Решение по дело №1633/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 396
Дата: 7 септември 2021 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20203530101633
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Търговище , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20203530101633 по описа за 2020 година
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на
чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена
заповед № 473/18.08.2020 г. по Ч.гр.д. № 965/2020 г. по описа на РСТ е разпоредено на
длъжника Б. Й. М. да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 122.09 лв. – главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 14.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 9.95 лв. – мораторна лихва за забава за период от 11.09.2017г.
до 01.04.2020г. , както и направените по делото разноски : сумата от 25лв. – за държавна
такса по делото и сумата от 180 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 411 ал.3 и във
вр. с чл.410 ал.1 т.1 от ГПК и чл.78 ал.1 ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.1-5 от ГПК.
Между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и длъжника е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16646288001 от
дата 16.05.2017. г., с който на ответника е предоставена мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XL с месечен абонамент
27.99 лева. С допълнително споразумение от същата дата ответникът е добавил и мобилна
услуга за данни за номер ***********, избирайте условията на тарифен план VIVACOM
Mobix 30 с месечен абонамент 15.80 лева. Срокът за който са били уговорени услугите е бил
24 месеца-до 16.05.2019г.
1
Ответникът потребил мобилни услуги, за които са издадени фактури:
- Фактура № **********/22.07.2017 г. за отчетения период на потребление
22.06.2017 - 21.07.2017 с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на
28.79 лв. /с ДДС/, дължима до 08.08.2017г. и Фактура № **********/23.08.2017 г. за
отчетения период на потребление 22.07.2017 - 21.08.2017г. c начислена за периода сума за
месечни абонаменти в размер на 10.77 лв. /с ДДС/ дължима до 08.09.2017г. или общо
дължима сума от 39.56 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец
7/2017г. и за месец 8/2017 г.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43,
т.1.Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 25.08.2017г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
С договор за цесия от 16.10.2018г. БТК-ЕАД е прехвърлило вземането си на „СГ
Груп“ ООД, което като пълномощник на БТК-ЕАД е изпратило уведомление на длъжника
на осн. чл.99 ал.3 от ЗЗД.
От своя страна на 01.10.2019г. „СГ Груп“ ООД е прехвърлило всички свои вземания
към длъжника на „ЮБЦ“ ЕООД.
„СГ Груп“ ООД е изпратило уведомление, с което уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г. Отделно от това с препис от исковата молба е връчено уведомление за
цесиите.
Длъжникът не е заплатил посочените суми. Ищецът моли да бъде признато за
установено вземането му за сумата от 122.09 лв. , от които:
38.12 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16646288001 от дата
16.05.2017. г. ;
2
83.97 лв. -неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски 16646288001 от дата 16.05.2017. г., ,
както за сумата от 9.95 лв., начислена върху главницата от 38.12 лева, мораторна
лихва за забава за периода от 11.09.2017 г. до 01.04.2020 г.., както и да му бъдат присъдени
направените в заповедното , и в исковото производство разноски.
Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито
заседание. Постъпила е преди о.з. писмена молба-становище, видно от която иска се
поддържа така, както е предявен.
Ответникът – Б. Й. М. е редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5
от ГПК. В срока и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения особен
процесуален представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК – адв. Г.Ц. от АК-Търговище,
съгласно който предявеният иск за установяване съществуване на вземане по реда на чл.422
във вр. чл.415 от ГПК и във вр. чл.410 от ГПК е допустим, но неоснователен. Направени са
възражения за следното: Възражение за изтекла погасителна давност на основното
задължение, както и на задължението за лихва, но не конкретизира, считано от кога.
Цесията няма действие по отношение на ответника, тъй като не е съобщена лично на него,
дори не е съобщена на негов пълномощник. Назначеният от съда особен представител няма
правните възможности да приема каквито и да било изявления направени, както от ищеца,
така и от всеки друг правен субект. Договорът за цесия не е достатъчно конкретен, не е
описано дори по родов признак, задължението, което се прехвърля. Редовно призован
ответникът в открито заседание се представлява от назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
особен процесуален представител – адв. Г.Ц., която в хода на устните състезания заяви, че
поддържа становището, изразено в писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен, а в случай, че бъде уважен прави възражение за прекомерно високо размер
на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 965/2020 г. по описа на РС-Търговище, ищецът
„ЮБЦ“ ЕООД – София, е подал на 14.08.2020г. заявление за издаване на заповед по чл.410
от ГПК против ответника/длъжника/ – Б. Й. М. от гр. ***********. Съдът е издал заповед
№ 473/18.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която
разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 122.09 лв. – главница, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 14.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 9.95 лв. – мораторна лихва за забава за период от 11.09.2017г.
