РЕШЕНИЕ
№ 1214
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Н. Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300501743 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. И. Г., ЕГН **********, лично и
като законен представител на К. М. Г., ЕГН **********, чрез адвокат Л. Д.,
против решение № 1434/29.04.2022 г., постановено по г. д. № 12453/2021 г. по
описа на РС Пловдив, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя, лично
и като законен представител на К. М. Г., за издаване на заповед за защита от
домашно насилие срещу Н. Л. М., ЕГН **********, за извършен акт на
домашно насилие на дата *** г. в гр. П*, общ. Пловдив, обл. Пловдив, както и
молбата на К. М. Г., действаща чрез жалбоподателя, за издаване на заповед за
защита от домашно насилие срещу Г. Х. П., ЕГН **********, за извършени
актове на домашно насилие на дата *** и на дата ***. и двата в гр. П., общ.
Пловдив, обл. Пловдив, като жалбоподателят М. И. Г. е осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса от 25,00 лева за
образуване и водене на делото, както и да заплати на Н. Л. М. 600,00 лева и на
Г. Х. П. 500,00 лева, разноски по делото.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на съдебното решение. Сочи се, че неправилно при обсъждане
на събраните по делото доказателства съдът не е кредитирал показанията на
свидетеля В., за сметка на тези на свидетеля Н., като е погрешен изводът, че
последната е очевидец във връзка със заявения акт на домашно насилие от
датата 24.07.2021 г., доколкото не е присъствала по време на пътуването от
1
нейния дом до дома на ответниците. Излагат се подробни оплаквания, че
ответниците не са успели да оборят доказателствената тежест на
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, подкрепена от
останалите събрани по делото доказателства. Поддържа се, че са неправилни
изводите на първостепенния съд относно липсата на интензитет в иначе
обтегнатите отношения между страните, обосноваващ предявяването на
молба за защита и предоставяне на защита по реда на ЗЗДН. Поддържа се, че
липсата на съдебен акт и заповед за защита в полза на молителите е основание
ответниците да се почувстват безнаказани и да продължат с обидите и
конфронтациите, което личи от броя на делата, в това число и по реда на
ЗЗДН. Изтъква се, че неминуемо негативно върху детето се отразяват не само
описаните актове на насилие, но и самият конфликт между родителите, който
обаче се поддържа от ответниците, а това е видно от действията им. Сочи се,
че за отправените по адрес на жалбоподателя обиди на 10.07.2021 г. е
постановена присъда № 48/24.02.2022 г. по НЧХД № 4667/2021 г. на РС
Пловдив, с която подсъдимите М. и П. са признати за виновни за извършено
на 10.07.2021 г. престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като присъдата е
обжалвана от двамата подсъдими и не е влязла в сила. Поддържа се, че
предвид цялостното поведение на въззиваемите, жалбоподателите и най –
вече малолетната К., следва да получат защита с мерките, предвидени по
ЗЗДН с цел именно тяхната защита и осигуряване на нормален и спокоен
живот. По същество се иска първоинстанционното решение да бъде отменено
изцяло и вместо това искането за предоставяне на защита спрямо молителите,
да бъде уважено.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба
от Н. Л. М. и Г. Х. П., чрез адвокат М. К., с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Излагат се съображения в подкрепа на атакуваното с нея
решение и се моли то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба e подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Производството пред Районен съд Пловдив е образувано въз основа на
молба с правна квалификация чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от М. И. Г.,
лично и като законен представител на К. М. Г., против Н. Л. М. за извършен
акт на домашно насилие на дата 10.07.2021 г. и от К. М. Г., действаща чрез М.
И. Г. срещу Г. Х. П., за извършени актове на домашно насилие на дата *** и
на дата *** В молбата са изложени твърдения, че молителят М. И. Г. и Н. Л.
М. са били във фактическо съжителство в периода 2012 г. – 2019 г., като от
връзката им е родена молителката К. М. Г.. След раздялата си през юли 2019
г., родителите продължили да полагат грижи за детето до началото на 2020 г.,
когато ответницата Н. М. започнала връзка с ответника Г. П.. Това поставило
началото на системен тормоз спрямо двамата молители, изразяващ се
първоначално в обиди и провокации от страна на двамата ответници спрямо
2
молителя М. Г. и укриване на детето от него. За периода април – октомври
месец 2020 г. молителят нямал никакъв контакт с детето поради инсцениран
от ответника П. скандал, послужил за издаване на заповед за незабавна
защита, с която молителят бил задължен да се въздържа от упражняване на
домашно насилие спрямо Н. М. и детето К.. За да може да вижда К. молителят
предявил иск за уреждане упражняването на родителските права, режима на
лични контакти и размера на издръжката, по което дело, в производство по
привременни мерки, му бил определен режим на лични отношения. Въпреки
последното двамата ответници всячески възпрепятствали контактите на
молителя с детето К., забранявали да си играе с играчките, които молителят
подарявал, като по този начин предизвикали не само безпокойство и
притеснение у молителя за това как и в каква среда живее дъщеря му, но
стрес и тормоз у детето, тъй като се опитват да му насаждат синдром на
родителското отчуждение.
Като конкретни актове на домашно насилие, по повод на които се търси
закрила, молителите сочат действия на ответниците на дати:
- ***, когато ответницата Н. М., в присъствието на детето К., казала
„тате няма парички“ и нарекла молителя „насилник“, като се опитала да му
попречи да потегли с автомобила си;
- **** когато ответникът Г. П., в присъствието на детето К., нарекъл
молителя „измамник“, унизил го пред дъщеря му и приятелката му, карайки
го да изхвърли боклука, както и казвайки, че няма пари, като също така го
нарекъл „насилник“ и му попречил да потегли с автомобила си и ритал и
блъскал по него;
-****., когато ответникът Г. П. викал и се карал на К., защото „не
слуша“, счупил слънчевите ѝ очила и я ударил с ръка по крака.
Твърди се, че посоченото представлява психическо и емоционално
насилие от страна на ответницата Н. М. спрямо двамата молители, както и
психическо, емоционално и физическо насилие от страна на ответника Г. П.
спрямо детето К., като е налице пряка и непосредствена опасност за живота
на последното и системен тормоз. Отправено е искане ответниците да бъдат
задължени да се въздържат от домашно насилие спрямо молителя и
малолетната К. Г.; ответникът Г. П. да бъде отстранен за подходящ срок от
жилището, находящо се в гр. П* ул. „****, което обитава с ответницата и
детето, както и да му бъде забранено да приближава частна детска градина
„****находяща се в гр. П., ул. „**** която детето К. посещава.
В хода на първоинстанционното производство ответниците оспорват
молбата за защита и молят за нейното отхвърляне. Оспорват фактическата
обстановка относно предявените с молбата актове на домашно насилие, като
твърдят, че настоящото производство представлява злоупотреба с право,
поредно такова е, образувано по молба на молителя, с цел да се снабди със
заповед за незабавна защита, която да представи в процеса за упражняване на
родителски права по отношение на детето К.. Излагат подробни твърдения за
наличието на конфликтни ситуации между тримата възрастни по повод
осъществяване на режим на лични отношения между молителя и детето К..
3
За да постанови обжалваното сега решение, с което молбата за защита е
отхвърлена, районен съд е приел, че не е доказано извършването от страна на
Н. М. на описаните действия от 10.07.2021 г., доколкото по делото са събрани
доказателства, които не подкрепят изложеното, включително че с оглед на
крайно обтегнатите отношения между молителя и ответницата, посочените
реплики не могат да се окачествят като акт на домашно насилие поради
липсата на интензитет, обосноваващ предоставяне на защита по реда на ЗЗДН
и липсата на данни случилото се на тази дата да е оставило някаква следа в
съзнанието на молителите. По същите причини за неоснователна е приета и
молбата за защита на К. Г. срещу Г. П. за осъществено насилие на 10.07.2021
г. и 24.07.2021 г., като включително е прието, че от събраните писмени
доказателства е установено наличието на изградена положителна и топла
връзка между К. Г. и Г. П..
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Молителите попадат в кръга на лицата, имащи право на
защита, а ответниците в кръга на лицата, посочени като извършители
съгласно чл. 3, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 10 от ЗЗДН. Молбата за защита е подадена в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН, поради
което подлежи на разглеждане.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. В закона липсва легална дефиниция на понятията „психическо и
емоционално насилие“, но наложеното в практиката разбиране е, че се касае
за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез
принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно
критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети.
То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и
до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност,
стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото
добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране.
Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е винаги
конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен
от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между
страните взаимоотношения във времето.
С оглед специфичната сфера на проявление на така квалифицираното
противоправно поведение, в по-голяма част от случаите на такова насилие е
невъзможно доказването да се осъществи с доказателствените средства,
предвидени в ГПК. Поради това в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, е
предвидено, че при липса на други доказателства съдът издава заповед за
4
защита само на основание декларация на молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Последната се ползва със самостоятелна доказателствена стойност, която
обаче не следва да е разколебана с оглед останалия, събран по делото
доказателствен материал. При липса на проведено насрещно доказване от
ответната страна, декларацията има качеството на достатъчно доказателство
за основателност на депозираната молба.
Не е спорно между страните, че в периода 2012 г. – 2019 г.
жалбоподателят и въззиваемата М. са били във фактическо съжителство, от
което е родена малолетната жалбоподателка К. Г. Представено е и
удостоверения за раждане на детето в подкрепа на изложеното. Безспорно е и
това, че след фактическата раздяла на родителите, детето се отглежда от
майката, която от 2020 г. е във фактическо съжителство с въззиваемия Г. П..
В конкретния случай за установяване на заявените в молбата отделни
актове на домашно насилие от 10.07.2021 г. и 24.07.2021 г. пред първата
инстанция са ангажирани декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, писмени
доказателства и свидетелски показания. На свой ред за опровергаване на
декларираните от молителите актове на домашно насилие ответниците са
ангажирали свидетелски показания и писмени доказателства. Назначен и
приет по делото е социален доклад, изготвени от ДСП – Пловдив,
включително е представена преписката по изготвения социален доклад (л. 109
– л. 123 от делото на РС), събрани са и становище от проведено
психологическо изследване на детето К. Г., справки за съдимост на Н. М. и Г.
П. и справка от Дирекция „Национална система 112“, ведно с представен към
нея аудиозапис на телефонното обаждане. Пред настоящата въззивна
инстанция са приети писмени доказателства – съдебнопсихологична
експертиза на К. Г. и комплексни такива на М. Г. и Н. М., изготвени за
нуждите на г.д.№ 13892/2020 г. на РС Пловдив; тъжба; присъда № 48/
24.02.2022 г. по НЧХД № 4667/ 2021 г. по описа на РС Пловдив и мотиви към
нея. Анализът на доказателствата и тяхното отражение върху
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН ще бъдат
разгледани конкретно по отношение на всеки един от тези, посочени в
молбата актове на домашно насилие.
Относно заявения акт на домашно насилие, извършен от Н. М. на
датата 10.07.2021г.:
Не се спори, че на посочените време и място жалбоподателите и
въззиваемите са били пред дома на последните в гр. П., ул. „****, за да бъде
предадено на жалбоподателя Г. детето К. във връзка с осъществяване на
определен му режим на лични отношения, като неин баща. Спорни са
обстоятелствата относно разменените между страните реплики и предприети
действия. Установяване на този акт на домашно насилие не е успешно
проведено. Доказателствената стойност на представената декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН е разколебана поради следните съображения: от приобщения по
делото аудиозапис на телефонното обаждане на молителя Г., проведен
непосредствено след инцидента, не се установява последният да е съобщил
каквито и да било данни във връзка с твърдения акт на домашно насилие,
осъществен от Н. М.; показанията на свидетеля В., кредитирани съгласно чл.
5
172 от ГПК (доколкото молителят Г. е негов работодател) в тази им част не
кореспондират на заявеното, че ответницата е нарекла молителя „насилник“, а
установяват отправени към приятелката на молителя реплики. Последното не
може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие осъществен от
страна на ответницата М., спрямо молителя Г.. Като такова не може да бъде
приета и репликата „К., тати няма парички“. Последната не притежава
необходимата емоционална натовареност, за да бъде окачествена като
травматична насилствена проява, способна да засегне психологическата
неприкосновеност на молителя в степен, че да обоснове прилагането на
защита по ЗЗДН. Изводът за липса на осъществено насилие спрямо молителя
Г., води до липса и на осъществено пред детето К. такова. Посоченото
обосновава неоснователност на молбата за защита в тази част, поради което и
същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, каквато се явява и
въззивната жалба в сочената част.
Относно заявения акт на домашно насилие, извършен от Г. П. на
датата 10.07.2021г.:
В подкрепа на твърденията си относно този сочен акт, освен подадената
декларация, молителите са ангажирали и показанията на свидетеля Величков.
Установеното посредством показанията на този свидетел поведение на
ответника П. обаче не може да бъде квалифицирано като домашно насилие,
доколкото действията и репликите на последния са насочени не към детето, а
към молителя Г., но двамата не попадат сред лицата, посочени в чл. 3, т. 1- т.
10 от ЗЗДН, очертаващ специфичния кръг адресати на защита и извършители
на домашно насилие, поради което не е налице и осъществен пред детето акт
на домашно насилие. Поради това молбата за защита и в тази си част е
неоснователна, респективно такава е и въззивната жалба относно
коментирания акт.
Относно заявения акт на домашно насилие, извършен от Г. П. на
датата ***:
За установяване и на този твърдян акт на домашно насилие молителите
са ангажирали показанията на свидетеля В.. Последният не е очевидец и
пресъздава свой разговор с малолетната К. от края на месец юли 2021 г., като
сочи, че детето му казало, че когато били на разходка с двамата въззиваеми в
парк, детето паднало от колелото, което карало. Тогава ответникът П. казал
„падна, защото не слушаш“, тя продължила да плаче и ответникът счупил
слънчевите ѝ очила, а когато се качили в колата я ударил през ръцете.
На свой ред за опровергаване на твърденията в молбата и подадената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН ответниците са ангажирали гласни
доказателства, чрез показанията на свидетеля Н. Н., които се кредитират като
логични и последователни, при съобразяване на чл. 172 от ГПК(доколкото
ответницата М. е неин работодател). Свидетелката е очевидец на разходката в
парка от процесната дата. Сочи, че детето е било щастливо, спокойно,
играело, бягало и се забавлявало. Детето не е носело слънчеви очила.
Свидетелката е присъствала на разходката около 5 часа, включително се
качила в колата на ответниците, за да я закарат до дома . През цялото това
6
време никой не е удрял К., включително и след като са се качили в
автомобила.
Съдът намира, че с оглед тяхното противоречие, следва да кредитира
показанията на свидетеля Н. Н., а не тези на свидетеля В.. Последният не е
очевидец, като отделно от това пресъздаденото от него не съответства на
изложената в самата молба за защита фактическа обстановка. Това е така,
доколкото в молбата се твърди, че детето е ударено от въззиваемия П. по
крака. Неоснователни в тази връзка са и доводите във въззивната жалба, че
показанията на свидетеля Н. не следва да бъдат кредитирани, доколкото тя не
е очевидец и не е присъствала по време на пътуването от нейния дом,
находящ се в гр. П., квартал ****, до дома на ответниците в квартал ***.
Молбата за защита съдържа фактически твърдения за извършен на 24.07.2021
г. акт на домашно насилие по време на разходка в парка и по време на качване
в автомобила, след нейното приключване, а не такива за осъществено над
детето насилие в автомобила, по време на пътуване. Проведено е успешно
опровергаване от страна на въззиваемите на твърденията в молбата и
подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, обосноваващо
неоснователност на молбата за защита в тази част, поради което и същата
следва да бъде отхвърлена досежно изследвания акт на домашно насилие,
като неоснователна, каквато се явява и въззивната жалба в сочената част.
Горепосочените изводи не се променят от събраните в хода на
въззивното производство писмени доказателства. Тъжбата на л. 34 (гръб) от
делото на ОС е по съществото си твърдения но молителя М. Г., чието
установяване е предмет на образуваното въз основа на нея наказателно
производство по НЧХД № 4667/ 2021 г. по описа на РС Пловдив. Изходът от
последното на свой ред не обвързва настоящата инстанция, доколкото
разглеждането на молбата за защита по реда на ЗЗДН се налага единствено в
светлината на понятието „домашно насилие“, независимо дали чрез заявените
обстоятелства се очертават и правоотношения, подлежащи на регулиране от
други правни отрасли и изхода от тях. На свой ред представените на л. 9 – л.
34 от делото на ОС съдебнопсихологична експертиза на К. Г. и комплексни
такива на М. Г. и Н. М., изготвени за нуждите на г.д.№ 13892/2020 г. на РС
Пловдив, не разколебават, а само потвърждават извода за липса на
осъществено спрямо детето К. домашно насилие. Те кореспондират изцяло на
приетия по делото социален доклад и становище от проведено
психологическо изследване за детето, от които се установява, че между К. и
майка Н. М. се наблюдава изградена емоционална привързаност, не се
констатират прояви на страх у детето, като детето обича и двамата си
родители и това е естествено поведение, включително е налице добре
изградена и топла емоционална връзка между детето и въззиваемия П..
Посочено е, че опитите за въвличането на К. в конфликта на възрастните биха
били крайно неуместни и нежелателни и биха я подложили на непосилен
стрес. Дадено е становище от експертите, че и двамата родители притежават
родителски капацитет, но основен дефицит и за двамата е липсата на
родителско сътрудничество по въпросите, касаещи отглеждането,
възпитанието и образованието на детето.
7
В тази връзка прави впечатление, че между родителите на К. са налице
сложни взаимоотношения, сложени от фактическото им съжителство и
последвала раздяла, в които те не успяват да контролират емоциите си.
Доколкото обаче общото им дете неминуемо ще налага житейски ситуации,
изискващи осъществяване на комуникация между двамата възрастни, в най –
висш интерес на детето е намирането на балансиран начин за диалог между
родителите и на този етап не се налага прилагане на мерки по ЗЗДН.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По представени по реда на чл. 80
от ГПК списъци на л. 75 от делото те са в размер на по 1000,00 лв. адвокатско
възнаграждение за всеки от двамата въззиваеми, което е уговорено и платено
в брой, съгласно Договори за правна защита, представени на л. 66 и л. 74 от
делото на ОС. Същите следва да бъдат присъдени.
Също така жалбоподателят М. И. Г. следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Пловдив държавна такса на
основание чл. 11, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, в размер от 12, 50 лева за
въззивното производство, съгласно чл. 18, във вр. с чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1434/29.04.2022 г., постановено по г. д. №
12453/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*** да заплати
на Н. Л. М., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „****, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*** да заплати
на Г. Х. П., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „***на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив,
сума в размер на 12,50 лева - дължима държавна такса за производството по в.
г. д. № 1743/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9