№ 13306
гр. София, 29.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110156901 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 223245/20.10.2022г. на СРС, подадена от
"****************" АД срещу "**************" ЕАД.
Ищецът "****************" АД чрез юрк. Р.К. е предявил срещу ответника
"**************" ЕАД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1575,66 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение (с включени 15,00 лева ликвидационни разноски) по щета №
********* за нанесени вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел „С-HR“, рег. №
***********, при пътно-транспортно произшествие на 24.04.2018г., настъпило в град
София, на пътния възел между бул. "***********" и бул. "************", причинено
виновно от водача на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "190-Е", рег. № **********,
А. П. М., чиято гражданска отговорност била застраховА. при ответника, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (20.10.2022г.) до окончателното изплащане
на сумата. Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на
24.04.2018г. в град София, на пътния възел между бул. "******* ***********" и бул.
"************", А. М. - водачка на автомобил марка "Мерцедес", модел "190-Е", рег. №
**********, виновно причинила пътно-транспортно произшествие, при което бил увреден
лек автомобил марка „Тойота“, модел „С-HR“, рег. № ***********. Към датата на събитието
за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка "Каско на МПС" (полица №
************). За автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към
датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“.
При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № *********. За отстраняване
на щетите по увредения автомобил застрахователят-ищец заплатил обезщетение от 1560,66
1
лева. Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция
спрямо ответника, заедно с 15,00 лева за ликвидационни разноски. Ответникът не изплатил
претендираните спрямо него суми, като отказал с мотива, че наложеното на сочената като
виновна за ПТП водачкА.казание било оспорено пред съда. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Кунева или не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "**************" ЕАД чрез юрк. Д.Д. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 3044/05.01.2023г. на СРС, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Оспорва механизма на ПТП, като евентуално твърди, че застрахованият
при ищеца водач е допринесъл за настъпването му. Оспорва се наличието на причинно-
следствена връзка между соченото ПТП и процесните вреди. Платеното обезщетение се
оспорва като прекомерно. Издаденото наказателно постановление било обжалвано. В срока
по чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът "**************" ЕАД е предявил срещу третото лице-
помагач А. П. М. обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждането ú да
заплати на ищеца по обратния иск търсената спрямо него по делото сума от 1575,66 лева,
ведно със съответната законна лихва. Твърди, че, тъй като М. напуснала
местопроизшествието, за застрахователя ú по застраховка "Гражданска отговорност"
възниквало регресно право по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ да получи заплатената като обезщетение
сума. За насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът и ищец по
обратния иск се представлява от юрк. Г.С., която оспорва предявения срещу дружеството
иск, съответно при уважаването му моли обратният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК вр. чл. 219, ал. 3 ГПК ответницата по обратния иск А. П. М.
чрез адв. П. П. - АК-София, е подала Отговор на исковата молба, вх. № 81491/23.03.2023г.
на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че няма
участие в процесното ПТП, а издаденото ú наказателно постановление било отменено от
съда поради това, че не е била участник в произшествието и не е управлявала автомобила. В
насрочените по делото публични съдебни заседания се явява лично или не не явява, като се
представлява от адв. П., който оспорва предявения срещу нея иск и поддържа подадения
отговор, като в хода на устните състезания моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
и становището и възраженията на ответника в отговора ú, предявения срещу
третото лице-помагач обратен иск и отговора му, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Допустим е и предявеният от ответника срещу третото лице -
помагач обратен иск. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
2
основание чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното
увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е застраховА. при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това
задължение. Доказателствената тежест по обратния иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ е за ищеца по него. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че по отношение на управлявания от ответника по него автомобил е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника да е настъпило
събитие, представляващо покрит застрахователен риск по договора за застраховка, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на увреденото лице или на
неговия застраховател застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
както и че при осъществяване на противоправното си поведение ответникът е напуснал
местопроизшествието преди идването на контролните органи. В тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно, че не е напуснал
местопроизшествието или това е сторено поради неотложни причини. Извън това в тежест
на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Видно от представената на л. 7 застрахователна полица, за лек автомобил марка "Тойота",
модел "С-HR", рег. № ***********, е налице сключена при ищеца застраховка "Каско на
МПС" с период на покритие 06.02.2018г.-05.02.2019г.
Видно от представената на л. 47 справка, за автомобил с рег. № ********** е налице
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" при ответника с период на
покритие 15.03.2018г.-15.03.2019г.
По делото е представен Протокол за ПТП № 1690861/24.04.2018г., в който съответен
служител на МВР е удостоверил настъпването в 8,00ч. на 24.04.2018г. в град София, на
пътния възел от ******* "***********" към бул. "************" /изход/, настъпване на
ПТП с автомобил марка "Тойота", модел "С-HR", рег. № ***********, и друг автомобил, за
който е вписано, че е напуснал местопроизшествието. Съгласно Удостоверение от
18.05.2022г. от МВР - СДВР, Отдел "Пътна полиция", напусналият водач е установен - А. П.
М. с автомобил марка "Мерцедес", модел "190Е", рег. № **********, като срещу нея е
образувано административно-наказателно производство и ú е наложено съответно
наказание. С Решение от 28.06.2021г. по нахд № 4413/2021г. на СРС, НО, 112 състав,
издаденото срещу М. наказателно постановление е отменено изцяло като
незаконосъобразно. В мотивите на решението е посочено, че се установява към момента на
ПТП, че не М., а друго лице е управлявало автомобила. Върху гърба на л. 34 от
3
наказателното дело е поставено означение, че решението е влязло в сила на 21.07.2021г.
За установяване на фактите относно настъпването и механизма на ПТП по делото като
свидетели са разпитани Н. Б. и Златин Н.. Свидетелят Б. е управлявал автомобила "Тойота".
За почти всички релевантни към спора факти той заявява, че няма спомен. Не помни ясно
къде точно се е случило ПТП, не може да каже откъде е идвал и накъде е отивал. В
последствие заявява, че вероятно е идвал от телевизионната кула към бул. "************".
Въпреки липсата на спомени за тези обстоятелства, свидетелят ясно си спомня марката и
модела на автомобила, с който е настъпило ПТП, но не и цвета му. Помни, че е каран от мъж
в работни дрехи, като ставало дума за странично ожулване. Не помни какви са уврежданията
и от коя страна на колата е станал инцидентът. Обадил се на тел. 112 и му казали да отиде в
КАТ и да попълни протокол, след което не си спомня какво се е случило. Не помни дали е
идвал КАТ на място. В същото време свидетелят ясно си спомня, че е настигнал другия
автомобил в локалното платно на бул. "************" при хотел "Плиска" и му казал "Вие
ме ударихте, защо не спряхте?", при което другият водач потеглил. Така дадените показания
според съда са с крайно ниска доказателствена стойност, тъй като са ниско информативни.
Дори и при изтеклия период от близо 5 години от датата на ПТП, свидетелят, при липса на
доказателства за болестно или друго състояние, повлияло паметта му, би следвало да има
поне общ бегъл спомен за посоката си на движение, механизма на ПТП, идвал ли е КАТ на
мястото на ПТП и др., които обстоятелства, дори и при шокиращо събитие, като каквото
свидетелят оценява ПТП, в което е участвал, би следвало да оставят следа в паметта му,
също както детайлите за работните дрехи на другия водач и модела на автомобила му. При
това положение и по изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля
Б..
Свидетелят Н. е във фактическо съжителство с А. М., като е управлявал автомобила
"Мерцедес" при настъпването на ПТП. Не си спомня дали е бил сам или с колега, по-скоро
сам. Пътувал за работа с кола по този маршрут. Понякога пътувал и с градския транспорт.
Колата била на името на бащата на М.. Идвал от телевизионната кула, като искал да се качи
на бул. "************" в посока към хотел "Плиска". Била само една лента за движение. По
това време на деня там имало задръстване, били наредени много коли в колона, сред които и
той, като чакали възможност да се качат на булеварда. Движел се много бавно - на "тръгни-
спри". Точно преди влизане в детелината от лявата му страна се появила "Тойота"-та,
водачът на която се опитал да я вмъкне в колоната и я блъснал в управлявА.та от свидетеля
Н. кола. През прозорците се разбрали с другия водач да съставят двустранен протокол и се
придвижили до локалното при хотел "Плиска". Там обаче шофьорът на "Тойота"-та заявил,
че ще ги блъснат и да се преместят на друго място и потеглил. Н. тръгнал след него, но
другата кола така и не спряла и свидетелят в един момент се отказал да кара след нея.
Снимал бил номера на колата и самия водач. Показанията на този свидетел съдът кредитира
изцяло, доколкото са вътрешно непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото
материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа експертиза,
4
което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност,
при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и
при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата правилност. Вещото
лице е установило, че мястото на удара между двата автомобила е върху дясната пътна лента
на бул. "П.К.***********" в зоната на отклонението към бул. "************" - изход едно в
края на разположената отляво триъгълна зона с маркировка "М15". Лекият автомобил
"Мерцедес" е бил в покой, а автомобилът "Тойота" се е движил с около 17,70 км/ч.
Автомобилът "Мерцедес" се е движил само в дясната лента. Трафикът е бил интензивен и
при формирана колона от автомобили отпред и отзад на същия, като спорадично колоната е
спирала и тръгвала. Попътно движещият се автомобил "Тойота" е навлязъл в означена с
маркировка "М15" зона с цел да завие към бул. "************" и опит да се вмъкне в
пролуката пред автомобила "Мерцедес". Тъй като пролуката била недостатъчна, е настъпило
съприкосновение между автомобилите, като върху автомобила "Мерцедес", доколкото бил
изработен от по-здрави материали, не настъпили увреждания. ПТП е било предотвратимо за
водача на автомобила "Тойота". Понесените от последния вреди са в причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 24.04.2018г. между двата
автомобила е реализирано ПТП на бул. "П.К.***********" на изхода към бул.
"************" в посока към хотел "Плиска". Установява се обаче, че произшествието е
настъпило по вина на водача на автомобила "Тойота", който не е съобразил поведението си
с нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 20 ЗДвП и чл. 65, т. 6 ППЗДвП, като в нарушение
на поставената пътна маркировка е навлязъл е в участък от пътя, обозначен с маркировка
"М15" по чл. 65, т. 6 ППЗДвП, забраняваща навлизането в него на пътни превозни средства,
като същевременно с това и по този начин се е опитал да изпревари чакащите реда си в
еднолентовия път да се включат в движението към бул. "************", създавайки
опасност за движението и причинявайки пътно-транспортно произшествие. У водача на
автомобила "Мерцедес", чиято гражданска отговорност е застраховА. при ответника през
процесния период, липсва каквато и да е вина за инцидента, доколкото поведението му е
изцяло в съответствие с правилата за движение по пътищата, а към момента на настъпване
на ПТП автомобилът е бил в покой и не се е движил.
Затова, доколкото липсва установено виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, то е налице липса на съществен елемент от фактическия състав на
регресната отговорност по чл. 411 КЗ, поради което и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, а обсъждането на останалите събрани по делото доказателства и въведени от
страните доводи се явява безпредметно.
Събраните по делото доказателства не установяват по никакъв начин противоправно и
виновно поведение за ответницата по обратния иск А. М.. Нещо повече - наложеното ú във
връзка с процесното ПТП административно наказание е отменено с влязло в сила решение
на съда. Поради това и предявеният обратен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
5
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат само
ответникът "**************" ЕАД и ответницата по обратния иск А. М., които
своевременно са заявили претенции в тази насока.
В полза на ответника "**************" ЕАД и в тежест на ищеца "****************" АД
следва да се присъдят разноски по делото в размер от 250,00 лева, в които е включено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева.
В полза на ответницата по обратния иск А. М. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение. Същото, заплатено в размер от 800,00 лева, действително е прекомерно,
както е възразил процесуалният представител на ищеца по обратния иск. В тази връзка
следва да се има предвид, с оглед становището на Съда на ЕС, обективирано в Решение от
23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-428/16, че национална правна уредба, в
частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член101, §1 ДФЕС,
като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес,
то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си
дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по
делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в тази наредба, а
имат единствено и донякъде ориентировъчен характер. В този смисъл е и практиката на
Софийския градски съд - Определение № 5468/03.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 4790/2023г. на
СГС. На третото лице - помагач по принцип разноски не се присъждат. В случай обаче, че
срещу него е предявен за разглеждане обратен иск, настоящият съдебен състав намира, че за
него възниква право на разноски съобразно чл. 78 ГПК, но само досежно предявения
обратен иск. Същият в конкретния случай е предявен за парично вземане в малък размер,
т.е. защитаваният интерес е нисък. Като цяло делото не се отличава с материална и
професионална сложност, макар предявяването на обратен иск да съставлява известно
процесуално усложнение. Разпитвани са свидетели, като е изслушвано и заключение на
вещо лице. При това положение съдът намира, че съизмерим с естеството и хода на
производството е хонорар от 500,00 лева, който следва да бъде присъден в полза на
ответницата по обратния иск и в тежест на ищеца по него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от "****************" АД, ЕИК **********, със седалище в град
София, срещу "**************" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, иск с
правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1575,66 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
(с включени 15,00 лева ликвидационни разноски) по щета № ********* за нанесени вреди
на лек автомобил марка „Тойота“, модел „С-HR“, рег. № ***********, при пътно-
транспортно произшествие на 24.04.2018г., настъпило в град София, на пътния възел между
бул. "***********" и бул. "************", причинено според твърденията в исковата молба
виновно от водача на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "190-Е", рег. № **********,
А. П. М., чиято гражданска отговорност била застраховА. при ответника, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (20.10.2022г.) до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "**************" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, срещу А. П. М., ЕГН **********, от град София, обратен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждането ú да заплати на дружеството търсената
спрямо него като ответник по делото сума от 1575,66 лева, ведно със съответната законна
лихва.
ОСЪЖДА "****************" АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на "**************" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от250,00 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство (гр.д. № 56901/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА "**************" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на А. П. М., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от500,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство
(гр.д. № 56901/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7