до 01.04.2020г., на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК , както и направените по делото разноски.
Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от договор за
телекомуникационни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД №
3
16646288001 от 16.05.2017 г.; за периода 11.09.2017 г. до 01.04.2020 г. не е изпълнил
задължението си да заплати , ползвани от него услуги. Заповедта е връчена на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.1-5 от ГПК и на кредитора е указано да предяви иск по реда на чл.415
ГПК. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда
на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Безспорно е, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД , като
оператор, и ответника – Б. Й. М. , като потребител, е сключен договор №
1664628816052017-40495986 от 16.05.2017 г. за мобилни услуги, във връзка с който
ответникът е абонат с клиентски № 16646288001 и и титуляр на предпочетен мобилен №
********** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XL с месечен абонамент
27.99 лева. С допълнително споразумение от същата дата -16.05.2017г. ответникът е добавил
и мобилна услуга за данни за номер ***********, избирайки условията на тарифен план
VIVACOM Mobix 30, с месечен абонамент 15.80 лева. Срокът, за който са били уговорени
услугите е бил 24 месеца - до 16.05.2019г.
Потребителят е декларирал писмено от 16.05.2017г. , че е запознат и е съгласен и е
получил екземпляр от Общите условия за мобилна услуга и от Общите условия за
VIVACOM Mobix 30. Съгласието на потребителя с ОУ е удостоверено с неговия подпис на
двете декларации-към договора и към допълнителното споразумение, поради което и след
като са му били предоставени и е изразил писмено съгласие с тях, ОУ обвързват
потребителя, на осн. чл.147а от ЗЗП.
Съгласно разясненията към декларацията на потребителя по чл.147а, ал.2 и 3 от ЗЗП
за изразяване на съгласие и получаване на екземпляр от Общите условия за мобилна услуга
датата на издаване на ежемесечната фактура се определя от датата на създаване на
клиентския номер и в конкретния случай /16.05.2017г./ при създаване на клиентски номер в
периода от 12 до 20, то фактурата се издава на всяко 22-о число.
Ответникът е потребил мобилни услуги, за които са издадени фактури: - Фактура №
**********/22.07.2017 г. за отчетения период на потребление 22.06.2017- 21.07.2017 с
начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 28.79 лв. /с ДДС/, дължима до
08.08.2017г. /лист30 по делото/ и Фактура № **********/23.08.2017 г. за отчетения период
на потребление 22.07.2017 - 1.08.2017г. c начислена за периода сума за месечни
абонаменти в размер на 10.16 лв. /с ДДС/ дължима до 08.09.2017г. /лист 31 по делото/ или
общо дължима сума от 38.95 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за
месец 7/2017г. и за месец 8/2017 г. Дължимите суми за потребени мобилни услуги не са
заплатени.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43,
т.1.Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
4
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 25.08.2017г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. По този начин абонатът не е спазил договорения с оператора срок за ползване на
всеки от процесиите мобилни номера. Предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги, преди изтичането на договорените крайни срокове за ползване на предпочетените
абонаменти т.е. преди 16.05.2019г. считано от 16.05.2017г. , е обусловило правото на
мобилния оператор да начисли неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 83.97 лв.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният
оператор е издал по клиентски номер №16646288001 на дата 22.09.2017г. крайна фактура
№**********. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 590.58 лева, от които за
ищцовото дружество представлява интерес само за частта до размера на 83.97 лева, и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в
размер на 39.56 лева, от който ищеца претендира само за чат от тях до размера на 38.12 лева.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на
мобилния оператор „БТК” ЕАД, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата
25.08.2017г. /като датата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на
83.97 лева, уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „ С прекратяване на споразумението
се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Претендираната неустойка в размер на 83.97 лв. за услуга по
абонаментен план VIVACOM i-Traffic XL, което е трикратния размер на месечните такси
без ДДС /Зх27.99лв./
Видно от приложения договор № ********** за прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен на 16.10.2018г. в гр. София /лист 17/„БТК“ ЕАД, наричано цедент, и „С.Г.Груп“
ООД, наричано цесионер, цедентът прехвърля възмездно по силата на този договор на
5
цесионера: вземанията, произтичащи от договорите, описани в приложение № 1 към този
договор, срещу цена, която ще бъде определена в Приложение № 1, изпратено заедно с
уведомление от цедента до цесионера и дължима от цесионера при сключване на този
договор в сроковете по т.2.1. по сметка в лева на цедента. В пълномощно /лист 13/ с
нотариална заверка на подписа 24.10.2018г. „БТК“ ЕАД упълномощава „С.Г.Груп“ ООД
като цесионер по договор за цесия от 16.10.2018г. да представлява цедента БТК пред лицата,
чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по договор за цесия при и по повод
изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД, като подписва
съответните уведомителни писма. С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД като цедент е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД като цесионер
вземания в т.ч. вземания придобити по силата на договори за прехвърляне с
първоначалните кредитори и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г.,
сключен между „БТК“ ЕАД-цедент и „С.Г.Груп“ ООД-цесионер. По силата на чл.1 ал.1
изр.2-ро от договора за цесия от 01.10.2019г., вземанията са подробно индивидуализирани
по основание, размер и длъжник в Приложение № 1-„Списък на вземанията“, което е
неразделна част от този договор. Представено е т.нар. извлечение от приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019г. /лист 10/, в което се сочи, че по силата на договора за
цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, вземането на цесионера
спрямо Б. Й. М. със съответно посочен ЕГН, произтичащо от договори за мобилни услуги,
подписани преди датата на сключената цесия е в размер на 122.09 лв. Представено е
уведомление до ответника - за цесия от „БТК“ ЕАД, като цедент по договор за цесия от
16.10.2018г., действащо чрез пълномощник „С.Г.Груп“ ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД, като
цедент по договор за цесия от 01.10.2019г. за извършените цесии по чл.99 ал.3 ЗЗД, а именно
че възникналото задължение към „БТК“ЕАД по договори за мобилни услуги в размер на
122.09 лв. е прехвърлено на „СГ.Груп“ ООД, а то - на „ЮБЦ“ ЕООД.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск за установяване задължението на ответника да
заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги
на обща стойност 38.12 лева за кл.№ 16646288001 за периода от м.07.2017г. до
м.08.вкл.2017г. , се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за
заплащане на определена парична сума; настъпил падеж на това задължение и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице. Представените договори за мобилни услуги
и допълнителни споразумения и ОУ към тях съставляват и установяват юридическия факт,
породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок
до 16.05.2019г. В този смисъл за претендирания от ищеца период: м.07.-
м.08.вкл.2017г.,отразен във фактурите, страните са били обвързани от облигационно
правоотношение. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да
установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия
претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение,
6
фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си
отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия
реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на
изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в
този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано. За да е елемент
от правоотношението задължението на ответника да заплати стойността на потребени
далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за
процесния период. Представените данъчни фактури не са подписани от получателя на
отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ,
в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСчет., даващ легална
дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител
на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е
частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък,
която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите не
установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за
заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от
ищеца не с оглед нуждите на процеса и с оглед всички обстоятелства по делото, съдът
намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е
възникнало задължението за заплащане на стойността им. По отношение на изпълнението
на задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите условия, след
изтичане на 15-дневния срок за плащане, след датата на издаването на съответната фактура,
откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост.
Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ
основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на
валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на
месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на
ищеца услуги и неизпълнение на последното, са налице, което обуславя извод за доказаност
на иска за установяване на вземането за стойността на месечни абонаментни такси и
потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 38.12 лева за абонатен №
16646288001 за периода от м.07.2017г. до м.08. вкл.2017г.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, следва да се
отбележи, че същото се явява неоснователно. Действително предоставянето на мобилни
услуги представляват периодичните плащания, като погасителната давност настъпва три
години от изискуемостта на всяко едно от вземанията, но с въведените извънредни мерки
със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. изм. ДВ,
бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) и по-конкретно „чл. 3. За срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: т.2. (изм. ДВ, бр. 34 от
9.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти;...“, давност за периода от 13.03.2020 г. до обявяването на края на
7
извънредното положение - 13.05.2020 г., не е текла. С оглед на което възражението на
ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно. По едната фактура крайният
срок за плащане е бил 08.08.2017г., а по другата 08.09.2017г. Давността, която би следвало
да изтече на 08.08.2020г. и на 08.09.2020г. е спряла да тече на 13.03.2020г. за периода от
два месеца и е продължила да тече от отмяната на извънредното положение от 14.05.2020г.,
като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на
13.08.2020г.
По отношение на неустойката за услуга по абонаментен план VIVACOM i-Traffic XL,
изрично е предвидено в договора, към момента на сключването му, че максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил задълженията си по последния
договор за мобилни услуги за заплащане на изискуемите абонаментни такси, поради което
мобилният оператор е начислил процесната неустойка, която не надвишава три месечни
абонаментни такси. В настоящия случай цената на стандартния месечен абонамент е 27.99
лв., а неустойката е в размер на 83.97 лв., т.е. не надвишава трикратния размер на
стандартния месечен абонамент. Съгласно трайната съдебна практика, неустоечна клауза, в
която изрично е уговорено, че размерът на неустойката не може да надвишава три месечни
абонаментни такси, не е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, доколкото не
задължава потребителят да заплати необосновано висока неустойка. Ето защо иска за
неустойка е основателен.
С оглед основателността на главния иск – за незапалатени далекосъобщителни
услуги, се явява основателен и акцесорният иск за мораторна лихва за забава за периода от
11.09.2017г. до 02.04.2020г. в размер на 9.95 лв.
По отношение на възражението, че цесията няма действие по отношение на
ответника, тъй като не е съобщена лично на него или на негов пълномощник, съдът счита
същото за неоснователно:
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са
постановените по реда на чл.290 ГПК напр. решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
8
ТК ; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. За пълнота на
изложението, съдът е длъжен да отбележи още следното: Уведомлението по реда на чл.99
ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойно плащане на
едно и също задължение. Право на длъжника е да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил паричното си
задължение на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на
уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане
не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено- както е и в конкретния случай.
В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 205 лв. /25 лв.-д.т. и 180 лв.адв. възнаграждение/, представляваща
направени разноски в заповедното производство и сумата в размер на 605 лв. /125 лв. –
довнесена държавна такса; 180 лв.-адв. възнаграждение; 300 лв.-депозит за назначаване на
особен представител/, представляваща направени разноски в исковото производство, на осн.
чл.78 ал.1 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца е неоснователно, доколкото претендирания размер е 180 лв., а
съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаградения, минималният размер е 300 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415
ал.1 от ГПК на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от *********************в,
чрез пълномощник адв. В.Г. от САК, съдебен адрес : гр. София, бул. „България“ № 81, вх.В,
ет.8 против Б. Й. М., ЕГН **********, постоянен адрес с.
***************************************“ № 8, за сумите 38.12 лв. - незаплатени
далекосъобщителни услуги, дължими по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 16646288001 от дата 16.05.2017. г. ; 83.97лв.-неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски 16646288001 от дата 16.05.2017. г., както за сумата от 9.95 лв., начислена върху
главницата от 38.12 лева, мораторна лихва за забава за периода от 11.09.2017 г. до
01.04.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
9
ГПК № 473/18.08.2020г. по Ч.гр.д. № 965/2020г. по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА Б. Й. М., ЕГН **********, постоянен адрес с.
***************************************“ № 8 ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от *********************в, чрез пълномощник адв. В.Г. от
САК, съдебен адрес : гр. София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, сумата от 205 лв.,
направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 965/2020г. по описа на РСТ и
сумата от 605 лв., направени разноски в исковото производство по гр.д. № 1633/2020г. по
описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10