Решение по дело №2203/2022 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл.44 и сл. от ЗЕЕЗА.
Образувано е по повод ЕЗА европейска заповед за арест от 17.03.2021г., издадена от
съдебен орган на Република Италия – съдия за предварителни разследвания при съда на
Триест по дело № 2012/DDA/’21 R.G.N.R. - № 2478/’21 R.G.G.I.P. срещу българския
гражданин Б.Б. за провеждането на наказателно преследване с личното участие на
поисканото лице във връзка с тежки умишлени престъпления, наказуеми съгласно НК на
Република Италия не по-малко от една година лишаване от свобода. В ЕЗА се твърди, че
наказателното производство е образувано срещу българските граждани С.Г.С. и Б.Б. за две
тежки престъпления, които самостоятелно осъществяват състава на чл.110 от НК, чл.73, ал.1,
чл.80, ал. ІІ от УПР 209/’90 и за които се твърди, че са извършени на 18 май 2021г. и 08 юни
2021г.
Защитникът на поисканото лице предлага на съда да уважи искането за предаване на
българския гражданин. В хода на съдебните прения заявява, че не го оспорва.
Поисканото лице Б. в лична защита заявява, че е съгласен със становището на своя
защитник. Поисканото лице изразява категорично становище, че не е съгласен да се откаже
от принципа на особеността по чл.61, ал.1 от ЗЕЕЗА. Изразява несъгласие и за незабавно
предаване по реда на чл. 45, ал.1 вр. с чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА, но поддържа искането да
бъде предаден, след като делото бъде разгледано по общия ред. Мотивира се с
необходимостта да участва в нотариални удостоверявания, свързани с разпореждането с
недвижим имот.
Прокурорът предлага на съда да уважи искането на издаващата държава.
В последната си дума исканото лице моли съдът да бъде предаден на италианските
съдебни власти.
Съдът, след като обсъди материалите по делото и изразените становища, намира за
установено следното.
От фактическа страна ЕЗА е издадена с оглед изпълнението на мярка, изискваща
задържане, взета орган на Република Италия с постановление от 18 август 2021г. на съдия
за предварителни разследвания при съда на Триест по наказателно производство №
2012/DDA/’21 R.G.N.R. - № 2478/’21 R.G.G.I.P. Същата е била наложена по досъдебно
производство по описа на съда в Триест във връзка с провеждане на наказателно
преследване срещу българския гражданин за две тежки умишлени престъпления, свързани с
трафик на наркотични вещества, за които се твърди, че са извършени на две отделни дати и
които съгласно правото на издаващата държава са квалифицирани по чл.110 от НК, чл.73,
ал.1, чл.80, ал. ІІ от УПР 209/’90. Предпоставка за допустимост на искането е размерът на
наказанието, което се предвижда за престъплението съгласно законодателството на
издаващата държава. Въз основа на информацията по т.1 от ЕЗА за посочените престъпления
е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от 20 /двадесет/ години, както и
възможността наказанието да бъде увеличено от една трета до една втора от общия му
размер. С оглед изложеното е изпълнено изискването на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА европейска
заповед за арест да се издава за деяния, които съгласно правото на издаващата държава са
наказуеми с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане не по-малко от една
година или друго по-тежко наказание.
Съдът констатира, че за описаните в ЕЗА престъпления двойна наказуемост не се
изисква, тъй като съгласно правото на издаващата държава те представляват незаконен
трафик на наркотични и психотропни вещества. В този случай е приложима разпоредбата
на чл. 36, ал.3 ЗЕЕЗА, при която наличието на двойна наказуемост не се изследва, но
максималният срок на наказанието следва да е не по-малко от три години или друго по-
тежко наказание. Наказуемостта на престъплението, за което се иска предаване на
българския гражданин, покрива и критериите по чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА. Отделно от това, всяко
едно от описаните в ЕЗА престъпления съответства и на престъпление, предвидено в НК на
РБ, а именно – на чл.242, ал.2 НК, поради което и на това самостоятелно основание с оглед
разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА е допустимо изпълнението на издадената ЕЗА.
1

Издадената ЕЗА съответства по форма и съдържание на изискванията по чл.37, ал.1
от ЗЕЕЗА. Заповедта съдържа всички необходими белези за индивидуализирането на
престъплението, за което е издадена. В този смисъл са изпълнени изискванията на чл.37,
ал.1, т.5 от ЕЗА, като не съществува съмнение относно мястото, времето и степента на
участие на исканото лице в престъпна дейност, касаеща трафик на мигранти през границите
на Република Румъния.
Не са налице основанията за отказ и по чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА. Няма съмнение, че
мярката, изискваща задържане, спрямо българския гражданин, е била взета неприсъствено,
но във връзка с неприключило наказателно производство в досъдебна фаза, като
основанията за отказ по чл.40, ал.2, т.1, и 2 от ЗЕЕЗА са факултативни. Случаите по чл. 40,
ал.1, т. 3 и т.4 и ал.2, т.4, към която препраща разпоредба на чл. 40а, ал.1 ЗЕЕЗА визират
наложено наказание лишаване от свобода, поради което са неотносими.
С оглед принципа на особеността по чл.61, ал.1 ЗЕЕЗА, от който поисканото за
предаване лице не се е отказало, нито изпълняващият орган е дал съгласие същият да не се
прилага, е от съществено значение изясняването на въпроса за какво престъпление,
индивидуализирано по място, време на извършване и степен на участие се предава
поисканото лице. Относно възраженията на защитата за липсващи реквизити на ЕЗА,
изискуеми съгласно чл. 37, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА, съдът намира за установено следното. На стр.3
и 4 от ЕЗА органът на издаващата държава е описал подробно обстоятелствата, които
обосновават подозрение за извършването на престъпленията, квалифицирани в ЕЗА като
незаконен трафик на наркотици и психотропни вещества. Конкретната степен на участие на
поисканото за предаване лице в престъпната дейност, е описана достатъчно подробно, като
са изложени твърдения, че българският гражданин в съучастие с друго конкретно
установено лице е получил на две отделни дати наркотични вещества. При описанието на
фактите издаващата държава е посочила дори и лични данни на лицата, от които се твърди,
че са получени инкриминираните вещества. Във висока степен са индивидуализирани и
самите вещества, като е посочен техният вид, тегло и дори процент на активния компонент.
Съдът счита, че степента на обоснованост на обвинението при описанието на фактите в ЕЗА
не се изследва от съда на изпълняващата държава в настоящото производство. С оглед
изложеното съдът счете, че е безпредметно да събира сочените от защитата доказателства,
свързани с изясняването на въпроса дали актът за задържане, въз основа на който е издадена
ЕЗА, е достатъчно мотивиран и дали е обосновал убедително предположението за вероятна
съпричастност на българския гражданин към инкриминираната престъпна дейност. Отделно
от това е недопустимо разширително тълкуване на чл. 37, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА. Това е така, тъй
като този текст от закона не предвижда анализ на доказателствата, на базата на които е
постановено задържане на исканото лице, а само и единствено проверка за изчерпателност
на фактите, които очертават рамката на обвинението – време, място на извършване, степен
на участие в съответното престъпление. В настоящия случай няма никакво съмнение, че
твърдяната престъпна дейност е обвързана само и единствено с територията на издаващата
държава. В този смисъл не са налице факултативните основания за отказ от изпълнение,
предвидени в чл.40,т.5 от ЗЕЕЗА.
Достатъчно ясно е очертан и инкриминираният период, което е от значение за
преценката дали са налице факултативните основания за отказ по чл. 30, ал.1, т. 2 ЗЕЕЗА.
Съдът констатира, че давностният срок за провеждане на наказателно преследване на
описаните в ЕЗА престъпления, не е изтекъл с оглед уточненията, относими към
инкриминирания период. Давностният срок за наказателно преследване следва да се
преценява съгласно българския наказателен закон. С оглед данните, че във всички случаи
описаните в ЕЗА престъпления са наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години,
дори и при най-благоприятното за поисканото лице фактическо положение, приложимият
закон е по чл. 80, ал.1, т.2 НК, т.е. давностният срок е 15 години. Същият с оглед данните за
периода, инкриминиран в образуваното в Република Италия производство (18 май 2021г. и
08 юни 2021г.), не е изтекъл.
С оглед изложеното съдът намира, че ЕЗА съответства по форма и съдържание на
2

изискванията по чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА. Заповедта съдържа всички необходими белези за
индивидуализирането на престъплението, за което е издадена. Изпълнени са изискванията
на чл.37, ал.1, т.5 от ЕЗА, като не съществува съмнение относно мястото, времето и степента
на участие на исканото лице в престъпна дейност, касаеща трафик на наркотични вещества
на територията на Република Италия.
Съдът намира, че липсват абсолютни основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА –
престъплението, за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в РБ и не попада в юрисдикцията
на РБ. От събраните доказателства е видно, че исканото за предаване лице не е осъдено нито
в България, нито в друга държава – членка на ЕС за същото престъпление. От приложената
по делото справка за съдимост е видно, че българският гражданин е осъждан, но за друго
престъпление, извършено в периода от август 2016г. до 09.02.2018г. Безспорно е
установено, че исканото лице не е малолетно и следователно е наказателноотговорно.
От страна на прокуратурата на РБ не са предявени искания с оглед обстоятелствата,
предвидени в чл.52 от ЗЕЕЗА, поради това не са налице основания и за отлагане предаването
на българския гражданин под условие. От наличните по делото доказателства е видно, че
срещу българския гражданин са били образувани наказателни производства, но са
приключили с влязъл в сила съдебен акт на 12.09.2019г. (л.36 –л.39, СП).
Престъплението, за което се иска предаване на българския гражданин, не е
политическо, не са налице доказателства издаването на ЕЗА да цели преследване на
българския гражданин поради негови политически, религиозни убеждения, или поради
етническа принадлежност. Съдът намира,че не е обоснована опасност българският
гражданин да бъде подлаган на насилие и изтезания, както и че неговите процесуални права,
гарантирани от българския процесуален закон, ще бъдат защитени и при провеждане на
наказателно преследване в Република Италия. Допълнителните гаранции по чл.41, ал.3 от
ЗЕЕЗА, които са представени допълнително по искане на българския съд в настоящото
производство, дават основание за извод, че личното участие на българския гражданин се
изисква само и единствено за нуждите на наказателното преследване на престъпленията,
посочени по-горе, индивидуализирани по място и време на извършване. С оглед
съдържанието на допълнително предоставените гаранции е видно, че не се касае за
еднократно изслушване, а за участие на българския гражданин в наказателното
производство до окончателно решаване на въпроса дали по неприключилото наказателно
производство в досъдебна фаза той следва да бъде предаден на съд, съответно, ако бъде
предаден на съд, дали неговото лично участие съгласно дадените гаранции е необходимо до
постановяването на присъда. При така постъпилата допълнителна информация липсва
основание да се приеме, че страна, членка на ЕС, ще подложи българския гражданин на
унизително отношение, както и че по правило в правоотношенията си с лицата, чиято
наказателна отговорност е ангажирана по обвинение за извършени тежки престъпления, ще
нарушава правото им на справедлив процес и принципа за спазването на разумни срокове.
С оглед изложеното съдът постанови своето решение, като с оглед крайния изход на
делото и на основание чл. 44, ал.9 ЗЕЕЗА потвърди мярката за неотклонение на българския
гражданин „задържане под стража“, която следва да се изпълнява до приключване на
процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

3

Номер на акта:	437
Дата:	27 юни 2022 г. (в сила от 5 юли 2022 г.)
Съдия:	Мина Мумджиева

Дело:	20221100202203
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 юни 2022 г.

Решение по дело №2203/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите