Р Е Ш Е Н И Е № 23
гр. Сливен, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември, през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
При секретаря СОНЯ ВАСИЛЕВА и с
участието на зам.окръжен прокурор ДИАНА СТОЕВА като
разгледа докладваното от съдия Данчев ЧНД № 576 по описа за 2020 година,
На основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал.
7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Решение № 11.3002550.8 от 08.08.2019 год., влязло в сила на
11.09.2019 год., постановено от PP Rheinpfalz ZBS Speyer Федерална Република
Германия, с което на И.Ш.И. с ЕГН ********** е наложена финансова санкция общо в
размер на 108,50 евро с левова равностойност 212,21 лева., от които глоба в
размер на 80 евро, за това, че като водач на камион с рег. № СВ 5920 КХ,
движейки се по федералната автомагистрала 61 при 209.150-ия километър при
посока на движението гр. Кобленц на 02.05.2019 год. в 09.04 часа не спазил
минималната дистанция от 50 метра спрямо предходното превозно средство при
скорост над 50 км/час по магистрала; констатирана скорост /след приспаднат
толеранс/ 82 км/час; нарушено разстояние 32 метра – административно нарушение
по Параграф 4 ал. 3, Параграф 49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/,
Параграф 24 от Закона за движение по пътищата /StVG/, 15 BKat / Федерален
каталог за финансови санкции/глобите/, както и разходи по административното
производство в размер на 28,50 евро.
ИЗПРАЩА Решение № 11.3002550.8 от 08.08.2019 год., влязло в сила на
11.09.2019 год., постановено от PP Rheinpfalz ZBS Speyer Федерална Република
Германия, ведно с препис от настоящото решение на органите на НАП за
ИЗПЪЛНЕНИЕ, незабавно след влизането на последното в сила.
Решението може да бъде обжалвано или
протестирано пред Апелативен съд - гр. Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на
издаващата държава, като копие от уведомлението да се изпрати на Министерството
на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
М О Т И
В И
към решение № 23/23.11.2020г.
по чнд № 576/2020г. на СлОС
Производството пред Окръжен съд
гр.Сливен е образувано по повод на получено от Федерална служба „Правосъдие“,
Федерална република Германия искане за признаване и изпълнение на решение на несъдебен
орган – PP Rheinpfalz ZBS Speyer, Федерална Република Германия, с което на българския
грагданин И.Ш.И., роден на ***г. в гр.К. е наложена финансова санкция общо в
размер на 108,50 евро, от които глоба в размер на 80 евро, за това, че като
водач на камион с рег. № СВ 5920 КХ, движейки се по федералната автомагистрала
61 при 209.150-ия километър при посока на движението гр. Кобленц на 02.05.2019
год. в 09.04 часа не спазил минималната дистанция от 50 метра спрямо предходното
превозно средство при скорост над 50 км/час по магистрала; констатирана скорост
/след приспаднат толеранс/ 82 км/час; нарушено разстояние 32 метра –
административно нарушение по Параграф 4 ал. 3, Параграф 49 от Правилника за
движение по пътищата /StVO/, Параграф 24 от Закона за движение по пътищата
/StVG/, 15 BKat / Федерален каталог за финансови санкции/глобите/, както и
разходи по административното производство в размер на 28,50 евро.
Искането е придружено с
удостоверение /включително преведено на български език/ издадено по смисъла на
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и по
реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, както и с копие от акта на несъдебния орган.
В с.з представителят на Окръжна
прокуратура гр.Сливен заявява, че не са
налице основания, поради които да бъде отказано признаване на решението на
органа на Федерална република Германия
за налагане на финансова санкция, поради което предлага съдът да
постанови решение, с което да признае решението постановено от несъдебния орган
- PP Rheinpfalz ZBS Speyer, Федерална република Германия за налагане на
финансова санкция, както и същото да се изпрати за изпълнение на органите на
НАП. Намира възражението на защитника на засегнатото лице за непълнота на
удостоверението, доколкото производството пред несъдебния орган в издаващата държава
е било писмено и това изрично е отбелязано.
Засегнатото лице И.Ш.И., нередовно
призован, не се явява в с.з пред окръжния съд, тъй като не е намерен на
установения по съответния ред негов постоянен и настоящ адрес. Служебният му
защитник, назначен по реда на чл.16 ал.3 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, редовно призован, се явява в с.з. Той оспорва
искането за признаване на решението на органа на Федерална република Германия и
за превеждането му в изпълнение, като заявява, че е издаденото удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е непълно, тъй като в него единствено е посочено, че за
решението е уведомено лицето и че може да го обжалва, но не е отразено дали за
самия процес лицето е било призовано, явило ли се е лично или е упълномощило
защитник. Обосновава тезата, че е налице хипотезата на чл.19 ал.1 т.6 вр.т.1 от
ЗПИИРКОРНФС и в тази връзка настоява съдът да откаже да признае и да допусне
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция по отношение на
българския гражданин И.И..
Въз основа на наличните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С решение № 11.3002550.8 от
08.08.2019 год., влязло в сила на 11.09.2019 год., постановено от несъдебен
орган - PP Rheinpfalz ZBS Speyer, Федерална Република Германия, на българския
гражданин И.Ш.И. е наложена финансова санкция общо в размер на 108,50 евро, от
които глоба в размер на 80 евро, за това, че като водач на камион с рег. № СВ
5920 КХ, движейки се по федералната автомагистрала 61 при 209.150-ия километър
при посока на движението гр. Кобленц на 02.05.2019 год. в 09.04 часа не спазил
минималната дистанция от 50 метра спрямо предходното превозно средство при
скорост над 50 км/час по магистрала; констатирана скорост /след приспаднат
толеранс/ 82 км/час; нарушено разстояние 32 метра – административно нарушение
по Параграф 4 ал. 3, Параграф 49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/,
Параграф 24 от Закона за движение по пътищата /StVG/, 15 BKat / Федерален
каталог за финансови санкции/глобите/, като са определени и присъдени и разходи
по административното производство, които са довели до решението в размер на
28,50 евро.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1
т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансова санкции и с оглед на описаното
в удостоверението по чл.4 от рамковото решение,
е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова
санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава
членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба за
извършено административно нарушение и в частност за парична санкция, наложена
във връзка с нарушение на правилата за движение.
От описанието в удостоверението на
извършеното от И.И. става ясно, че същият е извършил административно нарушение
– управление на автомобил без да се спазва дистанция спрямо предходното
превозно средство. Това деяние представлява административно нарушение и по
българското законодателство, макар в случая да не се изисква двойна наказуемост
съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансова санкции – поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата според законодателството на издаващата държава.
Решението за налагане на финансова
санкция е представено като заверено от органа, който го е издал копие и е
придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от
съответния компетентен орган на издаващата държава, който орган е удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението
е видно, че то съдържа необходимите реквизити предвидени както в чл.4 от
цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според
изискванията на приложение 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции и то съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Неоснователно е възражението на
защитника на засегнатото лице за непълнота на удостоверението. Посочената
разпоредба на чл.19 ал.1 т.6 от Закона касае удостоверение касаещо решение
за конфискация или отнемане, издадено от съдебен орган, пред когото
обичайно се развива съдебно производство и именно в този случай са относими
хипотезите на цитирания текст свързани с уведомяването респ. участието на
засегнатото лице в това производство. В настоящия случай се касае за финансова
санкция, наложена с решение на несъдебен орган и основанията за
отказ за признаване са уредени в разпоредбата на чл.35 от Закона. В
удостоверението изрично е посочено, че се касае за писмено производство и
лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично
или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва решението, както
и за сроковете на обжалването и следователно не е налице хипотезата на чл.35
т.9 от Закона. Не е налице непълнота на удостоверението и поради това, че
доколкото производството в издаващата държава е било писмено, очевидно не е
било необходимо да се попълва т.3 на стр.7 от удостоверението, касаеща
участието на засегнатото лице в съдебния процес, какъвто несъмнено в случая не
е провеждан въобще.
Наложеното от несъдебния орган на
искащата държава наказание глоба, както и присъдените разноски за съдебното и
административно производство, довели до решението представляват финансова
санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции.
Що се касае до самоличността на
лицето посочено в удостоверението и решението, несъмнено е, че това е
засегнатото лице И.Ш.И., което обстоятелство не се оспорва.
Не са налице основанията за отказ
за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото
лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд,
поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност на
българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно
отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че производството е било
писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата
държава за правото на обжалване и сроковете за това, както и че не се е явило
лично на делото. Освен това, органът издал удостоверението е посочил изрично,
че се касае решение на компетентен несъдебен орган в издаващата държава въз
основа на действия, които се преследват като правонарушения и лицето е имало да
отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.
Ръководен от констатираното по-горе, настоящият съд
направи извод, че са налице предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции за признаване на решението за налагане на финансова санкция,
издадено от несъдебен орган - PP Rheinpfalz ZBS Speyer, Федерална Република
Германия, с което на българския грагданин И.Ш.И., роден на ***г. в гр.К. е
наложена финансова санкция общо в размер на 108,50 евро, от които глоба в
размер на 80 евро, за това, че като водач на камион с рег. № СВ 5920 КХ,
движейки се по федералната автомагистрала 61 при 209.150-ия километър при
посока на движението гр. Кобленц на 02.05.2019 год. в 09.04 часа не спазил
минималната дистанция от 50 метра спрямо предходното превозно средство при
скорост над 50 км/час по магистрала; констатирана скорост /след приспаднат
толеранс/ 82 км/час; нарушено разстояние 32 метра – административно нарушение
по Параграф 4 ал. 3, Параграф 49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/,
Параграф 24 от Закона за движение по пътищата /StVG/, 15 BKat / Федерален
каталог за финансови санкции/глобите/, както и разходи по административното
производство в размер на 28,50 евро.
Равностойността на наложената финансова
санкция общо в размер 108,50 евро към датата на извършване на административното
нарушение /а и към датата на постановяване на решението/ възлиза на 212,21 лв.
След признаване на цитираното по-горе решение,
същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на
последното, следва да се изпратят на органите на Националната агенция по
приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
следва незабавно да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за
настоящото решение, като копие от уведомлението следва да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: