Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 3260 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два кумулативно
съединени конститутивни иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по т.
2 КТ.
Производството е образувано по постъпила искова молба
от Н.Я.И. *** за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата
отмяна, както и за възстановяването ѝ на предишната работа.
С влязло в сила определение от 15.12.2020 г. производството
по гр. дело № 3260 по описа на Районен съд гр. Враца за 2020 г. в частта, в която е направено искане
съдът да се произнесе относно това дали трудовото правоотношение между страните
е имало безсрочен характер, поради оттегляне на исковата молба в тази ѝ
част.
В исковата
молба се твърди, че между страните имало трудово правоотношение, възникнало по
силата на трудов договор № 369р-7147 от 24.04.2020 г., като същият бил сключен
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ вр. с чл. 70 от КТ. Съгласно договора
ищцата била назначена на длъжност „Системен оператор” в група „Регистрация и
отчет на ППС, собствениците им и водачи” от сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Враца. На тази длъжност били назначени още четирима служители – Д.В.К., И.
П. Е., М. В. Т. и Ц. П. П.. На 13.11.2020 г. всички служители от групата били
извикани в ОД на МВР и там им казали, че според изискването на проекта, по
който били назначени, трябва да пуснат молба за напускане и молба за
назначаване едновременно с това. На същата дата ѝ били връчени готови,
предварително написани молби за прекратяване на трудовото правоотношение и за
назначаване на същата длъжност. Сочи, че тя подписала молбите, като били
уведомени в понеделник, на 16.11.2020 г., да отидат да подпишат новите трудови
договори и да продължат да работят. Твърди, че на 16.11.2020 г. отишла в ОД на
МВР, но от там ѝ била връчена за подпис единствено заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение с № 369з-2273 от 16.11.2020 г., според
която правоотношението било прекратено от неделния ден - 15.11.2020 г. В
заповедта било посочено, че прекратяването е на основание чл. 128а, ал. 3 и чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ. Била уведомена, че директорът не е пожелал да подпише нов
трудов договор с нея.
Счита, че
така прекратеното трудово правоотношение е незаконно. Излага, че самият трудов
договор е сключен като временен, но по никакъв начин и никъде не било указано
какъв е срокът на договора или работата, която следва да бъде извършена. По
тази причина намира, че трудовото правоотношение има безсрочен характер.
Отделно от това смята, че действията на ответника са неправомерни, като са я
въвели в заблуда и по този начин са прекратили трудовото правоотношение, без да
е налице реално такова намерение от нейна страна. Молбата за прекратяване била
написана предварително заедно с молбата за назначаване и едновременно ѝ
били връчени за подпис. Намира действията на ответника за некоректни и в
нарушение на закона, като са се опитали да го заобиколят и да прекратят
правоотношението по ред, който ощетява ищцата, която била накарана да направи
волеизявление, което в действителност не е искала. В проведеното открито
съдебно заседание на 24.02.2021 г. ищцата сочи, че не твърди да е депозирала
заявлението за прекратяване на трудовия договор поради принуда, а твърди, че е била
подведена от ответника.
Поради тези
и останалите изложени съображения моли съда да признае, че извършеното
уволнение е незаконно, да отмени процесната заповед и да я възстанови на
заеманата преди това длъжност.
Ответникът счита
предявените искове за неоснователни. Сочи, че между страните не е спорно, че е
налице сключен трудов договор с peг. № 369р- 7147/24.04.2020 г., както и че
същият е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.70 от КТ.
Сочи, че на 10.03.2020
г. Н.И. подала заявление с peг. № 369000-4056/13.03.2020 г. за назначаване на
„временен трудов договор на длъжност - системен оператор в група „Регистрация и
отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“ от сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат, утвърден с M3
8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с M3 8121К-4286/02.03.2020 г. към щата
на Областна дирекция на МВР - Враца“. Бланката била предварително подготвена,
като ищцата я е попълнила собственоръчно, внимателно я е прочела и след като
ѝ е обяснено подробно за характера и срока на допълнителния щат, я е
подписала, без да направи възражение.
Излага, че на основание
заявлението за назначаване и съгласие на директора на ОДМВР – Враца, бил
изготвен и подписан от двете страни срочен трудов договор. Действително в
договора не бил посочен изрично срокът, но същият бил посочен в заповедта на
министъра във връзка с допълнителния щат, като самите заповеди били посочени
изрично в договора, както и в заявлението за назначаване, подадено от ищцата.
Ето защо И. изначално е знаела какъв е срокът, за който е наета да полага труд.
Потвърждава, че с
изтичане на срока по допълнителния щат, служителите са пуснали заявление за
прекратяване на договорите по взаимно съгласие. От своя страна директорът на
ОДМВР - Враца е обективирал съгласието си за прекратяване с резолюция върху
заявленията. Сочи, че служителите адресирали до него и нови заявления за
назначаване по нов допълнителен щат по M3 8121к-10369/05.11.2020 г. Всички
заявления, отнасящи се до трудовите им правоотношения, били изготвяни от
служители на сектор КАПОЧР към отдел „Административен“ при ОДМВР - Враца в
улеснение на лицата. Сочи, че тези заявления били внимателно прочитани,
обяснявани и подписани собственоръчно от всеки един служител.
Излага, че върху
заявлението за назначаване на Н.И. директорът написал, че не е съгласен същата
да бъде назначена, като мотивите за това произтичали от получена докладна записка
от прекия ръководител на ищцата - началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Враца. В докладната било посочено, че И. не се справя с работата, проявява
слаба инициативност, има съществени пропуски и т.н.
Твърди си, че процесното
трудово правоотношение има срочен, а не безсрочен характер. В договора изрично
били посочени правните основания - чл. 68, ал.1, т.1 - срочен трудов договор за
определен срок и чл. 70 - срок за изпитване от Кодекса на труда. Словесно също
било изписано, че договорът е срочен, като е обвързан с условията и срока,
посочени в M3 8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с M3 8121К-4286/02.03.2020
г. Сочи, че в договора вместо цифра 3 по първата министерска заповед е
допусната техническа грешка и е записана цифра 6.
Не счита, че с
прекратяване на трудовият договор по взаимно съгласие на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ е променено действителното правно положение - всяка от двете
страни е била наясно с изтичането на срока на договора и с прекратяването му,
т.е. било е налице взаимно съгласие между страните. Сочи, че не е налице
обещание от страна на директора, че ще я назначи отново на работа. А отказът на
ръководителя да сключи нов договор с ищцата било негово субективно право. И. не
била въведена в заблуждение за нито едно свое действие, като на нея не ѝ
било обещавано сключване на нов трудов договор. Волята на ищцата не била
опорочена.
Поради тези и останалите
изложени в отговора на исковата молба съображения, моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения
доклад по делото, срещу който страните не са възразили в законоустановения срок,
обективиран в определение от 28.01.2021 г., като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата, че: същите са се намирали
в трудово правоотношение по силата на трудов договор с peг. №
369р-7147/24.04.2020 г., както и че същият е сключен на основание чл.68, ал.1,
т.1 и чл.70 от КТ; че ищцата депозирала молба за прекратяване на трудовото
правоотношение и молба за назначаване едновременно с това при ответника; че
директорът на ответника изразил несъгласие за сключването на повторен трудов
договор с ищцата.
Посочените
обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства. Видно от молба
от ищцата Н.Я., адресирана до ответника, с вх. № 369000-4056/13.03.2020 г. по
описа на ОД на МВР, същата е заявила желание да бъде назначена на временен трудов
договор на длъжност - системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните
превозни средства, собствениците им и водачи” от сектор „Пътна полиция” към
отдел „Охранителна полиция”, по допълнителния щат, утвърден с M3 № 8121К-13518/04.11.2019
г., изм. и доп. с M3 № 8121К-4286/02.03.2020 г. към щата на Областна дирекция на
МВР - Враца.
Въз основа
на подадената молба между страните е сключен трудов договор №
369р-7147/24.04.2020 г. на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.70 от КТ.
По делото е
прието и депозирано на 12.11.2020 г. от ищцата до директора на ОД на МВР Враца заявление
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на осн. чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 15.11.2020 г. Върху заявлението е поставена резолюция
„Съгласен!“ на 13.11.2020 г.
На
13.11.2020 г. ищцата Н.Я.И. е депозирала заявление до директора на ОД на МВР
Враца, с което моли, във връзка с M3 peг. № 8121К-10369/05.11.2020 г., да бъде
назначена на длъжност системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните
превозни средства, собствениците им и водачи“ от сектор “Пътна полиция” към
отдел „Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР - Враца. Върху
заявлението е поставена резолюция „Не съм съгласен!“ на същата дата -13.11.2020
г.
Със заповед №
369з-2273 от 16.11.2020 г., трудовото правоотношението между страните,
възникнало с трудов договор № 369р-7147/24.04.2020 г., било прекратено, считано
от 15.11.2020 г. на осн. чл. 128а, ал. 3 КТ вр. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Приета по
делото е докладна записка, издадена от началника на отдел „Пътна полиция“ с
рег. номер при ответника от 11.11.2020 г. и адресирана до директора на ОД на
МВР. Според приетия документ, ищцата проявявала слаба инициативност при изпълнение
на ежедневните ѝ служебни задължения. Поставените ѝ задачи изпълнявала
в определените срокове, но имала съществени пропуски в изучаването на нормативните
документи, регламентиращи служебната ѝ дейност, което водело до често допускане
на грешки и слабости в дейността. Срещала трудности при работата в екип и служебната
комуникация с граждани и служители. И. имала несъществен принос при изпълнение на
общите задачи на структурното звено.
Приети по
делото са и заповеди, издадени от министъра на вътрешните работи - M3
8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с M3 8121К-4286/02.03.2020 г. и МЗ
8121К-10369/05.11.2020 г., с които са определени условията и сроковете на
утвърдени допълнителни щатни длъжности, разкрити при ответника.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите К. Н. Ц.
и Д. Л. А., работещи в ОД на МВР Враца.
От
показанията на свидетелката Ц. се установява, че ищцата Н.Я.И. депозирала при
нея заявлението си за постъпване на работа по допълнителен щат, като ѝ
било разяснено, че заповедта за временен щат е до 14.11.2020 г. и ѝ бил
даде комплектът, който трябвало да се попълва във връзка със заемане на
длъжността. Сочи, че заявлението ѝ било одобрено и бил сключен трудов
договор с И.. Заявява, че ищцата, когато е подала заявлението си, е била наясно,
че щатът е за временно заемане, което било отразено и в самото заявление.
От
показанията на свидетелката А. се установява, че ищцата И. депозирала
заявлението за прекратяване на трудовия договор при нея в отдел „Човешки
ресурси“. Сочи, че срокът на допълнителния щат, който бил отпуснат – изтичал на
14.11.2020 г. или 15.11.2020 г., като служителите били извикани по служебен път
– служителките били общо 5, едната от които ищцата Н.И.. Били извикани чрез
техния началник, който да ги уведоми, че трябва да отидат в отдел „Човешки
ресурси“. Те се отзовали и отишли при свидетелката, като им било обяснено, че
наближава изтичане на срока за допълнителния щат, за който те са наети, и
трябвало да подпишат заявление за прекратяване на трудовия договор. Било им
предложено, тъй като е отпуснат нов щат за следващата година, за изпълняване на
същата работа, ако желаят, да подадат заявление, което било подготвено за всяка
от тях - ако желаят да сключат трудов договор по новия отпуснат щат. Според
свидетелката всички се съгласили, не задали каквито и да било въпроси и подали
заявления. Уточнява, че им били предложени проекти на заявленията по образец,
изготвени от технически сътрудник, те ги прочели и подписали, без да зададат
въпроси. Свидетелства, че нито тя, нито друг колега от отдел „Човешки ресурси“,
е казвал, че ще бъде сключен задължително нов трудов договор с тях, тъй като
тяхното заявление трябва да бъде одобрено от работодателя. Сочи, че те не са
имали яснота на този етап дали тези заявления ще бъдат одобрени. След
подаването на заявленията, свидетелката получила от деловодството същите с
резолюции, на които директорът се бил съгласил с останалите четири служителки
да бъде сключен нов трудов договор, като резолюцията за Н.И. била „не съм
съгласен“. Сочи и за получена от деловодството докладна записка от прекия
ръководител на ищцата, в която той уведомявал директора относно дейността,
качествата - как тези пет служителки изпълняват своите задължения, като за Н.Я.
не било дадено положително становище.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели като логични, допълващи се и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като отчита възможната
тяхна заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК.
Други
относими доказателства по делото не са приети.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно
съгласие на страните, изразено писмено.
Установяването
на законосъобразното прекратяване на трудовия договор с ищцата е в тежест на
ответника, който с помощта на всички допустими по ГПК доказателствени средства
следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
съответното посочено в заповедта прекратително основание Фактическият състав на
чл.325, ал.1, т.1 КТ включва кумулативно наличие на следните предпоставки:
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение от една от страните по
него; приемане, което не съдържа условие; писмена форма на съгласието;
достигане на приемането да знанието на адресата в седемдневен срок от
получаване на предложението.
В тежест на
ищцата е да докаже, че депозирала молбата за прекратяване на трудовия договор
вследствие на въвеждането ѝ в заблуждение.
Взаимното
съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ
представлява съвпадане на две насрещни волеизявления - на работодателя и на
работника или служителя, относно прекратяване на създадената между тях
трудовоправна връзка и относно момента на прекратяването ѝ. По своята
правна същност това е договор между страните за прекратяване на съществуващ
трудов договор и същевременно основание за прекратяването му. Като юридически
факт, от който се прекратява създадена правна връзка, централни елементи в него
са волеизявленията на страните, в чието съвпадане се изразява и взаимното
съгласие. Волеизявленията на страните могат да бъдат изразени в общ писмен акт,
подписан от тях, или в отделни актове, като единият е предложение, а другият - приемане
на предложението за прекратяване на договора. Инициативата за прекратяването му
може да бъде на работника или на работодателя. Законът установява 7 - дневен
срок от получаване на предложението, в който страната, към която е отправено
то, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна, без да има
изискване за начина и формата на това уведомяване. Прекратяването на договора
се извършва в момента, в който приемането на предложението за прекратяването му
достигне у предложителя, ако страните не са уговорили правните последици да
настъпят в последващ момент. Следва да се отбележи и че съображенията,
мотивирали страната да направи предложение за прекратяване на трудовия договор,
са ирелевантни и в този смисъл не е необходимо то да бъде мотивирано.
Предложението
за прекратяване на трудовия договор е едностранна сделка, която следва да
отговаря на изискванията за действителност съгласно чл.26 – чл.31 вр. чл.44 ЗЗД. Съответно тази едностранна сделка може да бъде нищожна или унищожаема,
като в първия случай не поражда правно действие, а във втория – за да отпадне
правното ѝ действие, е необходимо унищожаемостта да бъде постановена по
съдебен ред. В настоящия случай иск за унищожаемост на едностранното изявление,
обективирано в заявлението за прекратяване на трудовия договор, не е предявен
от ищцата. Ето защо съдът не би могъл да изследва въпроса, дали молбата е
подписана при някои от пороците на волеизявлението, водещи до унищожаемост,
включително вследствие на соченото от ищцата – въвеждане в заблуждение.
Доколкото обаче практиката на ВКС по искове за отмяна на уволнения по чл.325,
ал.1, т.1 КТ допуска разглеждане и без иск на възражения, съставляващи по
съществото си възражения за унищожаемост на едностранното изявление
„предложение”, то съдът ще разгледа в мотивите си този въпрос.
В
разглеждания случай съдът приема, че е налице предложение за прекратяване на
трудовия договор, изходящо от ищцата. В подаденото от нея заявление с вх. номер
при ответника от 12.11.2020 г., обективиращо волеизявлението ѝ, е
цитирана както правната норма на чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, така и словесното ѝ
изражение – по взаимно съгласие, като е посочена и датата, от която да бъде
прекратен договорът – 15.11.2020 г. По същество подаденото от ищцата заявление представлява
предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, за каквото
е възприето и от работодателя.
На първо
място, изявлението следва да е валидно и да отразява воля именно на ищцата. В
случая ищцата не оспорва положения от нея подпис, поради което съдът е обвързан
да приеме, че предложението е отправено от нея. Не се твърди волята да е
опорочена по начин, водещ до нищожност, а именно – чрез физическа заплаха.
Спазено е и изискването изявлението да е в писмена форма /законът изисква
писмена форма за съгласието, но с оглед възможността за едностранно приемане на
предложението практиката приема, че самото предложение също следва да е в
писмена форма, за да породи неговото писмено приемане правен ефект/. Ето защо
съдът приема, че предложението за прекратяване на договора не е нищожно – отправено
е в писмена форма от самата ищца, без данни волята ѝ да е формирана в
резултат от физическа заплаха.
По
изложените по-горе съображения съдът ще разгледа въпроса, унищожаемо ли е предложението
и в частност – направено ли е поради умишлено въвеждане в заблуждение.
Ищцата
твърди, че е написала предложението поради въвеждането ѝ в заблуждение,
че с нея ще бъде сключен нов трудов договор. Доказателства за умишлено
въвеждане в заблуждение на ищцата не се ангажираха от последната. Напротив – от
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Атанасова -
служител при ответника, преценени при предпоставките на чл. 172 ГПК, се
установява свободно формирана воля у ищцата за прекратяване, а не за такава, формирана
в резултат на умишленото ѝ въвеждане в заблуждение. Установи се, че
ищцата ясно е съзнавала последиците на подаденото от нея заявление, а именно,
че същото може да доведе като резултат до прекратяване на трудовия договор.
Този извод може да бъде формиран и като се вземат предвид твърденията на ищцата
в исковата молба – „бяха ми връчени
готови, предварително написани молби за прекратяване
на трудовото правоотношение..“, „аз
подписах молбите..“. Доколкото тежестта за доказване на унищожаемостта се
носи от ищцата, непълното доказване на обратния факт е достатъчен да обоснове
извод за липса на порок. Ето защо съдът приема за недоказано изявлението на ищцата
да е отправено при наличие на твърдения порок.
По делото не
е доказана и грешка в правните последици от подаването на заявлението. Ирелевантно
е обстоятелството, че заявлението е било по образец, предварително изготвено от
технически сътрудник. Ищцата се е запознала със съдържанието му, преди да го
подпише и предаде за входиране. Фактът, че на ищцата, както и на останалите 4
служителки, е било разяснено, че могат да подадат заявление за сключване на нов
трудов договор съобразно новоиздадената заповед на Министъра на вътрешните
работи, не променя извода на съда относно липсата на порок на волята на Н.И.. Същата
твърди, че е била подведена да подаде заявлението, тъй като е имала очакване от
сключването на нов трудов договор. В този смисъл показанията на свидетелката Атанасова
са категорични, че никой не е обещавал сключването на нов трудов договор, а
само е била разяснена възможността за това. Така събраните гласни доказателства
са логични. На първо място, ищцата И. е депозирала заявлението в отдел „Човешки
ресурси“. Субектът на работодателска власт при ОД на МВР Враца е директорът,
като единствено последният може да изрази съгласие за сключването на нов трудов
договор. Ищцата нито твърди, нито се установява по делото да е комуникирала с
директора, от чието насрещно съгласие зависи сключването на трудовия договор.
Тя е депозирала както заявлението за прекратяване на трудовия договор, така и
заявлението за сключване на нов такъв при служители, които единствено
администрират същите, но не са техни адресати. Не на последно място следва да
се отбележи, че дори директорът да е изразил устно съгласие за сключването на нов
трудов договор, какъвто факт не се установява по делото, то това не би могло да
дерогира ясно осъзнатата от ищцата последица от депозирането на заявление за
прекратяване на трудовия договор.
Следователно
отправеното от ищцата предложение за прекратяване я обвързва. Следва да се
установи прието ли е то и достигнало ли е уведомяването за приемането му в
рамките на предвидения в закона срок. Страната, към която е направено
предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва
да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от
получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е
прието. В случая заявлението за прекратяване на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ
е от дата 12.11.2020 г., като работодателят е поставил резолюция „Съгласен!“ на
13.11.2020 г. Страните са се съгласили и за датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - считано от 15.11.2020 г. Съгласно константната съдебна
практика (напр. Решение № 86 от
22.07.2015 г. по гр. д. № 5957/2014 г., III Г.О. на ВКС), съгласието на
работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или
служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия
договор, както е в настоящия случай. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е издадена на 16.11.2020 г. - в рамките на установения 7-дневен
срок, като е връчена на ищцата на същата дата, видно от направеното върху нея
отбелязване. Процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
няма отношение към законността на уволнението, тя само констатира настъпването
му и служи като доказателство за уведомяване на ищеца за приемане на
предложението.
Налага се
извод, че фактическият състав на чл.325, ал.1, т.1 КТ е бил завършен в рамките
на седемдневния срок. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността
на иска се обуславя от незаконност на уволнението, до какъвто извод съдът не
достигна. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде добавено
обаче, че дори съдът да беше достигнал до извод за основателност на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, то за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
ищцата следваше да докаже, че трудовото правоотношение между страните няма
срочен характер. Ищцата не проведе успешно доказване на този факт. В т.2 от
трудовия договор е посочено, че същият се сключва за определен срок, считано от
24.04.2020 г. Действително срокът на договора не е изрично посочен в същия, но същият
е посочен в заповедта на министъра на вътрешните работи, към която препраща
договорът в т. 1 от същия - M3 8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с M3
8121К-4286/02.03.2020 г. Индиция, че ищцата е била наясно относно срочния
характер на договора е и фактът, че подаденото от нея заявление с peг. №
369000-4056/13.03.2020 г. касае назначаването ѝ на временен трудов договор на длъжност – „Системен оператор“ в група
„Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“
от сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат,
утвърден с M3 8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с M3 8121К-4286/02.03.2020
г. към щата на Областна дирекция на МВР – Враца, като в самото заявление също е
налице посочване на министерските заповеди, с които са определени специфичните
условия и срокът за заемане на длъжността. От показанията на свидетелката Цветкова
– приела заявлението на И., също се установява, че при подаването му на
13.03.2020 г. същата е била наясно, че кандидатства за сключването на трудов
договор за определен срок. Според посочените по-горе заповеди на министъра на
вътрешните работи, утвърдените допълнителни щатни бройки, една от които била
заета от ищцата, са със срок до 14.11.2020 г. Ето защо, трудовото
правоотношение на ищцата не би могло да бъде възстановено и поради изтичането
на уговорения срок на договора.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право на разноски, но такива не се претендират, поради което не следва да бъдат
присъждани.
С аргумент от чл.78, ал.6 вр. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ остават за сметка на бюджета.
Така
мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Я.И., ЕГН ********** срещу Областна дирекция на МВР гр. Враца,
с адрес: гр. Враца, ул. „Поп Косто Буюклийски“ № 10 искове с правно основание
по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с № 369з-2273 от 16.11.2020 г., за
незаконно и неговата отмяна, както и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност „Системен
оператор” в група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи” от
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Враца, като неоснователни.
На осн. чл.
315, ал. 2 КТ решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок, считано от 10.03.2021
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: