Р Е
Ш Е Н
И Е №74
гр.Кюстендил,11.11.2019
г.
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в
публичното съдебно заседание на
петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година,в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
при участието на секретаря Р. С.,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА т.д. № 35 по описа на съда за 2019
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е
по глава ХХХІІ-ра от ГПК/публ.ДВ бр.59/2007 г./ ,в сила от 1.ІІІ.2008 г.
Ищецът” ****” ЕООД с ЕИК **** , с
адрес за изпращане на съобщения и призовки : гр.С. ***,бул.”****”***
ет.*,офис ** тел.:****, с изпратена
по пощата искова молба с клеймо
за дата 29.03.2019 г.на изпращането й и
с вх.№ 2387/01.04.2019 г., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв.А.Г.Г. е предявил иск на осн. чл.694,ал.2,т.1 ТЗ
против „ ****” ЕООД/н/ с ***********със седалище и
адрес на управление:гр.К. ***,ул.”**** № ***,ет.**,представлявано от управителя
а.м. за признаване установено
съществуването на вземането му към ответното ЕООД в размер на **** лева,от
които *** лева ,представляващи главница и *** лева,представляващо законна лихва
върху просрочената главница за периода от 23.09.2014 г. до 11.05.2016
г./периода от момента на погасяване на част от главницата и изцяло лихвите по
процесното вземане до датата на откриване на производството по несъстоятелността.Претендира
и за присъждане на разноските му в настоящето производство.
От ответното ТД не е постъпил отговор на исковата молба.
Синдикът му адв.А.С. с
депозирания в срок отговор на исковата молба признава допустимостта на
исковете,но оспорва основателността им с възражение за изтекла
погасителна давност по чл.110 ЗЗД.Направила е възражение за нищожност на
постигнато споразумение между ищеца и ответника за заплащане от последния на
сумата в размер на 929 926,74 евро отразено в договора им за спогодба от
03.07.2019 г.,поради липса на предмет на същия,както и за нищожност на
признанието от ответното ТД, представлявано от а.м. към едноличния собственик
на капитала му и управител а.м. за сумата **** евро,поради договаряне съм със
себе си, и за нищожност на цесията на
вземането,поради липса на предмет.
В допълнителната си искова
молба ищецът е оспорил възраженията от
синдика на ответното ТД срещу основателността
на исковете му по съображения,че давността на осн.чл.116,ал.1 ЗЗД е прекъсната
с признаването на вземането от длъжника в договора за спогодба от 03.07.2013 г.
, а също и на осн.чл. 116 б.”в” ЗЗД на
04.09.2014 г. с проведените публични продани на осем бр.недв.имоти
собственост на ответника по образуваното изп.дело № 20148270400219 при ЧСИ В. А. по издадения
на ищеца по реда на чл.417 ГПК от РС-Кюстендил изпълнителен лист ,както
и на 12.06.2017 г. с предявяването по реда на чл.685,ал.1 ТЗ на вземането в производството по несъстоятелността.За
непогасяването по давност на лихвите се позовава на неизтеклия 3-годишен
срок с оглед разпоредбите на чл.685,ал.1 ТЗ и 685а ал.2 ТЗ.По отношение на възражението на синдика на длъжника за нищожност на договора за спогодба от
03.07.2013 г.,поради липса на предмет е
навел доводи за неоснователност,предвид
обстоятелството,че спогодбата е с възможен предмет-наличие на
дълг,признание за него от ответника и поето задължение за изплащането му на
ищеца.Аналогични са съображенията му и за
неоснователността на възражението на синдика за нищожност на договора за
цесия.Относно възражението за нищожност на признанието на дълга е навел съображения,че не е налице договоряне
на сам със себе си по смисъла на чл.38 ЗЗД тъй като дружеството длъжник е
признало дълга си към ищеца в договора
за спогодба от 03.07.2019 г.,в който а.м.
не е страна и няма договаряне сам със себе си.
Окръжен съд-Кюстендил след
преценка на доводите и възраженията на страните
и съвокупна преценка на събраните доказателства,въз основа на закона
прие за установени следните обстоятелства:
С решение № 952 от 11.05.2016 г. по т.д.№
5471/2015 на САС е открито производство по несъстоятелност по отношение на
ответното„ ****” ЕООД/н/ с ***********със
седалище и адрес на управление:гр.К. ****,ул.”**** № ***,ет.**,представлявано
от управителя а.м..
В срока по чл. 685,ал.1 от ТЗ ищецът е предявил вземане към
ответното дружество длъжник
както следва: ***** лв. главница и ***
лв. лихва върху главницата за периода 23.09.2014 г. – 11.05.2016 г. ,което не е
било включено от синдика в списъка на приетите вземания и в срока по чл.690, ал.1 ТЗ ищецът е възразил
срещу неприемането му.С определение от 19.10.2017 г. по т.д.№ 79/2017 г.
ОС-Кюстендил,ТК възражението му е било оставено без уважение.С определение № 120 от 14.03.2019 г по т.д.№ 30/2015
г.,публикувано в ТР на 15.03.2019 г.
вземането му в общ размер от *** лева не е било включено в одобрения списък от
съда с определението по чл.692,ал.4 ТЗ,поради което с изпратената по пощата искова молба вх.№
2387/01.04.2019 г.с клеймо за дата на депозирането й 28.05.2019 г.
ищецът-кредитор с неприето вземане е предявил положително-установителен иск
за признаване съществуването на
вземането му в размер на **** лева,част от цялото вземане в размер на ***
лева.С молба вх.3214/02.05.
Ищецът основава съществуването на вземането си
от обстоятелството,че А. М. е предоставил на дружеството длъжник временна
финансова помощ в размер на *** евро,
която с лихвите на забава възлиза на на *** евро към 05.07.2013 г. С договор за цесия от 05.07.2013 г. А.
М. прехвърлил вземането си от **** евро към длъжника
„ *****”
ЕООД/н/ с ***********на „******“ ЕООД.В
чл.3 от договора за цесия е определена продажна цена в размер на ****
евро,които да бъдат заплатени от цесионера„*****“ ЕООД съгласно погасителен план,уговорен
с допълнително споразумение между страните, а в случай,че не се сключи
допълнително споразумение,цената е дължима при поискване. Такова споразумение не е подписано и ищецът не твърди ,че е
заплатил на цедента а.м. продажната цена
за прехвърленото му от него вземане, както и че цедентът е изпълнил
задължението си по чл.99,ал.4 ЗЗД да съобщи
прехвърлянето на длъжника „ *******” ЕООД/н/ с ***********Между „****“ ЕООД и дружеството длъжник „ *****” ЕООД/н/ с ***********е подписан
договор за спогодба от 03.05.2013 г.,предхождащ договора за цесия, с която
ответното ТД , представлявано от управителя си а.м. е признало размера на задължението си и е поело
задължение да го погаси.Съгласно чл.6 от договора за спогодба ответното ТД
издало на ицовото запис на заповед за сумата ***** евро с падеж на плащане
12.07.2013 г.На 17.07.2103 г. в полза на ищеца
по ч.гр.д.№ 1297/2013 г. на
РС-Кюстендил е издаден изпълнителен лист за сумата **** евро дължима главница
по запис на заповед с падеж от 12.07.2013 г.,както и законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК,
разноски по делото в размер на *** лева и ***** лева платена държавна такса.
Предвид гореизложените обстоятелства
съдът прие,че предявеният иск на
осн.чл.694,ал.2,т.1 ТЗ във вр.с
чл.99,ал.2 ЗЗД от кредитора с неприето вземане „*****“ ЕООД против длъжника „ ****” ЕООД/н/ с ЕИК ****
за признаване съществуването
на вземането му към ответното ЕООД в размер на **** лева, от които **** лева
,представляващи главница и **** лева,представляващо законна лихва върху
просрочената главница за периода от 23.09.2014 г. до 11.05.2016 г. е
неоснователен и го отхвърли. Основателностна
на възражението на синдика
на длъжника-ответник за нищожност на осн.чл.26,ал.2 ЗЗД на договора за цесия,предвид възмездния му характер се
установява от липсващото реално плащане на
договорената му продажна цена от **** евро от цесионера „****“
ЕООД на а.м. за прехвърянето
на вземането на цедента а.м. от длъжника „ *****”
ЕООД/н/ с ЕИК **** и от несъобщаването на осн.чл.99,ал.3 ЗЗД за
цесията от цедента М. на длъжника „ ****” ЕООД /н/с ЕИК ****. Договорът
за спогодба от 03.07.2013 година между„****“ ЕООД и „****”ЕООД/н/ предхожда договора за цесия ,от който ищецът „****“
ЕООД основава иска си по чл.694,ал.1,т.2 за съществуването на неприетото му вземане от
длъжника „*******”ЕООД/н е
нищожен, поради липса на предмет и основание за сключването му.
Нищожността препятствува целените му от страните
правни последици : признание
на несъществуващия дълг от длъжника „****” ЕООД/н към цесионера” *****“ ЕООД на все
още нецедираното му вземане на а.м., поемането от длъжника„*****” ЕООД/н задължението
да заплати на цесионера сумата от **** евро , дължима се от 01.07.2013 г. в
срок от 12.07.2013 г. и да му издаде запис на заповед,без протест,платима на
падежа,за бързото й събиране. По издадения му от длъжника
запис на заповед ищецът по реда на чл.417 ГПК от РС-Кюстендил се снабдил
с изпълнителен лист и по образуваното изп.дело №
20148270400219 при ЧСИ В. А. с проведените публични продани са му били възложени осем бр. недв. имоти собственост на длъжника„******” ЕООД /н /.
Предвид отхвърлянето
на неоснователния му иск
на осн.чл.694,ал.7 ТЗ „****“ ЕООД бе осъдено да заплати на ОС-Кюстендил
държавна такса в размер на *******.
Воден от горните
съображения ОС-Кюстендил
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
на осн. чл.694,ал.2,т.1 ТЗ от кредитор с неприето вземане” *****” ЕООД с ЕИК **** , с
адрес за изпращане на съобщения и призовки :гр.С. *****,бул.”***”**** ет.*,офис
** тел.:**** иск против длъжника „ *****”
ЕООД/н/ с ***********със седалище и адрес на управление:гр. К. *****,ул.”*****
№ ***, ет.**, представлявано от управителя а.м. за признаване съществуването
на вземането му от ответното ЕООД в размер на **** лева, от които *** лева , представляващи
главница и ***** лева,представляващо законна лихва върху просрочената главница
за периода от 23.09.2014 г. до 11.05.2016 г., произтичащо от цедирането му
с договор от 05.07. 2013 година вземане на цедента А. М.
от
длъжника„ *****” ЕООД/н/ с ЕИК*****.
ОСЪЖДА ” ****” ЕООД с ЕИК **** , с адрес за изпращане на
съобщения и призовки : гр.С. ****,бул.”****”*** ет.*,офис ** да заплати на Окръжен съд-Кюстендил държавна такса в
размер на ***** лева.
Решението е постановено с участието в
процеса на синдика на длъжника„
*****” ЕООД/н/ с ЕИК*****.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
САС в 2-седмичен срок от връчването на страната и синдика на съобщението за
изготвянето му,придружено на осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: