAN: ***
„Прокредит банк” АД, с титуляр С.З.К. и основание – гр.д.№4314/2016г. по описа
на РС-Сливен, която сума е била осчетоводена на същата дата, получена в
„ПроКредит Банк (България)” ЕАД на 20.02.2017г. и не е била възстановена по
сметката на ищеца. Не е спорно по делото и обстоятелството, че сумата от превода
е била използвана за погасяване на текущи задължения на С.К. към банката. Това
се потвърди и от писмо от 19.01.2018г. на „ПроКредит Банк (България)” ЕАД.
Предвид това поведение на ответното дружество „ПроКредит Банк (България)” ЕАД
се е стигнало до образуване на 20.03.2017г. (въз основа на изпълнителен лист по
гр.д.№4315/2016г. по описа на РС-Сливен), на изпълнително дело №20178370400223
по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с район на действие ОС-Сливен, видно от писмо
от ЧСИ П.Георгиев до адв.Й.Христова, пълномощник на длъжника. Несъмнено това
поведение на ответника „ПроКредит Банк (България)” ЕАД следва да се окачестви
като противоправно по смисъла на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, доколкото ответникът
се е разпоредил с процесната сума от 500 лв. в своя полза без знанието и волята
на насрещната страна – С.К., клиент на банката със закрита към този момент
банкова сметка, *** банката. Според съда действията и поведението на банката в
тази насока са недопустими и неправомерни, доколкото не са налице основания за
едностранното им извършване от страна на ответника. В случая така осъщественото
не може да се окачестви като заместване в дълг по смисъла на чл.102 от ЗЗД,
доколкото заместването в дълг, макар и да е неформален договор, изисква
съгласието и на двете страни по него – кредитор и трето лице, каквото съгласие
от това трето лице (ищеца М.) няма данни по делото да е било давано и съответно
такъв договор да е бил сключван. Приложение не може да намери и чл.74 от ЗЗД,
предвиждащ изпълнение на чужд дълг от трето лице, имащо правен интерес да стори
това, доколкото наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението
според трайно установената практика на ВКС означава, че облигационното
отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на
третото лице, каквото засягане на ищуществени права на ищеца не е
налице. Не се сочат и доказват други основания за извършеното от страна на
ответната банка.
С оглед на изложеното съдът
счита, че безспорно ответникът не е имал право да получи преведената по сметка
на лицето С.К. сума от 500 лв., имайки предвид че въпросната банкова сметка ***,
а още по-малко е имал право да се разпореди с тази сума в своя полза. Ответникът
е следвало в този случай да върне сумата по превода отново по сметка на
изпращача чрез служебен коригиращ превод, тъй като няма право да получи сумата
по превода и да я използва за свои цели. Като не е сторил това, а е използвал
сумата от 500 лв., за да погаси задължения на С.К. към банката, ответникът
„ПроКредит Банк (България)” ЕАД е осъществил чрез своите служители едно
противоправно поведение, обуславящо ангажиране на отговорността му за
причинените на ищеца М. вреди по реда на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД.
Несъмнено поведението на ответника
е противоправно, несъмнено също така на ищеца са причинени имуществени вреди,
настъпили вследствие на образуваното срещу него, при това след заплащане от
негова страна на сумата от 500 лв. разноски, изпълнително дело №20178370400223
по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с район на действие ОС-Сливен въз основа на
изпълнителен лист по гр.д.№4315/2016г. по описа на РС-Сливен. Причинените
имуществени вреди възлизат в размер на 1044 лв., събрани и преведени на
взискателя С.К., 204.40 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и 1.60 лв. – такса по
т.31 от ТТРЗЧСИ, 6 лв. за издадено удостоверение по изпъл.дело и 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, или всичко общо 1556 лв. Това се установява от
приетите като доказателства писмо с вх.№4720 от 10.06.2020г. на ЧСИ Павел
Георгиев, рег.№837, с район на действие ОС-Сливен, ведно с извлечение за
движение на постъпили по делото суми, сметка №********** и договор за правна
защита и съдействие от 03.05.2017г. Събраната сума от 516.01 лв. – задължения
на ищеца към НАП не следва да се включва в размера на претърпените имуществени
вреди, доколкото няма твърдения и данни същата да е недължима, като в случай на
осъждане на ответника да я заплати на ищеца би се стигнало до неправомерно и
без основание заплащане на чуждо задължение, каквото е задължението на ищеца
към НАП.
Така причинените вреди са в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника, тъй като са настъпили
именно в резултат на това поведение и ползване на преведената сума от 500 лв.
