РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Русе, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000234 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „МИСТИ“ЕООД
гр.Русе, ЕИК203399097, представлявано от ВС, подадена чрез пълномощник
адвокат Б. С.-РАК, против решение №971/08.07.2022г., постановено по гр.д.
№5707/2021г. по описа на РРС, с което е прието за установено, че дължи на
„ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ЕАД гр.Варна сумата 6174.67лв.-
неустойка, на основание чл.18, ал.4 от договор за комбинирани услуги
№ПКСП-**********/06.12.2019г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие
в стандартизирана балансираща група и заплащане на мрежови услуги,
поради неизпълнение на задълженията по чл.7, ал.3, ведно със законна лихва
от подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане и е осъден
за разноски.
Сочи, че решението е недопустимо, поради произнасяне на съда по
недопустим иск, както и е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, по
изложени съображения. Иска решението да бъде отменено от въззивния съд и
1
претенцията-отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции.
Насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ЕАД Варна
чрез юрисконсулт Я. Н. е подала отговор, с който заявява становище за
неоснователност на жалбата, счита решението за правилно и иска да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
тази инстанция.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението, с оглед оплакванията, въззивният съд намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, при
наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
С заповед №2029/12.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№3887/21г. по описа на РРС, по
заявление на „ЕНЕРГО – ПРО Енергийни услуги“ЕАД Варна, е разпоредено
„МИСТИ“ЕООД гр.Русе да заплати на заявителя сумата 6174.67лв.-главница,
ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до изплащане на вземането, държавна
такса 123.49лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е
посочено, че главницата представлява неустойка на основание чл.18, ал.4 във
връзка с неизпълнение на чл.7, ал.3 от Договор за комбинирани услуги
№ПКСП-**********/06.12.2019г. за продажба на ел.енергия, участие в
балансираща група и заплащане на мрежови услуги. Длъжникът
„МИСТИ“ЕООД е подал възражение по чл.414 ГПК, че не дължи изпълнение
на вземането, а искът за установяване на вземането, предмет на гр.д.
№5707/21г. е предявен в едномесечен срок.
В исковата молба „ЕНЕРГО – ПРО Енергийни услуги“ЕАД Варна
твърди, че „МИСТИ“ЕООД е негов клиент с клиентски №*** за посочен
обект, като отношенията им се регламентират от Договор за комбинирани
услуги №ПКСП-**********/06.12.2019г. за продажба на ел.енергия, участие
в балансираща група и заплащане на мрежови услуги, със срок до 31.12.2021г.
Преди да изтече договора, ищецът получил уведомление от мрежовия
оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.11.2020г. за
един от обектите, предмет на договора, която смяна довела до прекратяване
2
на договора. Твърдял е, че ответникът е неизправна страна по договора във
връзка със задължението си по чл.7, ал.3, а именно да го уведоми в срок от
три работни дни при промяна на собствеността или правото на ползване на
обекта, поради което дължи неустойка, уговорена в чл.18, ал.4 от договора в
размер на 6174.67лв. Претендирал е установяване на това вземане, за което му
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но длъжника
възразил. С отговор на исковата молба ответникът оспорил допустимостта и
основателността на иска по основание и размер. Твърдял е, че не е налице
неизпълнение на договора, обосноваващо присъждане на исканата неустойка,
както и че е изпълнил задължението си по договора. Отделно от това е
оспорил уговорената неустойка с възражение, че е нищожна, поради
противоречие със закона и добрите нрави.
За да уважи иска районният съд е приел, че ответника не е
изпълнил поетото в чл.7, ал.3 от договора задължение да уведоми продавача и
координатор в срок от три работни при промяна на собствеността или
правото на ползване на обекта, поради което дължи уговорената в чл.18, ал.4
неустойка в размер на 6174.67лв., която е правилно изчислена, предвид
заключението на вещото лице. Счел е възражението за нищожност на
клаузата за неустойка за неоснователно.
Настоящия състав счита, че обжалваното решение е допустимо, но
неправилно, по следните съображения:
Соченото от ищеца в заповедното производство и в исковата
молба договорно неизпълнение, което е основание за претендираната от него
неустойка е посоченото в чл.7, ал.3 от договора задължение на купувача да
уведоми продавача и координатор в срок от три работни дни при: промяна в
собствеността или правото на ползване на обектите, посочени в приложение
№1 от договора, в случая, на обект *** находящ се в гр.Русе, на ул.*** Не е
установено по делото от ищеца, чиято е тежестта на доказване, на
правопораждащите факти-промяна в собствеността на обекта или на
ползването му, настъпили при действието на договора между страните /след
сключването и до прекратяването му по отношение на този обект/, за да
възникне задължението за уведомяване на продавача и координатор.
Напротив, от събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че още на 01.11.2016г., преди сключване на процесния
3
договор, купувача „МИСТИ“ЕООД е отдал под наем собствения си имот-
процесния обект на „ФОРЕЗ БГ“ЕООД /договорът е с нотариална заверка на
подписите от 23.11.2016г./, които го е ползвал като наемател на това
основание през целия период на действие на процесния договор. Това е така,
тъй като липсват доказателства с изтичане на срока му договорът за наем да е
прекратен и ползвателя на имота да е променен. Следователно, недоказано е
твърдението на ищеца за неизпълнение на договорното задължение по чл.7,
ал.3, тъй като нито собствеността, нито ползването на обекта са променени
след сключване на договора и до неговото прекратяване / което е станало
поради смяна на доставчика/. Ето защо и не е възникнало задължение за
купувача да уведомява продавача за настъпване на неслучили се факти и
обстоятелства. Този извод се налага при съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства-заявление до „ЕРП Север“АД от 28.09.2020г. и
/л.47 и 48/, съгласие до „ЕНЕРГО ПРО продажби“ АД /л.79/, договор за наем
/л.50-55/, показанията на свидетеля Кръстев и разменената кореспонденция
между страните. Установеното, че наемателя „Форез БГ“ЕООД е подал
заявление до „ЕРП Север“АД за достъп и пренос на ел.енергия, не води до
извод, че е променена собствеността или ползването на обекта. Категорично
може да се направи извод, че след сключване на процесния договор на
03.12.2019г. нито е променена собствеността, нито правото на ползване на
обекта на ул.***в гр.Русе. Ето защо, не е налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на купувача-да уведоми в 3 дневен срок за промяна,
което да породи задължение за заплащане на неустойка по чл.18, ал.4 от
договора, тъй като такава промяна не е настъпила.
Предвид това, претенцията за заплащане на неустойка за
неизпълнение е неоснователна. Като е приел обратното, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а искът-
отхвърлен. Тъй като искът се явява неоснователен по изложените
съображения, съдът не разглежда въпроса дали неустоечната клауза е
действителна, в какъвто смисъл е направено възражение от жалбоподателя.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски за
двете инстанции.
Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №971 от 08.07.2022г., постановено по гр.д.
№5707/2021г., с което е прието за установено по отношение на страните, че
„МИСТИ“ЕООД, ЕИК203399097 дължи на основание чл.422 ГПК на
„ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ЕАД, ЕИК201398872, сумата 6174.67лв.,
представляваща главница за неустойка на основание чл.18, ал.4 от Договор за
комбинирани услуги №ПКСП-**********/06.12.2019г. за продажба на
ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-09.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, които суми са присъдени със Заповед №2029/12.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение на основание чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№3887/2021г. по описа на РРС, както и в частта за присъдените разноски, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ЕАД,
ЕИК201398872, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Владислав
Варненчик 258, Варна Тауърс Г, против „МИСТИ“ЕООД, ЕИК203399097, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, бул. Трети март №20, иск за
установяване вземане за сумата 6174.67лв., представляваща неустойка на
основание чл.18, ал.4, поради неизпълнение на задълженията по чл.7, ал.3 от
Договор за комбинирани услуги №ПКСП-**********/06.12.2019г. за
продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане
на мрежови услуги, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3887/21г. по описа на РРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ЕАД, ЕИК201398872,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Владислав Варненчик 258,
Варна Тауърс Г, да заплати на „МИСТИ“ЕООД, ЕИК203399097, със седалище
и адрес на управление гр.Русе, бул. Трети март №20 разноски за първата
инстанция 700лв.-адвокатско възнаграждение, както и за тази инстанция
124лв. държавна такса и 450лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6