Определение по дело №789/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано е по искова молба от Д. М. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора [населено място], против ГДИН за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от затворническата администрация в периода 19.01.2024г. до 03.09.2024г., изразяващи се в неизпратена и неполучена от ищеца кореспонденция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

С разпореждане №2175/19.09.2023г. съдът е изискал справки от Затвора Плевен вкл. от системата „Prizoners“, НБДН, НАП и НОИ-Плевен.

Видно от справките по делото ищецът не разполага с доходи, поради което молбата му за освобождаване от държавна такса е основателна.

Съображенията на съда за това са следните:

Дължимостта на таксите и разноските от ищеца се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. За да се осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложима на основание чл.144 АПК, е установил, че по преценка на съда, но съобразно законоустановени критерии, поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, от такси и разноски за производството се освобождават физически лица, т.е.освобождаването е с оглед на конкретната преценка на съда за възможностите на определено лице да понесе разходите за производството. Законодателят в цитираната разпоредба на чл. 83 на процесуалния закон е посочил, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

В конкретния случай ищецът декларира, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, както и от друг източник на приходи. В тази насока са и писмените доказателства – справка от ТП на НОИ Плевен, справка от ГДИН вкл. от системата „Prizoners“, медицинска справка и др., служебно изискани от състава на АС-Плевен.

Съобразявайки така декларираните от ищеца данни и постъпилите по делото писмени доказателства, съдът приема, че ищеца не разполага с достатъчно средства да заплати в пълен размер държавната такса по предявения иск, поради което и следва да бъде освободен от задължението за внасянето й, както и разноски по делото.

Воден от горното, АС-Плевен, девети състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСВОБОЖДАВА Д. М. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора [населено място], на основание чл.83 ал.2 от ГПК от внасяне на дължимите държавни такси и разноски в производството по адм.дело № 789/24г. по описа на АС-Плевен до приключването му.

Препис от определението да се изпрати на ищеца за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.