за погасяване на текущи задължения на С.К. към банката без неговото знание за
това, при което същият не е бил наясно, че към датата на образуване на
изпълнителното дело срещу ищеца дължимата от последния сума от 500 лв. вече е
била използвана за погасяване на задължения на С.К..
Отговорността по чл.49
от ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна, като ответникът отговаря не заради своя вина, а
заради вината - действието или бездействието на свои работници/служители или други
лица, на които е възложил работата. По делото не се спори, че използването
на сумата от 500 лв. за погасяване на задължения на С.К. към ответната банка е осъществено
от служител на банката, комуто е възложено извършването
на такава работа, като вината на извършителя се предполага /арг. чл. 45, ал.2 от ЗЗД/ и
тази презумпция не бе опровергана от ответника по делото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че са
налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане и са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на
ищеца имуществени вреди, възлизащи на общо
1556 лв.
В полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 20.02.2017г. до окончателното плащане
на вземането, доколкото при задължения от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана съгл. чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Съдът не намира, обаче, че
претендираните от ищеца М. суми в размер на 1685.07 лв. – разходи по
гр.д.№223/2017г. по описа на РС-Сливен и в.гр.д.№551/2017г. на ОС-Сливен
съставляват причинени му вследствие на неправомерното поведение на ответника
имуществени вреди, доколкото направените от ищеца разноски по делата са му били
присъдени с влязлото в сила решение съответно на уважената част от предявените
искове, като за същите в полза на ищеца има издаден и изпълнителен лист, както
и образувано за събирането им изпълнително дело №20189150400254 по описа на ЧСИ
Гергана Костова, рег.№915 и район на действие ОС-Сливен. Поради това повторното
им присъждане в тежест на още един различен правен субект в лицето на ответната
банка би довело до неоснователно обогатяване на ищеца чрез получаване на
дължимите му се суми два пъти.
Не са такива вреди и разходите
по изпълнително дело №20189150400254 по описа на ЧСИ Гергана Костова, рег.№915
и район на действие ОС-Сливен, образувано въз основа на издадения в полза на
ищеца М. срещу С.К. изпълнителен лист, издаден за разноските по
гр.д.№223/2017г. по описа на РС-Сливен и в.гр.д.№551/2017г. на ОС-Сливен,
доколкото същите следва да се понесат от страна на длъжника съгл. чл.79 ал.1 от ГПК, което е и сторено, видно от писмо с вх.№4877/15.06.2020г. на ЧСИ Гергана
Грозева, с рег.№915 и район на действие ОС-Сливен, а и доколкото според съда
тези разходи дори и да се приеме, че съставляват причинени на ищеца вреди, то
същите не са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
ответника, в който случай единствено би било допустимо присъждането им като
такива по реда на чл.49 от ЗЗД.
Предвид изложеното исковата
претенция следва да се уважи до размера от 1556 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от
20.02.2017г. до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер
от 4180.15 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва в полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в размер на общо 269.05 лв. за държавна такса, банкови такси и адвокатско възнаграждение, като съдът по повод направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, на основание чл.78 ал.5 от ГПК намери същото за основателно, поради което редуцира размера му (522.61 лв.) до минималния такъв съгл. чл.7 ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.), доколкото договорът за правна защита е подписан през 2018г. преди последвалите изменения.
В полза на ответника „ПроКредит
Банк (България)” ЕАД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съответно на
отхвърлената част от претенцията следва да се присъдят разноски в размер
на 396.83 лв. за адвокатско
възнаграждение и държавна такса за съдебно удостоверение.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника „ПроКредит
Банк (България)” ЕАД, ЕИК:, със
седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Тодор А.” №,
представляван от изпълнителните директори Р ВТ и Р И П,
на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на ищеца М.Г.М.,
ЕГН:
********** *** сумата
от
1556 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата от 20.02.2017г. до окончателното изплащане, като иска за разликата
над 1556 лв. до пълния предявен размер от 4180.15 лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА ответника „ПроКредит
Банк (България)” ЕАД, ЕИК:, със
седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Тодор А.” №,
представляван от изпълнителните директори РВ Ти Р И П,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на ищеца М.Г.М., ЕГН: **********
*** направените по делото разноски в размер на 269.05
лв. за държавна такса, банкови такси и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца М.Г.М.,
ЕГН:
********** ***, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати
на ответника „ПроКредит Банк (България)”
ЕАД, ЕИК:, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Тодор А.” №, представляван от
изпълнителните директори Р В Т и Р И П, направените по делото разноски
в размер на 396.83 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса за
съдебно удостоверение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване
пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: