Решение по дело №966/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. – кмет на община Е., чрез чрез ***Д. Ц. против Решение № 1356 от 21.10.2024г. по гр. дело № 1793/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен отказ на кмета на О. Е. по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, съдържащ се в Писмо изх. №ФС. 05. 05-437-(1) от 11.12.2023 г., за изземване на земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място], общ. Е., описани в заявление на Д. Х. Г. от 27.11.2023 г. и преписката върната на кмета на общ. Е. за произнасяне по заявление съгласно задължителните указания в решението по тълкуването и прилагането на закона.

Касаторът поддържа в жалбата си, че неправилно ВТРС е разширил отговорността и функциите на кмета на община Е. в производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Изтъква, че е извършил проверка като е изискал необходимата информация от Държавен фонд "Земеделие", от която се установява че процесните имоти се ползват на правно основание и не следва да бъдат изземвани. Навежда доводи, че липсва задължение за извършване на проверка относно фактическото ползване на имотите, както и за събиране на информация от всички посочени в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ държавни органи, доколкото това е регламентирано при условията на алтернативност. В заявлението си Д. Г. не е посочила фактическо ползване без правно основание на изброените имоти или данни за ползувателите, срещу които следва да бъде осъществена процедурата по изземване. В това производство кметът действа при обвързана компетентност, като отговорността му се простира до това да получи служебно информация от изброените алтернативно източници. Това задължение е изпълнено от одминистрацията, като същата не е виновна за непълна или неточна информация. В ЗСПЗЗ не е дадена възможност за преценка от страна на административния орган коя информация е вярна и коя невярна в случай на противоречие. Моли решението да се отмени и да му се присъдят направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнагрждение. Прави възражение за прекомерност.

 

Ответникът по касация Д. Х. Г. от [населено място], [улица], чрез представителя си оспорва основателността на жалбата в представения писмено отговор. Развива съображения за нередовност на касационната жалба поради липса на конкретно мотивирани пороци на решението. По същество намира решението за правилно на база събраните доказатлства. Правилна е констатацията, че не е изпълнено задължението служебно да се изиска информация от ДФЗ – Разплащателна агенция, или от регионалните териториални структури, или общинската служба по земеделие по местонахождение на имотите. С постановения съдебен акт по същество ВТРС бил изпълнил задължението си по правораздавателен контрол целящ обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта. Претендира за разноски.

Заинтересованите страни Р. К. Д. от [населено място], [улица], общ. Е., Р. Е. М. от [населено място], [улица], общ. Елена не заемат становище по спора.

 

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение районният съд е отменил изричния отказ за изземана на имоти, представляващи земеделски земи, обективиран в Писмо изх. №ФС. 05. 05-437-(1) от 11.12.2023 г. на кмета на община Елена. За да постанови този резултат, районният съд е приел от фактическа страна въз основа на кредитираните от него доказателства, че Д. Х. Г. в качеството на наследник на С. Х. Б., сключили договор за доброволна делба на 10.06.2016 г., с който в дял на Д. Х. Г. са поставени имоти с №№138007, 138057, 139006, 139016, 140008, 140031 [рег. номер] по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Елена. На 27.11.2023 г. жалбоподателят подал заявление до кмета на община Елена, в което изложил твърдения, че поземлени имоти с идентификатори 38337.138.7, 38337.138.57, 38337.139.6, 38337.139.16, 38337.140.8, 38337.140.31 и 38337.140.13 се ползват без основание от трети лица и отправил искане за изземването им по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Последвало изискване на информация от Държавен фонд "Земеделие" и от Общинска служба "Земеделие" – Елена за ползване на имотите. С писмо от 06.12.2023 г. от Държавен фонд "Земеделие" предоставил информация, че за стопанската 2022/2023 година за имотите има регистрирано правно основание. Поради това административният орган без да получи информация от Общинска служба "Земеделие" – Елена достигнал до извод, че не са налице предпоставки за изземване на имотите и постановил обжалвания отказ. В хода на делото е изискана информация от Областна дирекция "Земеделие" – В. Търново относно ползване на имотите през стопанската 2022/2023 година като се установява, че поземлени имоти с идентификатори 38337.138.57, 38337.139.6, 38337.139.16, 38337.140.8, 38337.140.31 и 38337.140.13 са собственост на жалбоподателя, а имот с идентификатори 38337.138.7, е собственост на трето лице и се е ползвал от Р. М.. За имоти с идентификатори 38337.139.6 и 38337.139.16, е констатирано, че са включени в споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ с ползвател Р. Д., а за имоти с идентификатори 38337.138.57, 38337.140.8, 38337.140.31 и 38337.140.13 няма регистрирано правно основание за ползване.

От правна страна съдът е приел, че съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За да бъде законосъобразно проведена административната процедура е необходимо да бъдат установено дали е налице възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотите ползват ли се от трети лица, различни от собствениците и дали това ползване е без правно основание. В случая административният орган е изградил извода, че имотите се ползват на правно основание само от данните на Държавен фонд "Земеделие". Изискването на информация от други държавни органи, които са посочени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ не е задължително и е по преценка на кмета на общината. След като такава е извършена и за нуждите на проверката е изискана допълнителна информация, административният орган е бил задължен да вземе решение след като се запознае и с данните от Общинска служба "Земеделие" – Елена, за да се отстранят противоречия или непълноти, каквито в действителност са налице. Освен това с оглед целта на защитата на правоимащите лица, данните за ползване на имотите е следвало да се установят към момента на подаване на искането за изземването им, а не към предходен момент, какъвто представлява стопанската 2022/2023 година. Изложеното било показателно за неспазване на изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ при издаване на оспорения административен акт, поради което и на основание чл.146, т. 4 от АПК актът е отменен.

 

Настоящата касационна инстанция намира решението за валидно и допустимо.

Същото е неправилно по изложените по-долу аргументи. Според разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ "По искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър."

Видно е от съдържанието и, че разпоредбата има материално-правна и процесуално-правна част. Всъщност следва да се отбележи, че тя е изключение от принципа, че материалните права се защитават по реда на гражданското съдопроизводство, тъй като въвежда диференциран и облекчен режим на защита на спорно материално право, поради което следва да се тълкува стриктно и по-скоро стеснително, а не обратното, а от друга страна приложимо е и телеологическото и тълкуване. От анализът на материално-правната и част следва, че защита по този ред могат да претендират (т.е. притежават съответната легитимация) собственици или ползватели на земеделски земи. Последните с оглед точният смисъл на нормата следва да са страна по валидно облигационно или вещно-правно правоотношение, въз основа на което могат да ползват съответните полезни свойства на земеделската земя за себе си. В обхвата на защитата по този ред обаче попада само онази земеделска земя, която принадлежи на съответния собственик след реституирането и, респ. отдадена е за съответното ползване на трето лице такава именно такава реституирана земеделска земя. Иначе казано, кметът на общината като орган на власт има правомощие да изземе земеделска земя, за която са налице доказателства, че е придобита в резултат на реститутивно правоприемство, респ. се ползва въз основа на облигационно или вещно правно правоотношение, страна по което е собственик, придобил земеделската земя само при реституционно правоприемство, а не например въз основа на транслативно приемство или на оригинерно придобивно основание. В последните случаи облекчената административна процедура по изземане на земеделските имоти е неприложима, тъй като лицата, които са собственици на земеделски земи, получени например въз основа на давностно владение, респ. въз основа на транслативна сделка (дарение, продажба, замяна и прочие), могат да бранят правата си само по реда на гражданското правораздаване. Най-сетне фактическият състав на нормата изисква да е налице фактическо ползване на такива земеделски земи от трети лица, които нямат противопоставими на реституирания собственик, респ. на ползвателя на такива земи материални права, т.е. тези лица следва да манифестират ползване на тези земи без валидно правоотношение. По реда на това бързо административно производство не могат да се разглежда спорове между реституирания собственик и ползвателя, който се намира в правоотношение с първия с оглед изискването на изискването на разпоредбата последният да не е страна по валидно правоотношение от една страна, а и с оглед телеологическото и тълкуване.

Съдът намира за основателно възражението на касатора, че административният орган е изпълнил задължението си да установи фактите относно реалното ползване на процесните имоти. В хода на административното производство са спазени приложимите разпоредби на АПК - изискани са информация и доказателства от ОД – Велико Търново на ДФЗ, уведомени са заинтересованите лица и е извършена проверка. Събраните доказателства са обсъдени и задължението по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата е изпълнено. Нещо повече, съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му и в случая именно Д. Х. Г. е носела доказателствената тежест за това, но не е съумяля да удостовери с годни и относими доказателства наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Видно от оспорения акт не е спорно, че заявителката не е посочила фактическо ползване без правно основание на имотите, за които се иска да бъдат иззети. Липсва твърдение за ползване от конкретни лица без правно основание и фактическа информация в тази посока. Същата само сочи, че по данни на нейната сестра К. Х. В. имотите се ползвали от трети лица. Ползването на имотите от трети лица не представлява нарушение, защото те могат да се ползват на правно основание. С писмо изх. № 02-040-0800/4085#1/06.12.2023 г. от Държавен фонд "Земеделие" е предоставена информация, че за стопанската 2022/2023 година за имотите има регистрирано правно основание. По делото са налице автоматични справки за имотите от картата на възстановената собственост или от кадасткралната карта, които попадат в рамките на очертани земеледлски парцели по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009г. Информация за всеки един от посочените имоти от кого е деклариран по Дирекни плащания може да се получи в системата за електронни услуги СУЕ на ДФЗ в публични справки, което е общодостъпна информация в секция „Справки на заявени кадастрални имоти“. Следва да се отбележи, че данните от посочения регистър са най-сигурното доказателство за установяването на правния статут на съответния имот по аргумент от разпоредбите на чл. 10, ал. 6 и чл. 36, ал. 1 от НАРЕДБА № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост.

Административният акт е издаден от компетентния орган по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в установената от закона форма, при спазване на производството и на материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Има данни за противопоставими права на ползване произтичащи от валидни правоотношения, споровете по повод на които права не могат да се решават в производството по изземане на недвижим имот по чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като изземането на тези имоти изисква липса на валидно правоотношение извън собствеността по реституция, респ. ползването въз основа на правоотношение с такъв собственик, която предпоставка липсва в тези случаи. По принцип, представени в тази връзка документи не подлежат на обсъждане в това административно производство, нито на инцидентен съдебен контрол. Само по себе си, регистрирането в ОСЗ и представянето на такива документи от ползвателите на имоти, чрез които същите твърдят наличие на валидно правно основание за владението, независимо от това дали са ползвали реално или не имотите през съответната стопанска година, представлява пречка да бъде издадена заповед за изземване на земеделските земи. В процесния случай дори липсват конкретни твърдения за ползване от конкретни лица без правно основание и фактическа информация в тази посока.

 

С оглед посоченото, следва Решение № 1356 от 21.10.2024г. по гр. дело № 1793/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата срещу обжалвания акт. Следва да се отбележи, че липсва оспорване на Определение № 2510/12.11.2024г., което е самостоятелно връчено на О. Г. О. и допълващо решението в частта за разноските.

 

На касатора се следват претендираните за настоящото производство и направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в минимален размер от 100лв. Държавна такса не е дължима за настоящото производство, тъй като съгласно § 16, ал. 1 (Предишен § 8 - ДВ, бр. 28 от 1992 г., доп., бр. 45 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г., Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 98 от 1997 г.) производствата по този закон пред съда са безплатни с изключение на тези по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Няма пречка да се поиска връщането й от ВТРС. Останалите страни не са претендирали разноски пред касационната инстанция и такива не им се следват.

 

Водим от горното Административният съд - Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1356 от 21.10.2024г. по гр. дело № 1793/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново и вместо това ПОСТАНОВЯВА.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Х. Г. от [населено място], [улица] против Писмо изх. №ФС. 05. 05-437-(1) от 11.12.2023 г. на кмета на Община Елена, с което е постановен отказ по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ за изземване на описани в заявление от 31.08.2023 г. (вх. № от 27.11.2023г.) земеделски земи.

ОСЪЖДА Д. Х. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на О. Е. разноски по производството в размер от 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.