№ 7
гр. Ботевград , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ в закрито
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20201810200347 по описа за 2020 година
Производство по реда на Глава Трета, раздел V (чл.59 и сл.) от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ******, представлявано от управителя си
*****, чрез адв. В.В. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-003554 от
12.08.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
София област (Д „ИТ” – СО), с което на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда (КТ) на дружеството ******, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляда) лева, за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени нарушения на материалния закон, които
водели до порочност и неговата отмяна. Посочва се, че обжалваното
наказателно постановление било издадено при непълно изяснена фактическа
обстановка. Допълва се, че на жалбоподателя било връчено нечетливо копиие
на АУАН, което нарушавало правото му на защита. Прави искане
обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят ******, редовно призован, се
представлява от адв. В., който поддържа жалбата с изложените в нея доводи и
съображения. В хода по същество изтъква довод, че не е спазен срока по чл.
34 от ЗАНН, който предвижда, че не се образува административно
наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 година от извършване
на нарушението. Според него това се потвърждавало от намиращото на л. 111
от а.н.дело писмо и от свидетелските показания на В.В..
1
Въззиваемата страна – Дирекция „ИТ” – София обл., редовно призована,
се представлява от юрк. Петров, който в хода на съдебното заседание намира
за неоснователна жалбата.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление,
изслуша доводите на страните, обсъди доказателствените материали – по
отделно и в тяхната цялост, и взе предвид разпоредбите на закона, намира
следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
От събраните доказателствени материали по делото съдът установява,
че дружеството ****** е управлявано и представлявано от *****.
Служители на Д „ИТ” – София област, по сигнал от 02.06.2020г. от
ОДМВР-РУ-Ботевград за инцидент – смъртта на ***** по време на работа,
извършили на 08.06.2020г. проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект - гараж за камиони, находящ се в гр.Ботевград,
стопанисван от дружеството-жалбоподател ******.
При тази проверка на място проверяващият екип от трудовата
инспекция оставили призовки за явяване и представяне на документи от
законния или упълномощен представител на дружеството в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда” – София област.
На 16.06.2020г., проверката продължила в сградата на трудовата
инспекция, в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател
*****, който депозирал писмено изявление, че ***** от време на време
замествал работник като изпълнявал задълженията като „охранител” в гараж
за камиони, находящ се в гр.Ботевград, стопанисван от дружеството-
жалбоподател ******, с работно време от 20.00 часа до 06.00 часа. Именно в
това му качество при изпълнение на работа, на 06.02.2020г. Цанов починал в
гаража стопанисван от дружеството-жалбоподател. От установените при
проверката по документи обстоятелства бил съставен и Протокол за
извършена проверка (ПИП) от 16.06.2020г. На 16.06.2020г. с постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение от Дирекция
„Инспекция по труда” – София област на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е
обявено съществуването на трудово правоотношение между ***** и
търговско дружество ******, представлявано от управители си ***** и
Христо Маринов Хистов.
Въз основа установените фактически данни, свидетелят Г.Г. е приела,
че е налице нарушение на посочените разпоредби и съставила против ******
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-
0003554/16.06.2020г., в който били посочени обстоятелствата по проверката,
фактическото описание на нарушението – че дружеството в качеството си на
„работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е уредило отношенията
2
при предоставяне на работната сила с лицето ***** (на длъжност
„охранител”), като трудови правоотношения и сключи писмен трудов договор
с него, и била посочена нарушената разпоредба на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от
КТ. АУАН бил съставен в присъствието на свид. В.П. – свидетел по
съставянето и присъствала на проверката, както и на управителя на
дружеството-жалбоподател, като бил подписан от актосъставителя и
свидетеля по него, връчен на управителя на дружеството и подписан от
последния без възражения.
Срещу така съставения АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не се
постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 12.08.2020г. Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” – София област, издал и процесното НП, в
което били описание обстоятелствата по проверката, фактическото описание
на нарушението и нарушената разпоредба на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ,
като с този административно-наказателен акт на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414,
ал.3 от КТ на дружеството ****** в качеството си на „работодател" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева за посоченото
нарушение. НП е връчено на управителя на дружеството на 14.08.2020г.
Горните фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Г., В.П. и В.В. (частично),
както и в надлежно приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства:
Съдебният състав намира показанията на разпитаните по делото
свидетели Г.Г. и В.П. за последователни, логични и обективни, израз на
пряко възприетите от тях факти и обстоятелства при извършената и с тяхното
участие проверка по представените документи, както и в надлежно
приобщените по делото писмени доказателства.
Съдебният състав намира, че показанията на свид. В.В. са
противоречащи на писмените документи по делото и затова съдът ги
кредитира частично. Следва да бъдат кредитирани показанията на този
свидетел в частта относно обстоятелството, че същият в качеството на
полицейски служител в РУ-Ботевград е получил сигнал за починало лице в
двора на дружеството-жалбоподател, че е изпратена група извършила оглед
на местопроизшествие. В тази част показанията му кореспондират с приетите
по делото писмени доказателства. Същевременно обаче, показанията на В., че
на 07.02.2020г., на телефон започващ с цифрите „0723”, е уведомил органите
на Дирекция „Инспекция по труда” – София област за инцидента със Стоян
Цанов, са в противоречие на първо място с отговора-справка от Началника на
РУ-Ботевград, според която на територията обслужвана от РУ-Ботевград няма
3
разкрито поделение на Дирекция „Инспекция по труда” – София област, като
в случай на трудови злополуки полицейските служители се обаждат на
телфон 02 988 11 52. На второ място показанията му тази си част са в пряко
противорение и със съдържанието на отговора-справка от дирктора на
Дирекция „Инспекция по труда” – София област, потвърждаваща изложеното
в горната справка - че в гр. Ботевград не е разкрито поделение на дирекцията
и телефоните за връзка са в гр. София. При тези установени противоречия,
съдът не се довери на показанията на този свидетел в посочените части, и
основа фактическите си изводи въз основа на писмените доказателства, и
върху показанията на другите двама свидетели.
По повод на писмените доказателства, съдебният състав на първата
инстанция намира, че същите спомагат за цялостно изясняване на
фактическите обстоятелства по делото, проверка на други доказателства и
преценка за достоверността им, и доколкото същите са приобщени към
доказателствената маса по надлежния процесуален ред, съдът ги кредитира
изцяло.
При установените по делото фактически положения, съдът от първа
инстанция прави следните свои правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимирано
лице (наказаното търговско дружество), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от
ЗАНН (НП е връчено на 14.08.2020г. и обжалвано на 20.08.2020г.) и е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт.
При служебната проверка съдът не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, които са съставили АУАН, съотв. издали НП.
Актосъставителят Г. разполага с компетентност за издаване на АУАН, тъй
като същият заема длъжност „главен инспектор” в Дирекция „ИТ” – София
област (към датата на проверката), а в разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ се
посочва, че компетентни да съставят актове за нарушения на трудовото
законодателство са държавните контролни органи. На основание чл.399 от КТ
такъв орган се явява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(ИА „ГИТ“), което включва и териториалните й поделения (дирекции).
Съгласно чл.20, ал.1 и ал.2 от Устройствения правилник на ИА „ГИП“ при и
повод изпълнение на служебните си задължения същият е контролен орган и
има правомощия, установени в КТ. При това положение, е налице хипотезата
на чл.37, ал.1, б. „а” от ЗАНН, тъй като тези лица са изрично посочени в
„съответните нормативни актове”, и в тази връзка не е налице необходимост
от тяхното „надлежно определяне” по реда на чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН.
Колкото до наказващия орган, съдът счита, че директорът на Дирекция „ИТ”
– София област съгл. чл.416, ал.5 от КТ се явява „оправомощено длъжностно
лице” от ръководителя на контролния орган – изпълнителния директор на
4
ИА „ГИТ” с т.4 от Заповед № 3-0025 от 08.01.2019г. Спазена е и
териториалната компетентност на посочените длъжностни лица, доколкото
проверяваният обект е бил на територията на Софийска област, община
Ботевград, а съгласно т.2 от Заповед № 3-0024/08.01.2019г. този район попада
в юрисдикцията на дирекция „ИТ” – София област.
Съдебният състав противно на възраженията на дружеството-
жалбоподател счита, че няма процесуални нарушения, свързани с описание на
обстоятелствата по извършването на нарушението, тяхната несъмнена
установеност и пълнота на доказателствата за тяхното установяване, както и с
правната му квалификация, като видно от съдържанието на съставения АУАН
и на издаденото въз основа на него НП, актосъставителят и наказващият
орган са описали всички обстоятелства по извършване на проверката и
констатираното нарушение с неговите фактически и правни характеристики,
като съдът приема, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. и пълните данни за твърдения нарушител –
наименование, седалище и адрес на управление, управляващи лица, ЕИК.
Нарушението е описано точно и конкретно, вкл. и обстоятелствата, при които
е извършено с точната правна квалификация и няма допуснати нарушения на
тези две императивни разпоредби.
Неоснователен е изложеният жалбата довод, че не е спазен срока по
чл.34 от ЗАНН, който предвижда, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1
година от извършване на нарушението. Нарушителят е открит и нарушението
е установено на 02.06.2020 г., а АУАН е съставен 16.06.2020г. /съображенията
са изложени по-горе/.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че копието на АУАН,
връчено на жалбоподателя, е нечетливо и не може да се види какво точно
нарушение му е вменено. Освен, че копието е възможно да е избледняло с
течение на времето, при всички случаи жалбоподателят е имал възможност да
поиска да му бъде издадено четливо такова. От жалбата, която е депозирал по
санкционния акт обаче става ясно, че жалбоподателят съвсем ясно е разбрал
какво нарушение му е вменено. Обжалвал го е, с което правото му на защита е
обезпечено в пълен обем. При това положение следва да се приеме, че същият
се е запознал със съдържанието на акта и вписаните в него констатации.
При пълно спазване на законовите предпоставки на чл.83 от ЗАНН и
чл.412а, т.2 от КТ (последната предвижда за нарушение на трудовото
законодателство от юридически лица да се налага наказание „имуществена
санкция“), в случая е преценено, че именно търговското дружество в
качеството си на „работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ следва да
отговаря за процесното нарушение.
5
Нормата на чл.62, ал.1 от КТ императивно предвижда, че трудовият
договор се сключва в писмена форма, а според чл.1, ал.2 от КТ отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Систематичното тълкуване на двете разпоредби води до
формирането на извода, че отношенията при предоставяне на работна сила от
работника и/или служителя спрямо работодателя могат да бъдат уредени само
като трудови правоотношения, като се сключи между посочените страни
трудов договор в писмена форма. Поради всичко изложено по-горе, съдът
приема, че между ****** и ***** е възникнало фактически едно трудово
правоотношение, което обаче не е било оформено по надлежния законов ред –
с писмен трудов договор. От обективна страна дружеството-жалбоподател
******, е осъществило състава на административното нарушение по чл.62,
ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, защото не е сключило трудов договор със *****, в
който да обективира условията и начина, при които се полага работната сила,
като дружеството е имало фактическото качество на „работодател” на лицето
по смис. на § 1, т.1 от ДР на КТ.
Разглеждането на въпроса за субективната страна не е необходимо,
доколкото отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна).
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ (ред., ДВ, бр.58 от
2010г., в сила от 30.07.2010г.) предвижда наказание „имуществена санкция” в
размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и чл.63, ал.1 или ал.2, както и наказание „глоба” в
размер от 1 000 до 10 000 лева за виновното длъжностно лице, за всяко
отделно нарушение. В случая по отношение на размера на наложеното
наказание в НП въззивната инстанция приема, че същият неправилно е
определен от АНО и не са съобразени тежестта на извършеното
административно нарушение и смекчаващите обстоятелства, а именно няма
данни за други извършени нарушения от същия вид от работодателя. Предвид
изложеното този съдебен състав намира, че издаденото НП следва да се
измени, като вместо наложеното наказание имуществена санкция в размер на
3000 лв., следва да се наложи имуществена санкция в минималния предвиден
размер от 1500 лв., което наказание съответства на тежестта на извършеното
нарушение в случая.
Не е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като процесното нарушение е такова по чл.62, ал.1 от КТ, а
съгласно чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Нормата на чл.415в от КТ е специална по
отношение на тази по чл.28 от ЗАНН и изключва приложението на
последната.
По разноските:
При този изход на делото и своевременно направено искане от стрна на
6
процесуалния представител на ответника по делото за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде определено в
минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правна помощ. Въззивникът следва да бъде
осъден да плати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” –
юридическо лице, към чиято структура се числи административно
наказващия орган разноските по делото на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4
от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003554 от 12.08.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София област
(Д „ИТ” – СО), с което на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда (КТ) на дружеството ******, с ЕИК ***** е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляда) лева, за
извършено нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА ******, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в
гр. Ботевград, ул. Александър Стамболийски № 31 да плати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, 80 лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7