О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V- 790 27.02.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение,
V-ти въззивен състав
На двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно
гражданско дело № 481 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Със свое решение №3447 от
9.12.2019г. по гр.д.№5845/19г. на РС- Бургас, Главна Дирекция „Национална
полиция“ на Министерство на вътрешните работи – с адрес: град София,
бул.”Александър Малинов“ №1, е осъдена да заплати на А.Г.И., ЕГН ********** ***,
сумата от 1514,45 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден
труд- общо 222,79 часа, за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., получени в
резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения от ищеца нощен
труд в дневен, както и сумата от 180,18 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.10.2016г. до 21.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.07.2019г., както и разноски по делото в размер на 350
лв.
ГД „НП“ на МВР е осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от
110,58 лв.- държавна такса и 150 лв.- разноски за експертиза.
Постановено е предварително
изпълнение на решението в частта, относно присъденото допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Макар преписката по делото да не
е окомплектована, съдържанието на решението, както и на съдебните книжа по
гр.д.№5845/19г. на БРС е служебно
известно на настоящият съдебен състав, на който е разпределено и производството
по въззивното обжалване на същото решение.
Предмет на настоящото дело е частната жалба на Главна Дирекция „Национална
полиция“ на Министерство на вътрешните работи“, с която решението е обжалвано в частта, с която е допуснато
предварителното му изпълнение.
Частният жалбоподател ГД „НП“ на
МВР, представляван от юрисконсулт Маркова счита за неправилно и незаконосъобразно
решението в частта, с която е допуснато предварително изпълнение относно
присъденото допълнително трудово възнаграждение, както и законната лихва върху
него. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.243, ал.2 от ГПК срещу държавата,
държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, не се допуска
предварително изпълнение на невлязло в сила решение. Моли за отмяна на
решението в частта, с която е допуснато предварителното му изпълнение.
Ответникът по частната жалба- А.Г.И.
не е представил писмен отговор, макар да е уведомен за тази възможност чрез
пълномощника си адв.Димова (л.18 от делото на БОС).
По допустимостта на жалбата
Бургаският окръжен съд намира следното:
Частната жалба е с правно
основание чл.244 ГПК.
Подадена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законния срок (решението е постановено на 9.12.2019г.,
а жалбата е депозирана на 18.12.2019г., т.е. в двуседмичния срок, посочен в
решението, част от което е определението за допускане на предварителното му
изпълнение). Жалбоподателят е страна по делото, която има интерес да обжалва
допуснатото предварително изпълнение на първоинстанционното решение, като
същият е представляван от надлежно упълномощен адвокат.
По същество жалбата е
основателна.
Районният съд е допуснал
изпълнение на решението в частта, касаеща присъдено възнаграждение за
извънреден труд и лихва върху него, като се е позовал на разпоредбата на
чл.242, ал.1, предл.2 от ГПК. Решението
по съществото на спора е обжалвано от Главна Дирекция „Национална полиция“ на
Министерство на вътрешните работи, като делото е образувано под №474/2020г. по
описа на ОС-Бургас и е
насрочено за 16.03.2020г.
Съгласно чл.242, ал.1 ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа.
От анализа на цитираната разпоредба следва, че законът
предвижда безусловно допускане на предварително изпълнение на вземания за възнаграждение
и обезщетение за работа. Вземанията за трудово възнаграждение, какъвто характер
има и възнаграждението за извънреден труд попадат в приложното поле на чл.242,
ал.1 ГПК.
Но, в разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК е предвидено
изключение от горното правило, а именно- срещу държавата, държавните учреждения
и лечебните заведения по чл.5 от ЗЛЗ не се допуска изпълнение на невлязло в
сила решение. Това е така, понеже изпълнението на съдебните решения, с които се присъждат суми, дължими от
държавните учреждения, е винаги гарантирано от държавата и в тази връзка е
предвиден различен начин за удовлетворяване на вземанията към тези учреждения- чл. 519 от ГПК.
Понеже решението на БРС досежно присъденото възнаграждение за извънреден труд
не е влязло в сила, а частният жалбоподател несъмнено представлява държавно
учреждение, то срещу него не следва да се допуска предварително изпълнение на
решението за присъдени суми за извънреден труд.
В тази му част разпореждането за допускане на принудително изпълнение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Лихвата /обезщетението за забавено плащане/ не е сред
вземанията, изброени в разпоредбата на чл.242, ал.1 ГПК. Следователно като е
допуснал предварително изпълнение на решението в частта, с която частният
жалбоподател е осъден да заплати на ищеца обезщетение за забавено плащане
/мораторна и законна лихва/ върху присъдената главница, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който в тази му част следва да бъде отменен.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ ДОПУСНАТОТО
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение №3447 от 9.12.2019г. по гр.д.№5845/19г. на РС- Бургас, в
частта, с която Главна Дирекция „Национална полиция“ на Министерство на
вътрешните работи“ – с адрес: град София, бул.”Александър Малинов“ №1, е
осъдена да заплати на А.Г.И., ЕГН ********** ***, сумата от 1514,45 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд- общо 222,79 часа, за периода от
22.07.2016г. до 22.07.2019г., получени в резултат на преизчисление с коефициент
1.143 на реално положения от ищеца нощен труд в дневен, както и сумата от
180,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2016г. до
21.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.07.2019г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.