Р Е Ш Е Н И Е № 206
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 22.12.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на двадесет и втори април,
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 892 по описа за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.422,
ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, от „Д.К.” АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.
1592, бул.”Х.К.” № 43, представлявано от Г.Г., против Д.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че е налице договор за цесия от 15.11.2007г.,
по силата на който ищцовото дружество е придобило права от „Юробанк и еф джи
България АД и „Бългериън Ритейл Сървисис” АД, върху вземане срещу ответника Д.П.И.,
по договор за издаване и ползване на кредитна карта „Юролайн“, сключен на 12.11.2003г.
по силата на който ответникът има качеството на заемополучател на парична сума.
Поддържа се, че праводателят на ищеца е изправна страна по договора за паричен
заем, тъй като е изпълнил задължението си да издаде на ответника кредитна карта
и да му предостави договорената сума, а ответникът е неизправна страна, тъй
като не е погасил задължението си в срок. Поддържа се още, че със споразумение
от 05.06.2014г. сключено между страните, ответникът е признал съществуването на
дълга си в размер на 1149.45 лева, като страните са се съгласили също,
задължението да се редуцира при еднократно или разсрочено изплащане.
Посочва се, че ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 и сл. от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.
№ 3452/2019г. по описа на РС – Видин, му е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за дължимите се суми, но тъй като длъжникът е подал възражение в срок,
заявителят има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането си. Посочва се също, че на ответника му е изпратено
уведомление за извършената цесия всички кредитори.
Иска се от ищеца, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи на изпълнение на парично задължение за следните суми: 612.91 лева –
главница, представляваща неизпълнено задължение договор за издаване и
обслужване на кредитна карта, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.10.2019г. до изплащане на вземането и 186.62
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 29.10.2016г. до 29.10.2019г.
Претендират се направените разноски в
настоящото и заповедното производства. Ищецът ангажира писмени доказателства и
съдебно – счетоводна експертиза.
Ответникът, в срока за отговор на
исковата молба, е взел становище по иска, с който го оспорва като недопустим и
неоснователен и прави възражение за погасени по давност искови претенции.
Иска
се от ответната страна, съдът отхвърли предявените искове като недопустими и неоснователни.
Не са налице обстоятелства, които се
признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.
Доказателствената
тежест е както следва: в тежест на ищеца е да докаже, че:
- са налице
договорни отношения по договор за паричен заем между праводателя на ищеца като
заемодател и ответника, в качеството му на заемател по договор за кредитна
карта за посочената парична сума.
- е налице
проведено заповедно съдебно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК, по
което на ищеца е издадена заповед за изпълнение за претендираните парични суми
– главница и лихва за забава;
- е налице договор
за цесия, сключен между праводателя на ищеца, в качеството му на цедент и ищецът
като цесионер, по силата на който му е прехвърлено вземането на първоначалния
кредитор спрямо ответника;
- че праводателят
на ищеца е изправна страна по договора за банков кредит;
- че предишния
кредитор „ДСК” ЕАД – С. е съобщил на ответника, в качеството му на трето лице,
за прехвърлянето на вземането;
- да установи
размера на претендираното вземане от ответника.
По
делото са ангажирани писмени доказателства. Назначена, изслушана и приета е по
делото съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът,
като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно
представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на
твърдяното вземане в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК,
като е довнесло дължимата се държавна такса, поради което предявеният с
молбата иск е допустим.
Не се
спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че
по силата на договор за издаване и ползване на кредитна карта „Юролайн“,
сключен на 12.11.2003г. ответникът има качеството на заемополучател на парична
сума.
Не се
спори също, че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, както и че
със споразумение от 05.06.2014г. сключено между страните, ответникът е признал
съществуването на дълга си в размер на 1149.45 лева, като страните са се
съгласили също, задължението да се редуцира при изплащане еднократно или
разсрочено.
От
приложеното към делото ч.гр.Д. № 3452/2019г. по описа на РС – Видин се
установява, че на праводателя на ищеца му е издадена заповед за изпълнение
срещу ответника за претендираните главница и лихва по договора за паричен заем,
но тъй длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение, то
заявителят има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането си.
Видно
от договор за цесия от 15.11.2007г., по ищцовото дружество е придобило права от
„Юробанк и еф джи България АД и „Бългериън Ритейл Сървисис” АД, върху вземане
срещу ответника Д.П.И., по договор за издаване и ползване на кредитна карта
„Юролайн“, сключен на 12.11.2003г. по силата на който ответникът има качеството
на заемополучател на парична сума. Това обстоятелство се установява от
приложения заверен препис от Извлечение от Приемо – предавателен протокол към
Договора за цесия.
Ответникът
е уведомен за извършената цесия с исковата молба и уведомление /лист 15/ от
делото.
Възражението
на ответника за погасени по давност искови претенции е частично основателно.
Видно от заключението на вещото лице, лихвите за забава върху главниците са
станали изискуеми в периода 04.07.2014г. – 04.12.2014г., а като тригодишния
давностен срок спрямо всички от тях на основание чл.111, б.“в“, предложение
второ от ЗЗД, е изтекъл през 2017г. Претенцията на ищеца е предявена с иск пред
съда /заявление/ след изтичане на този срок - на 30 10.2019г. По отношение на
главниците, изискуемостта на вноските с падеж 03.07.2014г.,
03.08.2014г.,03.09.2014г. и 03.10.2014г., също са погасени по давност, тъй като
до предявяване на вземането са изминали повече от 5 години съгласно чл.110 от ГПК. За вноските с падеж 03.11.2014г. и 03.12.2014г. обаче, давността не е
изтекла към датата на предявяване на вземането – 30.10.2019г. Същите са общо в
размер на 268.04 лева, видно от заключението на вещото лице /лист 88 от
делото/.
Предвид
изложеното, съдът намира от правна страна следното: ищецът е изправна страна
като търговско дружество по договора, сключен между праводателя му и ответника,
а последния е останал задължен за заплащане на паричните суми – главница и
лихви, в размера, установен от вещото лице. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, всички месечни вноски и лихви
по кредита са били изискуеми. Ответникът не ангажира доказателства, че е
изплатил задължението си, което обстоятелство, ако е налице, е в негова тежест
да установи. По отношение на лихвите и част от главниците обаче, е изтекла
определената в закона погасителната давност, за което ответникът е направил
възражение в срок. Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан за вноските
с падеж 03.11.2014г. и 03.12.2014г. за което давността не е изтекла, за сумата
общо в размер на 268.04 лева
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производство
съразмерно уважената част от иска, както следва: в заповедното производство по ч.гр.Д.
№ 3452/2019г. по описа на РС – Видин – в размер на 58.69 лева, и в исковото
производство за платена държавна такса, за вещо лице и процесуално
представителство в размер на 145.83 лева.
На
ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част от иска за
адвокатско възнаграждение и вещо лице общо в размер на 226.02 лева, които
разноски след прихващане, следва да се присъдят само на ответника в размер на
21.50 лева.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на ищеца „Д.К.” АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С. 1592, бул.”Х.К.” № **, представлявано от Г.Г., заплащане на парично
задължение за следната сума: 268.04
/двеста шестдесет и осем лв. и четири ст./ лева
– главница, представляваща неизпълнено задължение договор за издаване и
ползване на кредитна карта „Юролайн“, сключен на 12.11.2003г. и Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2007г., по силата на който ищцовото
дружество е придобило права от „Юробанк и еф джи България АД и „Бългериън
Ритейл Сървисис” АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 30.10.2019г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 612.91 лева, както и иска за
установяване дължимостта на лихва за забава върху главницата в размер на 186.62
лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Д.К.” АДСИЦ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С. 1592, бул.”Х.К.” № **, представлявано
от Г.Г., да заплати на Д.П.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски след прихващане на насрещните – общо в размер на 21.50 /двадесет и един лв. и петдесет
ст./ лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: