№ 27229
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на трети август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20201110156298 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
С исковата молба ищецът Е. М. Д., чрез адв. Р. И., е предявила против
„У.Б.“ АД обективно съединени искове, както следва:
- за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4 790,80
евро, представляваща разликата между заплатена от нея възнаградителна
лихва за предоставения й ипотечен кредит за периода 1.09.2016 г. –
10.11.2020 г. (включително) и действително дължимата възнаградителна
лихва;
- за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 350,13 евро,
представляваща мораторната лихва върху сумата от 4790,80 евро за периода
от 1.09.2016 г. до 10.11.2020 г. (включително);
- за осъждане на ответника да заплати на ищцата законната лихва върху
главницата от 4 790,80 евро от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 10.10.2007 г. сключила с ответника договор за
банков кредит № TR70653788, по силата на който е предоставен банков
кредит в размер на сумата от 43 000 евро за срок от 20 години, като същият
следвало да бъде погасен до 17.10.2027 г. Кредитът бил предоставен при
променлив лихвен процент, който е обусловен от стойността на пазарния
индекс Euribor. Твърди, че впоследствие с решение на УС на ответника без
нейно съгласие банката била променила методологията на изчисляване на
годишния лихвен процент по вече отпуснати кредити чрез въвеждането на
допълнителни начисления, наричани „премия“ и поради тази причина банката
отказала по искане на ищцата да намали годишния лихвен процент по
договора, поради падането на стойността на пазарния индекс Euribor. В
резултат на измененията формулата за изчисляване на ГЛП била: 1М Euribor
+ твърда надбавка + премия. Твърди се, че ищцата заплащала начислените от
банката лихви по кредита, а впоследствие завела граждански дела срещу
банката за осъждането на последната да заплати стойността на
надвнесените суми за възнаградителна лихва. Били образувани гр. д. №
1
50786/2013 г. на СРС, 26 състав, по което било постановено решение, с което
били уважени предявените от ищцата срещу банката искове по чл. 55, ал. 1
ЗЗД за осъждане на последната да заплати на ищцата сумата от 7 208,53 евро,
представляваща разликата между заплатената от ищцата възнаградителна
лихва в периода 17.12.2008 г. – 3.12.2013 г. и действително дължимата такава
по договора за кредит и сумата от 672,88 евро – мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 17.10.2010 г.. до 3.12.2013 г., потвърдено с
решение по гр.д. № 20206/2014 г. на СГС. Впоследствие по гр.д. №
59596/2016 г. на СРС, 26 състав, за което се твърди, че е влязло в сила, е
осъдена банката да заплати на ищцата платените без основание суми за
периода 4.12.2013 г. – 17.08.2016 г. Въпреки постановените съдебни решения,
ищцата твърди, че продължава да заплаща месечна вноска, която не е
съобразена с методологията за определяне на ГЛП, установена от съдебните
решения – месечния Euribor + твърда надбавка. Твърди се, че за периода
1.09.2016 г. – 10.11.2020 г. ищцата заплатила на ответника без основание
сумата от 4 790,80 евро, като въпреки отправените покани до ответника,
същата не била възстановена. Излагат се твърдения, че съгласно влязлото в
сила решение по гр.д. № 50786/2013 г. чл. 11.1.3 от раздел II от договора за
кредит е нищожна, като в тази връзка се излагат подробни съображения.
Прави се искане, ако съдът не се съобрази с влезлите в сила решения, да
вземе предвид развитите от ищцата съображения за нищожност на всяка
клауза в договора, която предвижда, че е необходимо решение или каквото и
да е действие от страна на банката за промяна на годишния лихвен процент,
след като са се променили стойностите на 1М Euribor. Прави се искане
ответникът да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми,
включително разноските по делото.
Представят се писмени доказателства, прави се искане за назначаване
на съдебно-икономическа експертиза по поставени в исковата молба задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който изразява становище за нередовност на исковата молба, както и
за нейната неоснователност. Твърди се, че ищцата не била посочила по какъв
начин е формиран размерът на исковата претенция и не бил посочен
конкретният размер на всяко отделно плащане, което според ищцата било
надвнесено. Не било ясно дали основанието на иска е по чл. 55 или по чл. 79
ЗЗД. Твърди, че за процесния период олихвяването било извършено с
договорения ГЛП в размер от 6,44%. Същият бил разбит на две части – базов
лихвен процент и твърда надбавка. Към датата на подписване на договора
едномесечният Euribor бил 4,405%, като посочването на тази стойност било
безсмислено, ако тя тямало да бъде взета предвид при определяне и
изчисляване на хогасителния план. Другият компонент бил твърдата надбавка
от 2,035%. Не се оспорва, че между страните е сключен процесният договор
за кредит, както и че между страните са водени дела, по които са постановени
посочените в исковата молба решения, както и решение по в.гр.д. №
3594/2019 г. на СГС. Прави се възражение за погасителна давност, като се
твърди, че вземанията на ищцата се погасяват в тригодишен срок. Сочи се, че
искането за назначаване на съдебно-икономическа експертиза е
неоснователно. Прави се искане за допускане на съдебно-икономическа
експертиза по поставени в отговора на исковата молба задачи, представят се
2
писмени доказателства. Прави се искане да бъде оставена без движение
исковата молба, евентуално – да бъде постановено решение, с което
предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
По възражението за нередовност на исковата молба:
Съдът не споделя съображенията на ответника за нередовност на
исковата молба – твърденията и исканията на ищцата са достатъчно ясно
формулирани, като не е затруднено упражняването на правото на защита на
ответника.
Доколкото ищцата се позовава на недействителност на всяка клауза от
договора за кредит, която предвижда, че е необходимо решение или каквото и
да е действие от страна на банката за промяна на годишния лихвен процент,
след като са се променили стойностите на 1М Euribor, следва да се приеме, че
съдът е сезиран с общо оспорване на действителността на клаузите, уреждащи
начина на формиране на възнаградителната лихва по договора за кредит,
поради което не е налице нередовност на исковата молба – в случая не е
предявен иск по чл. 26 ЗЗД за обявяване на недействителността на договора
за кредит или на отделни клаузи от него, в който случай ищцата би била
длъжна да изложи съответни фактически твърдения, на които основава иска
си. Предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква ищцата да твърди, че е
дала при начална липса на основание претендираните от нея суми, каквито
твърдения в случая са налице.
Въпреки това съдът намира, че следва да даде възможност на ищцата да
уточни твърденията си като посочи дали твърди, че годишният лихвен
процент по кредита се определя по реда на чл. 11.1.3 или по реда на чл. 11.1.4
от условията за усвояване и обслужване на кредита, доколкото на стр. 1- 7 от
исковата молба са изложени съображения за приложимостта на чл. 11.1.3, а
на стр. 8-9 от исковата молба – за приложимостта на чл. 11.1.4 и
неотносимостта на чл. 11.1.3 към процесния договор за кредит.
Съдът констатира, че на ищцата следва да бъдат дадени указания да
посочи банкова сметка, по която ответникът би могъл да заплати претенцията,
в изпълнение на задължението си по чл.127, ал. 4 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи
при условията на пълно и главно доказване: сключването на договора за
кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи;
извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание
процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на
3
основание за получаване на платените от ищцата искови суми, а именно
валидно обвързващи страните договорни клаузи, включително клаузата по чл.
11.1.3 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договора за банков кредит № *** от 10.10.2007 г., клаузите
по т.10.3 и т.10.4 от условия по кредити на физически лица – ипотечни
кредити;
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, като в тази връзка им ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ да изразят
становище по тези въпроси.
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване:
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата: че между ищцата и П.Н.Н. от една страна и ответникът от
друга е сключен договор за банков кредит № TR70653788 от 10.10.2017 г., по
силата на който на кредитополучателите е бил отпуснат банков кредит в
размер от 43 000 евро; че между страните са водени гр. д. № 50786/2013 г. на
СРС, 26 състав, както и гр.д. № № 59596/2016 г. на СРС, 26 състав.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените от страните писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца и на ответника
за допускане на съдебно-икономическа експертиза като относима и
необходима по поставените в исковата молба и отговора на исковата молба
задачи, както и по задачи, служебно формулирани от съда:
1. Да посочи дали договорът за кредит е погасяван чрез анюитетни
погасителни вноски по чл. 11.1.3 от условията за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № *** от
10.10.2007 г. или е погасяван чрез намаляващи погасителни вноски (равни
погасителни вноски за главницата) по чл. 11.1.4 от договора.
2. По задача № 3 от исковата молба вещото лице да посочи в графичен
вид – в таблица или по друг подходящ начин – какви суми е заплатила ищцата
за възнаградителна лихва за процесния период, като в отделни колони посочи
как са формирани тези суми по компоненти, съобразно действащия
погасителен план, а в отделна колона посочи сумите по задача № 2 от
исковата молба отново по компоненти.
Следва да бъдат изискани за послужване гр. д. № 50786/2013 г. на СРС,
26 състав, гр. д. № 20206/2014 г. на СГС, както и гр.д. № № 59596/2016 г. на
СРС, 26 състав, гр.д. № 3594/2019 г. на СГС.
5. По молбите за бавност, депозирани от страните:
Делото е образувано на 13.11.2020 г. и разпределено на 161 състав на
СРС. Исковата молба е администрирана и препис от нея е получен от
ответника на 22.01.2021 г. Постъпил е писмен отговор на 22.02.2021 г.
Въз основа на заповед № АС-274 от 10.07.2023 г. на Председателя на
СРС делото е преразпределено на 182 състав на СРС на 11.07.2023 г. , като
е докладвано на председателя на състава на 13.07.2023 г.
4
Предвид извършените от съда действия, на страните следва да се укаже,
че на основание чл. 256, ал. 2 ГПК съдът счита молбите им за бавност
оттеглени, освен ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението
същите заявят, че продължават да ги поддържат.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.10.2023 г. от
10,40 ч., за която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани.
УКАЗВА на ищцата най-късно в насроченото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи банкова
сметка за плащане съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни
твърденията си като посочи дали твърди, че годишният лихвен процент по
кредита се определя по реда на чл. 11.1.3 или по реда на чл. 11.1.4 от
условията за усвояване и обслужване на кредита, доколкото на стр. 1- 7 от
исковата молба са изложени съображения за приложимостта на чл. 11.1.3, а
на стр. 8-9 от исковата молба – за приложимостта на чл. 11.1.4 и
неотносимостта на чл. 11.1.3 към процесния договор за кредит.
СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото, съобразно
мотивната част на настоящото определение, като им УКАЗВА, че най-късно
до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка.
ДОПУСКА събирането на представените от страните писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-икономическа експертиза, със
задачи, формулирани в исковата молба, в отговора на исковата молба и
служебно от съда.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 700
лева, вносим както следва: 400 лв. от ищцата в едноседмичен срок от
съобщението и 300 лв. от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Р.С. като в призовката до него да бъде
посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една
седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставените задачи незабавно, с
цел обезпечаване възможността същото да изготви своевременно
експертизата, а делото ДА СЕ ДОКЛАДВА след изтичане на срока за
внасяне на депозит от страните за предприемане на съответни процесуални
действия от съда, в случай че депозит не е внесен своевременно.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 256, ал. 2 ГПК съдът счита
молбите им за бавност оттеглени, освен ако в едноседмичен срок от
5
получаване на съобщението същите заявят, че продължават да ги поддържат.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че за към СРС
действа и програма за медиация.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6