Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 301 25.02.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на трети февруари две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря В. С., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 2877 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал.1 вр.чл.90,
ал.1, т.4 от Закона за държавния служител вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по
жалба на Ф.М.Ч. с ЕГН ********** *** – държавен служител на длъжност
„юрисконсулт“ в Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“
към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - Бургас, против
Заповед № РД-493 от 15.11.2019 г. на изпълнителния директор на ИАРА-Бургас, с
която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „понижаване в ранг
за срок от една година“.
В жалбата се сочи несъгласие със заповедта и се иска нейната отмяна
поради противоречието й с мтериалноправните и процесуални разпоредби на закона,
както и с целта на закона. Сочи се, че заповедта е издадена в нарушение на
чл.97, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, тъй като не са посочени в
мотивите конкретните нарушения, за които е наложено наказанието, както и доказателствата
в подкрепа на същите. С оглед на това, сочи се, че заповедта е немотивирана.
Сочи се нарушение на чл.96 от ЗДСл, тъй като дисциплинарнонаказващият орган
преди налагане на наказанието не е взел предвид становището/решението на
дисциплинарния съвет, понеже такива липсват. Твърди се, че не отговаря на
действителността приетото от органа, че жалбоподателката е извършила нарушение
на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, на ЗДСл и на
Наредбата за командировките в страната, както и че приетите като извършени
нарушения не могат да се квалифицират по тези законови текстове. Сочи се и че
заповедта противоречи на целта на закона и че е израз на лично отношение.
Твърди нарушение на процедурата по нейното наказване – нарушение на императивното
правило по изискването на обяснения от служителя по реда на чл.93, ал.1 от
ЗДСл; липса на заповед за образуване на дисциплинарно производство – нарушение
на чл.96, ал.1 от ЗДСл; нарушение на чл.95, ал.2 от ЗДСл по свикването и
протичането на заседанието на дисциплинарния съвет; нарушение на чл.93, ал.1 от
ЗДСл по процедурата по изслушването й, което е станало не пред органа, а пред
дисциплинарния съвет. Сочи, че са й били поискани обяснения за нарушение,
различно от това, за което е била впоследствие наказана; твърди, че не е ясно
какъв е съставът на дисциплинарният съвет, определен със заповеди, както и че е
недопустимо в него да участва изпълнителният директор на ИАРА; сочи липса на
заповед, с която да са определени председател, зам.председател и правила за
работа на дисциплинарния съвет, което счита за съществено процесуално
нарушение. Твърди също, че отдавна е изтекъл мандатът на членовете на съвета,
който е назначен със Заповед № РД-1319/18.12.2014 г. съгласно чл.95, ал.2 от
ЗДСл. Жалбоподателката сочи също, че никъде не са обсъдени дадените от нея
писмени обяснения - съществено процесуално нарушение по чл.96 от ЗДСл.
В съдебното заседание жалбоподателката се явява лично,
като поддържа жалбата, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на
„Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ /ИАРА/ - София, депозира
писмен отговор по жалбата, в който оспорва същата, като сочи, че е спазена
процедурата по наказването на жалбоподателката в съответствие с разпоредбите на
ЗДСл и че наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното
нарушение, като същото е безспорно установено. В с.з. ответникът се
представлява от юрисконсулт, който поддържа възраженията против жалбата, сочи
доказателства, претендира отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски за
юрисконсулт.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на
обжалвания индивидуален административен акт, в законоустановения срок по чл.
149, ал.1 АПК /оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 15.11.2019
г., а жалбата е депозирана на 27.11.2019 г./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
С оспорения административен акт, представляващ Заповед
№ РД-493 от 15.11.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури - Бургас, на жалбоподателката Ч. – държавен служител,
юрисконсулт в Дирекция „Административноправно обслужване и човешки ресурси“ в
ИАРА, е наложено дисциплинарно наказание „понижаване в ранг за срок от една
година“ на осн.чл.90, ал.1, т.4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Заповедта е издадена от компетентен орган – доц.д-р Г.Н., изпълнителен директор
на ИАРА, в рамките на неговите правомощия по закон. Чл.92, ал.1 от ЗДСл
предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначението, а
чл. 97, ал.1 от ЗДСл гласи, че дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия
орган, в която се посочват трите имена и длъжността на
дисциплинарно наказващия орган; дата на издаването; трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; описание на
извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават; служебните задължения, които са били виновно нарушени; видът и размерът на
наказанието; правното основание за налагането му.
В случая горните изисквания са спазени, доколкото заповедта
е издадена от компетентен орган и е мотивирана – съдържа посочване на трите
имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган, дата на издаване, трите имена и
длъжността на наказвания държавен служител, описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го
потвърждават; посочени са служебните задължения,
които са били виновно нарушени, както и вида и размера на наказанието, и правното основание за налагането
му.
По делото няма спор, че към датата на налагане на наказанието с процесната
заповед жалбоподателката е била държавен служител, заемащ длъжността
„юрисконсулт“ в Дирекция „Административноправно обслужване и човешки ресурси“ в
ИАРА. От представените писмени доказателства се установява, че със Заповед №
КС-497/16.09.2019 г. на директор дирекция АПОЧР /л.93/ жалбоподателката Ч. е
била командирована до гр. София и до гр. Каварна за изпълнение на служебни
задължения /явяване по дела, по които ИАРА е страна/, като пътуването е било
извършено със служебен автомобил – Дачия Дъстър с рег. № А 4303 НН /л.93-л.95/.
С
докладна записка вх.№ Z-9956/24.09.2019 г.
/л.150/ директорът на дирекция „Финансово-стопанска дейност и управление на
собствеността“ е уведомил главния секретар на ИАРА, че е налице несъответствие
в отчетените документи от жалбоподателката по издадената командировъчна
заповед, тъй като данните от пътната книжка на служебния автомобил и тези от GPS-системата на същия се разминават. Посочено е също в
докладната, че жалбоподателката е извършила несъгласувано пътуване на
17.09.2019 г. и на 18.09.2019 г. по неодобрен маршрут, че на дати 19.09.2019 г.
и 20.09.2019 г. се констатират разминавания между изминат маршрут и отразеното
в пътната книжка.
С
доклад вх.№ Z-9960/24.09.2019 г. /л.151/ главният секретар
на ИАРА е уведомил изпълнителния директор на агенцията за констатирани
нарушения при използване на служебния автомобил от страна на Ч. във връзка с
командироването й съгласно на Заповед № КС-497/16.09.2019 г., както и за
нарушения, извършени по тази заповед, изразяващи се в неправомерно ползване на
служебния автомобил извън датите и целите на цитираната заповед, в нарушение на
вътрешните правила на ИАРА и без нужното разпореждане и разрешение от
ръководството. Във въпросната докладна е посочено, че с това Ч. е нарушила
чл.24, ал.1 от ЗДСл и чл.10, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация.
С доклад вх.№ 10332/10.10.2019 г. до
изпълнителния директор на ИАРА, главният секретар на агенцията е предложил
свикването на дисциплинарен съвет и образуването на дисциплинарно дело срещу Ч.
/л.155/, като предвид факта, че същата е член на дисциплинарния съвет, е
предложено също да бъде заменена с резервен член. Върху доклада има поставени
разпореждания от изпълнителния директор на ИАРА, съгласно които същият е
наредил да се свика дисциплинарен съвет до 31.10.2019 г. и да се изискат
писмени обяснения от Ч.. Такива са дадени от жалбоподателката на 23.10.2019 г.,
като същата е била предварително писмено уведомена с писмо от 22.10.2019 г., че
обясненията й се искат във връзка с изпълнението на Заповед № КС-497/16.09.2019
г. и използване на повереното й имущество за лични цели, като в тази връзка са
били формулирани писмено и конкретни въпроси, на които същата да отговори
/л.38-л.41/. С това съдът приема, че дисциплинарно наказващият орган е спазил
императивното изискване на чл. чл.93, ал.1 от ЗДСл, съгласно който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени
посочените от него доказателства.
В
производството по дисциплинарно наказване на държавни служители законодателят е
определил особено значима роля на дисциплинарния съвет. Статутът му,
правомощията и функциите, както и неговият състав, са уредени в чл.95 и чл.96
от ЗДСл. Според чл.95, ал.1 от ЗДСл, във всяка
администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни
и двама резервни членове, които са държавни
служители. Най-малко един от редовните
членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в
случаите, когато в администрацията няма държавен
служител с такова образование. Дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок
три години. В заповедта за
назначаването се определят председателят и заместник-председателят, както и
правилата за работа на съвета /ал.2/. Членовете на дисциплинарния съвет са несменяеми за времето на своя мандат, освен ако бъдат освободени
от съвета по тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани или бъде прекратено
служебното им правоотношение /ал.3/. Дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните
дела в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е
образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от
резервните членове трябва да го замести /ал.4/. Чл.96, ал.1 от ЗДСл гласи,
че преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган
взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по
негово нареждане. Дисциплинарният съвет
изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва
при необходимост обясненията на държавния
служител и обсъжда представените от него
доказателства /ал.2/. Дисциплинарният
съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния
съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и
размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание
/ал.3/. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го
представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган
/ал.4/.
В настоящия случай съдът намира, че е спазена
разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДСл, доколкото във връзка с разпореждането на
изпълнителния директор на ИАРА, написано върху доклада на главния секретар от
10.10.2019 г., е било образувано дисциплинарно дело срещу Ч. за вменените й
нарушения. Макар да липсва изрична заповед за това, очевидно е, че дисциплинарното
дело е образувано по нареждане на дисциплинарно наказващия орган, в
съответствие с изискването на закона.
По делото на лист 161-л.165 е приложен
Протокол от заседание на дисциплинарния съвет на ИАРА, проведено на 31.10.2019
г. в състав: 1. инж. С.К.– главен секретар на ИАРА, председател на дисциплинарния съвет; 2. Т. А.– главен
директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол“ – зам.председател на
дисциплинарния съвет; 3. С.Ж.– ст.юрисконсулт в дирекция „Управление на
рибарството и опазване на рибните ресурси“
- член на дисциплинарния съвет; 4. Ж. Й.– гл.експерт в дирекция „АПОЧР“
– член на дисциплинарния съвет; 5. М. З.– директор на дирекция ФСДУС – резервен
член на дисциплинарния съвет. На това заседание дисциплинарният съвет е взел
решение с пълно мнозинство /5 гласа „за“ и 0 гласа „против“/ да предложи на
изпълнителния директор на ИАРА да бъде наложено дисциплинарно наказание
„понижение в по-долен ранг за срок от 1 година“ на Ф.М.Ч..
Жалбоподателката е била изслушана
непосредствено от дисциплинарно наказващия орган – изпълнителен директор на
ИАРА, на 12.11.2019 г. във връзка с образуваното срещу нея дисциплинарно
производство /протокол от 12.11.2019 г., приложен на л.166-л.169 от делото/,
поради което съдът приема, че е била спазена и императивната разпоредба на чл. 93, ал.1 от ЗДСЛ,
съгласно която дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител
и да му даде срок за писмени обяснения,
да събере и оцени посочените от него доказателства.
В случая, обаче, при
провеждане на дисциплинарната процедура дисциплинарно наказващият орган е
допуснал друго съществено процесуално нарушение, опорочаващо
законосъобразността на оспорената заповед, по следните съображения:
Заседавалият дисциплинарен съвет на
31.10.2019 г., предложил наказанието на Ч. /и чието становище е било обсъдено
впоследствие от дисциплинарно наказващия орган, видно от мотивите на оспорената
заповед/, е бил в състав от петима членове, сред които председателят и
зам.председателят, а именно – инж. С. К., Т. А., С. Ж., Ж. Й.и М. З. В протокола на дисциплинарния съвет от
проведеното на 31.10.2019 г. заседание е записано, че същият е назначен със
Заповед № РД-1319/18.12.2014 г., изменена със Заповед № РД-57/14.03.2016 г. и
Заповед № РД-455/09.10.2017 г. и Заповед РД-460/15.10.2019 г. на изпълнителния
директор на ИАРА. Цитираните заповеди са приложени по делото, като освен тях, в
кориците на делото са налични и още две заповеди на изпълнителния директор на
ИАРА, имащи отношение към определянето на състава на дисциплинарния съвет –
Заповед № 181/02.04.2018 г. /л.175/ и Заповед № РД-239/13.06.2017 г. /л.47/.
Така, общо издадените от ответника заповеди за определяне състава на дисциплинарния
съвет са 6 на брой, като с първата от тях - Заповед № РД-1319/18.12.2014 г. на
изпълнителния директор на ИАРА е конституиран съставът на дисциплинарния съвет,
както следва: председател – С.К.– гл.секретар на ИАРА; зам.председател – Г. М.-Т.
– директор на дирекция „АПОФСДУСИО“; членове: Н. И., Й. С., С. В., и резервни
членове: Д. И. и к. Г.. В заповедта изрично е посочено, че мандатът на
членовете на дисциплинарния съвет е три години, в съответствие с императивното
правило на чл.95, ал.2 от ЗДСл.
