Определение по дело №731/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 846
Дата: 10 декември 2019 г.
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20193001000731
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Варна, № 846./10.12.2019 година

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 731/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 267 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Черноморие-А. Д.“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. И.Н. срещу решение № 753 от 02.08.2019 г., постановено по т. д. № 1167/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което е развален договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, сключен на 28.12.2017 г. между жалбоподателя и Й.В.Й. и Д.Б.Й., обективиран в нотариален акт № 104, том IV, peг. № 3901, дело № 486 от 2017 г. на нотариус Дияна Бейлерян, peг. № 012 в НК, с който последните учредяват в полза на жалбоподателя право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 10135.4508.208 по КК и КР на град Варна, за построяване на конкретно посочени обекти в предвиденото за застрояване тяло „А” от Сграда 1, състояща се от две девететажни сгради /тяло А и Б/ с мансарден и подпокривен етаж с обща РЗП на цялата сграда 8 589.40 кв. м., на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Излага подробно и хронологично фактическите обстоятелства по спора. За правилен намира извода на съда за откриване на строителната площадка и откриване на строителната линия и ниво на строежа на 02.03.2018 г. с издаването на протокол образец № 2, както спирането на строителството по взаимно съгласие на 27.03.2018 г.. За неправилен счита извода на съда за липсата на необходими финансови средства у ответника за започване и изпълнение на строителството. Намира неоснователни доводите за наличие на състояние на неплатежоспособност, доколкото липсва открито производство по несъстоятелност. В продължение на горното, посочва и издадената строителна документация, за която строителят е заплатил 208 000 лева. Твърди, че строителят не е осигурил допълнителни средства за цялостното извършване на строителството поради спирането на същото. Намира, че отказът за прехвърляне на уговорените 3 000 кв. м. ид. ч. е осуетил отпускането на банков превод за финансиране на строителството, както и изпълнението на поетите задължения. За неправилни намира констатациите на съда за липсата на интерес у строителя за изпълнение на договореното, както и за липсата на предприети действия от двете страни за своевременното изпълнение на възложените СМР. Излага, че ищците единствено като собственици на имота могат да съставят Акт Образец № 11 за продължаване на строителството. Намира последните за неизправна страна по договора доколкото с поведението си възпрепятстват извършването на действия от изпълнителя. В заключение посочва, че не са налице предпоставките за разваляне на договора. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Й.В. Димитров и Д.Б.Й., чрез адв. Б.Б., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. За доказано намира неизпълнението на задълженията на строителя към останалите съконтрагентни. Индиция за наличие на наплатежоспособност счита представеното писмо с изх. № 180003-022-0035292 от 31.05.2018 г. на ТД на НАП, с което е наложена възбрана върху правото на строеж върху подробно описани обекти, находящи се в поземлен имот с идентификатор № 10135.4508.208. Предвид невъзможността на насрещното дружество да изпълни свои изискуеми парични задължения, както и да започне изпълнението на поетите задължения, счита за доказана неплатежоспособността, която е основание за разваляне на договора по чл. 6. 1., б. „г“. Излага доводи за изправността на прехвърлителите. За ирелевантни намира доводите за спиране на строителството, доколкото счита, че такова изобщо не е започвало. Позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза счита, за установено, че сградата не би могло да бъде завършена до етап груб строеж до м. ноември 2018 г.. За неправилни намира доводите на въззивника за отнемане на 25.06.2018 г. на правомощията за извършване на възложеното. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран и отговор лично от Й.В.Й., в който излагат доводи за отсъствието на спиране на строителството, както и за липсата на средства за построяването на сградата. Посочва, че причината за отказ за отпускане на банков кредит е свързана с невъзможността за връщането му. Релевира аргументи за осъществяване на необходимото съдействие. Липсата на прехвърляне на 3 000 кв. м. ид. ч. намира за свързано с постановения отказ на АГКК. Навежда аргументи, че строителят не е могъл да извършва действия в обекта, поради прекратяването на договора за строителен надзор през м. март 2018 г.. Към отговора са депозирани писмо с изх. № 06-033 от 21.06.2018 г.,. Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 27.03.2018 г. и копие на визитката на управителя на „Черноморие-А. Д.“ ЕООД. В първоинстанционното производство са представени и приобщени писмо с изх. № 06-033 от 21.06.2018 г. /л. 34 и л. 176/. Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 27.03.2018 г. /л. 107 и л. 190/, поради което прилагането им в настоящото производство съдът не кредитира като доказателствено искане. В първоинстанционното производство е могло да бъде представено копие на визитка на управителя на „Черноморие-А. Д.“ ЕООД, поради което следва да се приеме, че доколкото не се навеждат данни за нововъзникнало или новоузнато обстоятелство, искането за приобщаване на същото към доказателствения материал от въззивната инстанция, следва да се остави без уважение, по аргумент от чл. 266 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 22.01.2020 г. от 14..:30 часа.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия - Й.В.Й. за прилагане към доказателствения материал по делото на копие на визитка на Спас Александров Тодоров, управител на „Черноморие-А. Д.“ ЕООД.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

                                                                               

                                                                                 2.