О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № …
Гр. Враца, 13.02.2018
г.
Районен съд – гр. Враца, ГО, VII състав, в закрито заседание на тринадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 5734 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК вр. чл. 145 и чл. 149 СК.
Образувано е по искова молба от Л.Ц.Р.
чрез адв. М.Г. срещу М.А.Р., с която се претендира присъждане на издръжка на
бивш съпруг в размер на 300 лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване, както и
присъждане на издръжка за минало време в размер на 300 лева на месец, считано
от 07.02.2017 г. до предявяване на иска. В исковата молба се твърди, че
страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен по
взаимно съгласие с влязло в сила на 22.01.2014 г. Решение от 22.01.2014 г. по
гр. д. № 4075/2013 г. по описа на РС – гр. Враца и с решението съдът е утвърдил
постигнатото между страните споразумение, в което е уговорено, че страните не
си дължат издръжка. Ищецът навежда довод, че на 21.04.2014 г. му е установена
инвалидност – 82% трайно намалена работоспособност и с решение на ТЕЛК от
07.02.2017 г. е определен срок на определения % трайно намалена
работоспособност до 01.02.2019 г. Ищецът сочи, че не е в състояние да си намери
работа, която да отговаря на здравословното му състояние, а получаваната
инвалидна пенсия в размер на 210 лева не е достатъчна за покриване на неговите ежедневни
нужди. Сочи, че ответницата и негова бивша съпруга работи по трудово
правоотношение с възнаграждение от 800 лева, което й позволява да му заплаща
издръжка. Ищецът живеел на село и имал разходи за ток, вода, дърва, лекарства,
за които месечната пенсия не му била достатъчна, като не му оставали никакви
средства за закупуване на храна. Сочи, че с ответницата имат две пълнолетни
дъщери, които обаче не са в състояние да му плащат издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не
е депозирала писмен отговор и не е изразила становище по предявените срещу нея
искове.
След извършена служебна проверка съдът
намира, че исковете са недопустими като предявени след срока по чл. 145, ал. 2,
изр. първо СК. Съгласно разпоредбите на
цитирания законов текст /в който смисъл са и разпоредбите на чл. 83, ал. 2 СК
от 1985 г. /отм./, а също и на чл. 89, ал. 2 СК от 1968 г. /отм./ издръжката
между бивши съпрузи се дължи най-много до три години от прекратяването на
брака. Законът определя крайния срок на дължимата издръжка, тъй като началният
срок е от поискването й поради настъпването на неработоспособността. Веднъж
определен краен срок от закона, не може съдът предварително да го увеличава. Чл.
145, ал. 2, изр. последно СК дава възможност на онзи съпруг, който след
изтичане на трите години е в особено тежко състояние, да поиска продължаване на
срока на издръжката, но не и тепърва да претендира плащане на издръжка. Поради
това не може след изтичане на определения от закона краен срок на дължимата
издръжка за пръв път да се иска определянето й. В разглеждания случай искът за
издръжка е предявен за първи път след повече от три години след развода и е
основан на твърдения за особено тежко състояние на бившия съпруг. С оглед
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 СК такъв иск е недопустим, поради което исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено /в този смисъл Определение № 118 от
16.02.2012 г. по ч. гр. д. № 536/2011 г., ВКС, III г. о./.
Сключеният между
страните граждански брак е прекратен с влязло в сила на 22.01.2014 г. съдебно
решение, с което е утвърдено постигнатото между тях споразумение за уреждане на
последиците от прекратяването на брака. Тригодишният срок, определен в чл. 145,
ал. 2, изр. първо СК, е изтекъл на 22.01.2017 г., а исковата молба на ищеца е
депозирана в съда на 20.12.2017 г., т. е. след изтичане на законовия тригодишен
срок, за който може да се присъжда издръжка на бивш съпруг. Необходимо е искът
да бъде предявен с предвидения от закона срок, а в конкретния случай това
условие не е спазено. Ето защо
предявените искове за издръжка за минало време и занапред са недопустими, поради
което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба, предявена
от Л.Ц.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. М.Г., срещу М.А.Р., ЕГН
**********, с адрес: ***, поради недопустимост на исковете.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5734/2017 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: ……………………..