С останалите налични по делото заповеди
на изпълнителния директор на ИАРА, а именно - Заповед № РД-57/14.03.2016 г.,
Заповед № РД-455/09.10.2017 г., Заповед РД-460/15.10.2019 г., Заповед №
181/02.04.2018 г. и Заповед № РД-239/13.06.2017 г., поетапно са били подменяни
някои от членовете на дисциплинарния съвет /редовни и резервни/, при наличие на
основанията, визирани в чл.95, ал.3 и ал.4 от ЗДСл, а именно – постъпила молба
от лицето, прекратяване на служебно правоотношение и образуване на
дисциплинарно производство срещу член на съвета. Така, в резултат на всички
постановени заповеди по промяна състава на дисциплинарния съвет, се оказва, че
същият към датата на провеждане на заседанието по казуса с Ч. е бил в състав:
председател: С. К.; зам.председател: Т.А.; членове: Н. И., Ж. Й., С.Ж.и Ф.Ч. /в
случая - заменена от резервния член М. З.по силата на Заповед РД-460/15.10.2019
г. на изпълнителния директор на ИАРА, предвид образуваното дисциплинарно
производство против Ч., на осн.чл.95, ал.4, изр.2, предл.2 ЗДСл/, и резервни
членове: Д. И. и М. З.. От така представените заповеди се установява, че
редовен член на дисциплинарния съвет е била и Н. И., тъй като същата фигурира
като такъв член в първоначалната Заповед № РД-1319/18.12.2014 г. на
изпълнителния директор на ИАРА и няма никакви данни по делото да е била
заменена с друг член на някакво законово основание – такива доказателства по делото
не са представени от ответника, въпреки се с Определение № 2849/10.12.2019 г.,
с което делото е насрочено, изрично са му дадени указания, че е в негова
доказателствена тежест да установи наличието на редовно конституиран
дисциплинарен съвет.
След като по делото липсват
доказателства за подмяната на редовния член Н. И. с друго лице, то същата е
следвало да участва в заседанието на дисциплинарния съвет на 31.10.2019 г. във
връзка с наказването на Ч., както и във взимането на решение по казуса, в
съответствие с императивната разпоредба на чл.95, ал.4 от ЗДСЛ, който предвижда
в заседанието да участват всички редовни членове на съвета. Това изискване в
случая не се доказва да е спазено.
Отделно от това, следва да се има
предвид, че като цяло дисциплинарният съвет е заседавал в незаконен състав.
Това е така, тъй като съгласно ЗДСл – чл.95, ал.2 от ЗДСл, дисциплинарният
съвет се назначава от органа по назначението за срок от три години.
Разпоредбата на закона е императивна и предвижда мандат за съвета като помощен
колективен орган, а не за отделните негови членове. Като е определил
първоначално състава на дисциплинарния съвет със Заповед № РД-1319/18.12.2014
г., ответникът – изпълнителен директор на ИАРА, е следвало да вземе предвид, че
мандатът на колективния орган изтича на 18.12.2017 г., независимо от
последващите промени в списъчния състав на този съвет. След тази дата е
следвало да има издадена нова заповед, която да определи съставът на
дисциплинарния съвет, а това не е сторено. Съдебната практика е категорична, че
неспазването на разпоредбите на чл. 95 от ЗДСл е съществено процесуално
нарушение, което опорочава процедурата по налагане на наказание /в този смисъл
е и Решение № Решение № 14809 от 30.11.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 10354/2018 г., 5-членен с-в/
С оглед на горното,
оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде
отменена.
По делото
жалбоподателката е претендирала присъждане на разноски, като е представила
документ за внесена държавна такса по жалбата в размер на 10 лв. по сметка на
АдмС – Бургас /л.76/, както и договор за правна защита и съдействие /л.67 от
делото/, видно от който е упълномощила адв. А. да я консултира с разглеждането
на документи и изготвянето на жалба против оспорената заповед. В пълномощното
има направено отбелязване на договорено възнаграждение в размер на 300 лв.,
както и че същото е било заплатено в брой. Съдът намира, че въпреки позитивния
за жалбоподателката изход на делото, на същата не следва да й се присъждат
разноски. От една страна, внесената държавна такса по жалбата подлежи на
връщане, тъй като съдът неправилно е указал на жалбоподателката заплащането на
сумата от 10 лв. по сметка на АдмС – Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 126
от ЗДСл, по производствата по глава ІХ - „Спорове“ /вкл. и по производството за
оспорване на дисциплинарни наказания/, не се събират държавни такси, т.е. тези
производства са безплатни. От друга страна, доколкото по делото не се
установява по никакъв начин извършена работа от страна на упълномощения от
жалбоподателката адв. А. във връзка с изготвянето на жалбата й /която е
депозирана и подписана лично от Ч./, то съдът счита, че на последната не се
дължат и разноски за адвокат. Ето защо, искането на жалбоподателката за
присъждане на съдебно-деловодни разноски не следва да се уважава.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ф.М.Ч. с ЕГН ********** и адрес ***, Заповед № РД-493 от 15.11.2019
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
- Бургас, с която на Ф.М.Ч. е наложено дисциплинарно наказание „понижаване в
ранг за срок от една година“.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката
Ф.М.Ч. с ЕГН ********** и адрес *** за присъждане на разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.124, ал.1 от
ЗДСл.
СЪДИЯ: