РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Габрово , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова
Галина Косева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600121 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Районна
прокуратура – Габрово, ТО – Дряново, срещу присъда № 2 от 29.03.2021 г. по НОХД
№ 163/2020 г. по описа на Районен съд – Дряново.
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Дряново е признал подсъдимия
Г. ТР. СП. от гр. Дряново за невинен в това, че през периода от 28.01.2020 г. до
06.03.2020 г., в гр. Дряново, на ул. „Х.” № **, в поземлен имот с идентификатор ***,
самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно свое оспорвано от Р.Х.С.
от гр. Дряново, предполагаемо право на владение и ползване на гараж с идентификатор
***.2, като поставил пред входа на гаража различни метални изделия и предмети, чрез
които лишил собственика от достъп и ползване на гаража по предназначение, като
случаят е немаловажен, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
В законния срок присъдата е протестирана с искане да бъде отменена и да се
постанови нова присъда, с която подсъдимият С. да бъде признат за виновен по
повдигнато му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК и
да му се наложи наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение се
отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок, както и
1
наказание глоба в размер на 500 лева. На база установената по делото фактическа
обстановка прокурорът намира, че в поведението на подсъдимия не се установяват
признаци на добросъвестност, т.е. незабавното преустановяване на самоуправните
действия, дори и след като е предупреден от полицейските органи. Посочва се, че с
действията си подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението от обективна
страна предвид това, че има наличен правен имуществен спор между него и
собственика на гаража, който се изразявал в несъгласие на съществуващото право на
ползване и владение. Нямало условия спорът задължително да е отнесен за решаване
пред съда или друг орган, като в решения на ВКС многократно е изтъквано, че няма
ограничения във формата на оспорването и то може да стане както с думи, така и с
действия, стига те да са разбираеми. В случая имало поставяне на предмети пред
вратата на гаража от подсъдимия и след полицейско предупреждение същият не ги
преместил, което изцяло отхвърляло неговата версия, че е препречван пътя към гаража
и вратата на гаража в производствената дейност на дружеството му. Прокурорът счита,
че подсъдимият е внесъл промяна в съществуващото фактическо положение
противоправно и самоволно, под предлог, че осъществява оспорвано му от другиго
право, а именно – осъществил е едно свое предполагаемо право, като е възпрепятствал
правото на достъп и ползване на гаража от свидетелката С. и пълномощника й
свидетелят А..
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав прокурорът поддържа
протеста. По съществото на делото изразява несъгласие с приетото от районния съд,
според което само свидетелката С можела да осъществени самоуправство, но не и
подсъдимият, тъй като последният бил завел гражданско дело със съответна претенция
за собственост. Счита, че в случая е било налично фактическо положение, което
съществувало от момента, в който свидетелката С. придобила собствеността на гаража
чрез търг. Подсъдимият самоволно и не по установения ред внесъл промяна в това
фактическо положение, чрез поставяне на тежки палети по начин, който прави
невъзможно отварянето на вратата и по този начин препятствал достъпа. Прокурорът
заявява несъгласие и с извода на районния съд, че гаражът не бил ползван дълго време
от собственичката и семейството й, поради което нямало самоуправство. По
изложените съображения представителят на прокуратурата намира, че са изпълнение
всички признаци от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, поради което
следва да се постанови нова присъда, с която подсъдимият С. да бъде признат за
виновен и осъден по този престъпен състав.
Подсъдимият Г.С. се явява в проведеното пред тази съдебна инстанция
заседание. Лично и чрез договорния си защитник адв. Е.П. от АК – Габрово оспорва
протеста. По съществото на делото адв. П. излага съображения за правилност на
присъдата, като счита, че същата следва да се потвърди. При упражняване на правото
2
си последна дума подсъдимият прави искане за потвърждаване на присъдата.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа протеста с изложените в него
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК.
Въззивният съд намира, че присъдата на контролираната съдебна инстанция е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз
основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие.
Първоинстанционният съд е анализирал доказателствената съвкупност и мотивирано е
направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по
делото, настоящият съдебен състав не намери основания за промяна на фактическата
обстановка, която е следната:
Подсъдимият Г. ТР. СП. е роден на *** г. в с. К., общ. П.. Същият е с
постоянен адрес в гр. Дряново, завършил е средно образование, женен е и не е
осъждан.
Съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот № ** от 04.07.2008 г.
на АДВ свидетелката Р. С. придобила собствеността върху недвижим имот - гараж със
застроена площ от 58,74 кв. м. и застроен обем от 208,53 куб. м., находящ се в гр.
Дряново, ул. Х. №**, УПИ -1, кв. 122, отреден за ПИ 1207 по плана на гр. Дряново с
площ по кадастрален план 8640,20 кв. м. По кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Дряново имотът представлява сграда с идентификатор ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена плащ от 55 кв. м., с
предназначение хангар, депо, гараж. Гаражът бил възложен без земята и без отстъпено
право на строеж. За да има достъп до имота си, съпругът на свидетелката С. –
свидетелят С., придобил по дарение от лицето Г.Ш. 9/100 идеални части от поземлен
имот с идентификатор *** местен път, който е съседен на поземлен имот с
идентификатор ***, видно от приложения нотариален акт № 154, том I, рег. № 1233,
дело № 123/ 2015г. на нотариус М., рег. № 372 на Нот. Камара (л. 83 от ДП).
На 16.01.2013 г. подсъдимия С. закупил поземлен имот с идентификатор ***,
новообразуван от парцел I, от кв. 122 по плана на гр. Дряново с административен адрес
гр. Дряново, ул. Х. № ** с площ от 1071 кв. м. На 16.12.2013г. закупил построената в
този имот сграда – складова база, склад с идентификатор ***, със застроена площ от
255 кв. м. Подсъдимият е собственик на 15/100 идеални части от поземлен имот с
идентификатор **** – местен път. Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с
построените в него сгради, е собственост на „***“ ЕООД, чийто едноличен собственик
на капитала е подсъдимият, като и двата имота са съседни на поземлен имот с
идентификатор ***. Подсъдимият е собственик и на 14,33/100 идеални части от
3
поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 639 кв. м., с начин на трайно
ползване – местен път, който е съседен на поземлен имот с идентификатор *** и по
него има достъп и до сградата с идентификатор ***, собственост на св. С..
На 18.02.2019 г. подсъдимият С. депозирал искова молба против свидетелката
С. с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността, по която било образувано гр.
дело № 56/2019 г. по описа на Районен съд – Дряново. Същият отправил искане до
съда да осъди свидетелката С. да преустанови действията, с които нарушава правото
му на собственост, като възпрепятства достъпа на МПС до имота му, като премахне
сградата – гараж, незаконно построената в собствения му ПИ с идентификатор *** С
решение № 73/12.11.2019 г. състав на Районен съд - Дряново отхвърлил предявения от
подсъдимия иск, като неоснователен. Решението е обжалвано пред Окръжен съд –
Габрово и пред ВКС, като производството не е приключило с краен съдебен акт.
По повод подадена на 07.01.2020 г. жалба от свидетеля А. – син на
свидетелката С., за ограничаване правото му на достъп и ползване на гаража, на
23.01.2020 г. полицейски служители на РУ - Дряново извършили проверка на място и
установили, че пред вратите на гаража имало поставени метални изделия и материали,
като по този начин се ограничава достъпа до него. На място бил съставен констативен
протокол с фотоснимка (л. 10-11 от ДП). С протокол за предупреждение от 23.01.2020
г. (л. 4 от ДП), на основание чл. 65, ал. 1 от ЗМВР, подсъдимият бил предупреден в
срок до 27.01.2020 г. да осигури достъп до сградата, като премахне поставените
метални предмети и материали пред входа на същата. На 28.01.2020 г. полицейски
служители при РУ - Дряново отново посетили мястото, като установили същото
състояние - пред вратите на гаража имало поставени метални изделия и материали,
като по този начин се ограничава достъпа до него. Съставен бил констативен протокол
и 2 бр. фотоснимки (л. 12-14 от ДП). На 06.03.2020 г. служители на РУ - Дряново
отново посетили мястото, като за констатациите си изготвили протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум. Според отразеното в протокола пред вратите на
гаража, върху дървен палет, били намерени различни метални предмети, като към
подхода за гаража били намерени различни по вид заготовки за котли на твърдо
гориво.
Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от страните по
делото както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд. Същата се
установява при анализа и съпоставката на събраните в производството доказателства,
сред които обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, многобройните
документи, установяващи придобиване на собственост както от подсъдимия, така и от
свидетелката С.; изготвените от служители на РУ на МВР – Дряново констативни
протоколи от 23.01.2020 г. и от 28.01.2020 г. и фотоснимките към тях, както и
4
предупредителния протокол на МВР от 23.01.2020 г.; протокола за оглед на
местопроизшествие от 06.03.2020 г. и фотоснимките към него.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира, че изводът
на първоинстанционния съд, според който деянието, за което е обвинен подсъдимият
Савов не съставлява престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, е правилен и
законосъобразен.
Обективната страна на престъпното самоуправство по чл. 323, ал. 1 НК изисква
изпълнителната дейност да е предпоставена от съществуването на правен спор между
субекта на деянието и друго лице. В тази връзка и при така събраните по делото
доказателства правилно се явява заключението на районния съд, че нито свидетелката
С., нито нейният син – свидетелят А. установяват преди или през инкриминирания
период да са имали фактически спор с подсъдимия относно ползването на
пространството пред гаража, като собственичката на сградата заявява, че същата не се
ползва от няколко години, а свидетелят А. съобщава, че последно е провеждал
разговор с подсъдимия през 2018 г. На следващо място, правото по чл. 323, ал. 1 от НК
трябва да е оспорвано не от самия деец, а „от другиго”. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в случая такова оспорване не се установява.
Въззивният съд следва да напомни, че изпълнителното деяние на
самоуправството по чл. 323, ал. 1 от НК може да се осъществи само чрез действие. В
конкретния случай такива действия от страна на подсъдимия С. в рамките на
инкриминирания период не се установяват. На практика за активно поведение на дееца
не се говори и в обвинителния акт, който очертава пределите на обвинението. От
доказателствената съвкупност, преценена в контекста на повдигнатото фактическо
обвинение, се установява че на 23.01.2020 г. полицейски служители на РУ - Дряново
извършили проверка на място и установили, че пред вратите на гаража има поставени
метални изделия и материали, като по този начин се ограничава достъпа до него.
Констатациите са отразени в съответен протокол, а на подсъдимия е отправено
предупреждение да премахне вещите. Последният очевидно не е изпълнил
предписанието, тъй като видно от следващия констативен протокол от 28.01.2020 г.,
пред вратите на гаража продължава да има метални изделия и материали,
ограничаващи достъпа. Същото фактическо положение е описано и в съставения на
06.03.2020 г. протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум. Следователно,
през инкриминирания период не се установява подсъдимият С. да е извършил
действие, чрез което противоправно и самоволно да е осъществил едно оспорвано от
свидетелката С. свое действително или предполагаемо право. И теорията, и в
съдебната практиката категорично се приема, че самоуправството не може да се
извърши чрез бездействие. Поради това изпълнителното му деяние не е възможно да се
5
осъществи и чрез неподчинение на акт на орган на власт, в случая неизпълнение на
даденото му предписание от полицейски орган (в този смисъл решение №
215/25.03.2004 г. по н. д. № 817/2003 г., II н. о., решение № 297/28.06.2011 г. по н. д. №
1547/2011 г., III н. о.).
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди, тъй като не са налице основания за
нейната отмяна или изменение в съответствие с направеното в протеста искане.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 29.03.2021 г. по НОХД № 163/2020 г. по
описа на Районен съд - Дряново.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6